Продължение от бр. 43
Трудно могат да се посочат каквито и да било позитиви от войната в Украйна за европейските и за другите подопечни на САЩ страни. Известни ползи от нея има част от управляващата ги върхушка, която с „плашилото“ Русия и въображаемата руска инвазия на Запад временно укрепи властта си, и то на базата на безпрецедентното посегателство върху свободата на словото, безогледната повсеместна манипулация и дори политическо и съдебно преследване на опонентите си. Тази върхушка получава от войната и икономически дивиденти, доколкото с нейно посредничество се осъществяват немалки военни поръчки, съответно със съпровождащите ги комисиони.
Икономически дивиденти получават от войната и производителите на оръжие и боеприпаси. Те са значително по-малки от тези в САЩ, но все пак достатъчно големи, за да лобират за продължаване на военните действия.
Другите стопански субекти в европейските и други съюзници на САЩ във войната в Украйна търпят единствено загуби. Това е особено видно за собствениците и акционерите на енергоемките производства, каквито са металургичните, химическите, торовите и други като тях. Но силно засегнати са също земеделските производители, които преди войната ползваха сигурни и евтини руски торове и торови субстанции.
Повсеместно губещи са от войната също масата от обикновени граждани на тези страни, защото прекъсването или критичното ограничаване на енергийните доставки от Русия доведе до дефицит на последните, до повишаването на тяхната цена, а във връзка с това – и на цените на масата от потребителски стоки.
Разбираемо, най-потърпевша от войната е самата Украйна. Очертава се тя да изгуби икономически най-развитите си райони. Не по-малко важно е обаче и друго. Увредена е като цяло нейната икономика. До голяма степен е разрушена също нейната инфраструктура, включително и критичната такава. При това страната натрупа непосилни за нея дългове, които няма как да изплати, освен чрез размяна срещу земя, природни ресурси и стратегическа държавна собственост. Горното е достатъчно ясно и видно и от т. нар. план на Зеленски за победа, в който наред с неприемливите засега за Запада искания за практическото му директно включване във войната се лансира примамливото предложение за споделено с него солидарно ползване на целокупното материално богатство на Украйна. Така, след вече загубения политически суверенитет идва и пълната загуба на икономически такъв.
Нещо повече. Съмнително става самото жизнено съществуване на самата държава. Населението й критично намалява. Между 7 и 8 милиона се считат напусналите страната. Вече е сигурно, че повечето от тях няма да пожелаят да се върнат в Украйна. Отделно приблизително един – един и половин милион са убитите и ранените. Това са хора в най-.жизнената възраст, които са окончателно загубени за сферата на производството.
Не са малко и моралните последствия от войната за населението на Украйна. Травмата от загубата на близките - бащи, синове, дъщери, внуци – дълго няма да бъде превъзмогната. Ще остане дълго да тежи и угризението на съвестта, задето са повярвали на захаросаните празни обещания на Запада за сладък и безгрижен живот в люлката на тамошната цивилизация.
Налага се изводът, че за САЩ и т. нар. европейски Запад украинците не са нищо повече от разходен материал в попълзновенията им за власт и богатства за сметка на Русия. В Украйна получава пълно потвърждение познатият житейски извод, че „да бъдеш враг на САЩ е опасно, а да й бъдеш приятел е пагубно.“ Това по-рано се видя в Ирак, след това – в Афганистан, Кои ли са следващите?
Без съмнение, САЩ и неговите поддръжници ще се опитат да запазят остатъчна Украйна военно ангажирана с тях по някакъв начин, за да се продължи и задълбочи натискът и заплахата за Русия. В плановете им за бъдещия решителен сблъсък на нея се гледа като плацдарм за военните им действия и същевременно – като преден пост в цялостния източен фланг на Атлантическия алианс. А към този фланг, бъдещ вероятен боен фронт, са прикрепени и всички източноевропейски страни, бивши членове на Варшавския договор. За съжаление и България!
Косвено войната в Украйна засяга и редица други държави. Например Китай. Той видимо печели от пренасочването на руските енергоизточници на изток. Същото се отнася и за Индия, Турция , а и за други страни. Те извличат и политически дивиденти, доколкото с повече или по-малко неутралната си позиция получават шанс да са активни и търсени политически играчи за разрешаването на военния конфликт.
И така, войната в Украйна изглежда е един от първите горещи сблъсъци по пътя на започналата вече геополитическа трансформация. Тя дава възможност за реална преценка на силите и способностите на противоборстващите страни на настоящия етап. Служи и като начин в борбата за по-добро позициониране за предстоящата решителна битка. Същевременно тази война очертава и кой на коя страна е. Тук, в това отношение, във връзка с войната в Украйна, наблюдаваме съществени и дори съдбовни промени. Пред общата опасност и заплаха от колективния Запад, Русия и Китай се сближиха по начин, който в Америка оценяват като застрашителен. Русия се сближава и с Иран и Северна Корея и по този начин ги извежда от наложената им от Запада изолация. Постепенно те се превръщат в нейни /засега – негласни/ съюзници. Друга група държави добиха кураж и с облекчение постепенно се отърсват от американската зависимост. Това са като цяло /с малки изключения/ страни от т. нар. глобален Юг, включително Индия, Египет, Саудитска Арабия, Южна Африка, Бразилия и други. Засега те се позиционират като неутрални държави по отношение на зародилия се геополитически сблъсък. Диктуват го сегашните им икономически интереси, а и все още силния респект пред доскорошния световен хегемон.
Логично е да се предположи, че това ще продължи още известно време. Но техните жизнени интереси, а и желанието им да бъдат политически и икономически суверенни неизбежно ще ги приближават все повече и повече към Китай и Русия и заявената от последните политика за многополярност и поливекторност на света, за реално и субективно участие на всички държави по света при решаването на глобалните човешки проблеми и задачи и също такова участие в междудържавните дела.
Войната в Украйна показва, че светът навлиза в ерата на трансформацията. Главните участници в очертаващото се противоборство между статуквото и новото засега са тръгнали към решаването на назрялото съдбовно противоречие със средствата на войната. Западът открито се милитаризира. Принудени от обстоятелствата, по този път вървят също Русия и Китай. Редица други ги следват.
Военният глобален сблъсък изглежда предстоящ и неизбежен. Някои го виждат след три, пет или десет години, когато се подготвят за него. А ако той се състои, ни очаква гибел. Защото изглежда трудно, дори невъзможно той да се удържи в рамките на конвенционалната война. Никой няма да иска да е губещият, а това означава при критична ситуация да прибегне до използването на ядрения арсенал. Отначало тактическо, а след това – със стратегическо назначение. Тогава става неизбежен краят на света какъвто го познаваме.
Изглежда плашещо, но е напълно реално. Освен ако колективният Запад не си даде сметка, че времето на господството му изтича. Исторически е предопределено той да се смири, да признае другите за равноправни на себе си и да започне да търси своето място в един нов свят и нови междудържавни отношения.
Наивно е да се мисли, че този колективен Запад ще направи това просто от добра воля. Той ще го направи само под натиск: под напора за бъдеще без война от собственото си население, и от външен – от силата, възможностите и решителността на носителите на новото. Най-силният техен аргумент за смирение може да бъде доминацията на техния икономически потенциал в единодействие с превъзхождащата го негова военна сила.
Предстои ни да живеем в интересно време. Да се надяваме то да е мирно.
Край
