...Ох, много е лесно човек да действа, движен от духа на отричането или на осмиването на отричането. Имам предвид пиесата на ирландския драматург Бърнард Шоу, разтресла страната ни през последните дни.
В мрежата попаднах на много най-многообразни изказвания, и то от тежки обществени калибри, но НИКЪДЕ не открих преведени местата, които са станали причина за протести пред Народния театър или пък - приведени от защитниците на свободното изкуство - в подкрепа на тяхната теза, често изразена с дежурната мазна ирония спрямо „ганьовците“, за това, че, видиш ли, тук ставало дума за изкуство и че цялата тази история е нарочно раздухана в угода на нечии интереси.
Те - вечно великите и снизходителните към нас, „зомбитата“ и „недоразвитите“ и „с промитите мозъци“; те, неизменно подкрепените от натъпканите до насита с медиен зоб средства за всичко друго, но не и за честно осведомяване.
В тази вселена няма нищо по-отвратително вонящо от снобизма на „високоразвити“ местни културвеличия, миткащи по сайтове и телевизионни студиа и с гнусливо сбърчен нос, обясняващи колко сме примитивни ние, българите, как във всяка прекрасна европеперудка виждаме слон, как сме контра на всичко напредничаво и как от нас дори дърво за европейски чеп не става.
От другата страна обвиненията към тази постановка бяха много тежки, а именно, че поругават народностната чест, като осмиват една светиня - бляскавата ни победа в Сръбско-българската война, спечелена с върховно напрежение на силите срещу преобладаващ числено противник и от млади, двадесет и пет годишни момчета, които застават начело на нашата армия, и доброволци, и само на някакви си тридесет километра от София спасяват Отечеството с победа от ранга на тази при Траянови врата срещу ромеите девет века преди това.
Пиша това и в гърлото ми засяда буца.
...Е, днес намерих малко време, за да започна прочита и по-долу предлагам свой превод (професионален преводач съм от английски език) на първото, недопустимо според мен, място, в което кощунствено победата на български полк в едно от сраженията е представена в най-подигравателни краски, и то като дължаща се не на героизма на българите, а на най-банална грешка в снабдяването с муниции на противника. Българите са описани като дезориентиран сбирщак от подивели новобранци, размахващи саби за сеч и, от друга страна, отракани стари войници, страхливо криещи се зад предводителя, за да отърват кожата. Самият предводител пък е сравнен с донкихотски палячо, хвърлил се театрално напред като онзи шантав рицар срещу вятърните мелници. Шоу го нарича „тъпанар“... Нито следа, разбира се, от възвишен, родолюбив дух в защита на Отечеството у българите, нито помен от възхищение - всичко е по кръчмарски сведено до желание за шутовско себеизтъкване (командирът на полка), военна некадърност и страх да не си загубиш животеца.
Не вижда ли това г-н директорът на Народния театър? Не виждат ли го актьорите? Не го ли виждат ръкоплесниците, тъпчещи се щастливо в залата? Та то избожда очите!
За мен това „театрално произведение“ си е нищо друго, освен гавра с кръвта на загиналите българи и със сълзите на техните семейства; и гавра с нас, техните правнуци. И ако един разпищолил се ирландец, намиращ се на хиляди километри от тук, може да си позволи да маймуничи в своите писания за сметка на някаква си (за него) новопръкнала се балканска държавица, която да използва за чучело, то ние не бива да допускаме у нас това да минава за смешно - нито протестиращите против пиесата (както и правят), нито тези, които в бърнадшоуски стил им се подиграват, а всъщност - плюят по собствения си сурат. Несъмнено предците поне на част от тях са загинали или са били ранени в тази кратка, но славна за нас война, само че тези техни наследници отдавна нехаят за всичко българско и свято.
Пошло и гадно, наистина. Изпаднали сме до положение, де що на който му се прикефи откъм Запад, да мине и да ни подритне с върха на обувката си като някакъв пиян, паднал в локвата. При това и на двамата им е забавно от това - особено на пияния.
Никак не преувеличавам.
Не знам колко дълъг текст допуска ФБ, но ще се опитам да кача целия епизод.
...И така: (моля да прочетете някъде сюжета на пиесата. Тук става дума за беглец от сръбската армия, по народност швейцарец, който, бягайки от българската войска, се промъква в стаята на годеницата на предводителя на победоносната за българите атака на българския полк.)
А вие си преценете сами. По-нататък ще качвам и другите места, предизвикали справедливо, според мен, нравствено възмущение у мнозина у нас. Този епизод е в самото начало, тъй че очаквам още подобен миазмен екшън.
...При това в театър „Иван Вазов“. На буквално тридесет метра от Военното ни министерство. При това в деня на годишнината от тази славна наша победа.
Наистина сме за оплакване.
