Из студията „Никола фурнаджиев Последните думи на сбъднали се предчувствия“
От Ботев до Фурнаджиев са петдесет години.
Вътре в този половин век приключва Възраждането, за да настъпи ХХ век, когато започва нова епоха в историята на българския свят.
Би трябвало да се е случило нещо непоносимо, за да бъде белязан този половин век в началото и в края, а и в средата си, от толкова трагични поети като Христо Ботев, П. К. Яворов и Никола Фурнаджиев. Нещо се е преобърнало, разтърсило е издъно българския свят и го преобразило до неузнаваемост, за да бъде възможно от тримата, а от всички останали поети да излязат такива думи, с които да се обозначат и изразят толкова могъщи и трагични страсти. Това очевидно не е обикновена история – дори и да е наситена с войни и революции, а изтръгване от едно състояние и захвърляне в друго.
Историческите събития само ще маркират обществено-политическите промени и измененията в литературата, но тяхното изреждане и фактологичен анализ едва ли ще ни даде обяснение за случилото се. Защото то не е просто събитие, което да се опише и изследва по свидетелства и документи, а явление, събрало и отделило огромна социална енергия, разрушила старото, а после и изградила ново общество и нов тип личност. Ефектът от явлението е като от избухнала мощна бомба, но литературата е уловила, запечатала и изразила процеса от началото до неговия край. А дори още преди началото и след края!
Смяната на епохите се преживява по различен начин и се изразява с различни средства от народа и обществото. Не винаги тя е драматично изразена или се осъзнава като трагично скъсване с вековни традиции и навици. Това зависи от предчувствието за последиците, които ще настъпят след това. Нацията притежава инстинкт за самосъхранение, който е изработил и способността да предчувства дали бъдещето е толкова различно от настоящето, а и от миналото, че е необходимо да се изработят специални защитни механизма, за да могат да бъдат понесени, а и да не се стигне до рязка смяна на механизма за съществуване. Става дума не толкова за физическа промяна, а за промяна на съзнание, в резултат на която понякога настъпва рязък преход към революционно състояние и радикална смяна на всичко.
Христо Ботев бе границата между старото и новото, отвъд която се появява „новата социална душа“, която изключва от себе си средновековното минало и придобива съзнанието на буржоазния човек. В този момент личността е опиянена от предчувствието за свобода, която скоро ще й бъде дадена и тя ще заживее по своя воля и мярка. А националната енергия вече е достатъчно сгъстена, за да избухне и помете всичко, което пречи личността и обществото да бъдат други и да заживеят така, както живее модерният човек в модерното общество. Предчувствието за тази свобода и възможностите, които тя ще осигури, вдъхновява и утвърждава вярата в справедливостта на това, което предстои и което много скоро ще се случи.
П. К. Яворов. Той също заговорва с нови думи и придава на старите нови значения, влива им ново съдържание и експресия. Повтарят се социални ситуации, предизвикващи едни и същи проблеми пред обществото и личността. Затова и сходствата между типа личност у Ботев и у Яворов са големи. Оттам и близостта в звученето на стихотворенията и прозата у двамата. Яворов не подражава на Ботев, а е типологично негово съответствие в новата епоха, която пък е сходна с епохата на Ботев. Това са епохи на зреещия бунт на свободния човек, борещ се за своите нравствени и политически идеали, но не намиращ солидарност у другите. Това го прави безнадеждно самотен и го отчайва. В отчаянието си той е готов на всичко. Безверният му ум търси спасение в някакви идеали, но те са химерни и са само думи, които все повече се изпразват от съдържание.
В същото време обаче обществото натрупва огромна енергия. С енергия е изпълнена и личността. Тази енергия настоява да бъде освободена, за да не взриви обществото и личността.
Като се освободи, трябва в нещо да бъде приложена, за да не бъде разрушителна. Тя в началото ще разрушава старото, но после е необходимо да съгражда. Иначе няма бъдеще и светът ще изчезне.
През 20-те години на ХХ век е времето на последния важен избор, който българският свят е длъжен да направи. Той е за посоката, в която ще върви по-нататък обществото – наляво или надясно. „Наляво“ или „надясно“ са политическите му означения, но той е далеч по-смислен, съдържателен и драматичен. Защото е избор за ценности и цивилизационна идентичност.
И именно сега в българската литература се появява толкова силен и изразителен поет като Никола Фурнаджиев! Той затваря този половин век, в който се извършват такива грандиозни промени и трябва да се направи големият избор на пътя, ценностите и цивилизационната идентичност.
У Фурнаджиев виждаме един напълно завършен свят, изграждан продължително и изпълван с реален живот на хора и с надежди, които да го водят към доброто. Този свят е наедрял и натежал от живота, ала всичко в него е напълно реално и конкретно. И в същото време като че ли има библейски измерения – толкова е той мащабен, необхватен и мистичен. Странното е, че в „Пролетен вятър“ (1924) човекът е излязъл от него, напуснал го е и той се е превърнал в призрачен. Затова и движението вътре е движение на вятъра, бурята, земетръса, мълнията. Дори и конниците не са хора, а призраци заедно с конете. Външният мащаб обаче напълно съответства на вътрешните чувства и вълнения на героя на Фурнаджиев, на изгарящите го страсти и мисли.
Тук нещо става или ще става. И то ще е съдбовно. Затова и напрежението е толкова голямо.
Знае се, че стихотворенията в първата книга на поета „Пролетен вятър“ са родени от народната покруса след жестокия погром на Септемврийското въстание. Поражението на въстанието и разправата с въстаниците и несъгласните с политическия режим са отключили страстите и са изпуснали духа от бутилката. Но поезията на Никола Фурнаджиев изразява много повече от отзвук и реакция на едно събитие и последиците от него. Иначе стиховете му биха били публицистични. На друго са отклик те и друга е голямата причина за тяхното написване. Въстанието е само видимото събитие, идентифициращо общественото явление от 20-те години на ХХ век.
По логиката на историята българският свят е подложен на силни трусове, които трябва да го накарат да осъзнае и осмисли процесите, протичащи вътре в него.
Повторното сътворение е ново означение, ново слово и нов промисъл на човешкото съществуване на българския свят. Фурнаджиев показва и изразява как новото се отделя от старото, пролетта от зимата, съграждането от студения покой. Това не са обичайните промени, ставащи постоянно в обществения живот. Те са толкова радикални, че премахват старото и установят нещо напълно различно.
Такъв пролетен вятър преминава над българския свят, който ще накара живота да започне отново, но да бъде различен:
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле!
(„Конници“)
Поезията на Никола Фурнаджиев от 20-те години е продължение на традициите в българската литература и най-вече онези, които положиха Христо Ботев и П. К. Яворов. Но тя е и преосмисляне на досегашния художествен опит, на поетиката и светоусещането в досегашния литературен процес.
У Фурнаджиев виждаме друг тип мислене с друг мащаб и начин на формулиране на идеите. Това мислене няма задръжки; то преодолява границите, които човешкия ум среща пред себе си и своята ограниченост, за да види дори сътворението и да го повтори в думите и ритъма на стиховете. И то е възможно да бъде превърнато в литература, защото такъв е мащабът на общественото съзнание и начина на мислене на обществото в тази епоха.
След Фурнаджиев поезията ни, а и цялата литература, някак се успокои, прие „разумни“ измерения, понеже светът, който тя вече изразяваше, бе придобил други форми. Поетът не можеше да пише със същите думи и да изобразява същите форми в едно друго време, когато историята вече е тръгнала по пътя, който й бе зададен след великия избор на 20-те години. Защото бе величав поет на едно време, което бе заменено от друго. Другото време роди други поети и на тях възложи да го изразят и изобразят с думи.
Самият Фурнаджиев осъществи в поезията си предчувствията на своите предходници и отвори пътя на литературата към това ново време, новите идеи и проблеми, към новия човек.
