Наталия Киселова е родена в Казанлък. Завършила е специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Парламентарен контрол“ към катедра „Конституционноправни науки“ в същия факултет. Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Академията на МВР. Автор на монографиите „Политически права на българските граждани, „Парламентарен контрол“, съавтор на курса от лекции „Защита на основните права“, съставител на сборника „Конституция на Република България с тълкувателните решения на Конституционния съд (1991–2020.
Доц. Киселова е кандидат за народен представител в 23 МИР - София и е преференция №103 в листата от коалиция „БСП-Обединена левица“.
Отиваме на седми парламентарни избори, преброено от пролетта на 2021 г. насам. Прогнозите са за ниска избирателна активност. И за много купен и контролиран вот. Всеки свободен глас ще е важен! Моментът, в който се провеждат изборите, е преломен. Всички трудности и несгоди, които сме изтърпели през тези години на прехода, може да се окажат напразни.
Привидно държавата някак функционира. Фактически институциите много повече имитират, отколкото да осъществяват ефективно управление.
Липсата на гръбнак в мнозинството от управляващите доведе до сериозни покушения срещу институциите, икономиката, сигурността на страната.
Обезличаването и бутафоризирането на институциите не е от вчера. Но през последните 15 години тези процеси се развиват особено интензивно. Първа жертва падна парламентът. Последва правителството. А след тях още поне дузина „независими“ и регулаторни органи. Промяната в Конституцията относно формирането на служебното правителство от края на 2023 г. (чл. 99, ал. 5) допълнително внесе кризисни процеси както в правителството, така и в други държавни органи.
Кратък преглед на системата от държавни органи показва състави на институциите или висши длъжностни лица с изтекъл мандат или с овакантени кресла. Повечето се избират от Народното събрание, но има и от правителството или съвместно с президента:
- 22 членове на Висшия съдебен съвет (11 от квотата на Народното събрание и 11 от средите на съдебната власт), мандатът им е изтекъл преди 2 години;
- главен инспектор и 10 инспектори от Инспектората към ВСС, мандатът им е изтекъл в началото на 2020 г.;
- национален омбудсман и негов заместник, от 6 месеца институцията е без титуляри;
- главен секретар на МВР;
- председател и четирима членове на Комисията за защита на личните данни;
- председател и четирима членове (по предложение на председателя) на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори;
- председател, заместник-председател, секретар и шестима членове на Комисията за разкриване на документи разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;
- председател на Комисията за финансов надзор;
- управител на НОИ;
- двама заместник-председатели и двама членове (по предложение на председателя) на Сметната палата, председателят Главчев не е изпълнил задължението си да предложи членове и заместници от лятото на 2023 г.;
- председател и четирима членове на Фискалният съвет;
- председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация, мандатът им е изтекъл преди 2 години;
- член на Надзорния съвет на Агенцията за публични предприятия и контрол;
- председател, заместник-председател и членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество;
- председател на КЕВР и двама членове на КЕВР;
- председател, заместник-председател и трима членове на Националното бюро за контрол на СРС
- председател, заместник и петима членове на КЗК;
- трима членове на Комисията за противодействие на корупцията.
Разбираемо е усилието все пак да бъдат избрани главен прокурор (овакантен пост от повече от година) и нов председател на Върховния административен съд (мандатът изтича след по-малко от месец) от ВСС с изтекъл мандат, непопълнен, сериозно компрометиран заради действията си дотук.
Тази „домова книга“ очевидно е по-дебела от огласената.
Българската държава по „чертеж“ е изградена разумно и отговорно. На практика основни институции функционират в непродуктивен или дори саморазрушителен режим. Както експертите, така и редовите граждани не осъзнават напълно тази вътрешна противоречивост. В политическите дебати и в горещите медийни коментари отново се подхвърлят идеи за „преизграждане на държавата“. Създава се ново, широко поле за политико-правни и институционални спекулации. Демагогия е не само да обещаваш на избирателите чудеса. Демагогия е да тиражираш обещания за леко, „чудодейно“ решаване на тежките проблеми, които стоят пред обществото ни.
Във всеки европейски град през последните примерно 800 години, когато властите решат нещо да реконструират градски център, са започвали с измервания, после са изработвали проект и чак тогава са идвали строителите. „Реконструкциите“ на българската държава през последните четири десетилетия не се случваха по този начин. Хаосът в държавата ни не е случаен, но не бе неизбежен. Традиционният българин е следвал принципа „седем пъти мери, веднъж режи“. В редица области подходът в годините на прехода бе седем пъти греши, осмо - прикривай грешките. Критичните гласове през тези десетилетия по правило бяха заглушавани. Всяка, дори най-дребната промяна бе съпроводена от възторг и неуместен ентусиазъм, с готовност неизбежните провали да се припишат на някой от предходните режими.
Какво може да се направи? Народното събрание и парламентарно избрано правителство са ключът, който трябва да задвижи процедурите по обновяване на съставите на институциите. Колкото по-малко граждани гласуват, толкова по-изкривено ще е политическото представителство и неговите „избраници“ в институциите в последствие. Не е допустимо десницата да определя едностранчиво посоката и политиките в страната. Време е левицата да заеме своето място! Хора, гласувайте!
