- Събуди ме, когато започне предизборното куклено шоу в България!
- То вече започна.
- Тогава ме събуди, когато свърши!
Социално-психологически типове като Кирил Петков не се избират, те се назначават по добре отработена негативна кадрова селекция в една отделно взета колония. Тях ги спускат от ПосолствоТО, а post factum им измислят и биографии, за да ошашавят с тях туземното население. Бил завършил Харвард, успешен бизнесмен, усмихнат млад човек, неопетнен от компромати и с евроатлантически имидж. И безспорен мачо, три дъщери има мъжагата, пък ако не ни вярвате – попитайте Лена Бориславова.
Предизборно наскоро Про100Киро се впусна в обиколка из Щатите, за да сондира мнението на работодателите си дали си спомнят още за него. Почти не. Срещна се с второ- и третостепенни чиновници. Бившият директор на ЦРУ и после държавен секретар на САЩ Майкъл Помпео още през 2020 година бе наритан от тогавашния президент Доналд Тръмп заради отказа му да разследва и публикува тайните мейли на Хилъри Клинтън, открити в служебния й лаптоп. Нейна Арогантност и/или Невежество даже не се бе постарала да ги криптира или изтрие. Тъй че – нъц!, греда!, безпросветно геле!.
В българската вътрешна политика Кирил Петков е „Господин Продължаваме Провала”. Във външната е головодник, пълна нула. Zero. За това си има Амбасада, тя да му мисли. Напоследък обаче и Галя от ПосолствоТО не знае какво да спусне като директива. Посланик Мъртън се оглежда и ослушва какво ще се случи на предстоящите след по-малко от месец президентски избори за Белия дом, пък и на Държавния департамент не му е някак си в момента до верния съюзник България; има си по-важни дертове – Украйна, Близкия и Далечен Изток, Китай, Иран, Тайван. Дълбоката държава просто го отсвири. „Елате утре!”, и му тръшнаха вратата под носа.
- О-о! Добър ден, бай Помпео, как си, добре ли си? — извиква Киро с един най-приятелски тон, щом среща в коридора работодателя си.
Последният му подава зачудено ръка и се сърди на своята памет, която не го подсеща кой е този любезен приятел.
- Не ме ли познаваш? — припомня Киро, като смесва ту „ви“, ту „ти“. — Вий нали бяхте шеф на ЦРУ-то?
- Да.
- Е и аз съм оттам!- заключава тържествено Киро. - То се казва емишерии сме, хе, хе, хе, ами как! Помниш ли статията във вестника?
- Да, да, спомням си — отговаря сдържано-снизходително Помпео.
- Ей че бяха те нацапали!… Ама ти си гледай кефа, хич да не те е еня! Аз колко съм ви хвалил!… Те викат Помпео такъв, Помпео онакъв. - „Да ме прощавате- викам, - не е тъй.“
Откакто е в нашенската „реална политика”, синът на татко Петко е един ходещ анекдот, произвеждащ и продуциращ гафове, колчем си отвори устата. Уж зрял човек, а със замръзнали в пубертета инфантилни рефлекси. Нарцис, патологичен лъжец, за когото полиграф „няма отрит, няма открит!”. Човечецът про100 си вярва. Ако срещне истината, няма да я познае, ще реши, че е хибридна пропаганда на Кремъл, дори и да се препъне и обели коленете в нея. Призракът на 70-те експулсирани руски дипломати го преследва в мокрите му сънища.
„Не бих се ангажирал с отговорно описание на неговия индивидуален характер, но вярвам, че не греша за психичното му състояние. Истината е, че суровата реалност все повече се стоварва върху плещите на новоизлюпения ни премиер (Кирил Петков) и той просто изглежда уплашен, както и да го прикрива и какъвто и да е в очите на близките и приятелите си”. Това написа преди повече от две години психологът проф. Росен Йорданов, бивш шеф на Института по психология на МВР.
Наскоро в бездарен предизборен клип, вероятно роден във въображението на PR-гения Найо Тицин, Кирил Петков ни извести, че моля ви се!, подарявал на партийните му комсомолци от „Продължаваме Провала”дръвче, което да засадят. Круша. И това бил символът на младата им организация. И не само. Това бил начинът, по който България да тръгне напред. „Напред”, а къде точно е това „напред”?! И колко ще ни струва? Война с Русия или в комбинация с „климатична неутралност”?
Страх, страх от политическото и индивидуално бъдеще тресе подобни индивиди! И не без основание. Политическият крах на ПП-ДБ-та и техните производни ментета предстои. Ще окапят като круши. Пък и Хегемонът е неблагодарен. Винаги е готов да ги награди с един „Магнитски” за вярна служба, но неизпълнени ангажименти. Но както е казал народът: „На зла круша – зъл прът!”.
