Разговор на Бойчо Дамянов с Вернер Фаслабенд специално за в. „Нова Зора“
Бойчо Дамянов:
- Как оценявате развитието на украинския конфликт?
Вернер Фаслабенд:
- Обстановката по фронтовете от година насам е почти без промяна. Измененията на бойното поле са неголеми и от двете страни. През лятото на миналата година всички чакаха широко обявеното украинско настъпление, което не само не се състоя, но и нямаше шанс да стане.
След това инициативата премина в ръцете на руските въоръжени сили и те постигнаха определени успехи, най-вече в Донбас. Също така нанесоха сериозни поражения на обекти в градските зони, най-вече в енергоснабдяването.
Очаквах масирано украинско настъпление през зимата с опит за форсиране на Днепър, още повече при наличието на техен плацдарм на левия бряг, който впоследствие те изоставиха.
Единствената изненада бе предприетото неотдавна украинско навлизане в Курска област, което никой не очакваше, и в този смисъл изненадата бе успешна.
Положението и от двете страни на фронта е трудно както за украинските, така и за руските въоръжени сили.
Ако междувременно не се случи нещо извънредно, то резултатите на бойното поле през следващите месеци няма да се променят съществено. Това показва проведеното неотдавна изследване от нашия институт с участието на 18 изтъкнати военни експерти.
- За какво му беше на Киев настъплението в Курска област?
- От стратегически характер то беше без значение. Но в краткосрочен аспект повдигна няколко неща - повдигна духа на украинците в условията на все повече влошаващо се за тях положение на фронта и на повсеместно разочарование, че не им се удава да си възвърнат загубените области и територии. Също и сигнал към Запада и страните, които помагат, че Украйна не е сломена и си струва да продължават да я поддържат. И ако успее да се задържи още известно време там, да ѝ даде някакво преимущество при евентуални предстоящи мирни преговори. Но всичко това не е съществено и не бива да се надценява.
- Споменахте помощта на Запада. Били могъл Киев да продължи войната, ако по някаква причина съучастието на НАТО бъде прекратено?
- Не, ясно и еднозначно без поддръжката на НАТО Киев не би могъл да продължи да се противопоставя и да воюва против Русия.
- Очевидно страните от НАТО досега имаха интерес от тази война с оглед нанасяне на стратегическо поражение на Русия. Този стремеж и желание ще продължи ли в бъдеще?
- Нищо не се е променило и няма да се промени. НАТО отрича да е страна в конфликта, но не отрича, че е заинтересована Русия да не постигне своите цели и да загуби войната. Путин трябвало да получи урок, да бъдел наказан за своята дързост.
Погледнато през тази призма, се вижда колко трудно и сложно е положението за двете непосредствено воюващи страни - Украйна и Русия. Русия успя да създаде свой международен фронт на съпротива и да намери съюзници - Северна Корея, Китай, Иран и т. н. и това разширява основите на конфликта. Трябва да признаем, че Москва особено добре успя да разшири своето информационното и пропагандистко влияние по света. Също така къде по-успешно, къде по-малко успешно ѝ се удава да преодолее западните санкции. Затова мисля, че е назряло времето за мирни преговори.
- Стана дума за целите на войната, една от които бе да се предотврати използването, под една или друга форма, на Украйна от НАТО. Възможно ли е Западът да се съгласи и да гарантира евентуален неин неутралитет?
- Мисля, че предотвратяването на обвързването с НАТО и неутралитета е само една от целите на Москва, обозначена като червена линия. Но има и нещо по-важно - съединяването на Украйна с Русия. Зад това има едно съвсем рационално съображение. Ако бъде присъединена Украйна, това рязко ще подобри демографския дефицит на Русия и ще се отрази положително на стопанската структура. Не е все едно дали Русия ще има 140 милиона население или 180, плюс 10 милиона Беларус - 190 милиона. Освен това го има и личния стремеж на Путин да влезе в историческата ролята на защитник, обединител и възстановител на „русский мир“.
- Кога може да се очаква прекратяване на войната?
- Една война се прекратява тогава, когато една от страните е постигнала своите цели или когато и двете страни разберат, че не могат да постигнат своите цели и че войната причинява само загуби, без да носи някаква полза.
- Колко близо сме до завършването на военните действия и започването на преговори?
- Факт е, че Украйна бе превърната в бастион на Запада срещу Русия и за непродължително време набра учудващо висок военен и боен потенциал, който никой не очакваше, в т. ч. и Москва. Междувременно много от нещата се промениха и Украйна вече не е онази сила, която беше в началото на военните действия.
За същия период Русия, обратно, укрепна и се организира. Путин назначи Белоусов за министър на отбраната, премести Шойгу на ключова позиция в Съвета за сигурност, заемана преди това от Патрушев, който след аферата с Пригожин бе изпратен да се занимава с корабостроенето. Класическа руска пиеса. Така Путин осигури в Съвета за сигурност да има компетентен човек, който да на е хардлайнер, който познава в детайли историята и същността на конфликта и нещата на фронта, който е на „ти“ с хората от Пентагона и който в бъдеще ще е особено нужен, когато настъпи време за омиротворяване и регулиране на горещата фаза. Това ми дава основание да мисля, че не е далеч денят, в който военните действия ще бъдат заменени с дипломатически контакти и преговори, но преди изборите в САЩ няма как да има преговори и примирие.
- Всички предричат разчленяването на Украйна. Какъв ще е според вас крайният резултат?
- Обикновено воюващата страна има близка и далечна цел. В началото крайната цел на Русия бе пълен контрол върху цялата територия на страната, дали чрез цялостно присъединяване, дали частично, допълнено с установяване на приятелски настроено управление в западната част на страната. В един момент стана ясно, че цялостното присъединяване ще е твърде рисковано и може да предизвика непреодолими трудности, имайки предвид силно нарасналото национално самосъзнание в западната част и съпротивата му към всичко руско. Това вероятно е променило и крайната цел, като са определени две по-близки цели, едната - контрол над Донбас, в който да влизат целите области Донецк и Луганск, и втората - излаз на Азовско и Черно море и обезпечаване сигурността на Крим. Така мисля, с неголеми корекции, ще се развият нещата.
- Какъв би бил статутът на западната част? НАТО ще има ли претенции към него?
- Украйна в обозримото бъдеще няма да стане член на НАТО, ще бъдат дадени гаранции и от Запада, и от Русия за нейния по-нататъшен статут и необвързаност. Вероятно е да има съглашение с ЕС, а също и на двустранна основа с други западни държави.
- Такива съглашения има и в момента.
- Може да бъдат актуализирани за да образуват цялостна система за сигурност, която да обезпечава както Украйна, така и интересите на Запада, за да се предотврати в бъдеще по-нататъшно придвижване на Русия на Запад и към Одеса, Дунав, Приднестровието, Молдова, тъй като това би означавало Русия да се окаже в непосредствена близост до Балканите и да се засили влиянието ѝ върху България, Румъния, Сърбия, Черна гора и т. н. Това би объркало из основи картите на ЕС и НАТО, и от тяхна гледна точка би довело до нарушаване на безопасността им в Източна и Югоизточна Европа, което те няма да искат да приемат.
- Каква роля играят предстоящите президентски избори в САЩ върху украинския конфликт?
- Не бих преувеличавал ролята им. Дали демократи или републиканци - едва ли ще се промени нещо съществено в ангажимента им в Украйна. Много се спекулира с Тръмп, но неговият политически живот е ограничен - 4 години, а Пентагона ще го има и след 40 години. Трябва да се познава балансът на силите в САЩ. Главните центрове на американската власт са Пентагонът и Уолстрийт - първите във военната, вторите в икономическата област. Към тях можем да добавим високите технологии, т. е. Силициевата долина, Холивуд и медиите. И това е всичко. Да, Тръмп може да смени някой и друг генерал и за кратко време да повлияе на политиката на Пентагона, но само малко.
Много по-съществено е, че американската политика в течение на следващия период все по-силно ще се концентрира върху съперничеството с Китай.
- Какво очаквате като резултат?
- За пред света САЩ не са пряко намесени в Украйна, но никой президент или кандидат-президентка не смее да изрази намерения за прекратяване на войната, за да не изглежда слаб в очите на избирателите.
- Как оценявате процесите в БРИКС и предстоящата този месец среща на високо равнище в Казан?
- Създаването на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южноафриканската република) беше дипломатически шедьовър от страна на Москва, а също и по-нататъшното развитие и разширение в началото на тази година. Днес организацията има нужда от консолидиране, защото нарастването поражда трудности в управлението ѝ. Отделните страни имат стотици аспекти, по които интересите им се различават, отношението им към Запада и към долара не е еднакво. Днес отношенията между Пекин и Москва са приятелски, но докога? А как ще се развие съперничеството между Индия и Китай? Възможно е да се изостри. Съществува очевидна конкуренция между Иран и Саудитска Арабия за надмощие в ислямския свят. БРИКС не е политически съюз, който да може да наложи свои обединени политически искания. Съвместните позиции се постигат със сложни компромиси и преговори.
Но независимо от всички трудности успехът е на лице. С приемането на петте нови членове (Египет, Етиопия, Иран, Обединените арабски емирства и Аржентина) притегателната сила на организацията нарасна още повече и вече има над 20 нови държави кандидатки, сред които са Индонезия, Сърбия, Турция, Азербайджан и т. н., които подадоха молби за присъединяване.
- Засега БРИКС е предимно икономически съюз, но с времето е нормално да се появяват и политически елементи, подобно на процесите в ЕС?
- Тогава имаше остро идеологическо противоборство, беше епохата на студената война и политическият фактор играеше голяма обединителна роля. Днес ситуацията около БРИКС е по-различна.
- Една от първостепенните цели на организацията е премахването на монополното положение на долара в световната търговия и финанси.
- От една страна, това не е лесна задача, от друга, не бива да подценяваме тези стремежи и действия. В случая става дума за нещо подобно на двустранен или многостранен клиринг, който има своите ограничения, особено когато се касае за инвестиционна дейност. Тогава отново възниква потребността от единна световна валута.
Процесът на дедоларизация ще е постепенен и ще протича различно в отделните страни в зависимост от различните им интереси, икономически и външнотърговски структури.
Валутата е силна тогава, когато стопанството е силно и динамично.
Преди няколко месеца бях в Китай и видях, че икономиката изпитва трудности. Видях празни магазини, висока младежка безработица, демографията е отрицателна, има излишни мощности в строителството, градове, които не могат да погасят дълговете си и т. н. Но благодарение на досегашната изненадващо успешна финансова политика Пекин успя да предотврати сериозни икономически сътресения и да учуди света със своите висококвалифицирани управленчески кадри.
Но всички тези ерзац-стратегии както на Запад, така и на Изток, не могат да продължават вечно, в един момент се изчерпват и истината излиза наяве. Поради ограничения вътрешен пазар Китай е принуден да форсира износа най-вече за САЩ и Европа, но тъй като и там икономиките и пазарите са зле, съпротивата срещу китайските стоки нараства. Винаги процесите са многовекторни, а икономиката е възможно най-сложната система в обществото.
- Като човек, участвал в политическото ръководство на страната, как оценявате резултатите от току-що проведените парламентарни избори и победата на дясната Партия на свободата, която получи почти 29%?
- За мен това не беше изненада. В деня преди изборите разговарях с генералния секретар на Народната партия, който още живееше с илюзията, че тя ще успее да излезе на първо място. Беше ясно, че позицията на Партията на свободата с всеки изминал ден се усилва и нараства и се колебае около 28-29% . Социалистическата партия стагнираше на около 20-21%. Австрийската народна партия последните месеци също твърдо се колебаеше около 25-26%. При такава тенденция резултатът не можеше да бъде друг.
- Какви са възможните правителствени коалиции?
- Мисля, че има само една - между Народната партия (51 депутати) и социалистите (41 депутати) общо 92 депутати при 183 места в парламента ще имат минимален превес над 50%.
- Възможно ли е да настъпят промени във външната политика, в неутралитета?
- Не допускам, ако се осъществи въпросната коалиция. Вероятно и сегашният външният министър (Александър Шаленберг - АНП) ще запази своя пост. Има четири привлекателни правителствени служби - канцлер, министър на финансите, вътрешен министър и външен министър. Останалите са по-второстепенни. В резултат на евентуалното влизане на социалистите в правителството позицията на Австрия по отношение на Близкия Изток ще стане по-балансирана и произраелският курс, който се прояви през последните една-две години, ще отстъпи на заден план и ще се обърне по-голямо внимание на арабските и палестинските интереси. По украинския конфликт не очаквам особени промени.
- През последните 1-2 години редица страни се отказаха от своя неутралитета и влязоха в НАТО.
- В Австрия неутралитетът е закрепен в конституцията и за да се промени, е необходимо не обикновено, а квалифицирано мнозинство от 2/3, което на този етап е невъзможно. Неутралитетът ще остане непоклатима същност на австрийската външна политика. Няма нито една политическа сила в страната, която да го поставя под съмнение, точно обратното, всички до една представени в парламента партии, управляващи и опозиционни, защитават и поддържат неутралитета и тази позиция дори се засили след последните избори.
