Изглежда че големите преходи в развитието на цивилизацията започват в условията на идеен, теоретичен и понятиен дефицит. Във всеки случай сегашното ниво на философията, икономиката и правото обрича на неуспех всеки опит да бъде подреден, осмислен или поне обяснен светът, който се изменя пред очите ни. Съвременният човек е осъден да бъде част от метаморфозата на този свят, построен върху изпразнени от съдържание понятия и доминиран от хаоса. Той може да почувства протичащите стихийни процеси, осъзнавайки единствено факта че не разполага нито с адекватна теория, нито дори с понятиен апарат, с който да ги обясни.
Със своята “Евтопия” Иван Спирдонов прави опит да запълни поне отчасти този дефицит и да ни даде някои от средствата, с които бихме могли да построим адекватна представа за връхлитащото бъдеще, а също и идейната основа, върху която да съградим един по-добър свят. Това е концептуална, задълбочена и изключително амбициозна книга, която поглъща цялото ни внимание, защото нашите традиционни в много отношения представи и убеждения биват предизвиквани на всяка страница. Под формата на беседи с един от обитателите на Евтопия авторът провокира читателя да осъзнае и да отхвърли някои от големите заблуди на съвременното общество, за да може да се отнесе безпристрастно към неговите идеи за изграждане на нещо ново, в чийто център ще бъде Човекът.
Историята на Евтопия започва приблизително там, където философският авангард обявява края на нашата. В епохата на либералните мантри, в която победата на индивида се приема за окончателна, а понятия като пол, род, родина, народ, морал и етик са обявени за некоректни и изхвърлени от употреба. Когато в съзнанието на масите мястото на големите идеи е заето от продукти на попкултурата, социалният дарвинизъм е превърнал хората в зверове, а понятието за демокрация е принизено до нивото на фасада, прикриваща феодализацията на обществените отношения и поставянето им под пълния контрол на сбирщина от алчни и самовлюбени мизантропи. Така най-кратко може да се опише средата, в която започва същинското повествование на “Евтопия”. Среда, която звучи много познато и която деградира пред очите ни.
Големият въпрос е какво ни очаква след това. Дали ще продължим по пътя към замисляната от глобалните “елити” тотална диктатура, в която обикновеният човек няма да притежава нищо (освен съмнителната привилегия да бъде подложен на постоянно наблюдение и контрол), или ще съградим един по-добър и справедлив свят, в който храната отново има вкус, нормалното е възстановено като социална норма, а щастието е привилегия за мнозинството. Този свят е едновременно мечтан и възможен, защото макар и построен във въздуха, той е поставен върху солидния фундамент на здравата логика и добива съвсем ясни контури в спокойните диалози на двамата герои от книгата. Започвайки от наглед познати и уж безспорни понятия (за свобода, истина, справедливост и пр.), те с лекота демонстрират, че истинският свят е скрит под тънък слой либерални митове и заблуди, проектирани върху съзнанието ни от пропагандната машина на съвременните медии и системата за образование, превърнала учителите в послушни чиновници, а децата – в дебилни консуматори. Едва ли ще бъде изненада за някой, ако споменем, че дори персоналът, обслужващ средствата на пропагандата, е заклет консуматор на произвежданите заблуди, което го кара да приеме и да налага схващания, намиращи се в пълен разрез с понятието за либерализъм. Така в съвременните представи дори идеята за свобода е изкривена до неузнаваемост, доколкото с налагането на негативната дефиниция на това понятие, в смисъла на „свободата от“ (ограниченията на традициите, религията, националните и съсловните различия и т. н. до освобождение от биологичното ни тяло) машината за производство на съгласие настойчиво прокарва имплицитната идея за тотален контрол върху свободната ни воля. В името на свободата, разбира се.
Отърсването от тези заблуди не е лека задача, но „Евтопия“ ни убеждава че нейното разрешаване е напълно възможно и че едно по-адекватно държавно устройство може да бъде единствената гаранция за нормализиране на обществените взаимоотношения, но и за правото на по-добро бъдеще.
“Евтопия” е едно невероятно пътуване във времето от безнадеждната реалност на нашето настояще към сбъднатата мечта за едно по-добро бъдеще. Необикновена история, разказана от един пътешественик, попаднал в свят изпълнен с усмихнати, открити и видимо щастливи хора. Тя може да бъде и историята на всеки, който вярва че подобен свят е възможен. Дългото пътуване към този по-добър свят започва с една-единствена революционна стъпка. Стъпка, която напълно по силите ни, защото имаме волята за това и защото само ние, народът, можем да кажем какво ще бъде нашето бъдеще и какво няма да бъде.
