90 г. от Марсилския атентат и подвига на Владо Черноземски
На 19 май 1934 г. в Царство България е извършен преврат от дейците на Политически кръг „Звено“ и армията в лицето на Военния съюз. В своята книга „България – Мизия, Тракия, Македония“ историкът Димитър Йончев пише:
„Правителството на Кимон Георгиев бе най-големият враг на Иван Михайлов и неговата първа задача е ще в деня на преврата да бъде премахната ВМРО – михайловисти. Другото ВМРО, на протогеровистите (привърженици на ген. Александър Протогеров), също бе разтурено, но хората му бяха поставени под закрилата на новата власт. Впрочем, те се бяха включили в извършването на преврата, и то за да преследват михайловистите. Членовете на ЦК на ВМРО – протогеровисти, Перо Шанданов, който бе заел мястото на убития Протогеров, Лев Главинчев и Пецо Трайков проявиха необикновена настървеност при издирването на михайловисти.“
По-нататък следват цитати и преразказ на действия и събития, които могат да бъдат прочетени не само в споменатата книга на Димитър Йончев.
Иван Михайлов научава за преврата в село Крупник, което се намира след Горна Джумая на пътя за Петрич. ВМРО разумно не оказва въоръжена съпротива на забраната му. Първото нещо, което предприема ЦК на ВМРО, е да изпрати съобщение до членовете си за станалия Деветнадесетомайски преврат. В съобщението ВМРО заявява, че: „По силата на конгресните решения от 1931 г. нейните кадри на българска територия се разформироват и се подканят да станат лоялни граждани на страната. Така че, при създаденото положение, пределите на България автоматически престават да бъдат обект за дейност на ВМРО.“ Освен това Иван Михайлов издава заповед: „Понеже ние никога не сме учили българското население в Македония да вижда в лицето на българския войник свой враг, а напротив – свой брат освободител, и въпреки че днес българската войска е използвана от няколко души съзаклятници, това не ни дава основание да вдигнем ръка срещу българския войник. Затова нареждам всеки да предаде доброволно оръжието си на военните власти и да не оказва на същите съпротива.“
Много скоро обаче забранената организация ще покаже, че продължава да съществува. Но интересен интересен момент преди това представлява бягството на Иван Михайлов през Бургас за Турция. То се осъществява в ковчег, в който до „трупа“ слагат парчета развалено вонящо месо, все едно че покойникът се разлага. До него са „скърбящата“ вдовица и близки на „покойника“.
След преврата държавата буквално е блокирана от властите, които под дърво и камък издирват Иван Михайлов. Много от неговите сподвижници са арестувани, но той е неоткриваем. Разтурянето на ВМРО обаче се провежда с крайно ожесточение. Активисти на ВМРО – михайловисти са арестувани и са въдворени в казарми и лагери. Това става в дните, в които Иван Михайлов се придвижва на изток към Бургас. Интересно е, че близо сто контролни поста проверяват камиона с ковчега, но всички се отдръпват от лошата миризма. Съществува версия, че за изплъзването на Иван Михайлов има принос и неговият съученик и приятел Никола Нинов – началникът на отделение „Б“ в Дирекцията на полицията. С амият Нинов ръководи действията на полицията в издирването на Иван Михайлов. Преодолели всички препятствия, на 12 септември 1934 г. Иван Михайлов и съпругата му Менча Кърничева преминават границата между България и Турция.
Превратът като всяко сериозно начинание има, разбира се, и своите външни покровители. На преден план изпъква фигурата на сръбския крал Александър Караджорджевич, който играе ролята и на посредник между звенарите и Франция. Крал Александър Караджорджевич е на посещение в България през септември 1934 г. Престоят му в София и Пловдив от 27 до 29 септември преминава безпрепятствено, но се оказва, че съдбата му е предрешена и присъдата му предстои да бъде изпълнена.
На 9 октомври в 16,00 ч. 1934 г. крайцерът „Дубровник“ хвърля котва в марсилското пристанище. Посрещачи много. Посрещат го френският министър на външните работи Жан Луи Барту и френският министър на флотата Пиетри. В колата, която е открита, се качват крал Александър и Барту. Отправят се за кметството, където ще бъде официалното посрещане. На път за кметството, на площад „Борсов“, откъм посрещачите изскача човек с букет цветя в дясната ръка, викайки: „Vive le Roi!“ Стъпва на стъпалото на кралската кола и изпразва пълнителя на пистолета си в краля. Кралят е убит на място, докато външният министър на Франция Барту умира по-късно от попадналия в него рикоширал куршум. Съсечен от конвоя е и самият атентатор. Установява се, че атентаторът е Владо Черноземски, подбран и изпратен за целта от Иван Михаилов.
Подробностите относно подготовката и извършването на атентата са крайно интересни, но сега са встрани от нашия разказ, който има за цел да припомни една знаменателна дата – Марсилския атентат срещу крал Александър Караджорджевич, за когото могат да се припомнят още много факти, свидетелстващи за неговата антибългарска политика. Останал е обаче увековечен от перото на Патирарха на българската литература Иван Вазов, който през април 1913 г. написва стихотворението си „Па шта си ти“ по истински случай.
Да си припомним случая: В битността си на престолонаследник Александър Караджорджевич преминава гордо през камен мост в Скопие, отрупан с цветя, като съюзник на България в Балканската война. Българите великодушно са простили десетилетната антибългарска политика на сръбската държава, помагаща на Османската империя в борбата с ВМРО. Вдъхновен от посрещането, Александър пита едно малко момиченце – Васка Зойчева, „Па шта си ти?“ - в смисъл – каква си по народност? И получава чистосърдечния отговор: „Българка“. Изненадан и вбесен от чутото, Александър удря шамар на малкото момиче.
НО ДА СЕ ВЪРНЕМ НА МАРСИЛСКИЯ АТЕНТАТ,
който несъмнено е епизод от самоотвержената борба на ВМРО в защита на българщината в Македония.
Версайските договорености след Първата световна война по странен начин съединяват усилията за реванш възмездие, които по-късно са уеднаквявани с най-елементарни обяснения. Чудовищна гримаса на историята е например знакът на равенство между светлите пориви на борбата на ВМРО в защита на българщината и античовешките идеи и практики на нацизма и фашизма. В тази връзка има и нещо, което трябва да припомним и което предизвиква сериозен размисъл и оценка!
По времето преди атентата в Париж като военен аташе на Райха е подполковник Ханс Шпайдел (1897-1984). Може да се каже, че Шпайдел фактически ръководи отблизо извършването на атентата от организацията „Тевтонски меч“. По-късно, по време на войната, той достига до чин фелдмаршал, а след поражението на Германия Шпайдел е командващ Сухопътните войски на НАТО като представител на ФРГ!
Но да се върнем в Царство България.
След атентата преследването на дейците на ВМРО от властта на Кимон Георгиев продължава. Всички дейци на организацията, затворени по лагери и казарми, запазват обаче твърдостта си и носят гордо своя кръст. Почти всички заведени процеси против хората на ВМРО под външно и вътрешно давление завършват с крайно сурови присъди. Издадени са 28 смъртни присъди. В списъка начело е Иван Михаилов, Владимир Куртев, Георги Настев и др. Цар Борис ІІІ обаче отменя присъдите.
***
За Марсилския атентат от преди 90 години като важно детониращо събитие в българската историческа съдба днес почти не се споменава. В контекста на нестихващото противоборство на интересите на държавите - съседни и доминиращи спрямо България, той остава едно незаобиколимо свидетелство за причините и основанията, според които всяка наложена несправедливост предизвиква решителния отговор на онеправданите. От решенията на Берлинския конгрес, през войните за национално обединение, и диктата в Ньой като еманация на абсурдния стремеж да наложи непоклатимостта на Версайската система от следвоенни договори, остава да тлее жаравата на една борба, от която в края на краищата тръгва очакваният пожар опустошителната Втора световна война. В нея освен хекатомбата на 50 милиона човека за съжаление изтляха и стремленията на няколко поколения, които се бореха българите да бъдат с обща държава в рамките на исторически признатото българско землище, утвърдено със заключителния акт на Цариградската конференция от 23.121876 г./20.1.1877 г. и султанския ферман от 1870 г.
утвърждаващ границите на Българската екзархия.
За Марсилския атентат в контекста на Европа в навечерието на Втората световна война по-подробно можете да прочетете в блестящата студия на младия и обещаващ историк Георги Марков, която преди 35 години открихме дългия път на „Зора“ в брой първи от 14 май 1990 г.
