По повод на началото на църковната година от 1 септември попаднах в моята библиотека на книгата „Руската политика на изток (Българската схизма)“, написана от дипломата Григорий Трубецкой през 1907 г. на френски език. Същата е преведена от Ал. Д. Мишев, която се състои само от 53 страници. Издадена в София от печатница „Гражданин” през 1910 г. като приложение на „Църковен вестник“, кн. ХIХ и ХХ.
Тази монография е структурирана с предговор „По повод на превода” от Д. Мишев с дата 26.VII.1910 г. и пет глави: I. Вяра и народност; II. Опит за канонично разширение; III. Намеса на турците. Ферманът от 1870 год.; IV. Съборът в 1872 и българската схизма; V. Заключение – еволюция на руската политика.
Книгата дава кратък историческия развой на българо-гръцката църковна разпра, която не е проследена и изучена напълно. Бъдещите поколения вероятно ще дадат своя принос за по-пълната и обективна историческа истина. Същата по българския църковен въпрос държи българи и гърци едни срещу други, а след това и сърби срещу българи. Има ценни материали на становищата царските посолства на великите сили за съдбата на българи и гърци в Турската империя. На първо място са тези на закрилницата Русия, а след това и на католическия Запад в лицето на Франция и Австрия и протестантска Англия.
Българският църковно-национален въпрос има своето специфично вътрешно съдържание и философия в борбата да възроди народа и постави основите на Нова България в картата на Европа и в устата на културните народи. Тя лъкатуши между източната и западна политика и мъчните моменти на Турската империя.
С документи от Руското царско посолство Г. Трубецкой очертава каква е била руската политическа програма спрямо православните народи на Изток до 1856 г., какви промени са внесли в тази програма след тази година по българския църковен въпрос и „българската схизма”. Като се отчитат някои субективни схващания на уважавания автор дипломат, монографията е важна и ценна в две отношения: 1. Тя очертава, какво е било участието на покойния генерал Игнатиев, именит българофил, в българския църковен въпрос; и 2. Тя изнася и началата, към които се е придържала руската политика в българо-гръцката църковна разпра за църковната българска автономия и за границите на българската църква.
Сега всички ние, 117 години след написването на тази монография от Григорий Трубецкой, можем да оценим съдържанието на тази малка книга с голямо значение за нашата национална история. А за мен е още по-ценна за това, че има правоъгълен син печат с надпис „Дар от „СВ. СИНОДЪ” от 1910 г..
23.9.2024 г., Свиленград
