До президента Румен Радев
Уважаеми господин Президент,
Пише Ви инж. Венцислав Божилов, ядрен енергетик, работил 27 г. в АЕЦ „Козлодуй“, 4 г. в американската AES Гълъбово, 4 г. в Нидерландия и 2 в Саудитска Арабия на ТЕЦ-ове.
На 68 г. съм и си позволявам това писмо до Вас заради острата болка, която изпитвам за бъдещето на Родината. Дълбоко съм убеден, че Вие сте последната и единствена надежда, която за съжаление нямам към другите държавни институции. Написаното по-долу няма политически подтекст, нито пък е дарба на ясновидство, а иде от познанията и наблюденията на човек, свидетел на погрома в енергетиката, който реално заплашва бъдещето на народа ни и на България, която обичам.
Бог ни е дал рая на земята, но за 35 г. този рай бе разгромен. Родината
оскубана, без бъдеще и превърната в роб, може би завинаги. Всички ние дадохме своя „принос“ за това, всеки според възможностите си. А отличниците, които продадоха България, получиха бонуси под различна форма – някои от тях дори си купиха скъпички замъци в нова родина, други, както ни уверяват, ги чакат цели острови в екзотични морета и курорти. За тези години бе разрушено много от граденото векове и не бе сътворено нищо съществено. Държавата на територията на страната ни вече не съществува. Ние, българите, посрамихме имената на великите си предци, градили и отстоявали България, и в това си старание надминахме дори и най-смелите мечти и очаквания на г-н Алан Дълес.
Занапред предстои да берем много и все по-горчиви плодове. Но сега ще пиша само за два от тях, които са вече напълно „презрели“.
Един такъв узрял и презрял плод е състоянието на електроенергетиката ни. Тя също планомерно бе разгромявана и вкарана в улица без изход. Днес България не е в състояние да осигури електроснабдяването си сама дори и при най-естествени климатични условия, тъй като вече е бананова република, в която обаче не растат банани. Климатичните промени в двете последни години без ясно изразен зимен сезон и само късметът, който имахме, ни спестиха проблеми с електроснабдяването. Ако сега дойде една нормална зима и късметът още е с нас, „ще минем“ с режим на тока, но при аварии ни чака тежък режим, като не може да се изключи и срив на системата. А когато има липса на ток, обикновено означава и липса на вода, а прекратената циркулация по топло- и водопреносните мрежи застрашава със замръзване...
Собствено електроснабдяване България не може да осигури през следващите 10-20 години, а при такова управление – напълно сигурно и никога. Краят на въглищната енергетика наближава, на хилядниците в АЕЦ „Козлодуй“ също. Тогава по далекопроводите от съседните страни няма да можем да получим недостига от електрически ток, дори той да е наличен там. И ще стане още по-лошо.
Единственото, което може да се направи сега, е да се подготвим и да смекчим последствията, за да оцелеем криво-ляво. Това сигурно представлява интерес, защото няколко часа след спирането на тока при истинска зима ще започне революция, която естествено няма да помогне, но ще нагнети хаоса, бъркотията и безизходицата.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ?
Незабавно да се създаде група от експерти (без политици), която да предложи мерки за живот на страната при недостиг и продължителна липса на ток и „някой“ да изпълнява тези мерки. Например:
- да се премахне пазарът на ток като пълно безумие и липсващата сега държава да се заеме с управлението на наличните ресурси по най-рационален начин и способ. Въпреки реакцията, която ще последва;
- да се подготви електроенергийната система с процедури за действие при всякакви аварийни ситуации, защото честите превключвания при режим увеличават рисковете, мрежите за ниско напрежение са застрашени от претоварване. Да се засили и обезпечи аварийната готовност при повреди. Да се приеме и разясни необходимостта от най-разумен режим на тока при недостиг;
- специално внимание заслужава АЕЦ „Козлодуй“, една трагична и, уви - позорна страница в историята на България, която все още не е затворена. Блоковете имат свои проблеми. Ситуацията има общо с Чернобил преди катастрофата. Хилядниците са обречени. Политическите ходове сложиха край на продължаване експлоатацията им и най-доброто е тя да не приключи принудително. Наивните шмекерии с безсрочните лицензи само показват колко са неадекватни овластените да ни управляват. Политиката иззе управлението на мирния атом, а опиянени от властта си, „народните избраници“ и тези, които им суфлират, дренират и подменят парогенератори, играят си с горивните касети, абсолютно некомпетентни фигури послушковци са на ключови постове в ядрената енергетика. Ядрената мощ е безкрайно търпелива, но не понася гавра, никой политик няма власт няма власт над нeя - тя признава само уважение и компетентно отношение. Иначе - таз ни е майка родила…
- да се подготвят и протренират аварийни процедури за действие при „продължителна“ липса на ток. Това важи за всички - електроцентрали, институции, предприятия, транспорт, болници, училища, детски градини, магазини, жилищни блокове и т. н. Президентството може да опита и ще види колко въпроси ще възникнат дори след предварителна подготовка;
- да се подготвят максимално генериращите мощности за работа през зимата - ремонти, запаси горива и материали, резервни части, аварийни екипи и т. н. Да се подготвят за оцеляване без външно ел. захранване;
- да се подготвят аварийните екипи на електроразпределителните дружества;
- да се направи необходимото за работа на топлофикациите без външно ел. захранване;
- да се осигури функционирането на най-важните структури - болнични заведения, спешна помощ, снабдяване с храни, транспорт, държавни институции и т. н. Аварийните генератори да се подготвят технически, с оператори и с достатъчен запас от гориво. да се предвиди спешна доставка при нужда;
- да работят или не детските градини и училищата. Ако да – как;
- дори при работа на топлофикациите за „парното“ в сградните инсталации е необходимо захранване на „циркулационните“ помпи - малко е, но трябват подготвени технически средства и хора да ги управляват;
- деликатно да се намекне, че всеки трябва да си осигури соларни фенерчета и лампи, зареждане на телефоните, спиртници или газови котлончета и т. н. Всички можем да помогнем, като разумно ограничим консумацията на ток, вода и т. н. Медиите, между шока и манипулациите да вмъкнат по някой образователен модул с такава насоченост;
- съблазнителната програма „печка срещу климатик“ е по-добре да се трансформира в „климатик срещу печка и комин“. Лакомият, но вече сринат бизнес с дърва за огрев да се посъживи според сегашната ситуация. Всяка печка на дърва значи няколко революционери по-малко на площада;
- увеличаване капацитета на електропреносните връзки със съседните държави би помогнало;
- и други.
Усилията за подобни мерки са сериозни, но оправдани, т. к. те ще са актуални десетилетия напред.
Дали някой ще направи нещо или не, събитията ще следват вече подготвения ход.
Другият узрял и дори презрял плод са сладките води в страната и производството на храни.
И тука е същото - много бе разрушено, нищо не бе направено. Самоубиваме се, но никой не се вълнува - бутаме пълните колички от Kaufland с лук от Египет, ябълки от Полша, моркови от Нидерландия, свинско от Дания и бързаме да се излегнем пред телевизора, за да критикуваме, защо поредните безсмислени избори ще са два дни пред Петровден, а не три след Гергьовден. Радваме се, че сме помогнали с някой лев на сиромашките германски м?????????.илиардери.
Живея във вилната зона на село Осеново, на 20 км от Варна и 20 от „Албена“. Сушата тук е открай време, но в последните 2 години е смъртоносна, валежите са като за полупустиня към пустиня. От 1,5 г. водата в повечето кладенци изчезна; сега чешми, които са текли 130-140 години, са почти спрели. Природата умира - дърветата на 20-30 г. изсъхват, дивите животни са рядкост, листата са опадали като през ноември - за хора с очи и сърца гледката е покъртителна.
Последните луди старци купуваме поливна вода по 15-20лв/куб. м (софийската вода и канал беше 2,97), за да отгледаме някой домат, да спасим някое дърво, за таралежите и врабчетата. Но наоколо и поливната вода намалява.
Проблемът е подобен в почти цялата страна, но в североизточната част като че ли е най-съдбоносен.
Едва ли обаче сте чули някой да се тревожи. Днешните потомци на славните български градинари се специализират в отглеждане на райграс и управление на барбекюта. Властта и медиите правят избори, бият се за правата на ЛГБТ (които никой не застрашава) и не се занимават с глупости като описаните. А могат да помогнат поне за тока с образователни модули.
В родното ми село в Софийското поле се добавя друг щрих от самоубийствения начин на живот.
След отмяна на Закона за промяна статута на земеделските земи предприемчиви бизнесмени смело засипват златния тлъст чернозем със строителни отпадъци и чакъл и правят автокъщи или паркинг за тирове, „за да се развие икономиката“ (на Германия обаче). А тоя чернозем се е образувал 70-80 хиляди години и ни е даден, за да се храним. И той хранеше София. Много държави биха заплатили злато за тази земя. Част от нея вече е собственост на чужденци.
В сушата и особено в периоди на „излишък“ огромно количество сладка вода напуска страната.
Предложенията са следните:
- да се създаде ефективно работеща структура за противодействие на засушаването. Тя да работи по дългосрочна програма с осигурено финансиране и независимо от поредната власт;
- да се потегнат съществуващите и изградят нови язовири, където е необходимо (особено в Североизточна България).
- да се изгради инфраструктура за прехвърляне на води в страната (помпи, тръбопроводи и т. н). Нито капка вода повече от задължителното не трябва да напуска страната. Когато е възможно, да се взема вода и от Дунав;
- да се възстанови и доизгради унищожената инфраструктура за напояване и да се създаде нарочна служба, която да се грижи и отговаря за нея;
- да се възобнови политиката на залесяване, която сега неразумно е прекъсната;
- да се възкреси родното производството на истински храни
- и мн. др.
„Плодове“ като демографския срив, образованието, здравеопазването, приобщаването към европейските ценности (тя всъщност е една - „царица-парица“ , а отрочетата й са много- наркомания, проституция, джендъридеология и т. н.) са „невидими“, а и сме ги приели...
Казват, че имало индианска поговорка: „Това не е земята, която сме получили от дедите си - това е земята, която ще оставим на внуците си.“
Какво ли ще им оставим, ще има ли на кого нещо да оставим... Не наближава ли времето след 1300 години последните да кажат „СБОГОМ, БЪЛГАРИЙО“... Дали не е възможен завой, или вече сме се примирили, че Бог ще си вземе рая...
С искрено уважение
