Извадки от речта на Румен Воденичаров, произнесена на митинга в петък, 17.01.1992 г. на пл. „Демокрация“ – София
Тези дни в храм-паметника „Александър Невски“ беше отслужена панихида по случай 10-годишнината от кончината на първия „демократично избран“ български президент Жельо Желев. Следвайки българския вариант на латинската поговорка „За мъртвите или добро, или нищо“, от негови почитатели бяха припомнени на нашите сънародници добрите дела на първия лидер на СДС.
Съдбата ми отреди рядката възможност да остана единственият жив участник във втория тур на първите президентски избори през 1992 г., както и да припомня от своя страна на българите защо преди 3 десетилетия ние с Велко Вълканов предвиждахме, че изборът на философа марксист от Веселиново би бил погрешен, защото България отново ще загуби своя суверенитет.
Може би моята публикация във в-к „Нова Зора“ и речта ми на пл. „Демокрация“ са причината приживе Ж. М. Ж. в едно от последните си интервюта да ме определи като своето „най-голямо разочарование“.
Дали не пропусна да възнагради и бай Велко Вълканов с подобно признание, след като правозащитникът беше предложил инцидентно „временно въвеждане на смъртното наказание“ за Жельо Митев Желев и Филип Димитров за ролята им в разгрома на българското кооперативно земеделие.
…Сега, когато всички сме свидетели как се изработва новото законодателство в Народното събрание, става ясно защо президентът не се закле в новата Конституция и не подписа клетвения лист.
Защото неговата ръка щеше да се вкамени.
А с вкаменена ръка как да бъдат подписани от него и да влязат в сила:
Указ 272 от 1991 г., с който се промени съставът на ЦИК, за да се регистрира антиконституционната партия ДПС за парламентарните избори;
Законът за отнемане на имуществото на ОС, Българския антифашистки съюз, БДМ и БСП. Борците срещу тоталитаризма не само рушат паметници на антифашисти, но отнеха и сградния им фонд, за да го върнат не на народа, а на частни фирми;
Законът за чуждестранните инвестиции, който ще регламентира нахлуването на турския капитал без всякаква защита на българския производител.
Законопроектът за изменение на Закона за земята, с който ще се отмени оземляването на 135 хиляди селски семейства с аграрната реформа от 1946 г. Свещената българска земя се оставя за разпродажба и разграбване, а на българските селяни отново им се диктува от една управляваща партия формата на организация, без да им се оказва реална помощ. Като резултат тази година са засети два пъти по-малко площи с пшеница. За първа година хлябът на народа ни не е осигурен.
За все повече граждани вече е ясно, че става въпрос не за ДЕМОКРАЦИЯ, а за РЕСТАВРАЦИЯ със съдействието на ПРЕЗИДЕНТА. Резултатът от първия тур беше поражение за г-н Желев и за цялата камарила от бивши комунисти, комсомолски активисти, реститути, реститутки, американофили и франкофони около него. Злобата, която блика от тях по адрес на другите кандидати по пресконференции, националната желевизия и българското радио, е недостижима. И все пак не карикатурният облик на президента накара 56 % от избирателите да кажат „НЕ“ на ЖЕЛЕВИЗМА в първия тур, а нещо друго. Тези дни екипът на кандидата за президент и бивш комунист Желев издига лозунга „Демокрация или комунизъм“. Този демодиран лозунг според нас е израз на изключително скудоумие. Комунизмът и демокрацията в България винаги са били на хоризонта. Може би затова бяха така привлекателни в миналото както за Желев, така и за много други български граждани. Нещо като собствената съпруга – много по-желана, когато е далеч от къщи. „Комунизъм при липса на комунистическа партия в Народното събрание и в правителството звучи неубедително, г-н Желев. Единственият, който разбира от комунизъм, сте Вие, д-р Желев.“
Ние всички тук издигаме друга алтернатива: „ДЕМОКРАЦИЯ или ЖЕЛЕВ“. И ако демокрацията може да се разглежда като процес и трябва да признаем, че предстои да изминем дълъг път до нея, то кандидатът за президент г-н Желев е тук, близо, само на 200-300 метра от тази трибуна и представлява непосредствена опасност за българския народ с неубедителните и марионетни решения, които изглеждат като съвети на хора, говорещи на друг, а не на нашия, български език.
…Конституцията трябва да се защитава от всички нас и най-много от президента на Република България. Тя ще намери достоен защитник в лицето на безпартийния юрист Вълканов, а не в лицето на партиен лидер като Ж. Желев. Достатъчно е г-н Желев да се търкулне от по-високо място и да се счупи синята му черупка, за да излезе истинската му тоталитарна същност отвътре.
Като казваме избирайте между „Желю Желев и демокрация“, ние имаме предвид автора на книгата „Фашизмът“. Преди, когато се заменеше думата „фашизъм“ с „комунизъм“, всичко си отиваше на мястото и това правеше книгата му интересна и търсена. Сега всеки избирател може да се убеди, че ако замени фашизъм със синя демокрация, се получава същото.
Националните предателства на сегашния президент и неговото синьо правителство следват едно след друго. Те продължават да разединяват народа ни на сини и червени, унищожавайки неговия потенциал за градивен труд. По-важните от тях, които и друг път сме изброявали, са:
недостойна външнополитическа ориентация само към една велика сила (САЩ);
обръщане гръб на славянските страни, на Русия, както и на наши традиционни партньори от обединяваща се Европа. Като резултат - намален стокооборот и агония на нашите предприятия;
готовност за разпродажба на най-свещеното нещо – българската обработваема земя - на чужденци;
разграждане на армията, полицията и разузнаването, жизненоважни за българската държавност, защитни и правозащитни институции;
покровителство на антибългарската и протурска организация Движение за права и свободи, без помощта на което той не може да бъде избран.
ХОРА, БДЕТЕ! – предупреждаваме ние.
