Командващият въоръжените сили на Естония Андрус Мерило съобщава, че Талин и Хелзинки разширяват сътрудничетвото си в сферата на морската отбрана, като в частност става дума за разработка на “конкретни планове” за пълно затваряне — в случай на нужда — на Балтийско море за руски кораби.
Заявлението се вписва органично в общия фон на събитията, в които скандинавските и прибалтийските страни дръпнаха стремително напред в своята ястребово-русофобска политика, като изпревариха дори поляците и застанаха веднага след Украйна. Например министър-председателят на Дания Мете Фредериксен заяви, че съюзниците на Киев трябва да дадат разрешение за използване на западно оръжие за удари дълбоко в руска територия. Между другото, датчаните вече са предоставили своето официално разрешение да се използват дадените от тях самолети F-16.
Тази активност на скандинавците и прибалтийците често предизвиква недоумение. Да, Украйна имаше илюзии относно своите перспективи за военна победа над Русия: развита индустриална страна с многомилионно население и тотална поддръжка от страна на Запада, тя съвсем сериозно разчиташе на успех. Но тия къде са тръгнали? Особено сега, когато неизбежното поражение на украинското направление става очевидно за всички, което би трябвало автоматично да сложи кръст на надеждите на къде по-малки и слаби държави.
Освен това (и ръководството на страната казва това в прав текст) Русия разглежда украинския народ като братски, а конфликта — като частична гражданска война, разпалена от външни сили, и затова съзнателно си налага ограничения при провеждането на СВО. Но по отношение на други враждебни страни подобни сдържащи фактори Москва няма и няма да прилага, така че тя без колебание може да използва целия асортимент от средства и методи, позволени и известни при водене на война. В подобни условия за държави, които не биха могли да нанесат военно поражение на Русия, а най-много да й създадат определени проблеми, това си е направо суицидно поведение. И въпреки това скандинавците и прибалтийците уверено вървят в избраната посока.
Разгадаването на тази част от пъзела е просто: прибалтийският и скандинавски истаблишмънт откровено обслужва задокеанските интереси и поръчки. А общественото мнение в тези страни изобщо не вълнува организаторите на процеса. Макар русофобската пропаганда там да е доведена до нужната степен, за да осигури достатъчно равнище на поддръжка на най-безумните антируски авантюри.
Доста по-интересна и сложна е другата част на случващото се: какъв изобщо е смисълът да се продължава военното провокиране на Русия и ескалацията? Украйна май продемонстрира вече безнадежността на опитите да нанесе военно поражение на Русия.
От една страна, да, може да се каже, че ако от дадената идея не са се отказали, то поне са я преместили в графата на малко вероятните сценарии. Но, от друга страна, за нашите противници както и преди крайно актуална е задачата ръцете на Русия да бъдат максимално вързани, та тя да няма физическата възможност да участва с пълна сила в геополитическото преразпределение — изтласкването на Запада от Африка или от Близкия Изток, подкрепата на Китай в противопоставянето му на САЩ или всеки друг от десетките важни процеси.
Трябва да се признае обаче, че нашето уязвимо място е колосално голямата граница с куп недружествени съседи и е избрано много точно. Едва ли от естонците, латвийците, датчаните или финландците ще се иска победа над Москва. Достатъчно е обаче те да създават едно постоянно напрежение за Русия за нейните военни, финансови, управленски сили — за защита границите, сигурността на населението от пограничните територии, непрекъсната връзка с Калининградска област и т. н. Вече знаем как изглежда това по примера на Курска и Белгородска област. Западът заложи на възпроизводството на посочения сценарий по цялото протежение на руската граница — където можеше да се организира подобно нещо. По същата причина натискът върху Грузия е жесток, където се иска смяна на властта — абсолютно прозападна, но отказваща да принесе в жертва своята страна за сметка на чужди интереси.
Но при скандинавското и прибалтийското ръководство няма колебания: на тях им е поставена задачата да вкарат страните си във военен конфликт с Русия — и те последователно вървят към целта. Ако обаче по време на този процес Талин, Хелзинки или Копенхаген се окажат изтрити от лицето на земята, никой от кукловодите и изпълнителите няма да заплаче — точно обратното, това ще отвори за тях нови кариерни перспективи на по-високо равнище.
http://xn----8sbeybxdibygm.
ru-an.info/новости/
Превод: Уляна Петкова
