Продължение от брой 35
Ето само няколко примера от „научния” лексикон на професора от Анкарския университет Халдун Ероглу, който в своята публична лекция (https://acikders.ankara.edu.tr/course/view.php?id=1676 ) сипе исторически „бисери”, от които на непредубедения читател може направо да му се завие свят. Да вземем за пример един цитат, който „доказва” имало ли е робство в Османската империя или само толерантно „присъствие”: „Анадолските селджуци се отнасяли много добре към робите, както се изисквало от ислямската религия” - убеждава ни „аргументирано” професорът. Докато „девширме” (набирането на християнски деца за еничари - бел. моя) според Ероглу било „практика за нуждите на империята”, чийто „ефект за турцизацията на Балканите” бил... „много ограничен”. Вече на тема „демокрация” професорът съвсем се е самозабравил, твърдейки че „Османската империя признава „широко равенство” на немюсюлманското население, независимо от неговата религия”. Колкото до насилието като такова , Ероглу е доста „деликатен” в своето заключение: „Насилствена ислямизация не е извършвана в почти нито един период на Османската империя”.
Още по-далече в своите „научни открития” е отишъл журнаалистът Угуркан Шийхан (https://stratejikortak.com/2020/03/balkanlar-turk-varligi.html), който като се опира на „прозрението”, че прабългарите са чистокръвни турци, асимилирани от славяните, твърди, че след Освобождението на България от Руско-турската война османците са подложени на тотално насилие. Същият журналист илюстрира своя исторически опус с карта на Балканите, върху която е простряно кървавочервеното турско знаме с вездесъщия полумесец.
Вече да не говорим за десетките електронни сайтове на самодейни турски „историци”, които развиват откровено расови теории, внушавайки, че от 17 век до края на 20 век християните на Балканите са извършвали масов геноцид, в който са убили едва ли не милиони „правоверни” турци и мюсюлмани ( https://www.mepanews.com/tarih-17nci-asirdan-2001e-balkanlarda-turk-ve-musluman-soykirimi-tarihi-43872h.htm).
Иначе фактологичните фалшификации си вървят на общо основание. Така турският доцент, макар и по професия анестезиолог Али Бестами Кепекчи в своя сайт (https://alibestamikepekci.com/balkanlarda-turk-yerlesimi/) „доказва”, че османците са се заселили на Балканите още през 5 век, близо 100 г. преди прабългарите - историческа фалшификация, която е широко разпространена сред набедените турски „историци”.
Капак на всичко са стотиците исторически „открития” на самия Ердоган, който почти никога не се съобразява с точността на конкретните факти, ръсейки наляво и надясно своите емоционални декламации. Ще приведем само един пример от неговата „историческа” реч на 27 януари 2023 г. в западнотурския град Биледжик, където той в прав текст възхвалява експанзията на Османската империя: „Докато османците продължават напредването си в Согут до Бурса, след това до Одрин, след това до Истанбул, до Белград и накрая до портите на Виена, нашата нация имаше за цел да донесе мир, справедливост и просперитет, доминиращи на всяко място, където стъпи”. Разбира се, Ердоган отново се опиянява от „мирната мисия” на османците, след като от обективната история добре е известно, че те винаги са „напредвали” с огън и меч, с насилие върху завоюваните от тях чужди територии.
Към тази голяма фалшификация се прибавя и най-новата политическа мистификация на пантюркистите неоосманисти, че турската нация е възникнала далече преди класическите европейски нации върху основата на исляма, на общата религия, която обединявала днес тюрките и турците в една нация.
СТАРИТЕ НОВИ ИМПЕРСКИ КАРТИ
Покрай лавината от исторически фалшификации през последните години в Турция е на мода тиражирането на стари и нови имперски карти. Достатъчно е да се „запита” търсачката Гугъл на турски език за подобни графични изображения, за да се види каква шовинистична психоза тресе южната ни съседка. Преди години (2020 г.) у нас стана известен скандалът с публикуваната в Инстаграм и Туитър карта на депутата от партията на Ердоган ПСР Метин Кюлюнк. Тогава сръчният шовинист ислямист беше „отрязал” територията на половин България и я беше „закачил” към лелеяната от него Велика Турция.
През 2022 г. нашумя публикацията на писателя екстрасенс Евгин Авджъ, който разтръби в Ютуб и турски телевизионен канал карта, на която половин България и цяла Гърция са „присъединени” към бъдещата нова Османска империя (17.9.2022 г.). Самият Авджъ твърди, че така щели да изглеждат Балканите през 2025 г. Това му било известно от негово... доверено лице. „Кърджали и Солун са наши” - заявява гръмогласно писателят екстрасенс, като пояснява, че бъдещата геополитическа реалност... „ще изправи Европа срещу Русия” (https://www.yeniakit.com.tr/haber/2025-turkiye-haritasini-canli-yayinda-duurdu-gorenler-gozine-inanamadi-1691325.html). Скандалният случай веднага бе последван от остра реакция на нашата южна съседка Гърция. Разбира се, у нас той беше (и си остава) незабелязан. В замяна на това „упражненията” със старите и нови имперски карти в Турция продължават.
През 2021 г. руският сайт Haberus.ru публикува фотография, на която политическият приятел на Ердоган и шеф на присъдружната Партия на националистическото движение - Девлет Бахчели, му подарява в луксозна рамка, изработена от самия него, карта на т. нар. „турски свят”, включващ бившите постсъветски мюсюлмански републики в Средна Азия, Балканите, Уйгурския автономен район на Китай и част от Иран. (https://haberrus.ru/politics/2021/11/18/bahcelinin-erdogana-hediye-ettigi-turk-dunyasi-haritasi-ruslari-kizdirdi.html). На 11 юли 2022 г. пак Бахчели в централата на паравоенната организация „Сивите вълци” показва сътворена от него нова карта, която включва в територията на Турция няколко от Егейските острови, принадлежащи на Гърция. Сиреч „упражненията” с геополитическата картография в Турция не са никаква случайност. Те имат „интифа” от най-високо място.
МЕЧТА ЗА... ТУРСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ
Още през 1992 г. , непосредствено след разпадането на Съветския съюз, Тургут Йозал като премиер и президент на Турция в своите външнополитически планове и стратегически „визии” решава да се опре върху старата, но все още незабравена доктрина на... пантюркизма. Първоначално през 1991 г. Йозал прави „проучвателна” визита в Москва, Азербайджан, Казахстан и Киргизстан. Както свидетелства по-късно съпругата му Семра Йозал (в интервю за в. „Милиет” от 17 април 1998 г.) той имал „проект да събере тюркските републики в една страна като САЩ” и да създаде „велика турска държава” (16https://tasam.org/tr- ТR/Icerik/70108/turgut_ozalin_orta_asya_turkistan_politikasi). Самият Йозал на 1 септември 1991 г. заявява, че пред Турция се бил появил „исторически шанс” да стане „лидер в региона”. Такава възможност според него „се повявала веднъж на 400 години и не бивало да се изпуска”. Той смята, че реализацията на „проекта” трябвало да започне от Балканите (където според него живеели около 5-6 млн. мюсюлмани и турци!?), като стигне до... Великата китайска стена.
Така на 30-31 октомври 1992 г. „архитектът на неоосманизма” свиква в Анкара първата среща на върха между Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан. Вярно е, че на нея основно място заема икономическото и финансово сътрудничество между Турция и новите „тюркски държави”. Но независимо от уверенията на Тургут Йозал, че Турция „няма да провежда туранска политика” и че „братските страни” нямат други намерения, освен „да постигнат по-висок жизнен стандарт”, не остава скрита неговата основна идея за бъдеща... „велика турска държава”, която днес се е превърнала едва ли не в „идея фикс” за „прагматика” неоосманист Ердоган.
След внезапната смърт на Тургут Йозал през 1993 г. неговата пантюркистка инициатива е продължена и от следващите турски президенти. Така през 1994 г. в Истанбул е проведена втората тюркска среща на върха, последвана от редовни ежегодни срещи до 2001 г., в които участват президентите на Турция, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан и Туркменистан. След едно прекъсване от 5 години по инициатива на Турция срещите отново са възобновени в Анталия през 2006 г.
ТЪКМЯТ СЪЮЗ ВЕЛИК ТУРАН
След срещата на върха в Нахичеван на 3 октомври 2009 г. тези регулярни събирания се определят като Тюркски съвет, който на 12 ноември 2021 г. в Истанбул е преименуван в Организация на тюркските държави. Тогава е приет и документът „Визия за тюркския свят 2040”, предвиждащ да се състави пътна карта за „общото политическо, икономическо и ...военно бъдеще” на държавите – членки на организацията. Апропо през 2018 г. Унгария - независимо от недоказания докрай тюркски произход на унгарците - е приета за член-наблюдател на ОТД. Статут на наблюдател има и Туркменистан.
Така от 1992-ра до 2023 г. са се състояли над 20 срещи на върха на тюркските държави, чийто основен инициатор и организатор е Турция. Ако има някакво участие на останалите „братски страни”, то е по-скоро с предложения, подкрепящи реализацията на общата... пантюркистка идея. През този период са осъществени множество политически решения. Създадена е Международна организация за тюркска култура Turksoy (1993). Открита е Парламентарна асамблея на тюркоезичните страни TURKPA (2008). Създадена е Тюркска академия за научни изследвания (2012). Сътворено е общо знаме с лого на общността (2012). Тръгва Международен тюркски световен новинарски канал (2014). Въвеждат се общи учебници по история, география и литература за тюркските държави (2018). Започва работа Комисия за общата азбука на тюркските страни (2022). Открит е Тюрски инвестиционен фонд с капитал 500 млн. долара (2023)...
В тази масирана дейност се откроява особената роля на Реджеп Тайип Ердоган като главен организатор и вдъхновител на бъдещата геополитическа конструкция. По време на така наречения Световен бизнес съвет (DTIK), предшестващ седмата тюркска среща на върха, на 14 октомври 2019 г. в Баку визионерът на новия пантюркизъм фанатично обявява: „Сега ние вече сме шест държави - една нация... Географията на Туркестан е нашата прародина, нашата родина. Ние сме много голямо семейство от 300 милиона души, които говорят един език, вярват в една и съща религия, имат една и съща история, култура и цивилизация”, допълвайки, че „хората от турски произход, живеещи в Северна Африка и Близкия изток, се оценяват на над 20 милиона”. Очевидно представата на Ердоган за нация е доста разтеглива. Според неговия геополитически лексикон би трябвало да има славянска, арабска и какви ли не още измислени нации...
Прочее, този политически инженеринг на анкарския прагматик има немалко последователи в Турция и особено в най-предания й съюзник Азербайджан. Нароилите се през последните години над 60 „мозъчни тръста” в южната ни съседка разработват на поразия от мегаломански по-мегаломански хипотетични сценарии за бъдещата мегадържава.
Следва
