За една официална паметна записка, получена не от крайпътно кръчме в Столипиново, а от чиновник, подписал се от името на Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив.
Две думи предварително.
Подир безброя от разобличителни статии срещу плагиатора П. Серафимов с прозвище Спароток, които публикувах в „Словото днес“, сайта на СБП, „Нова Зора“ и в почти всички по-важни електронни издания, смятах, че шампионът по кражби на интелектуална собственост засрамен е избягал от България, обесил се е на юдинска маслина или е отишъл в манастир (Спаротоко, „върви в манастир“!). Вместо това плагиаторът, „жизнен като тарантула“ (метафората е от „Стрихнин в супата“ на „краля на хумора“ П. Г. Удхаус), преди няколко дни триумфално обяви в социалните мрежи, че осиновилото го издателство „Атеа“ урежда на 10 октомври в Народна библиотека – Пловдив, „традиционната среща с негови почитатели“ и „премиера“ на новата му „книга“ „Корените на българския език“. Как невежа, неподушил средно и висше учебно заведение, не владеещ българския правопис и правоговор, може да издава „книга“ за корените на езика ни, е въпрос с ясен отговор. Това е поредният алманах с плагиати, издаден под името на фалшивия „историк“. Но как този сурогат, зад който стоят неясни сили и интереси, може да бъде представян в Библиотеката, носеща името на Патриарха на българската литература? Кой допуска за поредна година този фарс, при който безбожниците («Атеа“ - atheismus) обгръщат с ореола на „автор“ и „откривател“ едно объркано същество с измислена биография, фъфлещо с тежък говорен дефект няколко назубрени псевдонаучни фрази и „отговарящо“ на няколко предварително уговорени въпроси? Изпратих възмутено писмо до директора на Пловдивската библиотека г-н Димитър Минев с настойчива молба да прекрати веднъж завинаги тая гавра с ръководения от него уважаван културен институт и с пловдивската общественост. Потърсих г-н Минев по телефона. Секретарката ми отговори, че той ще отсъства известно време и ме посъветва да препратя писмото си до зам.-директора г-жа Лесенска. Е, препратих го. И ето какъв шедьовър на абсурда получих в отговор:
„Относно: Питане от 07.10. 2024 г. и 08.10.2024 г., отправено към ръководството на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив
Уважаема госпожо
Върбанова,
Като главен специалист „Връзки с обществеността“ при НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, Ви информирам, че Библиотеката е публична институция и всеки гражданин има право да ползва свободно фондовете й, както и да има достъп до публичните пространствата на територията на нейната сграда. Конферентната зала е едно от тези публични пространства, които се отдават под наем съгласно ценоразпис, приет от Общински съвет - Пловдив. НБ „Иван Вазов“ няма участие в събитията на ползвателите на залата – външни институции, организации, частни лица и т.н. Не е организатор и не участва в подбора на техните събития, както и няма отношение към тяхното отразяване в традиционните или социалните медии, съответно – ползвателите на помещенията не са гости на Библиотеката.“
Съкрушителна логика! „Отговорът“ от името на ръководството на библиотеката е подписан от някоя си Елка Куманова - „главен специалист за връзки с обществеността“. Какъв, по дяволите, „главен специалист“ за връзки с обществеността“ е нужен, след като самите библиотеки още в древността са създадени като медиатори между книгата, знанието и обществото на четящите люде? Нима всеки служител във всяка библиотека не е „връзка с обществеността“? Самото определение на длъжността „главен специалист“ предполага наличието на множество „неглавни специалисти“ под негово разпореждане - нищоправци на службица, получаващи сигурна заплатка и дочакващи блажена пенсийка. Представете си по какви способи се оглозгва културният бюджет - но не за тях в момента иде реч.
Бях шокирана, омаломощена от назидателния тон на писмото и от срамното му съдържание. Това писмо на всеослушание заявява, че всичко на тоя свят е стока, която се продава по ценоразпис, без да се интересува от личността на купувача и от последствията от сделката. Поръчваш - плащаш. Пито - платено. Писмото с вадеща очите арогантност приравнява културата с ресторантьорството и с долнопробния бардак. Макар че публичният дом спазва известни хигиенни правила и не отваря вратата на всеки, който му покаже банкнота.
В този смисъл направо е потресаващо изчисляването на достойнството на един културен институт в звонков „еквивалент“. Бедният Дядо Вазов! Такава черна метаморфоза шества и в Народния театър с неговото име. Лицата, които са назначени да печелят духовен престиж за България, източват бюджета й и продават „културните й пространства“. Търговци в храма. От написаното от г-жа Куманова излиза, че и терористи от Идил могат да си правят сбирките в Пловдивската библиотека, стига да платят „по ценоразпис“. И мутри могат да думкат чалга до дупка, щом вадят пачки - „по ценоразпис“. Което означава, че всякакъв погром над елементарния морал, всякакъв абсурд вече е възможен в България.
Какъв чугунен тон на цинизма, безхаберието и чувството за епохално превъзходство на „владетелите на културните пространства“. Защо да се чудим тогава на „търговците от храма“ в Смолян и Разград.
Не вярвам, че Община Пловдив едностранно е наложила позорните си решения на служителите на Пловдивската библиотека. Смятам обаче, че това е „взаимноизгодно“ действие, поругаващо основните принципи на изграждане и съществуване на културните институти в България.
За пловдивската културна общественост остава само да обсипе с аплодисменти плагиатора Павел Серафимов. Защо пък не? Човекът си е платил!
