Продължение от брой 36
Така по време на състоялия се на 28 септември 2023 г. в Баку първи симпозиум на тъй наречения Център за изследване на тюркския свят известният турски историк и културолог Кошкун Фаик Кавала е представил пътна карта на бъдещия Тюркски съюз, която олицетворява върха на Ердогановите пантюркистки мечтания. Като припомня „глобалната сила на османската империя през 16 в.” и се опира върху закона за всеобщото привличане, Кавала смята, че „Турция има достатъчна собствена гравитация”, чрез която може да привлече „независимите републики от тюркския свят” и да избегне „гравитационната орбита на Русия, САЩ и Китай”. Като избира за образец Европейския съюз, Кавала разиграва свой сценарий за бъдещия Тюркски съюз. В него ще има свободно, безвизово движение на хора и капитали; обща валута - турски „акър”, и общо знаме, което ще се вее пред правителствените учреждения, както е в ЕС. Вместо Ден на Европа, Кавала предлага в съюза да бъде въведен ислямският празник Навруз. Още - да бъдат отбелязвани великите личности, свързани с тюркската история и култура; да се въведе обща образователна система и да се създаде съвместна армия и флот, „подобно на НАТО”.
Според Кошкун Кавала „потенциалният Брюксел” - т. е. евентуалната столица на бъдещия Тюркски съюз - следва да бъде Баку, а новата държава да представлява конфедерация. При наличието на подобна държавност „никой няма да може да взема решения, без да се съобразява с тюркския съюз”- заключава убедено Кавала, като цитира класика на пантюркизма Зия Гьокалп: „Родина на турците не е нито Турция, нито Туркестан. Тяхна родина е великата и вечна страна: ТУРАН“.
ПОДГОТВЯТ ПАНТЮРКИСТКИ ВОЕНЕН АЛИАНС?
Кой знае защо покрай всички публично огласени проекти на амбициозната пантюркистка идея като че ли остават някак си в сянка плановете за обща „туранска армия”. Така от срещата на Тюркския съвет от 29 октомври 2020 г. за пръв път става известно, че се планира създаването на обединена армия на тюркските държави под егидата на Турция. Малко по-подробно за истинските милитаристични и имперски намерения на Ердоган и компания ни открехва турският журналист Адем Калъч с публикацията си от 5 юли 2021 г. в сайта Turkishpol, с многозначителното заглавие „Новата Османска империя на Ердоган напредва в Кавказ и Централна Азия”. Като се спира на войната в Нагорни Карабах, Калъч стига до извода, че „ентусиазмът от победата е възродил... мечтите за пантуранска армия, съставена от Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан”. Според Адем Калъч с военните учения „Мустафа Кемал Ататюрк 2021” Турция ефективно контролира обучението на азербайджанската армия, която се е превърнала в „малко копие” на турския аскер.
Още по-подробна информация за евентуалния бъдещ пантюркски военен алианс съобщава Турският изследователски център за външна политика - TUDPAM в статията на Емрах Рони Мира от 23 ноември 2023 г. В нея киргизкият автор отбелязва, че военното сътрудничество на Турция с тюркските страни е започнало още от 1992 г. и началото на 2000 г. - с обучение на военен персонал и съвместни учения, като уточнява, че след 2008 г. това сътрудничество е преминало към „осигуряване на военно оборудване и оръжие”.
На първо място във военната надпревара Е. Р. Мира поставя Казахстан. След 2010 г. тази постсъветска държава достига истински рекорди в своята милитаризация. През 2011 г. турската фирма ASELSAN създава тук съвместна компания за разузнавателни лазерни устройства, антидронове и прибори за нощно наблюдение. През 2012 г. турската фирма OTOKAR организира съвместно производство на бронетранспортьори, системи SARP; модернизиране на съветски танкове от серията Т. От 2021 г. Казахстан закупува турски дронове ANKA. През 2022 г. президентът Касъм-Жомарт Токаев посещава Турция, като подписва 15 споразумения за... „стратегическо партньорство”.
Известният в миналото у нас Туркменистан с множеството български строители след 2010 г. е основен вносител на... турско оръжие. За своята армия тази тюркска държава е закупила от „братската страна” Турция бронирани машини Cobra и Vuran; системи за противовъздушна отбрана GOKDENIZ и ракети DSH и ASH, дронове Bayraktar.
Узбекистан още през 2017 г. организира с турската фирма Nurol Makina съвместно производство на 1000 бронирани машини. През 2020 г. „страната на памука” подписва с Турция споразумение за военно сътрудничество, което през 2022 г. е допълнено с клауза за военно обучение на местната армия от турски военни експерти.
Киргизстан през 2012 г. подписва договор с Анкара за обучение на „военни студенти”. През 2021 г. тази екзотична страна на пътя на коприната започва да закупува бронирани машини и турски дронове от серията Bayraktar и ANKA, като заема първо място във военния експорт на Турция от тези оръжия.
Накрая най-верният турски съюзник Азербайджан като че ли слага точка над и-то в тази развихрена военна надпревара. И то не само със споменатата вече констатация, че неговата армия е станала „малко копие” на турския аскер, но и с темповете на ускорено въоръжаване, които надминават всички рекорди на „братските” тюркски страни. Във военния търговски баланс на тази близка по територия и население до България страна се вписват хиляди закупени бронетранспортьори, танкове, балистични ракети SOM и Kaplan, Sakarya; противотанкови системи... Оказва се неслучаен фактът, че през февруари 2020 г. президентът Илхам Алиев е подписал договор за доставка на турско оръжие за над 200 млн. долара. Излиза, че „ентусиазмът” от победата над Армения в Нагорни Карабах не е бил инцидентен. Както се казва в подобни случаи - целта оправдава средствата.
През 2021 и 2023 г. са проведени споменатите съвместни военни учения „Мустафа Кемал Ататюрк” между армиите на Турция и Азербайджан. В края на 2022 г. е проведено друго турско-азерско военно учение, по време на което е отработено проникване... „дълбоко в тила на въображаемия противник”. Вече през юли 2024 г. бяха проведени военните маневри „Обединени 2024” с участието на Азербайджан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. Учението е проиграно върху военния полигон Оймаша и нос Токмак на казахското каспийско крайбрежие. За отбелязване е, че Турция не участва в тази внушителна военна проява. Обяснение за това отсъствие дава електронното издание „Еничаг газетеси”, , което в броя си от 2 юли 2024 г отбелязва, че военните анализатори виждат Азербайджан като... „пълномощник на Турция в Южен Кавказ”. Под заглавие „Сбъдва ли се мечтата за армия на Туран?”, след като информира подробно за военните маневри, изданието пита „дали интегрираните тюркски държави евентуално биха могли да сформират пакт за сигурност в стил а ла НАТО в Централна Азия?” И макар „Еничаг газетеси” да отговаря, че засега „вербалната подкрепа на Турция” не е достатъчна за реализацията на тази „мечта”, в подтекста остава убеждението, че неоосманистите нямат никакво намерение да се отказват от тази своя амбиция. Това доказват и самите факти.
Би трябвало да се очаква, че на тази пантюркистка хистерия по някакъв начин ще реагира поне Русия, за която „стратегът” на бъдещия Тюркски съюз Кошкун Кавала отбелязва с нескрито злорадство, че „ще понесе най-големия удар” от „интеграцията” на тъй наречения „тюркски свят”. Уви, вместо това в изявление пред ТАСС прессекретарят на Владимир Путин Дмитрий Песков огласява, че „тюркските общности в Русия имат обща история с Турция и че в това няма нищо страшно” (17.12.2021 г.). От своя страна Сергей Лавров смята, че „Русия не е обезпокоена от културното сътрудничество (на бившите съветски тюркски републики- бел. моя), но няма да е полезно (!?) тяхно военно сътрудничество”. От друга страна, в най-новото издание на руския Дипломатический словарь (18.10.2023 г.) още по-успокоително се внушава уточнението, че „туранизмът е движение за обединение на туранските народи на езикова, културна и религиозна основа”. И още : че няма основания за възникване на тяхна свръхдържава, след като „външната политика на постсъветските страни е насочена към укрепване на националната им идентичност”. Доста съмнително успокоение...
КРОЯТ ШАПКАТА НА БАЛКАНИТЕ
Впрочем именно Балканите не слизат от дневния ред на турските геополитици и политолози. В своите сценарии и сондажи те очертават неоосманистката експанзия, превърнала се отдавна в част от външната политика на Турция и режима на Ердоган.
Така специалистът по балканска геополитика Ердем Ерен смята че „сценариите за промяна на границите на Балканите не са нови”. Според него идеите за „Велика Албания” и „Велика Сърбия” няма да представляват заплаха за Турция. Нещо повече - с една (мюсюлманска - бел. моя) Велика Албания Турция ще засили своето влияние на Балканите, смята Ерен. Със силна Сърбия може да се води позитивен диалог. Докато за Северна Македония и Босна и Херцеговина той допуска, че ще се разпаднат, което не е „въпрос, който Турция може да приеме лесно”. Специално внимание следва да се отделя на „турските и мюсюлманските малцинства на Балканите”, с които трябва да се води „ефективна и дейна комуникация”.
Подобно е мнението на разследващия писател и журналист Осман Аталай, който в своя анализ от 21 февруари 2024 г. смята че „вероятно НАТО и ЕС от контролирано напрежение на Балканите ще преминат към контролиран конфликт”(https://www.sde.org.tr/analiz/balkanlarda-jeopolitik-degisim-kamu-diplomasimizin-onemi-analizi-52508). Според Аталай „през следващите 5 години регионът ще бъде свидетел на сериозни промени”, поради което Турция следва да използва по-ефективно „публичната дипломация”. Аталай смята, че отслабените историческите връзки от преди 700 г. (!?) следва да се засилят, като се използва... „потенциалът на албанските, босненските и ромските общества”.
Друг турски журналист Али Сами Саглар отива много по-далече, като предлага „Турция да си извоюва правото да се намесва в проблемите с мюсюлманските общества в региона”, като си осигури възможността да прави това ... „под шапката на международната сигурност” (https://stratejikortak.com/2020/01/turkiye-balkanlar-dis-politikasi.html).
Дори елементарната статистика за неоосманската дипломация на турския президент през последните години дава ясна представа за целите и амбициите, които той преследва в своята политика. Приоритетна е идеята му за съюз Велик Туран, за създаване ядро на бъдещата пантуранска мегадържава, докато Балканите си остават непрежалената неоосманска мечта, мост към бленуваната от векове и... все още незавладяна Европа.
Tака до 2023 г. Ердоган е посетил Босна и Херцеговина 7 пъти. През това време т. нар. стратегическо сътрудничество между двете страни се развива особено активно в областта на... военните „контакти”. Така например от 2017 г. турската фирма AFSAT е доставила на балканската мюсюлманска държава около 50 танка M60A3, включително и необходимите резервни части. На 3 март 2021 г. между двете страни е подписан План за военно-финансово сътрудничество. На 31 август 2023 г. този план със „сестринската държава” допълнително е актуализиран. На 1 ноември 2023 г. по проект на споменатата фирма AFSAT са доставени резервни части за стотици танкове и бронетранспортьори на босненската армия.
До 2023 г. другата „братска” мюсюлманска държава на Балканите - Албания е посетена от Ердоган само 3 пъти, но в замяна на това пък тези визити имат по-обширен аспект на взаимните контакти. През януари 2021 г. между Турция и Албания е подписано Споразумение за стратегическо сътрудничество. На 3 септември 2022 г. Анкара подарява на Албания 40 военни автомобила със специална церемония в Тирана. На албанската армия са доставени и турски дронове „Bayraktar ТB2”. В замяна на това Албания пък е предоставила морската си база Пашалимани за... ползване от турския военен флот. На 19 февруари 2024 г. в Анкара е подписано рамково споразумение за сътрудничество между двете страни във военната промишленост. Едва ли е случайно любимото изявление на алабанския премиер Еди Рама, че неговата страна има с Турция „специално приятелство”. Специално и още как...
Следва
