Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 40 (29 октомври 2024) България: островът на седемте избора

България: островът на седемте избора

Е-поща Печат PDF

След най-вялата и бездарна предизборна кампания, съперничеща само на готварските и развлекателни риалити-шоута на „националните“ телевизии, ето че се озовахме пак в омагьосания кръг на пазарлъците за съставяне на „национално отговорно“, „експертно“ и редовно правителство. Но как ще стане това чудо, когато „победителите“ от ГЕРБ декларират, че правителство е възможно само с техния мандат. А лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов на свой ред заяви, че неговата ПГ ще подкрепи само правителство с мандат на собствената му партия. От ПП държат на правителство с премиер, равно отдалечен от всички партии, като отхвърлят всякакви намеци за коалиране и „сглобяване“ отново с ГЕРБ, докато неин лидер е Бойко Борисов, поддържащ тесни връзки с Делян Пеевски. Но, както иронично отбеляза политологът Татяна Буруджиева, единственият равно отдалечен от ГЕРБ и ПП-ДБ е лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

След изборите за 50-то НС ПГ на ДПС начело с Пеевски беше готова да подкрепи предложения от ГЕРБ кабинет, но Борисов заяви, че само с ДПС няма да управлява.

Сега и да иска, няма как да прокара правителство с подкрепата на ДПС. Понеже Пеевски успешно разцепи движението на Доган, открадна половината, която кръсти и регистрира като ДПС - „Ново начало“, и дори чрез патентното ведомство приватизира марката ДПС. „Баща му“ Ахмед Доган, който първо го обяви за „политически феномен“, после го сгълча, че малко е прекалил, накрая го анатемоса като „политическо чудовище“ и опасност за България, която трябва да бъде лишена от хранилките си и дори от живота си. И с водената от самия него половина влезе в Алианс за права и свободи /АПС/, редом със земеделците на Румен Йончев и формацията СБОР.

Въпреки твърденията на изключените от БСП Корнелия Нинова и нейните поддръжници от новото ръководство на Столетницата декларират, че в никакъв случай няма да се коалират с Борисов, Пеевски и Доган, а ще настояват за сформиране на експертно и програмно правителство. Другите заподозрени в тайни договорки с ГЕРБ - ИТН, дори да искат, не могат да помогнат на Борисов. Поради това той ще трябва да търси подкрепа от още няколко „евроатлантически ориентирани“ парламентарни партии. Очевидно пазарлъците за редовен кабинет ще се проточат, понеже Борисов и Пеевски и така си управляват чрез служебното правителство на Димитър Главчев.

Положението в България  може да се влоши още, ако в управлението открито се включи Делян Пеевски. И, тъй като е свикнал да управлява на принципа „След нас - и потоп!“, отегчените от избори български гласоподаватели може изведнъж да закопнеят за явяване на поправителен изпит чрез осми извънредни парламентарни избори. Международната обстановка изобщо не е подходяща за такива експерименти насред двете войни, които в момента привличат вниманието на света: конфликта в Украйна и този в Близкия изток. Но кога през последните 30 години българският „политически елит“ се е съобразявал с международното положение и националните интереси? Кога политическата стабилност в страната е била негов водещ мотив, освен на декларативно ниво? Кога тя е имала значение и за западните ни партньори, щом България е оставала в западната, евроатлантическа орбита? Още железният канцлер на Германия Ото фон Бисмарк е казвал, че „овцекрадците от Долния Дунав“, тоест българите, не заслужават костите и на един померански гренадир. И днес, въпреки присъединяването ни към НАТО и ЕС - без допитване до народа, за разлика от 2,5-милионна Молдова, на България  се гледа като на американска военна база и фронтова държава срещу Русия. И като на подмандатна територия на Брюксел. Какво тук значи някакъв си кабинет, който на всички искания на Запада ще отговаря с „да“? Или ще ги предугажда и изпълнява преди още да са изразени гласно или писмено? Ще ни залъгват със сухопътния Шенген, с Еврозоната и Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/, докато ни лишават от енергийна независимост, настоявайки да затворим „Мариците“ и Маришкия въглищен басейн. За България ПВУ е нещо като „плана за победа“ на Зеленски, предлагащ ресурсите на Украйна на Запада срещу обещаната покана за присъединяване към НАТО. С тази разлика, че Зеленски вече размахва и заплахата Украйна да си върне ядрения статут, ако не получи покана от НАТО. И да употреби ядрено оръжие, както го направи през април 1986-а с експлозията на Чернобилската АЕЦ. Китай и Индия, всяка една с по 1,5 млрд. население, САЩ, Русия, Турция и други ще продължават да димят с комините на техните ТЕЦ, докато 6,5-милионна България ще затвори своите „Марици“, за да осигури чист въздух на Европа! Някой ден ще ни забранят и употребата на природен газ и нефт, след което ще провъзгласят пълното и окончателно завършване на „зеления“ преход. Обаче, ако на 5 ноември президентските избори в САЩ спечели републиканският кандидат Доналд Тръмп, Европа ще остане единственият континент, на който хората ще дишат чист въздух, докато треперят край студените радиатори. И от който ще са се изнесли всички големи автомобилни и други производители, за да се установят в САЩ, Китай, Бразилия или другаде, където не робуват на екологията.

Въпреки „оптимистичните“ - за Камала Харис, допитвания, вероятността в Белия дом да влезе Доналд Тръмп, а не тя, е много голяма. Освен ако в действие не влязат същите фалшиви гласувания по пощата, които осигуриха победата на Джо Байдън преди пет години. С несръчните си опити да печели подкрепа, давайки нескопосани интервюта, Камала Харис буквално работи за Тръмп. Например интервюто, което тя даде пред Брет Байер в критично настроената към демократите Fox News, Бекет Адамс от The Hill охарактеризира като бедствие. За пръв път Харис беше запитана директно за участието си в заговора на Белия дом за скриване на намаляващата умствена годност на Байдън и тя направо игнорира въпроса, за който не беше подготвена: „Кога за първи път забелязахте, че умствените способности на Байдън изглеждат намалели?“ Вместо да отговори, Харис се измъкна с оплакването, че нейният домакин бил твърде агресивен с въпросите си. „По всеки разумен критерий интервюто беше пълна катастрофа, констатира Бекет Адамс. Забележителното е, че Харис сякаш замръзна, защото досега никой никога не беше я питал за това“. На въпроса защо се занимава само с възрастта на 78-годишния Тръмп, когато Байдън в момента е на 82 години, тя отговори наивно: „Защото Тръмп е в листата, Байдън не е“. Забравила беше, че преди време обвини в лъжа специалния прокурор Робърт Хър, оправдал Байдън за изнасянето и държането в дома му в Делауер на секретни документи от Белия дом за действията на американските военни в Афганистан. В доклада от разследването си Хър отбеляза, че Джо Байдън е „симпатичен, добронамерен възрастен мъж със слаба памет“. Ако водещият Брет Байер искаше да довърши Камала Харис, трябваше да я попита и: защо Байдън не е в листата?

Напомням, че за да извадят своя кандидат от надпреварата, демократите го „разболяха“ повторно от коронавирус. Така че не е преувеличено да се каже, че в стожера на западната демокрация САЩ, както и в Стара Европа има по-големи негодници от тези, които управляваха и се канят да управляват една държава с над 1343-годишна история. Преживяхме най-скандалните, седми за последните 4 години, парламентарни избори. Ще преживеем и осмите, но дали с избори може да се източи нашето политическо блато? Не сме съвсем убедени в тази хипотеза.