Опит за едноактна пиеса с въпросителен епилог
Диспозицията - 7 ноември:
Отпред пред Народния театър (НТ) е още кротко. Минава 18.30. Ние сме между фонтаните и театъра – група писатели, олети отвсякъде с жълта помия заради нечуваната дързост да се обявим срещу кощунствената пиеса на Б. Шоу и Д. Малкович, който се забавлява, като я поставя на сцената на НТ. Срещу доволно заплащане, естествено. (Като актьор той не ми харесва – прилича ми на второ издание на Бъстър Кийтън – „Каменното лице“. От известно време е нещо като театрален пилигрим – обикаля периферните страни и учи туземците на театър. Това сигурно му е и начин да си кърпи бюджета, макар че като режисьор е много далеч от режисиращи актьори като Робърт Редфорд, Уди Алън или Крис Еванс, да речем.)
На пет метра пред нас група младежи размахва трицвети и току надава възгласи: „Предатели!“, „Еничари!“ Основателно ги надава, нищо че отсреща се опитват да пробутат предателството за изкуство, когато то си е обикновен доходен занаят. Студено е. На парапета на фонтана гърми някаква уредба – отвратителен звук, има микрофония, бучи и нищо не се разбира. Няма никакъв смисъл от оратори и речи, но гърмежът продължава през цялото време на протеста. Създава се усещане за митингарска атмосфера. Неслучайно, разбира се – в тия детайли случайностите са изключени. Говорим си с големия български поет Матей Шопкин, сочим познати. Преброявам четирима уважавани професори, хора на мисълта, музиканти, интелектуалци, политици. Не бушуват, не крещят. Виждам Нешка Робева. Свалям шапка – винаги ще свалям шапка на тази изумителна българка. Тя не забелязва това – следи с тревожен поглед ставащото на стълбището. Там вече е полицията.
Полицията е спокойна и делова – наясно е със сценария. Няма да се пуснат зрителите с билети (сред тях има и студенти, които се готвят да освиркат пиесата вътре. Вържи попа, да ти е мирно селото!). Сетне обявиха, че щели да им върнат парите – какво благородство само! Всъщност – застраховка от народната любов.
Но да караме нататък по сценария за неутрализиране и охулване на протестиращите и изтърбушване смисъла на самия протест. Този сценарий вече се изпълнява с пълна пара.
Начало на спектакъла пред НТ дава директорът Василев. Виновникът трябва да бъде представен като жертва – и той вече е на старта. Като поокърши ръце зад вратата (явно в сценична треска), изведнъж я отвори и се втурна към скупчилите се пред входа скандиращи. Пътем викаше нещо за свободата, но като се навря в ръцете им и го пооблъскаха приятелски, се прибра разтреперан в охраняваната зона. После вътрешният министър се ядоса от неговата самодейност и го издаде, че дори не бил предупредил 70-те пазещи полицаи за спонтанното си слизане сред народа. Тоя цирк си беше една редова милиционерска провокация и Василев си изигра етюда както можа. Но с ефект. Той – жертвата, ние – озверялата тълпа. Това показаха в едър план няколкото телевизионни камери, застанали предварително на позиция около вратата в очакване режисираното излизане на Василев.
Наблизо се разигра и друг етюд, но го проумях като такъв после. Видях само как нещо едро налетя срещу една жена с вик: „Ти па коя си, ма!?“, а стоящият до нея мъж я предпази. Жената се оказа моя позната, а едрото било Ушев – от моето място не познах известния съчинител на инструкцията „Как да бием полицай“.
Казват, че на другия ден обикалял битивитата и се жалвал, че маскирани килъри го ръгали в бъбреците, стреляли по него с автомати и го преследвали с хеликоптер около сградата на НТ (Анимация бе, Уили!).
Повдига ми се от такива „успели“ в чужбина българи. Не че няма – има, но на фона на трите милиона наши емигранти числото им е микроскопично. А и те са успели благодарение на образованието и волята си, на езиците, канските усилия и трудолюбието си. Познавам такива лекари, инженери, мениджъри, преподаватели, но те никога няма да позволят да ги използват за мюрета, защото си тежат на мястото и понеже си тежат на мястото, са независими и неподатливи на манипулации. Колкото до тия, дето ги довеждат като маймунки на синджир тук от чужбините при всеки зулум на властта и всяко народно вълнение, ще цитирам баба ми Добра: „Едно нещо, което е нищо тук, никога няма да стане нещо там!“.
Стигнахме и до финалната сцена.
Една посредствена пиеса (Бърнард Шоу, въпреки ръбестия си и често непоносим характер, е блестящ литературен, театрален и музикален критик и първокласен драматург) осмя българския народ и поруга неговите герои от сцената на Народния му театър. Реакцията на министъра на културата показа, че той не е за това място. След изявлението на СБП получихме информация, че Малкович събрал екипа и окастрили фрапиращите реплики в пиесата. Но дори само заглавието да беше поставил – и то е достатъчно оскърбление, защото зад него е замисълът и целта му. Апропо, Б. Шоу определено е чел Волтер и неговия „Кандид“ (една от пиесите му се нарича „Кандида“), където българите са описани от французина по сходен начин.
Четете Волтер!
След всичко дотук какво да кажем, освен че в България държава няма. В наличност са всички декори и буфосинхронисти: институции, чиновници, полиция, някаква мижава армия, гръмки законодателни и охранителни органи… но държава – няма. Има само видимост, че я има – театрален спектакъл, пиеса, в която актьорите са си и зрители, а зрителите – народът – са отвън. Феномен, за чието съществуване и Платон не е подозирал. Обратна държава. Бездарна, корумпирана, продажна, небългарска. Обратна! Административен терор. Евроатлантически цени и африкански заплати. Тотална цензура. Редовно погазвана конституция. Вместо партии – дефектни политически проекти, спуснати отвън, за да не могат едно правителство да скалъпят години наред. Безпрекословно слугуване на онези, които реално притежават България. Уморена, умираща нация. Защо ли?
Четете доклада на еврокомисаря Йоханес Хан!
Казах каквото мисля за сегашния културен министър, но все пак нека накрая го попитам с наивитета на вечно надяващия се гражданин:
Г-н министре Тодоров,
– верни ли са приказките, че на Джон Малкович са му платили 300 000 лева? Или това е общо цената, която сме платили, за да ни охулят с пасквила на Б. Шоу? На мен ми се виждат множко, та бихте ли уточнили – нали се заканихте пред Соня Колтуклиева в края на годината да ги попитате – предполагам, че имахте предвид директора Василев? Разбрахме, че не знаете, но не може ли да ги/го попитате малко по-рано? Или ще завещаете тая тежест на следващия министър, а Вие така и ще си останете в неведение какви хилядарки раздават (и присвояват) някои театрални директори и ръководства? За да няма недоразумения, ще продължа:
– докъде стигнаха и защо публично не са огласени проверките на инспектората ви на театрите, в които са извършени финансови и кадрови злоупотреби за стотици хиляди? За тия театрални подвизи гилдията мълчи (тя се изживява като опълчение само когато някой засегне нейната „творческа свобода“ и поиска да узнае каква цена плащаме ние за нея). Министерството се спотайва и каквото прави, се прави на тъмно. Опитът ми подсказва, че и този резил ще бъде заметен тихомълком под килима. Както винаги заради „добрите практики“ – да не се разрасне скандалът?
Най-очевидният отговор на тези въпроси е плачевното състояние на българския театър. А и на българската култура. Каква ли е причината?
Четете „Фауст“!
PS: Известно ли Ви е, че всеки ураган започва с въздишката на някое глухарче?
