Има ли някой право да променя, „осъвременява“, „съкращава“ и „адаптира“ творбите на българските класици и особено на титана на националната ни литература Иван Вазов? На този въпрос пророчески е отговорил самият народен поет и като гръмовержец е пресякъл всички мераци на кощунствениците да осакатяват произведенията му.
Ето какво пише големият наш специалист по немска литература проф. Константин Гълъбов в своята мемоарна книга „Спомени весели и невесели за български писатели“, издадена от „Български писател“ през 1959 г., в която е събрал дословно разговорите си с Патриарха на българското слово:
„Запомнил съм добре и друго посещение в дома на Вазов, в кабинета му. Отидох без покана, но бях приет много радушно. Сварих поета, че поправя свои стари работи.
— Как е татко ви? (Това беше обичайният му въпрос при всяка среща.) Добре, че дойдохте. При мене беше оня ден младият критик Васил Пундев, ваш приятел. Казах нему, ще кажа и вам като на млад критик и мой доброжелател: ако след смъртта ми някой си позволи да съкращава или променя било стиховете ми, било прозата ми, моля ви, протестирайте най-енергически. Мисълта за това кощунство често ме тревожи. Предпочитам в гроба ми да ровят, костите ми да разхвърлят, но произведенията ми да не закачат. Сега, като изправям някои свои работи, виждам колко е трудна тази работа. Съкратя или променя нещо и само след няколко реда осъзная, че не може така — че съм направил грешка. А щом авторът прави грешки, колко по-голяма е вероятността друг да осакати едно чуждо произведение.“
В своята статия „О, посредственост, слава!“, 2019 г., клеймяща днешните отцеругатели, поетът Драгомир Шопов също ясновидски цитира част от това изказване на Вазов.
Ето го завета на гения! Тези негови думи слагат кръст върху светотатството с „Под игото“ и издигат въпроса за юридическо преследване на лицата, позволили си да фалшифицират и осквернят Вазовия шедьовър. За юридическа закрила на българската класическа литература от осакатяване, вулгаризиране и подмяна, призовава и актьорът Янко Лозанов в текста си в защита на „Под игото“ от сороската гавра, публикуван във в.“Нова Зора“, бр. 39.
Първостепенен дълг на СБП и на литераторите родолюбци е да поставят незабавно въпроса на изковаване на специален закон за авторското право, който да опази българската класика от идеологически посегателства и еничарско поругаване.
