В средата на избирателната кампания, когато за партиите, коалициите и техните лидери и активисти не може да се говори дори като за мъртъвци - или добро, или нищо, е по-уместно да се занимаваме с „големите началници“, на които те умират да се харесат. И чиито нареждания бързат да изпълнят, преди да са им дадени.
Естествено е да започнем със САЩ, където също тече предизборна кампания за определяне на лицето, което след 5 ноември ще бъде стопанин на Белия дом. Още повече че там в 12 без 5 смениха кандидата на Демократическата партия, 81-годишния Джо Байдън, „разболявайки“ го за втори път от коронавирус, за да се забравят нелепите му прояви. Например провалът му на дебата с Доналд Тръмп, бъркането на имената на чужди държавни глави, като това на президента на Египет Фатах ас Сиси с президента на Мексико, или това на президента на Украйна Володимир Зеленски с руския президент Владимир Путин. Добавете към това сбогуването му с празното пространство и разговорите с отдавна починали президенти, сенатори и други лица и ще разберете, че елиминирането му от президентската надпревара беше повече от наложително. Днес, когато в света протичат два големи конфликта - в Украйна и Близкия Изток, Байдън като все още действащ президент на САЩ изпъква главно с двойните си стандарти при оценката на аналогични събития, както и с безсилието си да вразуми израелското правителство и премиера Нетаняху. „Те не трябва да го правят“, каза Байдън по повод на готвената от Тел Авив окупация на Газа, сухопътната операция в Ливан и заканата на Нетаняху Израел да бомбардира иранските ядрени и петролни съоръжения.
На това предупреждение Нетаняху отговори с нескривано пренебрежение, да не кажем презрение, оставяйки впечатлението, че той ще избере следващия президент на САЩ. Отиващият си завинаги от политиката Байдън заяви, че не вярвал конфликтът в Близкия Изток да ескалира до всеобхватен сблъсък, с което потвърди, че отдавна не е в час с реалността. И доказа пълната несъстоятелност на своите претенции да контролира събитията в Близкия Изток, Украйна, Европа и Далечния Изток - от Китай, Тайван. Северна и Южна Корея, до Япония и Филипините. Доналд Тръмп може би е прав да твърди, че Байдън е на-слабият президент в цялата история на САЩ. Той няма особено високо мнение и за вицепрезидента и кандидат за президент от Демократическата партия Камала Харис. Веднъж я нарече „луда“, а неотдавна каза, че Харис била „умствен инвалид по рождение.“ На свой ред Байдън обяви Тръмп за заплаха за демокрацията, докато Харис го нарече заплаха за жените заради подкрепяната от него забрана на абортите в САЩ. Която впрочем отдавна е въведена в някои щати, а Тръмп иска да я генерализира за цялата страна. Вероятно Харис го смята и за расист, след като Тръмп заяви, че мигрантите носят в САЩ „лоши гени“. Заслужава внимание и едно изявление на Байдън, че изборите в САЩ щели да бъдат свободни и честни, но не знаел дали ще бъдат мирни. По този повод сайтът Pravda.ru./6.10.2024/ отбеляза с известно злорадство: „Байдън подготвя американците за гражданска война. Нека те да се избиват един друг, вместо да убиват нас.“
Може ли страна, на която й предстои да преживее още едни „откраднати“ избори и гражданска война, да учи света на демокрация? Относно кражбата на избори напомням, че в един от щатите узакониха гласуването без документи за самоличност! Само си представете какво би станало у нас, ако не се изискваха документи за самоличност в селища, където на един адрес са регистрирани стотина и повече мургави гласоподаватели!
СПЕЦИАЛНО ЗА БЛИЗКИЯ ИЗТОК
няма никакво значение дали в Белия дом ще влезе Тръмп или Харис, защото „дълбоката държава“ ще ги накара, дори да не искат, да подкрепят действията на Израел. Нищо, че според Харис „съюзът между народите на САЩ и Израел е по-важен от приятелството на Нетаняху“. Това си откровение тя изрази в интервю за програмата „60 минути“ на CBS News. И пак оттам обяви миналия вторник, че «Иран е «очевидният» топ-враг на Америка». Докато Тръмп направо призовава Тел Авив да бомбардира ядрените инсталации на Иран. А Байдън не иска да бъдат бомбардирани само петролните съоръжения на Техеран, за да не скочат цените на горивата и американската и световната икономика да рухнат. Впрочем, както пише Йозай Шендир в турския всекидневник вестник „Миллиет“ /6.10.2024/ „нулевата точка на войната в Близкия Изток е Ормузкият пролив“. И пояснява, че през него преминава 1/3 от превозвания по море в света петрол, а след започването на руско-украинската война през пролива минава и 1/5 от втечнения природен газ. Използвайки този воден път, до света достигат 80% от суровия петрол, добиван от Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ и Ирак, и почти целия природен газ от Катар. В най-тясната си час проливът е широк 50 км, но ширината на коридора за преминаване на най-тежките товарни кораби е само 10 км. А в района между иранския остров Ларк и Оманския п-ов Кумзар той е широк само 3 км - за отиване и връщане. Иран може да го затвори, като го минира, или обстрелвайки с ракети корабите на връщане към техните страни. Може и да спре трафика напълно, като потопи свои кораби на най-тясното място. Западът се страхува, че при един такъв ход от страна на Техеран ще настъпи глобален икономически трус и инфлацията за втори път след пандемията на корона вируса и започването на войната Русия-Украйна, ще излезе от контрол. Тогава и българите ще почувстват последиците от прибързаното прекратяване на дерогацията за доставяния от Русия петрол за „Лукойл“. Освен това има видими различия в
ОЦЕНКИТЕ ЗА СТАВАЩОТО В БЛИЗКИЯ ИЗТОК,
както и в интересите и действията на САЩ и страните от ЕС, като Франция и Германия. Докато в САЩ нито Харис, нито Тръмп говорят за оръжейно ембарго на Израел, френският президент Макрон призова за налагането му. А премиерът Нетаняху заяви, че лидери като Макрон, които призовават за оръжейно ембарго на Израел, трябва да се засрамят. Но Макрон е съвсем различен, когато става дума за оръжейна подкрепа на режима в Украйна, на който обеща да предостави френски изтребители „Мираж“ 2000. Съучастието в престъпленията на нацистите в Украйна, които спокойно се разхождат с хитлеристки свастики по ръкавите, не е ли достойно за осъждане? То е също толкова осъдително, колкото и подкрепата на ционистите в Газа и Ливан. „Какво беше спечелено с войната в Украйна?“, пита Тед Снайдер в The American Conservative /8.10.2024. Позовавайки се на участници в преговорите в Истанбул от април 2022 г., като Давид Аракхамия и Олексий Арестович, той заключава, че тогава мирът е бил възможен. Но натискът на САЩ и Великобритания върху Зеленски с цел Украйна да не изпълни постигнатите договорености, а да предпочете войната, е осуетил прекратяването на конфликта. Всъщност Украйна е трябвало да гони не своите цели, а тези на Запада. И особено зловредна роля в това отношение изиграл британският премиер Борис Джонсън. Същият беше изритан от премиерския пост и политиката, но не заради Украйна, а защото беше хванат да присъства на парти в МС по време, когато заради ковид епидемията много британци бяха държани под карантина. В резултат на неговата намеса в Украйна войната беше удължена с минимум две години, за да се окаже „Незалежная“ в още по-окаяно състояние от това, в което беше през април 2022 година: със стотици хиляди загинали украинци, с много непоправимо осакатени, с 6 милиона избягали от страната и войната, с разрушена инфраструктура и опустошена околна среда. „Може би идва времето, когато Зеленски, президентът на САЩ Байдън, Джонсън и цялата плеяда поддръжници на войната, включително държавният секретар Антъни Блинкен, ще трябва да отговорят на въпроса: какво беше спечелено, тръгвайки на война?“, заключава Тед Снайдер.
НО КАКВО ДА ЧАКАМЕ
ОТ ЗАПАДА,
когато бившият британски премиер и бивш лидер на Консервативната партия, извадила Великобритания от ЕС, се оплака наскоро, че Бенямин Нетаняху, или Биби, сложил бръмбари в тоалетната му, за да го подслушва? Такова премеждие у нас преживя някога и Бойко Борисов, но нейсе. А пък Зеленски, на когото Джонсън продиктува нареждането на Запада да избере продължаването на войната и който разнася като амбулантен търговец своя „план за победа“, беше нареден сред 286-те номинирани за Нобелова награда за мир. Редом с генералния секретар на ООН Гутериш и папа Франциск. Президентът на воюваща страна, при това с изтекъл още на 2 май мандат, да стане Нобелов лауреат за мир?! Това надхвърли всякакви представи за извращаване на политическия морал. Добре е, че от Нобеловия комитет в Осло се отказаха да връчват тази година награди за мир. Иначе като нищо и Биби Нетаняху щеше да се кандидатира за Нобелова награда за мир, ако и главният прокурор на Международния съд в Хага да го обяви за международно задържане заедно с военния министър на Израел Йоав Галант. Ерго, комикът Зеленски ще си остане със славата на продължител на украинската трагедия, докато Нетаняху ще бъде запомнен като военнопрестъпник и извършител на геноцид. Впрочем и двамата са евреи, но престъпленията им не произтичат от етническия им произход. Въпреки изтеклия си президентски мандат Зеленски многократно бе посещаван и приеман от западни политици, като председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, военния министър на САЩ Лойд Остин, еврокомисаря по външната политика на ЕС Хосеп Борел и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. В Киев се озова и неговият наследник, бившият нидерландски премиер Марк Рюте, който още със стъпването си на поста обяви за приоритет на НАТО подкрепата за Украйна. За последния се говори, че няма нито жена, нито семейство, а на младини като депутат се похвалил пред женското списание VIVA, че вкъщи предпочита да се разхожда… гол!! На какви хора е поверена съдбата на света!? Те ще му донесат не мир, сигурност и благоденствие, а ще го тласнат в пропастта, над която той виси от две години.
НА ТОЗИ ФОН
Какво значение имат тогава седемте за четири години извънредни парламентарни избори в България? На седем, седемдесет пъти да се редим пред урните, с настоящия „политически елит“ няма да стигнем по-далеч от ръба на пропастта. Дали в 51-ото НС ще влязат 6, 7 или 9 партии, все едно. Партийната система е толкова компрометирана в очите на избирателите, че няма защо да ни учудва фактът на нарастващото желание за заменяне на парламентарната демокрация с президентско управление. Ако не бяхме опитали меда и жилото на управлението на царя-премиер Симеон Сакскобургготски, като нищо някои щяха да развеят и монархическия байрак както веят украинския, например. Днес мнозина чакат президентът Радев да създаде и оглави свой политически проект, който да помете от политическия терен окапалите като есенни листа партии-фирми. И това ще стане, „когато му дойде времето“, както казваше Дядо Цар.
Засега нека да преживеем 27 октомври, пък после ще му мислим. И „каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка“, както пише Ботев. Малка утеха е, че в прехваления „демократичен“ и „евроатлантически“ свят, който „гълта комарите, пък плюе камилите“, съзерцавайки чуждите трагедии, има и по-големи негодници от нашите. Те именно ще бутнат света в пропастта на ядрения Апокалипсис пред учудения поглед на нашите глупави „евроатлантици“. И на този умиращ свят и световен ред му викат цивилизация! Когато санкциите по закона „Магнитски“ се откупват с национално предателство, представяно като „евроатлантически ценности“, изходът е един: отстраняване от властта на политическите шарлатани. „Со кротце, со благо и со малце кютек по гъзо“, както казвал Андрей Ляпчев.
