Преди официалното откриване на кампанията за седмите поред през последните четири години извънредни или редовни парламентарни избори, политици, политолози, социолози и странстващи из телевизионните студия политически „анализатори“, започнаха да ни подготвят психически за следващите, осми избори. Които най-вероятно щели да се проведат през февруари 2025 г.
От предполагаемите „победители“ до цепещите се като сурови дърва политически еднодневки с претенции за дълговечност - все тази песен слушаме. А именно, че новите предсрочни парламентарни избори са неизбежни, понеже в 51-ото НС щели да влязат от 7 до 9 и повече партии и формирането на управленска коалиция и „евроатлантическо мнозинство“ било мисия невъзможна. Предполагаемите обитатели на Народното събрание не си говорят, а се ругаят и обвиняват взаимно, поради което шегобийците ги уподобяват на седемте смъртни гряха. А ако случайно противоположни партии започнат да си говорят нормално, значи България е изгоряла. Защото, както гласи една поговорка, съюзът между кучето и котката е заговор срещу готвача. Значи и 51-вият парламент няма да може да сформира редовно правителство и до следващите извънредни парламентарни избори отново ще ни управлява служебен кабинет, чийто премиер президентът Радев ще трябва да избира от „домовата книга“, оставена му от „реформаторите“ на Конституцията Христо Иванов, Бойко Борисов и Делян Пеевски. За другото им „законотворчество“ да не говорим, щом оставиха за последния работен ден на 50-то НС съдбата на комплекса „Марица-изток“. Така отложиха успешно неговото закриване и лишаването от препитание на близо 30 000 работници и служители от района на Стара Загора, но буквално „ритнаха“ и обещаните от ЕК 500 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. Които по презумпция щяха да подпомогнат тяхното преквалифициране и рекултивацията на комплекса, а на практика щяха да отидат в касите и джобовете на няколко приближени до властта олигарси и техните фирми, „избрани“ да извършат рекултивирането и изграждането върху терена на „Мариците“ на соларни и вятърни паркове. А шарлатаните, които лъгаха миньорите, обещавайки да запазят техния поминък, за да ги откажат от блокирането на пътища и институции, отсъстваха от парламентарната зала. Което не им попречи да сезират прокуратурата за парламентарните баталии в предпоследния работен ден на 50-ото НС. Така сред скандали, обиди, реплики и дуплики изтече времето на
един от най-безполезните и дори вредоносни парламенти
в цялата ни демократична история. Вижте само как бившите съдружници в ДПС Пеевски и Доган се разправят с противните им кадри от другия лагер и ще разберете защо новите извънредни парламентарни избори са неизбежни. Стигна се и до арести на активисти като Джейхан Ибрямов, заловен при получаването на 100 000 белязани лева, предназначени вероятно за купуване на гласове в полза на Алианса за права и свободи /АПС/, коалиция от три формации, оглавявана от Ахмед Доган. Друг е въпросът, че изборната търговия не е монопол на АПС и ако тя се наказва навред, където се установи, включително при ДПС -„Ново начало“ на Пеевски, броят на влезлите в 51-ото НС партии може да се намали значително, а броят на осъдените на затвор извършители на това престъпление да нарасне. Законът позволява задържането на кандидат-депутати, ползващи се с имунитет, докато трае предизборната кампания, ако бъдат заловени на местопрестъплението. Според МВР случаят с Джейхан Ибрямов бил точно такъв. Той си би поискал от бизнесмен 200 000 лв., но кандисал и на 100 000. Обаче за да не оставя впечатлението, че преследва изборната търговия селективно, МВР не трябва да ослепява и оглушава за същите престъпления при други партии. Изборната търговия не е чужда и на тях не от вчера.
Така или иначе и изборите на 27 октомври няма да сложат край на политическата криза, ако победителите в тях не направят компромис с претенциите си за уникалност и безалтернативността на предложения от тях кабинет. Има обаче няколко външни фактора, които могат да променят плановете на бившите съдружници от „Сглобката“ и на техните опоненти и критици. На първо място са конфликтите в Украйна и Близкия Изток, всеки от които крие риска да прерасне в регионален или глобален конфликт с употреба на ядрено оръжие. Този в Украйна може да се превърне в такъв, ако бъде взривена някоя от АЕЦ, или от територията на съседните държави - членки на НАТО, бъдат изстреляни ракети с голям радиус на действие по обекти в дълбочината на РФ. Това обяви президентът Путин, представяйки новата ядрена доктрина на Русия. Що се отнася до конфликта в Близкия Изток, той може да прерасне в ядрен, ако Израел, както се заканва премиерът Нетаняху, бомбардира обекти от ядрената програма на Иран. Американският президент Джо Байдън твърди, че САЩ няма да подкрепят подобно начинание на Тел Авив, но признава, че те не нареждат, а само съветват Израел. И совалките на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Близкия Изток са просто симулация на възпираща дипломация. Щом Тел Авив можа да обяви генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за персона нонграта и му забрани да влиза в Израел, понеже не бил осъдил ракетния обстрел срещу Израел от страна на Иран, колко му е да обявят за персона нонграта и Блинкен?
За разлика от Близкия Изток,
където конфликтът ескалира въпреки предстоящите президентски избори в САЩ, този в Украйна може да приключи, преди да е дошла зимата, ако на 5 ноември Доналд Тръмп спечели президентската надпревара. Достатъчно е просто да спре американската военна и финансова помощ за режима на Зеленски, за да го откаже от налудничавия „план за победа над Русия“ и да го накара да преговаря с Путин. Не въз основа на „формулата“, според която Русия трябва да се изтегли от анексираните територии, включително Крим, а с отчитане на реалностите на бойното поле. Главната такава реалност е, че Украйна загуби войната, армията й отстъпва или се предава, а във ВСУ зрее недоволство срещу авантюризма на Зеленски. Поради това той „разреши“ на обкръжените в Угледар украински военни да се изтеглят, но въпросът е дали могат да го направят, когато са обкръжени от руснаците.
Що се отнася до президентската надпревара в САЩ, последното допитване, реализирано миналата сряда от Арабско-американския институт, показа, че везните на победата се накланят към Тръмп. Поне сред арабски говорещата общност, която някога гласуваше за демократите, а сега 42% от арабските гласоподаватели предпочитат Тръмп срещу 41% за Харис. Сред анкетираните, изявили готовност да гласуват, преднината на Тръмп се разширява до 46% срещу 43% за Харис. Също толкова голямо мнозинство от избирателите е за републикански контрол на следващия Конгрес, сравнено с 43%, които предпочитат демократите да контролират Конгреса през 2025 г. Според същата организация през 2020 г. 59% от арабски говорещите са планирали да гласуват за демократа Джо Байдън и само 35% са били за Тръмп.
„Превключването изглежда е мотивирано от неудовлетвореността от начина, по който администрацията на Байдън манипулира икономиката и войната в Газа, които според проучването са двата топ-въпроса за арабско-американските избиратели. За сравнение, през 2020 г. въпрос номер едно за тях бяха „расовите отношения в САЩ днес“. Промяната в политическата лоялност на блока на арабско-американските гласоподаватели ще се отрази на президентските избори в Мичиган, щат със значително количество арабски говорещо население, концентрирано в предградията на Дейтън“, заключава Джоузеф Адингтън в „The American Conservative” (3.10.2024).
В ЕС и в частност у нас изходът от президентските избори в САЩ на 5 ноември се очаква с трепет. Защото сметката за конфликта в Украйна и този в Близкия Изток ще бъде платена от европейците. Веднъж, при следвоенното възстановяване на „Незалежная“; втори път при възстановяването на Палестина, Ливан и Йемен; трети път, при реиндустриализацията на Стария континент и възобновяването на енергийните доставки от Русия и Близкия Изток; четвъртия път, при отразяването на очакваната нова мигрантска вълна от конфликтните райони, която ще залее и България както от Изток, така и от Запад под формата на върнати от Европа нелегални мигранти, преминали през нашата територия. След като Германия възобнови граничния контрол, влизането ни в Шенген по суша стана още по-малко вероятно. За Еврозоната да не говорим. Но в края на краищата „спасението на давещите се е дело на самите давещи се“, както казва Великият комбинатор Остап Бендер. А спасението на българите зависи от нашите задружни усилия, както пише Апостолът на свободата Васил Левски. И продължава: „Помощ и от дявола приемаме, но си имаме предначертание“. Да сте виждали някъде той да споменава Посолството?!
