Позицията на „Нова Зора“ по този печален и тревожен случай на несъмнен културен нихилизъм и безхаберие сигурно няма да бъде изненада нито за нашите верни читатели, нито за нашите отрицатели през всичките тези 35 години, в които според силите си бяхме глас, камбана и съвест на народната свяст. Подкрепяме категорично и декларацията на УС на СБП, и пламенното обръщение на нашата уважавана авторка Милена Върбанова.
И все пак случаят изисква да се надникне отвъд видимите обиди и щети, нещо, от което не сме се отказвали никога. Както е известно, особено в наши дни, най-често, „совите съвсем не са това, което са“. Още от пръв поглед става ясно в случая, че това не е проста провокация, а преди всичко е важен тест за българската нравствена и духовна жизненост. И съвсем не е случайно, че за проверката е избран именно Народният театър, който носи името на Иван Вазов, поета, възпял в горестни безсмъртни строфи геройския подвиг на „децата бурливи на България“. И този спектакъл е запланувано да се състои тъкмо в ноемврийската мъгла на българската безпътица, когато всички евроатлантически указатели на посоката водят страната ни към неминуема гибел. Така след погрома на всичко, което даваше хляб и поминък на българския род, останаха само още няколко безразсъдни крачки към нея: доизкупуване на земята ни, погромяване на енергетиката, приемане на еврото и главно – привикване с календара на българското анихилиране. Затова са необходими и тестовете за остатъчната търпимост и степен на жизненост, един от които е постановката на сцената на Народния театър – идея, осенила ниското чело на всеки пореден български Юда. Така че що за културни и творчески инвенции означава изборът на тъкмо този авторски провал на Бърнард Шоу? Няма да сбъркаме, ако кажем, че това не е нищо повече от подло съзаклятие не само срещу историческата справедливост и светостта на подвига в името на Отечеството, но и защото е и индикатор за това до колко все пак е сух барутът на непоколебимия доскоро български нрав и дух.
Пиша „остатъчна“ не защото не знам, че директорът и аркашките от т. нар. творчески колектив са самоизключили изначално своята съвест още в мига на т. нар. кастинг, а защото е очевидно, че въпреки тревожните брожения сред обществото, не се забелязват никакви телодвижения на фактори и сили, които олицетворяват все още българската държава, доколкото тя е останала. Иначе т. нар. директор Васил Василев нямаше да има наглостта дори да диша българския въздух. Защото, каквито и да ги плещи той сега, най-малко себе си може да убеди, че Прозорецът на Овертон, който отваря със своето управленско решение, не е резултат от съответни нашепвания, потупвания по рамото, съвети и звонк. Всяка „услуга“ в този евроатлантически свят се заплаща, всяка поръчка има и поръчител.
Василев, кажи си! В случая ти самият си жертва на активно мероприятие. Ами признай: Изкушиха ме! Това би могло да бъде смекчаващо вината ти обстоятелство не само пред непримирими и вечно подозрителни любители на конспиративните теории, но и пред събудените от сладката дряма на безхаберието български културни инстанции и институции. Така или иначе, за да спасят себе си, те утре ще ти вземат главата. Защото този тест ще се окаже заблуждаващ и неточен. Ти обаче до кръста вече си нагазил в тинята на отцеругателството. И ще останеш в историята на паденията български, както остана онзи тъмен поп след гибелта на Левски. И никой няма – за разлика от него – да се опита да те оневинява. Защото и случаят с него е тест: оправдаят ли главното предателство, всички други стават някак си по-малки несъществени.
Днес обаче не само ти си изкушеният. Цял един Париж тества света със сатанинските послания при откриването на Олимпиадата. Споменавам това обстоятелство, ако не се досетиш сам, като твое евентуално оневиняване, чиято жертва се явяваш и ти.
„Светът е на мушката - ще кажеш, - а вие се горещите и глумите над лакмуса на моето откровено майкопродавство. Такова е, знам. Знам и че все пак ще ми дойде акълът, или ще ми го докарат!“ Защото е известно, за съжаление на българина винаги му идва акълът отподир. Но какво да направя – професия, нищо лично.
Какво да ти кажа, Василев. Освен че все още имаш време. Свали спектакъла! Не вземай грях на душата си и за срама на аркашките, горди, че са победили на кастинга и очакващи аплодисменти от оглупялата евентуална публика. Натири и оня прославен постановчик, който те уверяваше, че не идвал за пари, а от любов към изкуството. И към България. В конспиративните теории, да знаеш, не е посочен пример, че за такива като него шумът на банкнотите не е преди всичко. Каква ти тук България, какво ти тук изкуство! Важното е да се изпълни поръчката. И да се плати. Ако може - и да се навреди, то това ще е бонус.
Бръкни се, Василев! Днес всеки Юда, предал България, има тази възможност. И си припомни като любител на английската литература, че Мерсия Макдермот написа следното: „Ако някога тази пиеса бъде поставена в България, ще последва революция!“
Не си играй с огъня, Василев!
Останалото е мълчание. Това пък го е казал Шекспир.
