И още безчет своеволия в глуповат преразказ и аудиозапис на „ПОД ИГОТО“- менте!
За какво му е на именит и обичан български актьор да осакати цветистия, жив език на Вазов, да го „превежда“ на съвременен изказ, сякаш днешните читатели са слабоумни, децата на българите нямат право на памет и дълбина, а Вазов е безкрайно далеч!
Това ли е представата ни за обучение в родолюбие – да си нагодим удобно и понятно всичко, което не разбираме днес, без да се потрудим да вникнем в неговата същност?
Да посегнеш на Вазовия език именно в „ПОД ИГОТО“ – роман, който празнува езика, превръща го за пръв път, след пет века робство, в художествено изразно средство! Да извършиш това кощунство с гордост, да се трудиш върху този ялов акт седем години (романът е сътворен за малко повече от година, на теб са ти нужни седем, за да го преразкажеш!?), да направиш и аудио-версия! Да те насърчават и възхваляват за стореното зло, да бъдеш популяризиран, разпространяван и разказван, като някакъв великан на духа, който е създал национално богатство? На сайта на Българското национално радио това изпитание за волята и търпението да е оповестено под заглавие „БНР чете „ПОД ИГОТО“. Ако това е прочитът на националния ни роман от Националното ни радио – горко ни, братя българи!
Послушах! Неслушаемо е! Няма „Обесиха го на касапницата.“ Само „Обесиха го.“ Няма я даже последната фраза, която хваща за гърлото поколения подред - „Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“ Просто я няма! Пародиен, коварен вандалски акт! Думата „касапница“ вероятно е премълчана от страх да не ни подсети за същинското значение на това мащабно злодеяние. Но най-тъжното е, че то представя някакъв гузен, хилав, плосък, примитивен, смален и недъгав вариант на гениалния текст, с недопустимо променен смисъл и отнета многопластовост, от който отсъства всеки помен за поетика и величие, а това превръща името на Иван Вазов на корицата в абсолютна и преднамерена измама. Сбития преразказ на всяка глава с по две-три изречения в свободен текст дори няма да коментирам. И всичко това с оправданието, че било за деца! Толстой, който сега не е на мода, казва: „За деца се работи както за възрастни, но по-добре.“ Тази „работа“ не става нито за деца, нито за възрастни, понеже ограбва, подвежда и мами децата, а възрастните гневи и натъжава. Принизява творбата, оскърбява автора и осакатява въздействието, посланията и прелестта на езика.
Това не е Иван Вазов, драги читатели и слушатели!
Не и неговият роман.
Казвам го трийсет и пет години след първото ми изпълнение на „Опълченците на Шипка“, след като имах честта да бъда уредник в къщата музей „Иван Вазов“ – София, десет години след записа на моя, първи в България, пълен, сверен художествен прочит на романа от изданието на Т. Чипев – 1894 г., под редакцията на Иван Вазов.
Записах го с прекрасен екип на „Доли Медия студио“ - тонрежисьори: Живка Желязкова, Петър Петров, Евгений Манев, Ангелия Вихрова и Добромир Чочов, през 2014 г. - по повод 120 години от първото самостоятелно издание на романа и 70 г. от смъртта на издателя - Тодор Чипев. Качих го на собствения си сайт - понеже и тогава нямаше, и днес няма никакъв интерес от обществените ни медии към автентичния текст. Нула внимание! Интересен въпрос е защо медиите нехаят за появата на значим творчески продукт, а се втурват тутакси да „подпомагат“ и рекламират недоносчета, които цапотят, дребнят, пародират, иронизират, оспорват, рушат или уродливо кривят националната класика - тази тенденция за целенасочено насърчаване на деконструкцията, разрухата и смаляването на всичко национално значимо стана твърде натрапчива, придобива мащабите и значението на опасна диверсия и няма как повече да остава мълчана. Създадох 16 часа и 30 минути професионален студиен запис с думите на Иван Вазов и никоя от обществените медии не забеляза това. А там, на моя скромен и непознат сайт, оригиналния текст на „ПОД ИГОТО“ бе слушан 4 500 000 пъти от цял свят. И никой от слушателите не спомена, че езикът е стар и неразбираем, че се нуждае от „превод“ и осъвременяване. Нелепо внушение на определен кръг „интелектуалци“, които се самопровъзгласиха за корифеи и обслужват съмнителни интереси, но биват щедро отразявани и популяризирани, като значими творци. Въобще, чуете ли, колко „неразбираем“ днес бил Вазов, как трябвало да превеждаме възрожденската си класика, за да я „припознае“ съвременният човек - знайте със сигурност - става дума за чисто безродие! Жалко оправдание за вандалски посегателства над духовни светини! Подла лъжа, с която облъчваме съзнанието на младите българи, вместо да им обясним значението на непознатите думи, за да запазим художествената стойност на българския език. Престъпление към поколенията. Това е родителското нехайство, заради което не успяваме да обясним на децата си красотата на авторовата реч. Това е учителското предателство, заради което преподаваме политкоректно повествованието. Това е актьорската немощ, заради която не можем да внушим на публиката, която ни слуша, чрез емоция, интонация и контекст интуитивното знание за семантичното значение на отделната дума. Това е продажническата алчност и жалък комплекс, с които „модерният“ Ганьо - мултикултуралист, хитрец-нагаждач и безхарактерен мултиплазмодий, се срами от своя език и е готов да заличи всяка частица България от себе си, от децата си и от вас, в името на чужд интерес, битов комфорт и дребна изгода.
Ето защо и заради какво подменяме авторовата реч, вместо да я разберем, обикнем и съживим.
Налице е въпросът: имаме ли право да вършим това!
Освен образователен и езиков, въпросът има творчески, морален и юридически аспект.
Кой опазва правата на автори и произведения с погасена давност и обществен достъп?
Кой отговаря да бъде съхранена целостта и тъканта на творбата, името, достойнството и паметта на автори от национална значимост?
Особено остро стои и въпросът защо не секват попълзновенията тъкмо към най-българския роман и най-българското стихотворение на националния ни поет и писател.
За мен отговорът е ясен: асимилацията, на която сме подложени, атакува яростно и последния рубеж на българското национално самосъзнание – езика! Обезбългаряването достигна свещените национални текстове - хранилища на паметта. Средството е размиване на автентичността!
Разбира се, всичко това е недопустимо, вулгарно и подло.
Няма да мине!
Понеже не сме индианци. Имаме не само пъстри носии и древни предания. По тези земи има наша култура от хилядолетия. Има смайващи песни, български букви, писана памет, погинали в бран, бележити владетели, просияли светци, велики творци, могъща духовност, жива вяра в Христа и мъдър народ! По тези земи сме ние, били са предците ни и ще пребъдат децата ни!
Ще опазим езика, рода и земята си!
Бог да благослови България!
П. С. Моля, ако в бъдеще някой колега реши да пренапише „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ“, като „Аз съм евроатлантиче“ или да „преведе“ „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА“ , като „Доброволците от село с име на планински храст“ - да напише на корицата само своето име и да не досяга името на Вазов.
Гениалният ни автор е живял за България и е пял на езика й. Както сам казва: „Тоя език преди мене го нямаше – аз го изрових от пожарите и от пепелищата на робството“! Нямало е как да знае, че днес някой арогантно и дръзко ще понечи да го „адаптира“. Той пише веднъж за Славейков, че: „стиховете му влачат тежките топузи на напъванието и безслилието“ и че: „Славейков насилва езика, кога пише стихове, поради липса на лирическа мощ“!
Разбрахте и без „адаптация“, нали!
Сега си представете какво би ни казал, ако можеше да чуе и прочете напъвАнията ни днес!
„Линее нашто поколенье“ - за неразбралите адаптирам: „Линеене“ се нарича смяната на телесната покривка (хитинова обвивка, кожа, пера, косми, люспи) у животните. Бива възрастова, сезонна и периодична. Обуславя се от нервната система и от хормони. При линеене селскостопанските животни се поставят на съответен режим.
