Гледайки пошлия театрален спектакъл около евентуалното присъединяване на България към зоната на еврото, което някои представят като задължение, произтичащо от договора за присъединяване към ЕС, човек се сеща за мечтата на Алековия герой Бай Ганьо да вземе Солунската митница и две години да й обира каймака. Дотам се простира неговият патриотизъм и схващането му за националния идеал, който за други е обединението на всички българи, включително тези от Македония, в една държава.
Днес неолибералният глобализъм отчаяно се опитва да убие патриотизма и националната гордост на народите, подменяйки ги с измислените евроатлантически ценности. Ценности, които в САЩ вече се заменят с лозунга MAGA (Make America Greate Again - ”Да направим Америка отново велика”). Новият стар 47-и президент на САЩ Доналд Тръмп вече си поиска Канада, Панамския канал и Гренландия, а от ЕС и отделни страни членки се отправят хилави протести и призиви към ЕК на Урсула фон дер Лайен да се опълчи на Тръмп и да защити териториалната цялост на Дания, на която Гренландия е автономна област. Това не пречи на членове на новия президентски екип във Вашингтон като Илън Мъск да подкрепят “крайно дясната” Алтернатива за Германия /АзГ/ и да бичуват британския премиер Киър Стармър заради укриването на изнасилванията от мигранти на британски момичета. Вместо от ЕК обаче реакции срещу териториалните претенции на Тръмп дойдоха от крал Фредерик Х и премиера на Дания Мете Фредериксен, от върховния представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност естонката Кая Калас и външния министър на Канада Мелани Жоли, която призова Мексико, Обединеното кралство Великобритания и ЕС да създадат анти-САЩ съюз. От правителството и опозицията в София нямаше и толкова несъгласие с териториалната експанзия на Тръмп, който прекръсти и Мексиканския залив на Американски залив в картите на Гугъл за американските им потребители. Напротив, продължават хвалбите и лъжите на нашите политикани, които уж били поканени да присъстват на инаугурацията на Тръмп, а се фотографираха сред 20-те хиляди сеирджии на широк екран, поставен в зала Кепитъл на 5 км от мястото на инаугурацията. Продължават и взаимните обвинения за тежкото финансово състояние на държавата, както и за отстъплението на кабинета “Желязков” от “стратегическата цел” - влизането ва еврозоната, което да се предшества от искане на нов конвергентен доклад от ЕК, който да удостовери че България е изпълнила всички условия. Въпросът за /не/готовносттта на страната ни да посрещне предизвикателствата на еврозоната се покрива шумово с критики към Министерството на финансите и премиера Желязков заради техните колебания относно искането на въпросния конвергентен доклад. Както винаги в спора се намеси Бойко Борисов, главният сенсей на републиката, и отсече, че такъв доклад ще бъде поискан на 18 март. Така влезе с двата крака в капана, който му заложиха ПП-ДБ. Защото ако докладът е положителен, което е малко вероятно, ПП-ДБ ще си припишат заслугите и Асен Василев ще бъде “изпран” от обвиненията в некомпетентност, прекомерно харчене и разстройване на финансовата стабилност на държавата. Но ако докладът каже, че България още не отговаря на критериите за членство в еврозоната, ще има “плач и скърцане на зъби”, както пише в Светото писание. Опозицията в лицето на ПП-ДБ, “Възраждане”, ДПС-НН и МЕЧ ще използва това като аргумент за внасяне на вот на недоверие към кабинета “Желязков”. Едва ли ще успеят да съберат необходимите гласове за свалянето на правителството, но пък управляващите ще получат доказателството за тайното коалиране на иначе взаимно отричащи се инициатори и обекти на “санитарни кордони”, като ПП–ДБ, от една страна, и “Възраждане”, ДПС–НН и МЕЧ, от друга. “Съюзът на кучето и котката е заговор срещу готвача”, гласи една поговорка.
А въпросът за ползите и вредите от българското членство в еврозоната, или “клуба на богатите”, пак ще остане без отговор. Икономистите също не са единни в преценките си за този акт. Противниците на прибързаното приемане на еврото имат своите основания. Първо, факт е, че страни като Великобритания, Норвегия, Швеция, Чехия, Словакия, Унгария и Полша никога не са приемали еврото. Великобритания излезе и от ЕС, а Румъния възнамерява да кандидатства за еврозоната през 2029 г.
Второ, Гърция преживя големи сътресения когато беше в еврозоната и трябваше да разпродава пристанища и острови, за да покрие огромния си бюджетен дефицит и външен дълг, надхвърлящ 120% от БВП. Тоест, ако днес Гърция трябваше да кандидатства за членство в еврозоната както България, щеше да бъде отхвърлена. Просто тя нямаше да отговаря на изискването за бюджетен дефицит до 3% от БВП.
Трето, Хърватия, която влезе по-късно в еврозоната, днес страда от инфлация и населението й бойкотира търговците, които надуват цените. Аналогични проблеми преживяха някои от прибалтийските републики години след влизането си в зоната на еврото. Да не говорим за рецесията и деиндустриализацията в страните, обявени за локомотиви на ЕС, като Германия и Франция, в които правителствата падат като гнили круши по икономически причини.
Следователно членството в ЕС и еврозоната не спасява от икономически и политически кризи. Вярно е, че ако България бъде приета в клуба на богатите, българският бизнес ще получи достъп до по-евтин кредит, но какво ще спечелят обикновените граждани с мизерните си заплати и пенсии? Дали ще им плащат в левове или в евро е все едно - те пак ще си броят стотинките. Но е сигурно, че банките ще реализират свръхпечалби, понеже и без това не са български, а търговците ще закръглят цените нагоре. И че част от фискалния резерв на БНБ ще бъде прехвърлен в ЕЦБ, а БНБ ще бъде лишена от правото да печата пари, което запази дори при валутния борд. Сигурно има и други рискове от влизането ни в еврозоната, но когато най-бедната страна в ЕС влезе в “клуба на богатите”, няма да я поканят на софрата, само ще й позволят да преглъща сухи слюнки. Така че дори конвергентният доклад да е негативен за България, ще трябва да благодарим на ЕК, че ни е спасила от илюзии и бъдещи разочарования. В противен случай бюрократите в Брюксел ще ни извадят душите да възстановяваме Украйна, която собственият й президент съсипа с безумната амбиция да я превърне в преден пост на Запада и НАТО срещу Русия.
Дори Тръмп отбеляза, че Зеленски не е ангел, а съучастник в разпалването на прокси-войната на Байдън, САЩ и НАТО с Русия. Сега дава знаци, че е готов за мирни преговори, но при условие да се запази територията на Украйна в границите от 1991 г.: с Крим и Донбас. Условие, което е в пълен дисонанс с реалната ситуация на фронта и Путин никога няма да го приеме. Както не приема да преговаря с нелегитимен държавен глава, чийто мандат изтече преди близо една година. И понеже е нелегитимен, не може да отмени указа си, който забранява преговори с Русия.
Както отбеляза Тръмп, мирът можеше да се постигне още в самото начало на руско-украинския конфликт, но Зеленски искал да воюва. Сега и да иска преговори, те ще се водят от други. Ще завърша с една мисъл на математика проф. Николай Витанов: “Тъжно е да си използван и захвърлен неолиберал. С манерка, начукана от собствения ти ментор!”
