На 11 септември 1980 г. като журналист, акредитиран за тогавашната Балканска конференция по туризма в Истанбул, имах късмета да присъствам на галаконцерта при нейното закриване в престижния хотел „Хилтън”. По този случай любезните турски домакини бяха решили в края на събитието да поздравят представителите на всяка балканска страна със съответната национална песен и мелодия. Поздравиха гърците - със сиртаки, югославяните - със сръбско, румънците - с ромъняска, а когато дойде ред на България - оркестърът бясно подхвана руския хит „Калинка”. Макар да бяхме от соцлагера, в знак на възмущение изтропахме яко с крака и с гневни викове напуснахме партито. На другия ден, малко след като автобусът на „Балкантурист” премина българо-турската граница, радиостанция „Хоризонт” съобщи, че генерал Кенан Еврен е извършил поредния държавен преврат в Турция.
Прочее, дори самите турски историци и политолози отбелязват, че именно Кенан Еврен пръв е „отключил” вълната на ислямизма и новата османизация в нашата южна съседка, разширявайки налагането на тъй наречения „турско-ислямски синтез”. С негово разпореждане ислямското вероучение се въвежда като задължителен предмет в турските училища. Самият Еврен в своите речи на митинги често използва „религиозни мотиви” и чете стихове от Корана. По негово време се увеличава броят на мюсюлманските училища Imam Hatip за подготовка на имами, започва строежът на нови джамии, включително в селата на алевитската общност.
АРХИТЕКТЪТ НА НЕООСМАНИЗМА
Вече Тургут Йозал като премиер (1983-1991) и президент на Турция (1991-1993) успява да осъществи пробив в светската традиция на Кемалистката република. Неговият съмишленик и последовател Ахмет Давутоглу смята, че той е начертал „линията на неоосманизма, която се опитал да аргументира с ислямска реторика”. Пак според Давутоглу именно Йозал е създал „ново течение” в турската политика за „реформиране на държавата”, за създаване на „нова идентичност”, в съответствие с „надигащите се националистически тенденции” и „съвместяване със западните ценности”.
Всъщност Торгут Йозал не само осъществява пробив в светската държавност на Турция. Няма да е пресилено, ако се каже, че той проправя цяла пътека за неоосманизма, характеризиран от турските политолози като „ясна идеология и въображаема реалност за миналото с нови интерпретации за настоящето” (Бахадир Гьонюл от Истанбулския университет). Тъкмо поради това често в Турция той е определян като „архитект на неоосманизма”.
В какво по-точно се състои „приносът” на Торгут Йозал за възраждане на османизма? На първо място в това , че продължава тенденцията за либерализиране на държавата и проникване на ислямизма. Още като премиер премахва „спорния” член 163 от Наказателния кодекс на Турция, който криминализира разпространението на шериата. При Йозал, според светски турски наблюдатели, „неоосманизмът преминава чрез джамията към властта”. Обладан от неоосманистка носталгия Йозал пръв обявява 21 век за „век на турците и Турция”, като пуска в обращение своята „романтична мечта” за т. нар. „турски свят от Адриатика до Великата китайска стена с 300-милионно население”. Според обективни анализатори след края на Студената война Йозал не пропуска да заяви своите националистически пристрастия към „външните турци” от съседните балкански държави. Тогава той предоставя финансова подкрепа за откриване в тези страни на ислямски училища и медии. През 1992 г. неговият кабинет „спешно” признава Босна и Херцеговина. По същото време установява първи контакти и с нововъзникналите мюсюлмански държави от Средна Азия, появили се в резултат от разпадането на Съветския съюз. Най-сетне именно на Торгут Йозал принадлежи сакралната шовинистична фраза: „Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим ...”
СТРАТЕГЪТ АХМЕТ ДАВУТОГЛУ
Колкото до автора на фундменталния труд „Стратегическа дълбочина” Ахмет Давутоглу, най-важното за него е онова, което той самият е казал за себе си чрез своята носталгия по „колоритното минало” на Османската империя и мечтата за нейното възраждане върху бившите „изоставени” земи на някогашните й владения.
Вярно е, че самият Давутоглу деликатно се дистанцира спрямо неоосманизма. Истина е, че в своята „тухла” от близо 700 страници той отрежда на този геополитически „феномен” едва страничка и половина. Но по всичко изглежда, че като преподавател в Международния ислямски университет в Малайзия от 1990 до 1995 г. не си губил времето и е положил сериозни усилия за „научното” усвояване на политическия ислям. Впрочем, в този свой труд Давутоглу е обобщил и превърнал в изчерпателна доктрина всички опити на предшестващите го неоосманисти да осъществят свой „ислямистки” пробив и да ерозират светската идеология на Кемал Ататюрк.
Основно „откритие” на геополитика Давутоглу е, че използването на военния капацитет (по-точно война!) било „възможност на държавите да се издигнат на по-високо стъпало в международната йерархия” (стр. 45), каквато всъщност е и неговата лелеяна мечта за Турция. Според Давутоглу нейното „историческо наследство” можело „във всеки момент да предизвика (!?) реални ситуации извън нейните граници”, които да наложели нейната намеса (стр. 61).
Най-съществената част, сърцевината в агресивната доктрина на Давутоглу е откровението, че „мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската държава, са фундаментът на политическото влияние на Турция на Балканите” (стр.154). По-нататък той конкретизира, че „турските и мюсюлмански малцинства в България, Гърция, Македония, Санджак, Косово и Румъния са важен елемент от политиката на Турция” (пак там). Докато накрая уточнява, че Турция, като „стабилизира и укрепва Босна и Албания” - следвало да си създаде „международни правни основания”, за да получи „гаранции и правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите” (отново там). Преведено на друг език, това ще рече Турция да получи гаранции и... международно „право” да се намесва във вътрешните работи на балканските държави.
С покровителството на Ердоган на 27 август 2014 г. Давутоглу е избран за председател на Партията на справедливостта и развитието и премиер на Турция. И на този пост той продължава своята активна дейност в стремежа си да приложи своята доктрина. Неговият ”успех” обаче отключва завистта на попечителя му Ердоган. Не закъсняват злобните партийни клюки и интриги. На 5 май 2016 г. „стратегът” си хвърля оставката със заявлението, че „случилото се не е негов избор”. След като запазва дълго време мълчание, на 12 септември 2019 г. стратегът на „османската дълбочина” основава своята нова Партия на бъдещето. По същото време самият Ердоган на среща в Центъра за глобални връзки в Босфорския университет го заклеймява като... „предател”.
Оттук нататък взаимната неприязън между двамата бивши „съдружници” набира главоломна скорост. Така в един от броевете на изданието „Serbestiet” (от 12.9.2023 г.) Давутоглу критикува Ердоган за неговата „еднолична авторитарна власт”. Обвинява го, че е влязъл в съдружие с „лидери на организираната престъпност и мафиотски структури”, а корупцията на неговата власт е „обгърнала държавата като октопод”. Едновременно с това представя себе си като привърженик на „либералното разбиране за политиката” и защитник на „либертарианската гражданска конституция”, строител на „напълно демократична Турция”.
Tрудно е да се предвиди как ще завърши продължаващата вече цяло десетилетие междуличностна баталия. В своите интервюта за турските медии Давутоглу твърди, че в конкретния случай се касае за... сблъсък на принципи, а не за някаква лична интрига. Нещо повече неотдавна в частното издание „Gerзek Gьndem” (6.5.2024 г.) той обяви, че неговата Партия на бъдещето е с... „отворена врата” за диалог с Партията на справедливостта и развитието, а дори и със самия Ердоган. Ами ако пък двамата „опоненти” неоосманисти постигнат „национално съгласие”, не е трудно да се предвиди какви геополитически „трансформации” могат да настъпят на Балканите. Пък и не само там...
ПРАГМАТИКЪТ РЕДЖЕП ТАЙИП ЕРДОГАН
Интересен е въпросът – какво все пак обединява Давутоглу и Ердоган? Ами това, че и двамата са от една и съща кръвна група, завършени неоосманисти, които имат една и съща цел: възстановяване на бившата Османска империя върху „изгубените” територии на Балканите, Средна Азия, Близкия Изток и Африка. И още - да превърнат Турция от регионален геополитически играч в световна суперсила. И двамата имат една и съща „визия”. С тази разлика, че Ердоган, вместо да се „упражнява” върху историята и геополитиката, действа за осъществяване на своите неоосмански и пантюркистки проекти конкретно, без излишни теоретизации.
Като потомък на аджарски мюсюлмани, изселници от Грузия, бъдещият политик и държавник израства в религиозно мюсюлманско семейство. Самият Ердоган често манкира със своя грузински произход. Веднъж пред турски медии заявява: „Аз съм грузинец”, докато друг път настойчиво внушава, че е чистокръвен турчин. Вероятно истината е някъде по средата.
През 1972 г., по време на моето журналистическо пътуване из бившия Съветски съюз, в столицата на Аджарската автономна република Батуми в Грузия имах честта да се срещна и запозная с аджареца Харитон Ахмедович Ахвледиани, председател на грузинско-българското дружество в черноморския град. Тогава покрай всички наши разговори за българо-грузинската дружба достолепният грузинец мюсюлманин дискретно спомена, че след 1944 г. много аджарци са били изселени от Аджария. Вероятно по онова време и семейството на бъдещия турски президент е напуснало Грузия и се е преселило в Турция.
През 1973 г. младият Ердоган завършва ислямско духовно училище Imam Hatip. По-късно следва бизнес икономика в университета „Мармара”. На младини играе футбол, подобно на Давутоглу. За разлика от него изцяло е ориентиран към десния политически спектър. През 1976 г. участва в антикомунистическия Национален студентски съюз. По-късно е ръководител в младежкия клон на ислямистката Партия на националното спасение на Ербакан. През 1983 г. е последовател на следващата Ербаканова Партия на благоденствието, а през 1998 г. като неин оратор „посещава” затвора за... „религиозна обида”. През 2001 г., вече като един от „реформаторите” в третата забранена партия на политическия ислямист Ербакан, създава Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Оттук нататък кариерата му на политик и управник е добре известна. От 14 март 2003 г. до 28 август 2014. г. е премиер на Турция. От тази дата тече първият му мандат като президент на страната, след това - вторият през 2018 г. На 28 май 2023 г. печели трети президентски мандат, с който е премахнат постът премиер на Турция и страната е обявена за президентска република.
СИМБИОЗАТА: ИСЛЯМИЗЪМ-ПАНТЮРКИЗЪМ-КЕМАЛИЗЪМ
Каква е разликата между Реджеп Тайип Ердоган и предхождащите го турски управници, изкушени от съвместяването на политиката с исляма? Ами тази, че и генерал Кенан Еврен, и Торгут Йозал понякога в своите речи са цитирали стихове от Корана, докато Ердоган не пропуска случай да се представи като дълбоко вярващ мюсюлманин и бранител на исляма.
Като премиер на Турция през 2010 г. той успява да преодолее съдебната съпротива и да премахне забраната за носене на забрадки – хиджаб, в университетите, а от 2015 г. жените в Турция вече могат да носят хиджаб и докато са на работа в държавните институции. Ердоган не пропуска случай да се срещне с представители на турската Дирекция по религиозни въпроси ДИАНЕТ и дори да произнася войнствени речи, които изобилстват с шовинистични изблици и откровения. Например в речта си пред т. нар. Религиозна академия за преподготовка на имами на 1 февруари 2024 г. той заявява, че „турската нация в своята 1300-годишна славна история(!) служи на исляма и Корана”. Като припомним и четенето на Корана от Ердоган при повторното превръщане на църквата „Св. София” в джамия на 26 юли 2020 г., излиза че при него политиката и ислямът се съчетават в едно цяло. Иначе казано, той използва мюсюлманската религия за политически цели. Нещо повече - в свое проучване шведският изследовател Сванте Корнел смята, че властта на Ердоган се основава върху коалиция с... религиозните ислямски ордени в Турция. И по-конкретно - със сунитския орден Халиди. Според Корнел Ердоган косвено е поел контрола върху „официалния ислям” в страната чрез Дирекцията по религиозни въпроси ДИАНЕТ, чийто бюджет по актуални данни от януари 2024 г. е достигнал близо 3 млрд. долара, а броят на служителите - над 140 000 души.
Но ислямизмът не е единствената идейна линия в неоосманистката доктрина на Ердоган.
Друга нейна черта е пантюркизмът. В свой анализ за войната в Нагорни Карабах (19.10.2020, Поглед инфо) проф. Боян Чуков много точно прави иронична препратка към „извора”, от който турският лидер „захранва” своето пантюркистко „кредо”. Ами това са тезите на ранните „геополитици”, сътворили в началото на 20 век идеята за мегадържавата на тюркските народи Велик Туран, в която днес се пресичат „визиите” на аглосаксонците за подмолен демонтаж на Русия. Вече за териториалните „апетити” на „прагматика” Ердоган е излишно да се напомня. Но за това - повече по-нататък...
Обикновено политолозите противопоставят доктрината на Ердоган срещу „секуларистките възгледи” на Мустафа Кемал Ататюрк. И това е съвсем обяснимо. Важно е обаче да се отбележи, че неразделна част от неоосманстката идеология на „анкарския прагматик” заемат и националистическите постулати на кемализма, включително определението на Турция като родина майка (Anavatan) на всички турци, които пък, където и да живеят, са смятани за част от турската нация. От кемализма неоосманистите заимстват прозападната модернизация, но не и отказа от ретроградната ислямизация на турското общество.
ФАЛШИФИКАЦИИТЕ НА ИСТОРИЯТА
Струва си обаче да се проследят по-детайлно начините, чрез които Ердоган не само управлява държавата със своята прагматична доктрина, но и развинтва спиралата на великотурския държавен шовинизъм, маниакалните си амбиции и планове за повторно „превземане” на Балканите и създаване на нова „световна” империя.
Фалшифицирането на историята и историческите факти отдавна са се превърнали във фундамент на турската политика. Историографията в съседната страна открай време фалшифицира и „облагородява” историята на Османската империя. Особено в частта, свързана с насилията над християнските народи, населявали бившата ислямска деспотия.
Но тази дейност за „прочистване” и „обективизиране” на историята особено много се засили през последните години. Целта е да се „докаже”, че по времето на Османската империя всички подвластни в нея етноси са живели щастливо и безметежно в сянката на султана и падишаха, че не е имало никакви издевателства и жестокости.
Особено показателни в тези фалшификации и манипулации на османската история са турските историци и параисторици - самодейци, които леят тенденциозни измислици и лъжи на поразия. С подобни „техники” си служат както турски „учени” , така и надъхани турски управници.
Следва
Ето само няколко примера от „научния” лексикон на професора от Анкарския университет Халдун Ероглу, който в своята публична лекция (https://acikders.ankara.edu.tr/course/view.php?id=1676 ) сипе исторически „бисери”, от които на непредубедения читател може направо да му се завие свят. Да вземем за пример един цитат, който „доказва” имало ли е робство в Османската империя или само толерантно „присъствие”: „Анадолските селджуци се отнасяли много добре към робите, както се изисквало от ислямската религия” - убеждава ни „аргументирано” професорът. Докато „девширме” (набирането на християнски деца за еничари - бел. моя) според Ероглу било „практика за нуждите на империята”, чийто „ефект за турцизацията на Балканите” бил... „много ограничен”. Вече на тема „демокрация” професорът съвсем се е самозабравил, твърдейки че „Османската империя признава „широко равенство” на немюсюлманското население, независимо от неговата религия”. Колкото до насилието като такова , Ероглу е доста „деликатен” в своето заключение: „Насилствена ислямизация не е извършвана в почти нито един период на Османската империя”.
Още по-далече в своите „научни открития” е отишъл журнаалистът Угуркан Шийхан (https://stratejikortak.com/2020/03/balkanlar-turk-varligi.html), който като се опира на „прозрението”, че прабългарите са чистокръвни турци, асимилирани от славяните, твърди, че след Освобождението на България от Руско-турската война османците са подложени на тотално насилие. Същият журналист илюстрира своя исторически опус с карта на Балканите, върху която е простряно кървавочервеното турско знаме с вездесъщия полумесец.
Вече да не говорим за десетките електронни сайтове на самодейни турски „историци”, които развиват откровено расови теории, внушавайки, че от 17 век до края на 20 век християните на Балканите са извършвали масов геноцид, в който са убили едва ли не милиони „правоверни” турци и мюсюлмани ( https://www.mepanews.com/tarih-17nci-asirdan-2001e-balkanlarda-turk-ve-musluman-soykirimi-tarihi-43872h.htm).
Иначе фактологичните фалшификации си вървят на общо основание. Така турският доцент, макар и по професия анестезиолог Али Бестами Кепекчи в своя сайт (https://alibestamikepekci.com/balkanlarda-turk-yerlesimi/) „доказва”, че османците са се заселили на Балканите още през 5 век, близо 100 г. преди прабългарите - историческа фалшификация, която е широко разпространена сред набедените турски „историци”.
Капак на всичко са стотиците исторически „открития” на самия Ердоган, който почти никога не се съобразява с точността на конкретните факти, ръсейки наляво и надясно своите емоционални декламации. Ще приведем само един пример от неговата „историческа” реч на 27 януари 2023 г. в западнотурския град Биледжик, където той в прав текст възхвалява експанзията на Османската империя: „Докато османците продължават напредването си в Согут до Бурса, след това до Одрин, след това до Истанбул, до Белград и накрая до портите на Виена, нашата нация имаше за цел да донесе мир, справедливост и просперитет, доминиращи на всяко място, където стъпи”. Разбира се, Ердоган отново се опиянява от „мирната мисия” на османците, след като от обективната история добре е известно, че те винаги са „напредвали” с огън и меч, с насилие върху завоюваните от тях чужди територии.
Към тази голяма фалшификация се прибавя и най-новата политическа мистификация на пантюркистите неоосманисти, че турската нация е възникнала далече преди класическите европейски нации върху основата на исляма, на общата религия, която обединявала днес тюрките и турците в една нация.
СТАРИТЕ НОВИ ИМПЕРСКИ КАРТИ
Покрай лавината от исторически фалшификации през последните години в Турция е на мода тиражирането на стари и нови имперски карти. Достатъчно е да се „запита” търсачката Гугъл на турски език за подобни графични изображения, за да се види каква шовинистична психоза тресе южната ни съседка. Преди години (2020 г.) у нас стана известен скандалът с публикуваната в Инстаграм и Туитър карта на депутата от партията на Ердоган ПСР Метин Кюлюнк. Тогава сръчният шовинист ислямист беше „отрязал” територията на половин България и я беше „закачил” към лелеяната от него Велика Турция.
През 2022 г. нашумя публикацията на писателя екстрасенс Евгин Авджъ, който разтръби в Ютуб и турски телевизионен канал карта, на която половин България и цяла Гърция са „присъединени” към бъдещата нова Османска империя (17.9.2022 г.). Самият Авджъ твърди, че така щели да изглеждат Балканите през 2025 г. Това му било известно от негово... доверено лице. „Кърджали и Солун са наши” - заявява гръмогласно писателят екстрасенс, като пояснява, че бъдещата геополитическа реалност... „ще изправи Европа срещу Русия” (https://www.yeniakit.com.tr/haber/2025-turkiye-haritasini-canli-yayinda-duurdu-gorenler-gozine-inanamadi-1691325.html). Скандалният случай веднага бе последван от остра реакция на нашата южна съседка Гърция. Разбира се, у нас той беше (и си остава) незабелязан. В замяна на това „упражненията” със старите и нови имперски карти в Турция продължават.
През 2021 г. руският сайт Haberus.ru публикува фотография, на която политическият приятел на Ердоган и шеф на присъдружната Партия на националистическото движение - Девлет Бахчели, му подарява в луксозна рамка, изработена от самия него, карта на т. нар. „турски свят”, включващ бившите постсъветски мюсюлмански републики в Средна Азия, Балканите, Уйгурския автономен район на Китай и част от Иран. (https://haberrus.ru/politics/2021/11/18/bahcelinin-erdogana-hediye-ettigi-turk-dunyasi-haritasi-ruslari-kizdirdi.html). На 11 юли 2022 г. пак Бахчели в централата на паравоенната организация „Сивите вълци” показва сътворена от него нова карта, която включва в територията на Турция няколко от Егейските острови, принадлежащи на Гърция. Сиреч „упражненията” с геополитическата картография в Турция не са никаква случайност. Те имат „интифа” от най-високо място.
МЕЧТА ЗА... ТУРСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ
Още през 1992 г. , непосредствено след разпадането на Съветския съюз, Тургут Йозал като премиер и президент на Турция в своите външнополитически планове и стратегически „визии” решава да се опре върху старата, но все още незабравена доктрина на... пантюркизма. Първоначално през 1991 г. Йозал прави „проучвателна” визита в Москва, Азербайджан, Казахстан и Киргизстан. Както свидетелства по-късно съпругата му Семра Йозал (в интервю за в. „Милиет” от 17 април 1998 г.) той имал „проект да събере тюркските републики в една страна като САЩ” и да създаде „велика турска държава” (16https://tasam.org/tr- ТR/Icerik/70108/turgut_ozalin_orta_asya_turkistan_politikasi). Самият Йозал на 1 септември 1991 г. заявява, че пред Турция се бил появил „исторически шанс” да стане „лидер в региона”. Такава възможност според него „се повявала веднъж на 400 години и не бивало да се изпуска”. Той смята, че реализацията на „проекта” трябвало да започне от Балканите (където според него живеели около 5-6 млн. мюсюлмани и турци!?), като стигне до... Великата китайска стена.
Така на 30-31 октомври 1992 г. „архитектът на неоосманизма” свиква в Анкара първата среща на върха между Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан. Вярно е, че на нея основно място заема икономическото и финансово сътрудничество между Турция и новите „тюркски държави”. Но независимо от уверенията на Тургут Йозал, че Турция „няма да провежда туранска политика” и че „братските страни” нямат други намерения, освен „да постигнат по-висок жизнен стандарт”, не остава скрита неговата основна идея за бъдеща... „велика турска държава”, която днес се е превърнала едва ли не в „идея фикс” за „прагматика” неоосманист Ердоган.
След внезапната смърт на Тургут Йозал през 1993 г. неговата пантюркистка инициатива е продължена и от следващите турски президенти. Така през 1994 г. в Истанбул е проведена втората тюркска среща на върха, последвана от редовни ежегодни срещи до 2001 г., в които участват президентите на Турция, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан и Туркменистан. След едно прекъсване от 5 години по инициатива на Турция срещите отново са възобновени в Анталия през 2006 г.
ТЪКМЯТ СЪЮЗ ВЕЛИК ТУРАН
След срещата на върха в Нахичеван на 3 октомври 2009 г. тези регулярни събирания се определят като Тюркски съвет, който на 12 ноември 2021 г. в Истанбул е преименуван в Организация на тюркските държави. Тогава е приет и документът „Визия за тюркския свят 2040”, предвиждащ да се състави пътна карта за „общото политическо, икономическо и ...военно бъдеще” на държавите – членки на организацията. Апропо през 2018 г. Унгария - независимо от недоказания докрай тюркски произход на унгарците - е приета за член-наблюдател на ОТД. Статут на наблюдател има и Туркменистан.
Така от 1992-ра до 2023 г. са се състояли над 20 срещи на върха на тюркските държави, чийто основен инициатор и организатор е Турция. Ако има някакво участие на останалите „братски страни”, то е по-скоро с предложения, подкрепящи реализацията на общата... пантюркистка идея. През този период са осъществени множество политически решения. Създадена е Международна организация за тюркска култура Turksoy (1993). Открита е Парламентарна асамблея на тюркоезичните страни TЬRKPA (2008). Създадена е Тюркска академия за научни изследвания (2012). Сътворено е общо знаме с лого на общността (2012). Тръгва Международен тюркски световен новинарски канал (2014). Въвеждат се общи учебници по история, география и литература за тюркските държави (2018). Започва работа Комисия за общата азбука на тюркските страни (2022). Открит е Тюрски инвестиционен фонд с капитал 500 млн. долара (2023)...
В тази масирана дейност се откроява особената роля на Реджеп Тайип Ердоган като главен организатор и вдъхновител на бъдещата геополитическа конструкция. По време на така наречения Световен бизнес съвет (DTIK), предшестващ седмата тюркска среща на върха, на 14 октомври 2019 г. в Баку визионерът на новия пантюркизъм фанатично обявява: „Сега ние вече сме шест държави - една нация... Географията на Туркестан е нашата прародина, нашата родина. Ние сме много голямо семейство от 300 милиона души, които говорят един език, вярват в една и съща религия, имат една и съща история, култура и цивилизация”, допълвайки, че „хората от турски произход, живеещи в Северна Африка и Близкия изток, се оценяват на над 20 милиона”. Очевидно представата на Ердоган за нация е доста разтеглива. Според неговия геополитически лексикон би трябвало да има славянска, арабска и какви ли не още измислени нации...
Прочее, този политически инженеринг на анкарския прагматик има немалко последователи в Турция и особено в най-предания й съюзник Азербайджан. Нароилите се през последните години над 60 „мозъчни тръста” в южната ни съседка разработват на поразия от мегаломански по-мегаломански хипотетични сценарии за бъдещата мегадържава.
Така по време на състоялия се на 28 септември 2023 г. в Баку първи симпозиум на тъй наречения Център за изследване на тюркския свят известният турски историк и културолог Кошкун Фаик Кавала е представил пътна карта на бъдещия Тюркски съюз, която олицетворява върха на Ердогановите пантюркистки мечтания. Като припомня „глобалната сила на османската империя през 16 в.” и се опира върху закона за всеобщото привличане, Кавала смята, че „Турция има достатъчна собствена гравитация”, чрез която може да привлече „независимите републики от тюркския свят” и да избегне „гравитационната орбита на Русия, САЩ и Китай”. Като избира за образец Европейския съюз, Кавала разиграва свой сценарий за бъдещия Тюркски съюз. В него ще има свободно, безвизово движение на хора и капитали; обща валута - турски „акър”, и общо знаме, което ще се вее пред правителствените учреждения, както е в ЕС. Вместо Ден на Европа, Кавала предлага в съюза да бъде въведен ислямският празник Навруз. Още - да бъдат отбелязвани великите личности, свързани с тюркската история и култура; да се въведе обща образователна система и да се създаде съвместна армия и флот, „подобно на НАТО”.
Според Кошкун Кавала „потенциалният Брюксел” - т. е. евентуалната столица на бъдещия Тюркски съюз - следва да бъде Баку, а новата държава да представлява конфедерация. При наличието на подобна държавност „никой няма да може да взема решения, без да се съобразява с тюркския съюз”- заключава убедено Кавала, като цитира класика на пантюркизма Зия Гьокалп: „Родина на турците не е нито Турция, нито Туркестан. Тяхна родина е великата и вечна страна: ТУРАН“.
ПОДГОТВЯТ ПАНТЮРКИСТКИ ВОЕНЕН АЛИАНС?
Кой знае защо покрай всички публично огласени проекти на амбициозната пантюркистка идея като че ли остават някак си в сянка плановете за обща „туранска армия”. Така от срещата на Тюркския съвет от 29 октомври 2020 г. за пръв път става известно, че се планира създаването на обединена армия на тюркските държави под егидата на Турция. Малко по-подробно за истинските милитаристични и имперски намерения на Ердоган и компания ни открехва турският журналист Адем Калъч с публикацията си от 5 юли 2021 г. в сайта Turkishpol, с многозначителното заглавие „Новата Османска империя на Ердоган напредва в Кавказ и Централна Азия”. Като се спира на войната в Нагорни Карабах, Калъч стига до извода, че „ентусиазмът от победата е възродил... мечтите за пантуранска армия, съставена от Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан”. Според Адем Калъч с военните учения „Мустафа Кемал Ататюрк 2021” Турция ефективно контролира обучението на азербайджанската армия, която се е превърнала в „малко копие” на турския аскер.
Още по-подробна информация за евентуалния бъдещ пантюркски военен алианс съобщава Турският изследователски център за външна политика - TUDPAM в статията на Емрах Рони Мира от 23 ноември 2023 г. В нея киргизкият автор отбелязва, че военното сътрудничество на Турция с тюркските страни е започнало още от 1992 г. и началото на 2000 г. - с обучение на военен персонал и съвместни учения, като уточнява, че след 2008 г. това сътрудничество е преминало към „осигуряване на военно оборудване и оръжие”.
На първо място във военната надпревара Е. Р. Мира поставя Казахстан. След 2010 г. тази постсъветска държава достига истински рекорди в своята милитаризация. През 2011 г. турската фирма ASELSAN създава тук съвместна компания за разузнавателни лазерни устройства, антидронове и прибори за нощно наблюдение. През 2012 г. турската фирма OTOKAR организира съвместно производство на бронетранспортьори, системи SARP; модернизиране на съветски танкове от серията Т. От 2021 г. Казахстан закупува турски дронове ANKA. През 2022 г. президентът Касъм-Жомарт Токаев посещава Турция, като подписва 15 споразумения за... „стратегическо партньорство”.
Известният в миналото у нас Туркменистан с множеството български строители след 2010 г. е основен вносител на... турско оръжие. За своята армия тази тюркска държава е закупила от „братската страна” Турция бронирани машини Cobra и Vuran; системи за противовъздушна отбрана GOKDENIZ и ракети DSH и ASH, дронове Bayraktar.
Узбекистан още през 2017 г. организира с турската фирма Nurol Makina съвместно производство на 1000 бронирани машини. През 2020 г. „страната на памука” подписва с Турция споразумение за военно сътрудничество, което през 2022 г. е допълнено с клауза за военно обучение на местната армия от турски военни експерти.
Киргизстан през 2012 г. подписва договор с Анкара за обучение на „военни студенти”. През 2021 г. тази екзотична страна на пътя на коприната започва да закупува бронирани машини и турски дронове от серията Bayraktar и ANKA, като заема първо място във военния експорт на Турция от тези оръжия.
Накрая най-верният турски съюзник Азербайджан като че ли слага точка над и-то в тази развихрена военна надпревара. И то не само със споменатата вече констатация, че неговата армия е станала „малко копие” на турския аскер, но и с темповете на ускорено въоръжаване, които надминават всички рекорди на „братските” тюркски страни. Във военния търговски баланс на тази близка по територия и население до България страна се вписват хиляди закупени бронетранспортьори, танкове, балистични ракети SOM и Kaplan, Sakarya; противотанкови системи... Оказва се неслучаен фактът, че през февруари 2020 г. президентът Илхам Алиев е подписал договор за доставка на турско оръжие за над 200 млн. долара. Излиза, че „ентусиазмът” от победата над Армения в Нагорни Карабах не е бил инцидентен. Както се казва в подобни случаи - целта оправдава средствата.
През 2021 и 2023 г. са проведени споменатите съвместни военни учения „Мустафа Кемал Ататюрк” между армиите на Турция и Азербайджан. В края на 2022 г. е проведено друго турско-азерско военно учение, по време на което е отработено проникване... „дълбоко в тила на въображаемия противник”. Вече през юли 2024 г. бяха проведени военните маневри „Обединени 2024” с участието на Азербайджан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. Учението е проиграно върху военния полигон Оймаша и нос Токмак на казахското каспийско крайбрежие. За отбелязване е, че Турция не участва в тази внушителна военна проява. Обяснение за това отсъствие дава електронното издание „Еничаг газетеси”, , което в броя си от 2 юли 2024 г отбелязва, че военните анализатори виждат Азербайджан като... „пълномощник на Турция в Южен Кавказ”. Под заглавие „Сбъдва ли се мечтата за армия на Туран?”, след като информира подробно за военните маневри, изданието пита „дали интегрираните тюркски държави евентуално биха могли да сформират пакт за сигурност в стил а ла НАТО в Централна Азия?” И макар „Еничаг газетеси” да отговаря, че засега „вербалната подкрепа на Турция” не е достатъчна за реализацията на тази „мечта”, в подтекста остава убеждението, че неоосманистите нямат никакво намерение да се отказват от тази своя амбиция. Това доказват и самите факти.
Би трябвало да се очаква, че на тази пантюркистка хистерия по някакъв начин ще реагира поне Русия, за която „стратегът” на бъдещия Тюркски съюз Кошкун Кавала отбелязва с нескрито злорадство, че „ще понесе най-големия удар” от „интеграцията” на тъй наречения „тюркски свят”. Уви, вместо това в изявление пред ТАСС прессекретарят на Владимир Путин Дмитрий Песков огласява, че „тюркските общности в Русия имат обща история с Турция и че в това няма нищо страшно” (17.12.2021 г.). От своя страна Сергей Лавров смята, че „Русия не е обезпокоена от културното сътрудничество (на бившите съветски тюркски републики- бел. моя), но няма да е полезно (!?) тяхно военно сътрудничество”. От друга страна, в най-новото издание на руския Дипломатический словарь (18.10.2023 г.) още по-успокоително се внушава уточнението, че „туранизмът е движение за обединение на туранските народи на езикова, културна и религиозна основа”. И още : че няма основания за възникване на тяхна свръхдържава, след като „външната политика на постсъветските страни е насочена към укрепване на националната им идентичност”. Доста съмнително успокоение...
КРОЯТ ШАПКАТА НА БАЛКАНИТЕ
Впрочем именно Балканите не слизат от дневния ред на турските геополитици и политолози. В своите сценарии и сондажи те очертават неоосманистката експанзия, превърнала се отдавна в част от външната политика на Турция и режима на Ердоган.
Така специалистът по балканска геополитика Ердем Ерен смята че „сценариите за промяна на границите на Балканите не са нови”. Според него идеите за „Велика Албания” и „Велика Сърбия” няма да представляват заплаха за Турция. Нещо повече - с една (мюсюлманска - бел. моя) Велика Албания Турция ще засили своето влияние на Балканите, смята Ерен. Със силна Сърбия може да се води позитивен диалог. Докато за Северна Македония и Босна и Херцеговина той допуска, че ще се разпаднат, което не е „въпрос, който Турция може да приеме лесно”. Специално внимание следва да се отделя на „турските и мюсюлманските малцинства на Балканите”, с които трябва да се води „ефективна и дейна комуникация”.
Подобно е мнението на разследващия писател и журналист Осман Аталай, който в своя анализ от 21 февруари 2024 г. смята че „вероятно НАТО и ЕС от контролирано напрежение на Балканите ще преминат към контролиран конфликт”(https://www.sde.org.tr/analiz/balkanlarda-jeopolitik-degisim-kamu-diplomasimizin-onemi-analizi-52508). Според Аталай „през следващите 5 години регионът ще бъде свидетел на сериозни промени”, поради което Турция следва да използва по-ефективно „публичната дипломация”. Аталай смята, че отслабените историческите връзки от преди 700 г. (!?) следва да се засилят, като се използва... „потенциалът на албанските, босненските и ромските общества”.
Друг турски журналист Али Сами Саглар отива много по-далече, като предлага „Турция да си извоюва правото да се намесва в проблемите с мюсюлманските общества в региона”, като си осигури възможността да прави това ... „под шапката на международната сигурност” (https://stratejikortak.com/2020/01/turkiye-balkanlar-dis-politikasi.html).
Дори елементарната статистика за неоосманската дипломация на турския президент през последните години дава ясна представа за целите и амбициите, които той преследва в своята политика. Приоритетна е идеята му за съюз Велик Туран, за създаване ядро на бъдещата пантуранска мегадържава, докато Балканите си остават непрежалената неоосманска мечта, мост към бленуваната от векове и... все още незавладяна Европа.
Tака до 2023 г. Ердоган е посетил Босна и Херцеговина 7 пъти. През това време т. нар. стратегическо сътрудничество между двете страни се развива особено активно в областта на... военните „контакти”. Така например от 2017 г. турската фирма AFSAT е доставила на балканската мюсюлманска държава около 50 танка M60A3, включително и необходимите резервни части. На 3 март 2021 г. между двете страни е подписан План за военно-финансово сътрудничество. На 31 август 2023 г. този план със „сестринската държава” допълнително е актуализиран. На 1 ноември 2023 г. по проект на споменатата фирма AFSAT са доставени резервни части за стотици танкове и бронетранспортьори на босненската армия.
До 2023 г. другата „братска” мюсюлманска държава на Балканите - Албания е посетена от Ердоган само 3 пъти, но в замяна на това пък тези визити имат по-обширен аспект на взаимните контакти. През януари 2021 г. между Турция и Албания е подписано Споразумение за стратегическо сътрудничество. На 3 септември 2022 г. Анкара подарява на Албания 40 военни автомобила със специална церемония в Тирана. На албанската армия са доставени и турски дронове „Bayraktar ТB2”. В замяна на това Албания пък е предоставила морската си база Пашалимани за... ползване от турския военен флот. На 19 февруари 2024 г. в Анкара е подписано рамково споразумение за сътрудничество между двете страни във военната промишленост. Едва ли е случайно любимото изявление на алабанския премиер Еди Рама, че неговата страна има с Турция „специално приятелство”. Специално и още как...
А иначе от юни 2023 г. в албанската квазидържава Косово около 500 турски войници от 65-а механизирана пехотна бригада формират гръбнака на подкрепленията за НАТО. Разбира се, в тази евроатлантическа „солидарност” няма нищо изненадващо, след като там присъства и нашенски военен контингент. Вече с по-задна дата - на 23 октомври 2013 г. по време на своето посещение в косовския град Призрен, пред внушителния митинг, на който присъства тогавашният президент и бъдещ военнопрестъпник пред международния съд в Хага Хашим Тачи, Ердоган произнася своето емблематично послание: „Ние всички сме хора с обща история, обща култура, обща цивилизация, структура, в която сме приятели, роднини и братя. Помнете: Турция е Косово, Косово е Турция.“ Думи, които едва ли не са взети от геополитическата „тетрадка”на Давутоглу за Балканите, като са обогатени с Ердоганово емоционално послание.
Още преди няколко години големият български историк акад. Георги Марков би тревога, че Турция „очертава една ислямска дъга над Балканите - Босна, Албания, Северна Македония, Родопите, Източна Тракия. А Ердоган вдигна тази дъга чак горе в Лудогорието - Търговище и Разград”. Днес споменатият по-горе писател журналист Осман Аталай, който тъгува носталгично за отслабените връзки на Османската империя от преди 700 г., пита реторично своите турски читатели: „Готови ли сме за тази промяна от Румелийски в Западни Балкани?” Отговаря му Реджеп Тайип Ердоган, според когото „Румелия е рана в сърцата на нацията, която никога няма да бъде затворена” . Това е цитат от речта му по време на неговата среща с турски изселници на 22 май 2023 г., в която пантюркистът неоосманист им напомня, че „Турция е държава, превзела бъдещето на Османската империя и владяла 10 млн. квадратни километра”. Сантиментално внушение, валидно не само за „шапката” на Балканите.
АНТИБЪЛГАРСКИЯТ ВЕКТОР
От изявленията на днешните турските официални лица и политици човек може да остане с убеждението, че няма по-благосклонна, ако ли не и по-доброжелателна дипломация спрямо България от тази на Турция. Дори в геополитическите сценарии и прогнози на турските експерти за страната ни тя като че ли остава някак си встрани от традиционната недоброжелателност спрямо християнските балкански държави. Сякаш всичко се изчерпва с нашите общи приказки за добрия комшулук, за мирното сътрудничество и щедра взаимност. Но така ли е всъщност?
Особено внимание заслужават тъй наречените турски изселнически организации в южната ни съседка, които представят мигрантите от балканските страни и техните наследници след разпадането на Османската империя и по-късно - до ден-днешен. Според турски официален източник това население съставя около 35 процента от населението на страната - т. е. около 30 млн. души, което е една доста внушителна цифра.
Първите такива организации в Турция са създадени още през втората половина от 40-те години на XX век. По-късно, през 50-те и 60-те години, са образувани формации на изселници от Косово и Югославия. В края на 80-те години възникват организациите на турци - изселници от България.
Най-голяма е Конфедерацията на балканските румелийски турци със седалище в Бурса, която включва 10 федерации и над 400 асоциации.
Турските изселници от България са обединени в около 50 сдружения, сред които най-влиятелна е федерацията „Балгьоч” в Бурса, създадена през 1987 г. Една друга подобна организация под името „БУЛТЮРК” се подвизава в Истанбул, но за нея по-конкретно и по-специално по-нататък.
Всички те са представяни в Турция като граждански „неправителствени” организации, чийто основен предмет на дейност е социалната интеграция на техните членове в страната. Основната им цел е да дадат своя „принос за турската нация и сънародниците в чужбина”, но това е, така да се каже, само „смокиновият лист”, който прикрива фактическата роля и предназначение на тези организации.
След 2009 г., ако не и по-рано, тези мними „неправителствени” организации са впрегнати изцяло в реализацията на неоосманистката доктрина на Ердоган. Тяхно първо задължение е „да поддържат огъня” на националистическата имперска психоза спрямо „изоставените балкански земи”; да служат като естествена трансмисия спрямо турските „мюсюлмани сънародници” от балканските страни; да всяват омраза и ненавист към „неверниците”; да раздават политически инструкции; да се намесват във вътрешните работи на тези страни чрез участие в техните избори или по други „легални” начини; да подготвят „завръщането” на новата турска империя на... Балканите, което си е реваншизъм от най-долна агресивна проба.
Така например лидерът на така наречената Конфедерация на балканските румелийски турци Сабри Мутлу подрежда приоритетите на организацията, като на първо място поставя задължителното изучаване на турски език в балканските държави с турско „мюсюлманско малцинство”; пренаписването на учебните програми в тези страни - с оглед на неоосманските критерии; даване право на „двойните граждани” да избират и да бъдат избирани, включително на висши държавни длъжности в тези страни. ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
Мутлу не крие истинското предназначение на своята „неправителствена” конфедерация: „Ние сме имперски баланс, основообразуващ елемент в турската република- казва Мутлу, като добавя: „Ще бъдем решаващи за бъдещето на нашата страна и особено- за Балканите”. Разбира се, за шефа на „неправителствената” организация не е никакъв проблем той, и ръководителите на изселническите федерации, периодично да се срещат в Анкара със своя началник Реджеп Тайип Ердоган...
Споменахме една от „основните” организации на турски изселници от България „БУЛТЮРК”, синоним на българомразие и хистерична ненавист, независимо от това, че в нейното название е закодирано и българско значение. Организацията е създадена през 2003 г. от бившия снабдител на дружеството за физкултура и спорт „Арда” - Кърджали- Рафет Улутюрк, който през 1996 г. емигрира в Турция. Самият Улутюрк има сравнително тривиална биография, но с внушителни „заслуги” спрямо „родината майка” Турция. Сам, като върл критик на ДПС, се представя за негов основател. През 1991 г. ръководи фондация на пловдивския мюфтия. Тогава се бил запознал отблизо с... турската история. По-късно участва в конгреси на т.нар. Световен турски младежки съюз- пантюркистка неформална организация. В 2010 г. става председател на сдружението „БУЛТЮРК” . Същата година, с благословията и съдействието на ГЕРБ, организира в София среща на младите лидери на тюркския свят, което смята за свое изключително постижение. През 2013 г. създава в Турция BGSAM- Български център за стратегически изследвания за България- претенциозна институция, която развива последователна антибългарска дейност. И в какво по-конкретно се изразява дейността на изживяващия се като голям „турски патриот” и „борец за загубените права на българските турци”, „обединител на турския свят”- бивш снабдител на кърджалийското спортно дружество „Арда”- Кърджали?
На първо място - с дейността на споменатата вече изселническа организация „БУЛТЮРК”. Така нейната начална страница гъмжи с десетки портретни снимки на Рафет Ултюрк - в профил и анфас - и информации за онова, което е свършил или мисли да свърши самовлюбеният турски „патриот”. Резултат от разгърната „патриотична” дейност на Улутюрк е ежемесечният вестник „Гласът на турците”, теоретичното списание „Турски път”и издадените над 133 книги, заредени с клинична ненавист срещу страната ни. По-любопитно е обаче да се надзърне в сайта на този „Български” център за стратегически изследвания - BGSAM, ръководен също от вездесъщия Р. Улутюрк, който има претенциите да дава прогнози за България и... управленски решения за турските управници, за бъдещия ...„турански свят”. Накратко ролята на центъра е синтезирана в откровението на неговия заместник-шеф Невзат Йозтюрк : центърът да бъде капка в океана на „бъдещата турско-ислямска световна империя”.
Иначе дори един бегъл поглед върху сайта на „центъра” показва в какво се състои неговата „патриотична” дейност. Акцентът в нея всеки път са заядливите антрефилета на „президента” Улутюрк, подбуждащи към омраза срещу българите и българската държава; историческите фалшификации, негативните „новини” от България и катастрофичните „прогнози” за нейното предстоящо ... „изчезване”. Върху тези теми се упражнява екипът от множеството „писатели”и съмишленци на ястреба –неооосманист Улутюрк. Така например скандалният казанлъшки „бизнесмен” бивш агент на ДС Осман Бюлбюл , в качеството си на публицист , смята че малцинствата в България (турски и мюсюлмански- бел. моя) „не се нуждаят от българската държава. Те само трябва да се обединят, в резултат на което „тя ще рухне и ще се разпадне” (20.10.2020 г.)
ЛУНАТА И ЗВЕЗДИТЕ НА...РЕВАНШИЗМА
По-интересна обаче е „писателската” дейност на самия Рафет Улутюрк, която е образец на амбициозен реваншизъм и надъхана посредственост, но и на последователен неоосманизъм и пантюркистка мегаломания. Самият Улутюрк, като „вещ познавач” на историята , си има своя „история”и „теория” едва ли не за всеки факт и събитие от миналото. Като облича в ново съдържание понятието „български турци” псевдоисторикът „доказва”, че прабългарите са турци, асимилирани от... славяните. Така още от 681 г., след създаването на българската държава, те били подложени на геноцид и етническа асимилация, които продължавали до ден днешен. „Нашите предци (сиреч османлиите- бел. моя) са управлявали света с морал, честност и справедливост 600 години”(21.12.2021 г. ) - трещи наглото внушение на ястреба-неоосманист. Като върл враг на агентурната партия ДПС, президентът на „БУЛТЮРК” и BGSAM замисля и създаването у нас на нова етническа партия с „правилния лидер” ( турчин националист!), в която да членуват... турци от България и от Турция. Р. Улутюрк има „правилна” идея и за „преформатирането” на българите мохамедани в чистокръвни турци. „Необходимо е да се осигури обучение на турски език на помаците, за да придобият турско съзнание” - назидава „стратегът” геополитик. Като пръв провиденец Улутюрк призовава за незабавно създаване на лелеяния Турски съюз (не тюркски- бел. моя), „който ще се изправи срещу Китай, Индия и Русия като четвърта световна държава”(26.02.2024 г. ). Нещо повече - като спец по стратегическите прогнози - той търси място и за нашата малка държава в бъдещия турски свят. Така на 3 февруари 2023 г., при посещението си в „братски” Узбекистан, по време на срещата под мото „Държава лидер- Турция”Рафет Улутюрк поучава братята узбеки: „ Българската територия е най-стратегическият регион за контрол на Балканите. Затова ние трябва да сме силни в България. Това може да е началото за Турция да се превърне в световна сила. Ние вярваме в това с цялото си сърце и правим всичко възможно това да се случи и ще продължим да вярваме. Много скоро луната и звездите на Турция ще заблестят отново в небето и отново ще подредят света така, както си беше”- заключава мистично стратегът бивш снабдител на „Арда”- Кърджали. Възможно ли е това? Нека да оставим отговора на този въпрос за покойната Ванга и в най-добрия случай на днешните ни геополитици, политици, управници и ...екстрасенси. Иначе редно е да съобщим прелюбопитната подробност, че през тази 2024 - а и миналата година в Истанбулския офис на този фанатичен българомразец няколко пъти ходиха „на крака”да просят турски гласове за своята изборна „победа” Асен Василев, Кирил Петков и Николай Денков, което си е истинско позорно национално падение...
Но възниква още по-основателният въпрос: Как е възможно в една съседска, и ужким приятелска, пък и съюзническа (по НАТО) държава като Турция да се навива спиралата на подобни експанзионистични планове и амбиции, „прогнози”спрямо България. Всъщност, отговорът по всичко изглежда е съвсем елементарен. На 17 март 2024 г. , по време на своята среща с актива на „неправителствената” Конфедерация на балканските румелийски турци в гр. Бурса, министърът на външните работи на Турция - Хакан Фидан сантиментално се разнежва, като си припомня своя разговор с „турски брат” пред софийската джамия „Баня баши” по време на официалната си визита у нас през януари 2024 г. И каква изненада- „турският брат” му казал, че джамията стояла изправена като балкански турски символ и като балканския ислям. И още: че докато има Турция и повече турски братя и сестри на Балканите, те ще бъдат непобедими. След този „патриотичен” изблик, подобно на своя шеф Ердоган, в края на прочувственото си слово министър Фидан отправя енигматичен... „поздрав” към ...Кърджали, Делиормана, Родопите и Добруджа, към „турските братя от региона”, чиято сила не може да бъде отнета, докато имат такива поддръжници като присъстващите на срещата бивши турски изселници от Балканите. Не пропускайки да отбележи, че основен приоритет във външната политика на ръководеното от него ведомство е . ..„подкрепата на нашите сънародници и религиозни братя извън Турция”. Доста точен и ясен приоритет, който би трябвало да отвори очите на някои от нашенските пишман дипломати и евроатлантици.
МЕРАЦИТЕ НА СУЛТАН ЕРДОГАН
Прочее, в политическата, експанзионистична реторика на Реджеп Тайип Ердоган отправянето на „поздрав” към нечия чужда (бивша османска) територия отдавна се е превърнало в обикнат похват. В друг случай покрай своите геополитически мераци прагматикът неоосманист се оповава върху „границите на сърцето си”или на „душата си”. Също така - върху историята и „несправедливостта на самата история”, местопребиваването на „дедите”, фактите за „предшествениците”. Не на последно място - върху „помощта на Аллах”...
„Движи ни духът, който е бил в основата на Османската империя - заявява недвусмислено наследникът на някогашните султани, като добавя: - Трябва да отидем там, където са били дедите ни” ( 1.12.2013 г.)
Само десетина дни по-късно в предизборна реч в гр. Кешан Ердоган очертава границите на своите териториални претенции: „Тракия е и Солун, и Ксанти, и Кърджали в България, Вардар, Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски регион” (11.12.2013 г.) - раздава Ердоган своето географическо поучение, като да открива някакъв нов континент на Балканите.
Пустата му Тракия, защо пък да не е само турска и ничия друга? Три години по-късно в някогашната османска столица Бурса Ердоган се пеняви в „разтърсваща реч” според Ройтерс, в която очертава психо-физиологическите граници на своите териториални мераци : „Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали?... - пита неоосманистът , като изрежда куп други селища, след което уточнява: - Ние не говорим за други светове, тези географски територии са парчета от нашата душа. Физически тези градове са в границите на други държави, но границите на сърцето ни са широки и обхващат и тях.” (23.10. 2016 г.) Ама широко е сърцето на човека и в него има място за всички бивши османски вилаети. Виновен ли е, че душата му пък е още по-широка...
Броени дни по-късно в своя реч „историкът” Ердоган обяснява, че Лозанският договор, от който Турция е загубила 3 млн. квадратни километра имперски територии, не е свещена крава: „Лозанският договор не е безспорен текст, не е и свещен - заключава той, като добавя: Бъдещето трябва да се планира върху базата на задълбочения прочит на историята, Турция ще построи по-голяма от себе си държава с помощта на Аллах“. (22.11.2016 г. )
Две години по-сетне, в стила на споменатите вече териториални „поздрави” до задграничната турска рая, Ердоган, подобно на ислямски проповедник отправя своето поредно послание: „Изпращаме поздрави на всички жертви и на всички потиснати наши братя в Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и Мостар. Изразяваме нашата сърдечност към тези братя, чиито душа и очи са обърнати към Турция, към тези молещи се за успеха на Турция.“ (11.03.2018 г.) Е, защо пък и министрите на президента да не поздравят я Кърджали, я Делиормана, я Каспичан, щом шефът им прави това...
И не съвсем накрая, разгневеният от „разглезената Гърция” Ердоган внезапно ще избухне като турски снаряд на бойното поле: „Турция вече не е държава, чието търпение да бъде изпитвано, а решимостта, възможностите и смелостта й да бъдат подлагани на тест - изрича той своята заплаха срещу „недостойната византийска наследница”, след което вбесен хвърля картите си на масата: - Турция ще вземе това, което е нейно в Средиземно, Егейско и Черно море”. (26.08.2020) А кое и от кога е нейно бе, ефендим? От 500 или 600 години, а от преди това? Мълчание.
Доста странно е това чувство за собственост, с давност от няколко столетия. Всъщност, както вече видяхме, за „историка” Ердоган не представлява никаква трудност да мести датите и фактите за събитията от историята, както му кефне. Защо пък по същия начин да не мести и границите на държавите? Заради своята мисионерска мания той тихомълком е присвоил шовинистичната утопия на Тургут Йозал за „Турския 21 век” , отръскал е от прахоляка на историята пантюркистката доктрина „Велик Туран” и вече разиграва ролята си на „световен лидер”, а обърканата и уплашена Европа следи неговите султански иширети с боязън и чиновническо неведение. Тези негови заигравания отдавна са забелязани дори в самата Турция, където от време на време се чуват „трезви гласове”. Така известният турски журналист Юсуф Карадаш в своя публикация, като цитира изявлението на Ердоган: „Ние никога не възприемаме иредентистки, т.е. експанзионистки-интервенционистки подход, когато се занимаваме с проблемите около нас” и привежда примери за лавиранията на турския президент, заключава че въпреки това твърдение през последното десетилетие от своето управление „Ердоган преследва интервенционистко-експанзионистка външна политика, определяна като неоосманизъм” (https://www.evrensel.net/yazi/87628/erdogan-yeni-osmanliciliktan-vaz-mi-geciyor). Иначе той прави подобни лицемерни изявления, за да печели време за своите неооосманистки кроежи и амбиции.
ВИЛНЕЕ БЯСНА МИЛИТАРИЗАЦИЯ
Да си припомняме ли как се раждат и умират империите? Раждат се - с „победоносни” войни, след заграбване на чужди територии и последващо насилие, включително - геноцид, като този над арменците и... българите да речем; а умират в резултат на социално загниване и деградация, на изгубени войни. За смъртта на Османската империя са изписани стотици и хиляди страници. Това не е тема табу. Даже Ботев пише за смъртния одър на османското „гюбре”.
Днес наследниците на османлиите се опитват да ни продават миналото на бившата си империя в лъскава европейска опаковка и да ни убеждават колко мъдра, блага и миролюбива е била някогашната им държава.
Днес архитектите и стратезите на новата “благородна” империя изпадат в нервен пристъп, когато им припомним, че България се е появила отново на световната карта след Руско-турската освободителна война. Те ненавиждат датата 3 март, а от сайта и изданията на антибългарската организация БУЛТЮРК в съседна Турция се излива миризлива азиатска помия срещу националния ни празник. И това е съвсем обяснимо. Никой нормален човек не може да празнува изгубените битки на своята бивша държава. Не е ясно само защо в тази помия се влива и отровната слюнка на нашенските американофили, неолиберали, евроатлантици и какви ли не още „ -ици”...
За турцитe тази война е 93-та война. Тоест през целия период от появата на тяхната „хуманна” империя до 1877 г. османлиите са водили 92 „победоносни” войни. Е, изгубили са една от тях, но това днес ни най - малко не може да навреди върху победоносния дух на „великата турска нация”. Потвърждават го пламенните „патриотични” речи на Реджеп Тайип Ердоган, в които гордостта от деянията на селджуките и славния „джихад срещу враговете”; опиянението от „хилядогодишната победа” и поражението на Византия, от многовековната възраст на Османската империя го карат да възкликне възторгнато: „Следващите сто години ще бъдат века на нашата цивилизация!”.
Тези емоционални изблици на анкарския прагматик- ислямист са съвсем обясними, след като той е решил да заложи върху „славното минало” на бившата империя, за да постигне своята маниакална цел - да превърне Турция в... „световен лидер”. Това в някаква степен обяснява и вилнеещата бясна милитаристична психоза в съседната държава, макар да не дава докрай отговор на въпроса - накъде всъщност я води авторитарният режим на Ердоган и каква ще е цената, която може да заплатят за неговите геополитически авантюри не само турският народ, но и съседните балкански страни и народи. Пък и не само те...
След 2002 г. дошлата на власт Партия на справедливостта и развитието в Турция започва да осъществява масирана „реформа” в армията. Извършва се преди всичко мащабна чистка на неудобните офицери със светски убеждения. Премахват се военните гимназии, като се заместват с мюсюлмански, а вместо академиите е създаден проислямистки Национален университет по отбраната. След опита за държавен преврат от 15 юли 2016 г. се преразглежда военната стратегия, като се ориентира повече към „външните заплахи”, разузнаването и геополитическите сценарии. Според сътрудника от Центъра за приложни изследвания SWP (CATS) Синем Адар през този период вече е налице „нарастващ милитаризъм и съюз на Ердоган с ултранационалистическите актьори” (6.12.2023 г.), а защо не - и с ислямистките сили в страната, бихме добавили за по-голяма точност. Допълва го анализаторът Юсуф Карадаш, според когото милитаристичната трансформация в Турция е резултат от „бързия растеж на оръжейната индустрия, която е преплетена с войнствената експанзионистка политика на правителството” (https://teoriveeylem.net/tr/kategori/yazarlar/karadas/).
ШУРОБАДЖАНАЩИНА ПО ...ТУРСКИ
Пак Карадаш смята, че като председател на Фонда за подкрепа на отбранителната индустрия самият Ердоган фактически контролира около 2/3 от оръжейната промишленост в страната. Като се прибави и семейният оръжеен бизнес на Eрдогановия зет Селчук Байрактар, чиято фирма произвежда известните дронове “Bayraktar TB 2 и държи ј от целия турски износ на оръжие - всичко си отива на мястото. Картинката става още по-релефна, като се отбележи най-прясната информация, която дава шефът на Секретариата на отбранителната индустрия на Турция - Халук Гьоргюн, според който днес в страната функционират 3 500 компании, предлагащи 230 военни „продукта” за над 185 страни - при положение че през 2002 г. са били само 56 ! Значи иде реч не за грошове и не за дребни пари, а за милиони, които отиват в личната хазна на прагматика от Анкара.
Тези цифри още по-красноречиво се допълват от официалната статистика, която показва че за последните 20 години военните разходи на Турция са се увеличили най-малко 2.5 пъти. През 2000 г.те са били 9,9 млрд. долара, а през 2022 г. - 23,4 млрд.
И не е никак случаен фактът, че самият Ердоган, по време на неотдавнашното военно учение „Ефес’2024”, тупайки се разпищолено по гърдите, заяви че Турция е станала „незаменим играч в своя регион” (30.05.2024). Незаменим и още как! Според официалната статистика днес турската армия разполага общо с около 800-хилядна армия, над 4 200 танка, повече от 300 бойни самолета, 6 300 бронетранспортьора, 10 ескадрени миноносци и 14 подводници...Неотдавна, макар след дълги перипетии и пазарлъци, турците закупиха от САЩ 40 нови самолета „F-16”- последно поколение , като за „съюзници и приятели”, според компромисната американска оферта. Макар и с известно забавяне върви и подготовката за серийно производство на турския изтребител „КААН”, който през 2030 г. трябва да замени амортизираните “F-16”. Съвсем наскоро Халук Гьоргюн обяви, че е започнало масовото производство и на разхваления турски „мощен” боен танк „Алтай”. Не спира серийното производство и на множество модернизирани турски оръжия и амуниции.
В момента Турция има и поддържа военни бази и военни контингенти в Северен Кипър, Сирия, Ирак , Катар, Сомалия, Либия, Азербайджан и Косово. Обяснението е, че тяхното предназначение било да поддържат мира и сигурността в изброените страни. Дали някой наистина може да повярва в това обяснение ...
И един конкретен факт - в началото на тази година базираното в САЩ издание Global Firepower съобщава, че в класацията на най-силните армии в света Турция от 11-то място се е изкачила на осмо, докато България от 59-а позиция през 2023 г. е паднала на 62-ро място. Съвсем излишно е да коментираме въоръжението на нашата армия и нейната „боеспособност”, която не подлежи на никакво сравнение.
БЕЗХАБЕРИЕТО НА НАШЕНСКИТЕ УПРАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ
Няма да е пресилено ако се каже, че за последните 20-30 години всички български управници и политици (почти без изключение) са в плен на пълно безхаберие за онова, което се случва или предстои да се случи в съседна Турция. Когато стане дума за турската експанзия спрямо България, повечето от тях повтарят по инерция заучени евроатлантически клишета или използват баналните щампи на брюкселската дипломация. Във всеки случай - винаги или почти винаги- в разрез с националните интереси на страната ни.
Така например от 2014 г. насам корифеят на родната дипломация Бойко
Борисов непрекъснато повтаря, че „Турция е наш добър съсед и
стратегически партньор на страната ни”. Дума по дума му приглася
неговият съдружник Росен Плевнелиев. Самият Б.Б. дълго
време се изживяваше (и вероятно продължава да се изживява!) като
„личен приятел на президента Ердоган”, което по-скоро е нещо като
васален комплекс за малоценност. Той дори се проявява като бранител и
самоовержен защитник на „стратегическия партньор”: „Брюксел да спре с
непрестанните нападки срещу Турция!”- пуска сърдит коьорфишек нашият
уважаван премиер (2019) . Друг път напомня, че „Турция има огромна
армия” (2017). Уважителни и сервилни спрямо Анкара са и
неговите хора. Когато Ердоган обяснява докъде се простират границите
на сърцето му, ексвъншният министър Даниел Митов се хвърля на
амбразурата като пръв негов адвокат: „В своята реч г-н Ердоган прави
ясно разграничение между държавните граници и границите на неговото
сърце” (2017). От своя страна президентът Румен Радев в подоходящ
момент съобщава, че „Борисов е довереното лице на турския президент
Ердоган”. Пак Радев разобличава Ердогановата имперска демагогия с
думите: „Не може в сърцето на турския президент да има място за
Кърджали, за Варна, че и за цяла Тракия” - иронизира го той. А-а, може
може, ако някой дава, може и за цяла България да има мегдан, г-н
президент.
Е, това не означава, че поне сред родните интелектуалци няма будни
умове за онова, която се случава в южната ни съседка.
Академик Георги Марков на няколко пъти ни светва, че „тук не става дума
за емоция, а за една неоимперска стратегия на неоосманизма” (2017). Още
по-ясно и точно ни го казва покойният Алекс Алексиев: „Неоосманизмът и
радикалният ислямизъм на Ердоган са открита заплаха за България” (2019)
Проф. Боян Чуков доуточнява: „България винаги е била считана от Анкара
за турско ловно поле”(2023). Още по-релефно разчита тази съседска
представа за държавата ни проф. Иво Христов: „България не трябва да
има повод за притеснение от Русия, а от това, че Турция гледа на страната
ни като на географско, политическо и историческо недоразумение”(2016).
В стила на своя известен катастрофизъм пак И. Христов плаши, че „ако
Турция продължи възходящото си развитие, България просто бавно и
полека ще бъде засмукана” (2018) В по-нов размисъл професорът дава
известен шанс на държавичката ни. Поради това, че опасната съседка се
раздвоявала между панктюркистката и панислямистката идея, понеже
засега били блокирани стремежите на Русия, САЩ и Турция да овладят
региона (Балканите - бел. моя), а България можела да разчита за отлагане
на „засмукването” през близките 25-30 години. Ама, че утешително...
Не са особено весели и чуждестранните прогнози за геополитическата
участ на страната ни. Още през 2016 г. известният израелски експерт и
шеф на Националния институт за изследвания на сигурността в Хайфа –
Дан Шуефтан предупреждава, че Ердоган е „опасен мегаломан и враг на
България” и съветва българските управници да бъдат изключително
внимателни „пред опасността той да радикализира турското население в
страната”. От своя страна известният сръбски журналист и политик с
българско потекло Горан Игич смята, че „турският фактор” става все по-
силен в България. И при „етнически разломи” през следващите години
„Турция ще се опита да използва турското малцинство”. Игич е убеден, че
„следващият, който ще бъде засегнат от турския фактор на Балканите ще
бъде България”. Турция балансира между кемализъм, ислямизъм,
пантюркизъм и неоосманизъм, като подготвя ислямизация на Балканите -
заключава Игич и предващава, че „балканските държавици ще се окажат в
беда” (2021).
-- -- --
Като изключим политическите словоизлияния на родните ни
управници и имаме предвид опасенията на будните съвести на нацията, би
трябвало да се очаква , че поне на държавно равнище България разполага
с нещо като доктрина или стратегия за националната си сигурност, в която
да е отредено внимание на злободневните заплахи срещу нея.
Преди няколко години, покойният днес, бивш доайен на българската
дипломация Любен Петров издаде фундаменталния си труд
„Неоосманизмът - новата геополитическа доктрина на република
Турция” (2015). В своето задълбочено изследване той
посочва, че в България върви процес на усилена ислямизация и
стратегическо сепариране на турската общност. Отбелязвайки факта, че
българската дипломация „е скована от страх пред турската експанзия” , Л.
Петров поставя злободневния и съдбовен за страната ни въпрос: „Може ли
България да се противопостави на турския неоосманизъм?” , който и до
ден днешен остава без ясен и конкретен отговор.
А ние имаме ли наистина актуална национална доктрина
или стратегия за опасностите, които застрашават отечеството ни;
включително - за неоосманистките мераци и кроежи в нашата южна
съседка? В „актуализираната” Стратегия за национална
сигурност на България, приета от Народното събрание на 14
март 2018 г. , няма и помен за това. Според този документ в региона на
Югоизточна Европа „водеща е тенденцията към по-нататъшно
стабилизиране”. Анонимно е отбелязано, че в страната „върху някои
общности за капсулирането по етнически или религиозен признак
влияние оказват и външни фактори”. Кои са тези „външни фактори”
можем косвено да се досетим, но ...толкова и дотук. Впрочем в така
нареченото „обществено пространство” отдавна се чуват гласове, че тази
стратегия е безнадежно остаряла. Още преди нейното приемане
бившият президентски съветник Николай Слатински твърди, че „България
наистина има нужда от модерна стратегия за национална сигурност”
(15.01.2018 г.). Бившият шеф на ДАНС Цветелин Йовчев съвсем наскоро
установи, че „България няма актуална стратегия за национална
сигурност” (27.06.2023 г.) В най-новия доклад на агенцията от 31 май
2024 г. за състоянието на националната ни сигурност най-общо е
отбелязано, че „ще има посегателства с висок интензитет”. Какви ще са
тези посегателства е трудно да се отговори. Иначе остава баналната
евроатлантическа мантра, че „продължаващата агресия на
Русия срещу Украйна е основен ерозиращ фактор, заедно
с...”нарастващата настъпателност на Китай”. Съвсем между другото от
доклада се разбира, че покрай своята загриженост за националната
сигурност служебният премиер Димитър Главчев бил поискал от ДАНС
да провери причините за спирането на... Симеоновския лифт.
Ще отминем този факт без коментар - очевидно грижата за
националната сигурност на милото ни отечество е
оставена на автопилот. Ако имахме държава на място- с отговорни и
стабилни управници, никой нямаше да си заравя главата в
пясъка и да се прави, че не съществува „турски проблем”. Нито пък да ни
баламосва с наивни обяснения за сърдечните имперските трепети
на Ердоган. Нямаше да ни успокоява с добронамереността на
неоосманските идеолози и стратези и да ни плаши с
цивилизациония възход на бившата деспотия.
И съвсем накрая - след всички факти, свидетелства, прогнози и
неоспорими доказателства за опасността България, но и останалите
балкански страни и народи да повторят участта на злощастния XIV век,
не трябва ли най-после да се отръскаме от вцепенението, да се събудим
и да прогледнем? Не е ли крайно време да съживим идеята и да
започнем да работим за Балканския съюз, който продължава да
предизвиква смут и объркване дори в наследниците на
бившите ни завоеватели? Време е.
