Продължение от бр. 37
А иначе от юни 2023 г. в албанската квазидържава Косово около 500 турски войници от 65-а механизирана пехотна бригада формират гръбнака на подкрепленията за НАТО. Разбира се, в тази евроатлантическа „солидарност” няма нищо изненадващо, след като там присъства и нашенски военен контингент. Вече с по-задна дата - на 23 октомври 2013 г. по време на своето посещение в косовския град Призрен, пред внушителния митинг, на който присъства тогавашният президент и бъдещ военнопрестъпник пред международния съд в Хага Хашим Тачи, Ердоган произнася своето емблематично послание: „Ние всички сме хора с обща история, обща култура, обща цивилизация, структура, в която сме приятели, роднини и братя. Помнете: Турция е Косово, Косово е Турция.“ Думи, които едва ли не са взети от геополитическата „тетрадка”на Давутоглу за Балканите, като са обогатени с Ердоганово емоционално послание.
Още преди няколко години големият български историк акад. Георги Марков би тревога, че Турция „очертава една ислямска дъга над Балканите - Босна, Албания, Северна Македония, Родопите, Източна Тракия. А Ердоган вдигна тази дъга чак горе в Лудогорието - Търговище и Разград”. Днес споменатият по-горе писател журналист Осман Аталай, който тъгува носталгично за отслабените връзки на Османската империя от преди 700 г., пита реторично своите турски читатели: „Готови ли сме за тази промяна от Румелийски в Западни Балкани?” Отговаря му Реджеп Тайип Ердоган, според когото „Румелия е рана в сърцата на нацията, която никога няма да бъде затворена” . Това е цитат от речта му по време на неговата среща с турски изселници на 22 май 2023 г., в която пантюркистът неоосманист им напомня, че „Турция е държава, превзела бъдещето на Османската империя и владяла 10 млн. квадратни километра”. Сантиментално внушение, валидно не само за „шапката” на Балканите.
АНТИБЪЛГАРСКИЯТ ВЕКТОР
От изявленията на днешните турските официални лица и политици човек може да остане с убеждението, че няма по-благосклонна, ако ли не и по-доброжелателна дипломация спрямо България от тази на Турция. Дори в геополитическите сценарии и прогнози на турските експерти за страната ни тя като че ли остава някак си встрани от традиционната недоброжелателност спрямо християнските балкански държави. Сякаш всичко се изчерпва с нашите общи приказки за добрия комшулук, за мирното сътрудничество и щедра взаимност. Но така ли е всъщност?
Особено внимание заслужават тъй наречените турски изселнически организации в южната ни съседка, които представят мигрантите от балканските страни и техните наследници след разпадането на Османската империя и по-късно - до ден-днешен. Според турски официален източник това население съставя около 35 процента от населението на страната - т. е. около 30 млн. души, което е една доста внушителна цифра.
Първите такива организации в Турция са създадени още през втората половина от 40-те години на XX век. По-късно, през 50-те и 60-те години, са образувани формации на изселници от Косово и Югославия. В края на 80-те години възникват организациите на турци - изселници от България.
Най-голяма е Конфедерацията на балканските румелийски турци със седалище в Бурса, която включва 10 федерации и над 400 асоциации.
Турските изселници от България са обединени в около 50 сдружения, сред които най-влиятелна е федерацията „Балгьоч” в Бурса, създадена през 1987 г. Една друга подобна организация под името „БУЛТЮРК” се подвизава в Истанбул, но за нея по-конкретно и по-специално по-нататък.
Всички те са представяни в Турция като граждански „неправителствени” организации, чийто основен предмет на дейност е социалната интеграция на техните членове в страната. Основната им цел е да дадат своя „принос за турската нация и сънародниците в чужбина”, но това е, така да се каже, само „смокиновият лист”, който прикрива фактическата роля и предназначение на тези организации.
След 2009 г., ако не и по-рано, тези мними „неправителствени” организации са впрегнати изцяло в реализацията на неоосманистката доктрина на Ердоган. Тяхно първо задължение е „да поддържат огъня” на националистическата имперска психоза спрямо „изоставените балкански земи”; да служат като естествена трансмисия спрямо турските „мюсюлмани сънародници” от балканските страни; да всяват омраза и ненавист към „неверниците”; да раздават политически инструкции; да се намесват във вътрешните работи на тези страни чрез участие в техните избори или по други „легални” начини; да подготвят „завръщането” на новата турска империя на... Балканите, което си е реваншизъм от най-долна агресивна проба.
Така например лидерът на така наречената Конфедерация на балканските румелийски турци Сабри Мутлу подрежда приоритетите на организацията, като на първо място поставя задължителното изучаване на турски език в балканските държави с турско „мюсюлманско малцинство”; пренаписването на учебните програми в тези страни - с оглед на неоосманските критерии; даване право на „двойните граждани” да избират и да бъдат избирани, включително на висши държавни длъжности в тези страни.
Мутлу не крие истинското предназначение на своята „неправителствена” конфедерация: „Ние сме имперски баланс, основообразуващ елемент в турската република- казва Мутлу, като добавя: „Ще бъдем решаващи за бъдещето на нашата страна и особено- за Балканите”. Разбира се, за шефа на „неправителствената” организация не е никакъв проблем той, и ръководителите на изселническите федерации, периодично да се срещат в Анкара със своя началник Реджеп Тайип Ердоган...
Споменахме една от „основните” организации на турски изселници от България „БУЛТЮРК”, синоним на българомразие и хистерична ненавист, независимо от това, че в нейното название е закодирано и българско значение. Организацията е създадена през 2003 г. от бившия снабдител на дружеството за физкултура и спорт „Арда” - Кърджали- Рафет Улутюрк, който през 1996 г. емигрира в Турция. Самият Улутюрк има сравнително тривиална биография, но с внушителни „заслуги” спрямо „родината майка” Турция. Сам, като върл критик на ДПС, се представя за негов основател. През 1991 г. ръководи фондация на пловдивския мюфтия. Тогава се бил запознал отблизо с... турската история. По-късно участва в конгреси на т.нар. Световен турски младежки съюз- пантюркистка неформална организация. В 2010 г. става председател на сдружението „БУЛТЮРК” . Същата година, с благословията и съдействието на ГЕРБ, организира в София среща на младите лидери на тюркския свят, което смята за свое изключително постижение. През 2013 г. създава в Турция BGSAM- Български център за стратегически изследвания за България- претенциозна институция, която развива последователна антибългарска дейност. И в какво по-конкретно се изразява дейността на изживяващия се като голям „турски патриот” и „борец за загубените права на българските турци”, „обединител на турския свят”- бивш снабдител на кърджалийското спортно дружество „Арда”- Кърджали?
На първо място - с дейността на споменатата вече изселническа организация „БУЛТЮРК”. Така нейната начална страница гъмжи с десетки портретни снимки на Рафет Ултюрк - в профил и анфас - и информации за онова, което е свършил или мисли да свърши самовлюбеният турски „патриот”. Резултат от разгърната „патриотична” дейност на Улутюрк е ежемесечният вестник „Гласът на турците”, теоретичното списание „Турски път”и издадените над 133 книги, заредени с клинична ненавист срещу страната ни. По-любопитно е обаче да се надзърне в сайта на този „Български” център за стратегически изследвания - BGSAM, ръководен също от вездесъщия Р. Улутюрк, който има претенциите да дава прогнози за България и... управленски решения за турските управници, за бъдещия ...„турански свят”. Накратко ролята на центъра е синтезирана в откровението на неговия заместник-шеф Невзат Йозтюрк : центърът да бъде капка в океана на „бъдещата турско-ислямска световна империя”.
Иначе дори един бегъл поглед върху сайта на „центъра” показва в какво се състои неговата „патриотична” дейност. Акцентът в нея всеки път са заядливите антрефилета на „президента” Улутюрк, подбуждащи към омраза срещу българите и българската държава; историческите фалшификации, негативните „новини” от България и катастрофичните „прогнози” за нейното предстоящо ... „изчезване”. Върху тези теми се упражнява екипът от множеството „писатели”и съмишленци на ястреба –неооосманист Улутюрк. Така например скандалният казанлъшки „бизнесмен” бивш агент на ДС Осман Бюлбюл , в качеството си на публицист , смята че малцинствата в България (турски и мюсюлмански- бел. моя) „не се нуждаят от българската държава. Те само трябва да се обединят, в резултат на което „тя ще рухне и ще се разпадне” (20.10.2020 г.)
ЛУНАТА И ЗВЕЗДИТЕ НА...РЕВАНШИЗМА
По-интересна обаче е „писателската” дейност на самия Рафет Улутюрк, която е образец на амбициозен реваншизъм и надъхана посредственост, но и на последователен неоосманизъм и пантюркистка мегаломания. Самият Улутюрк, като „вещ познавач” на историята , си има своя „история”и „теория” едва ли не за всеки факт и събитие от миналото. Като облича в ново съдържание понятието „български турци” псевдоисторикът „доказва”, че прабългарите са турци, асимилирани от... славяните. Така още от 681 г., след създаването на българската държава, те били подложени на геноцид и етническа асимилация, които продължавали до ден днешен. „Нашите предци (сиреч османлиите- бел. моя) са управлявали света с морал, честност и справедливост 600 години”(21.12.2021 г. ) - трещи наглото внушение на ястреба-неоосманист. Като върл враг на агентурната партия ДПС, президентът на „БУЛТЮРК” и BGSAM замисля и създаването у нас на нова етническа партия с „правилния лидер” ( турчин националист!), в която да членуват... турци от България и от Турция. Р. Улутюрк има „правилна” идея и за „преформатирането” на българите мохамедани в чистокръвни турци. „Необходимо е да се осигури обучение на турски език на помаците, за да придобият турско съзнание” - назидава „стратегът” геополитик. Като пръв провиденец Улутюрк призовава за незабавно създаване на лелеяния Турски съюз (не тюркски- бел. моя), „който ще се изправи срещу Китай, Индия и Русия като четвърта световна държава”(26.02.2024 г. ). Нещо повече - като спец по стратегическите прогнози - той търси място и за нашата малка държава в бъдещия турски свят. Така на 3 февруари 2023 г., при посещението си в „братски” Узбекистан, по време на срещата под мото „Държава лидер- Турция”Рафет Улутюрк поучава братята узбеки: „ Българската територия е най-стратегическият регион за контрол на Балканите. Затова ние трябва да сме силни в България. Това може да е началото за Турция да се превърне в световна сила. Ние вярваме в това с цялото си сърце и правим всичко възможно това да се случи и ще продължим да вярваме. Много скоро луната и звездите на Турция ще заблестят отново в небето и отново ще подредят света така, както си беше”- заключава мистично стратегът бивш снабдител на „Арда”- Кърджали. Възможно ли е това? Нека да оставим отговора на този въпрос за покойната Ванга и в най-добрия случай на днешните ни геополитици, политици, управници и ...екстрасенси. Иначе редно е да съобщим прелюбопитната подробност, че през тази 2024 - а и миналата година в Истанбулския офис на този фанатичен българомразец няколко пъти ходиха „на крака”да просят турски гласове за своята изборна „победа” Асен Василев, Кирил Петков и Николай Денков, което си е истинско позорно национално падение...
Но възниква още по-основателният въпрос: Как е възможно в една съседска, и ужким приятелска, пък и съюзническа (по НАТО) държава като Турция да се навива спиралата на подобни експанзионистични планове и амбиции, „прогнози”спрямо България. Всъщност, отговорът по всичко изглежда е съвсем елементарен. На 17 март 2024 г. , по време на своята среща с актива на „неправителствената” Конфедерация на балканските румелийски турци в гр. Бурса, министърът на външните работи на Турция - Хакан Фидан сантиментално се разнежва, като си припомня своя разговор с „турски брат” пред софийската джамия „Баня баши” по време на официалната си визита у нас през януари 2024 г. И каква изненада- „турският брат” му казал, че джамията стояла изправена като балкански турски символ и като балканския ислям. И още: че докато има Турция и повече турски братя и сестри на Балканите, те ще бъдат непобедими. След този „патриотичен” изблик, подобно на своя шеф Ердоган, в края на прочувственото си слово министър Фидан отправя енигматичен... „поздрав” към ...Кърджали, Делиормана, Родопите и Добруджа, към „турските братя от региона”, чиято сила не може да бъде отнета, докато имат такива поддръжници като присъстващите на срещата бивши турски изселници от Балканите. Не пропускайки да отбележи, че основен приоритет във външната политика на ръководеното от него ведомство е . ..„подкрепата на нашите сънародници и религиозни братя извън Турция”. Доста точен и ясен приоритет, който би трябвало да отвори очите на някои от нашенските пишман дипломати и евроатлантици.
МЕРАЦИТЕ НА СУЛТАН ЕРДОГАН
Прочее, в политическата, експанзионистична реторика на Реджеп Тайип Ердоган отправянето на „поздрав” към нечия чужда (бивша османска) територия отдавна се е превърнало в обикнат похват. В друг случай покрай своите геополитически мераци прагматикът неоосманист се оповава върху „границите на сърцето си”или на „душата си”. Също така - върху историята и „несправедливостта на самата история”, местопребиваването на „дедите”, фактите за „предшествениците”. Не на последно място - върху „помощта на Аллах”...
„Движи ни духът, който е бил в основата на Османската империя - заявява недвусмислено наследникът на някогашните султани, като добавя: - Трябва да отидем там, където са били дедите ни” ( 1.12.2013 г.)
Само десетина дни по-късно в предизборна реч в гр. Кешан Ердоган очертава границите на своите териториални претенции: „Тракия е и Солун, и Ксанти, и Кърджали в България, Вардар, Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски регион” (11.12.2013 г.) - раздава Ердоган своето географическо поучение, като да открива някакъв нов континент на Балканите.
Пустата му Тракия, защо пък да не е само турска и ничия друга? Три години по-късно в някогашната османска столица Бурса Ердоган се пеняви в „разтърсваща реч” според Ройтерс, в която очертава психо-физиологическите граници на своите териториални мераци : „Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали?... - пита неоосманистът , като изрежда куп други селища, след което уточнява: - Ние не говорим за други светове, тези географски територии са парчета от нашата душа. Физически тези градове са в границите на други държави, но границите на сърцето ни са широки и обхващат и тях.” (23.10. 2016 г.) Ама широко е сърцето на човека и в него има място за всички бивши османски вилаети. Виновен ли е, че душата му пък е още по-широка...
Броени дни по-късно в своя реч „историкът” Ердоган обяснява, че Лозанският договор, от който Турция е загубила 3 млн. квадратни километра имперски територии, не е свещена крава: „Лозанският договор не е безспорен текст, не е и свещен - заключава той, като добавя: Бъдещето трябва да се планира върху базата на задълбочения прочит на историята, Турция ще построи по-голяма от себе си държава с помощта на Аллах“. (22.11.2016 г. )
Следва
