Съотношението на силите в Сливнишката битка е 12 000 българи срещу 25 000 сърби - нападнали България внезапно, подло, вероломно. В гръб.
Знам, че не е работа на никой американец, даже да се казваше Големович, да се интересува от победите и подвизите на народа ни, от духовната и бойната ни слава, от древната история, от робството, Възраждането и Освобождението, от гордостта, достойнството и сложната ни историческа съдба. Не му е работа и да ни уважава, да ни разбира и да се интересува.
Но струва ми се подходящо да заведете Джон (Малкович, б. р.) до Сливница!
На скромно, кратко поклонение с елементи на комизъм. Не е далеч от София, приятна дестинация, а и разбирам, че е насрочил премиерата на шегаджийската пиеска точно на датата, в която е годишнината от сраженията - 7 ноември. Това няма как да е случайно. С любезното съдействие, разбира се, на Народния театър, който носи името на най-великия певец на Сливнишката епопея.
Та, заведете колегата на Монумента!
Преведете му дословно думите на Вазов и кой знае - може нещо да му трепне. Да го жегне или пък да се смили над нас, да се замисли.
Ако не му се ходи чак дотам, заведете го на Паметника на незнайния войн, където Вазовите стихове за същата война са издълбани върху камък.
Подарете му и стихосбирката „Сливница“. Тя не е смешна, но пък е достоверна. И е нетленен паметник на онзи подвиг, който той изглежда се кани да осмива! Прочетете му текста.
Ако и това не можете - повикайте ме, ще му изпълня стихотворението лично. И без друго сцената на Народния театър е единствената ни представителна сцена, на която не съм рецитирал - може пък по повод американеца да ми се случи.
А вие - участниците в новата американо-българска комична постановка за новонабедени индианци - подредете се в тъмното и гръмко се смейте.
Кикотене, ирония, сарказъм - модерно, либерално и забавно - антиганьовски, глобалистично!
Как иначе, ако не се присмеем на героите и на предците си, как иначе ще можем да се заличим!
