Европа за пореден път се подготвя за въвличане на човечеството в Трета световна война (ТСВ). Трябва да признаем, че водещата роля на подстрекатели този път е поделена между партньорите в НАТО Великобритания и САЩ. Но целта е една и е дефинирана точно - възстановяване на еднополюсния свят, маргинализиране на Русия и Китай с икономически санкции и с разширяване на военните съюзи НАТО и АУАКС.
Засега войната е хибридна. СМИ на колективния Запад са мобилизирани за яростна пропаганда и бълване на т. нар. фейк новини като тази, че ураганът „Милтън“ е предизвикан от Кремъл с климатично оръжие, което той притежава.
Кукловодите на дълбоката държава реализират конфликт след конфликт, в резултат на които Европейският съюз навлиза в трайна криза. Продажбите на военни технологии, оръжие и втечнен газ обаче все още бележат напредък и носят огромни печалби на хегемона.
Русия понесе огромни загуби от разпадането на Съветския съюз и от пагубното увлечение по неолибералния икономически модел. Само приватизацията на индустрията а ла Чубайс причини на огромната страна щети по-големи от Втората световна война. За щастие буквално в 12 без 5 екипът на президента Путин, назначен от олигарсите и потомствените душмани на славянството за гробокопач на великата сила, си припомни кредото на император Александър III: „Русия има само два съюзника – нейната армия и нейния флот!“
Отново след поредица от грешки лишения и усилия руският елит осъзна, че системата утвърдена след ВСВ в Ялта и Потсдам е мъртва и че искрена дружба с англосаксите е илюзия. За техен ужас РФ започна възстановяване на своята армия и флот, приключвайки с американските съветници от времето на Елцин, с „ОО“ на Сорос и т. нар. НКО. От сейфовете бяха извадени разработки и прототипи на оръжия непознати в западните армии. Оказа се, че „бензиностанцията с ракети“, както нарича Русия един от лидерите на ПП-ДБ, може да бъде водеща в изобретяване и конструиране на нови оръжия както за сухопътни армии, така и за сражения под водата, в стратосферата и даже в космоса.
Войните през 21 век се различават от войните на 20 век. Редиците от атакуващи пехотинци са минало. Сраженията се наблюдават от въздуха с дронове, а координатите на целите се получават даже от спътници в космоса. Средствата за комуникация са перфектни благодарение на постиженията в електрониката и изкуствения интелект. Артилерията със системите за залпов огън е ужасяващо ефективна и буквално изгаря и обезлюдява цели градове.
Крилати ракети, изстрелвани на десетки километри от самолети могат да поразяват цели с точност няколко метра и да пробиват бетонни бункери.
Днес гореща война се води преди всичко с техника. Побеждава този, който въвежда в сражението ново, непознато от противника оръжие.
Продължаващата вече трета година война в Украйна показа както силата, така и слабостите на руската армия. От една страна, бойците показват на фронтовата линия забележителен дух, военно майсторство и саможертва. От друга страна, се оказа, че в управлението на Министерството на отбраната по времето на „еленовъда Шойгу“ са царели корупция, отклоняване на средства и шуробаджанащина.
Новият министър на отбраната на РФ Андрей Белоусов, подпомогнат от ръководителя на Следствения комитет Александър Бастрикин, наложиха нов стил в управлението на армията. Промени се ядрената доктрина на Руската федерация. За всички стана ясно, че войната се води между Русия и колективния Запад както по време на Великата отечествена война(1941-1945). Евентуална загуба на Русия ще означава загуба на оформящия се с БРИКС многополюсен свят.
През всичките тези години на преход един раздел на руската икономика продължи да работи на световно ниво, самодостатъчно, в пълна секретност, без американски съветници. Това е Военнопромишленият комплекс (ВПК). От сейфовете бяха извадени изобретения от времето на легендарните академици Андрей Сахаров и Владимир Челомей, на създателите на водородната бомба и междуконтиненталните ракети, осуетили коварните планове на „съюзниците“ след Втората световна война (ВСВ). С нови материали и електроника новото поколение военни инженери въведоха оръжия, които по-скоро приличат на научна фантастика и не фигурират изобщо в стратегията и тактиката на НАТО.
Ще споменем само няколко от тях.
Нека започнем от дъното на океана.
Там господства безшумната подводница със странното име на детската играчка „Лошарик“ (от лошадь - кон, и шарик - топче). Тя е конструирана в края на 80-те години от конструкторското бюро на инж. Сергей Корольов. Дълга е само 60 м, с мини ядрен двигател и развива скорост 80км/час. Това е евентуалният руски отговор на взривяването на „Северен поток“. Състои се от седем свързани помежду си титанови сфери, издържащи при потапяне налягане на дълбочина 6 км. „Лошарик“ няма оръжие, но това, което може да стори под водата, са подводни диверсии като прекъсване на трансатлантическите кабели за всякакви връзки между ЕС и САЩ. Екооръжие по-опасно от ядрена бомба. Първото успешно гмуркане на „Лошарик“ беше в Северния ледовит океан на дълбочина 2500-3000 м. От скалите на дъното бяха взети проби и се доказа, че техният състав е еднакъв с този на скалите от хребета Ломоносов т. е. тази акватория от 1.2 млн кв. км съгласно международния договор е руска.
Другият кошмар на управляващите в САЩ е безпилотното торпедо „Посейдон“. Превозено от атомните подводници „Оренбург“ и „Белгород“, торпедото на собствен ход, без да може да бъде открито, си избира място на океанското дъно недалеч от Източното крайбрежие на САЩ. При започване на ядрена война „Посейдон“ може да бъде задействан като термоядрена бомба дистанционно или по програма „Мъртвешка ръка“. Резултатът ще бъде радиоактивно цунами с височина на вълната 350 м, което ще потопи градовете на морското равнище на Съединените щати. Подводницата „Белгород“ специално беше удължена до 184 м, за да е възможно монтиране на дъното и на 6 бр. „Посейдон“ и „Лошарик“.
По времето на „соца“ имаше един виц за треньора по футбол, който хулел вратаря на Хасково, на когото вкарали решаващ гол. „От не я фати бе, каунь?“ „Как да я фатя, тренер, като мина кат маторь?“ – оправдавал се вратарят.
По подобен начин ще започнат да се оправдават командирите на ПРО на НАТО, ако новите руски хиперзвукови ракети започнат да пробиват т. нар. „железен купол“ над столиците им.
Москва също има свой железен купол. Това е системата А-235 Нудол и е конструкция на ОКБ „Новатор“ с главен конструктор Ильохин. Хиперзвуковата ракета се движи със скорост 7 км/сек и може да прихваща всякакви неприятелски ракети като работи в напълно автономен режим.
Руската армия има изпробвани и постъпили на въоръжение цяла дузина хиперзвукови ракети. Т. нар. малки ракетоносци „Буря“ 301 и 316 могат да изстрелват неуловими за противниковата ПРО ракети „Циркон“, развиващи скорост 8-9 маха (2-3 км/сек) и ликвидиращи ПВО на НАТО.
Системите „Искандер“ и „Бастион“ са предназначени за унищожаване на наземни ПВО с ракети „Оникс“ (скорост 2.5 маха) и се обслужват само от 3 оператора.
Системата „Тобол“ и ракетите „Кинжал“ издигат военните действия на ново ниво. 10 бр. от тях вече са на денонощно дежурство в Калининград. Тези ракети внасят хаос в системите на противника, като разчитат данни за американски спътници, посочват лъжливи цели за ракетно нападение, скриват местата, в които е разположена ПРО. Хиперзвуковата сиситема „Авангард“ е неуязвима за ПРО на противника.
В момента на въоръжение в руската армия постъпва дългобойният зенитен комплекс С-500 „Прометей“, който засича ракети на 2000 км, може да прихваща до 10-20 балистични ракети (вкл. и хиперзвукови), както и спътници на височина до 100 км. Чудо на техниката, постигнато от „Горна Волта с ракети“.
И все пак най-впечатляващи са изобретенията за водене на радиоелектронна борба (РЕБ). Как е възможно едно съвременно оръжие да се превърне в купчина желязо за скрап? Като се блокират всички околни системи, от които то трябва да получава информация. Идеята е проста, но за реализирането й от времето на акад. Сахаров до разработките на Концерна за редиоелектронни технологии (КРЭТ) изминаха 70 години. Навремето А. Сахаров замисля да използва като „запалка“ на водородната бомба високочестотен генератор, създаващ огромен импулс, който се предава на кондензатор. Взривно свитото магнитно поле натрупва такава енергия, че прониквайки през антените, изгаря електронните схеми в системите за управление на противника. Устройството може да се пренася в летящ апарат „въздух-въздух“ и да блокира съобщенията в радиус от 5 километра. Създава се нещо подобно на радиоелектронен щит, който потиска вражеските радари.
Съществуващите комплекси „Красуха“ и „Алабуга“ (от татарски „страшен богатир“) и др. в момента се допълват с новата система за РЕБ „Былина“, която анализира входните данни с изкуствен интелект и приема решение коя от тях да бъде задействана. Първият боен тест на „Алабуга“ беше направен в Черно море над американския есминец „Доналд Кук“ през 2019 г. А системата „Красуха“ изглежда е виновна за изчезването на 40 спътника „Старлинк“ (Starling) на Илон Мъск, помагащи на ВСУ, които вероятно са „ослепели“ в РЕБ над Балтийско море, лишавайки от комуникации група от седем военни кораба на прибалтите в течение на 63 часа.
Комплексът „Тобол 14Ц227“ (име на река в Казахстан) е толкова мощен, че може да потисне връзките на огромни разстояния до 5000 км, изваждайки от строя всички аерокосмически системи, GPS, разузнавателните самолети AWACS, заглушавайки сателитите на САЩ т. е. може да неутрализира противника на земята и във въздуха без нито един изстрел. „Екооръжие“, нелетално, без радиация и без разрушения.
Пентагонът и балтийските членки на НАТО са бесни, защото системите от комплекса „Тобол“ показват застрашителна ефективност. Командването на НАТО без забавяне реагира и призова Русия да прекрати разполагането на комплекса „Тобол“ и да се извини на балтийските държави за причинените неприятности. Известната пропагандистка на Кремъл и главен редактор на „Russia today“ Маргарита Симонян иронично отговори по този повод така:
„ВМС на НАТО не са нито бели, нито пухкави. Русия може да поднесе извинения само с ракети „Кинжал“.
Да, правилата на играта се промениха. И все пак по-добре ще бъде тя да не започва.
