Наскоро плагиаторът „спароток“ и тайнствените шефове, у които той аргатува, свириха сбор и се юрнаха в атака срещу мен. Те свикаха най-отбраните л@йномети от ОПГ-то си и ги пратиха да заливат с фек@лии моята статия „Плагиаторът-рецидивист с прозвище „спароток“, в която конкретно описвам пълната интелектуална несъстоятелност на псевдоисторика и престъпленията му – системни кражби на интелектуална собственост. Тази статия е публикувана на официалния сайт на Съюза на българските писатели и на уебстраницата му. Смятах, че кафявото цунами на Спаротоковата шайка няма да се одързости да нахлуе в запазената обител на българската творческа интелигенция. Бях сигурна, че изметът ще се побои да кощунства в територия, определена за хора от по-висока духовна категория. Модераторите на сайта бяха оставили вратите му отключени и достъпни, защото никога досега през тях не бе нахлувал потопът на войнстващата диващина. Сайтът има редовни посетители - белетристи, поети и публицисти, които оставят два-три реда, свързани с творчески събития. Поддържа се определен тон, който няма нищо общо с уличните псувни, характерни за българските „социални мрежи“.
Но ето че се случи немислимото: Мандрилите на „спаротока“ превзеха на юруш писателския сайт и… се размириса на клозетна павелсерафимовска простотия. Цялата смрад на тая сган, която удави България и й наложи правилата на бунището, се изсипа пред деликатните ноздри на писателите и философите, четящи сайта у нас и в чужбина. Вие виждали ли сте как мандрилите показват враждебност? Обръщат се със задник към противника и плисват съдържанието на правото си черво в лицето му. Такъв празник на маймунската вендета си устроиха „спаратоците“ и как можем да им се сърдим – те нямат други аргументи.
Аргументите на лумпените са известни: Най-мръсната клевета, най-гнусните храчки. Тази простащина, която те кара да съжалиш, че си хвърлил камък в рядката й консистенция. „Спаротокът“ не може да излезе с друг довод срещу мен, освен с чувал екскременти. Сто години да бях убеждавала членовете и симпатизантите на СБП, че от кликата на криминалния „историк“ се носи нетърпима воня, нямаше да ми повярват в такава степен. След пърформанса, който сам „криминалниат историк“ организира в сайта на СБП, вече всички са убедени, че мястото на плагиатора и неговите смърдящи профани е в канализацията.
Някакъв “интелектуал“, разпищолил се в два-три коментара, тръбеше: „Госпожичката (моя милост - М. В.) е сръчна в правенето на шкембе-чорба (?!), ама да вземе да се скрие, щото „Павката“ (спаротокът - М. В. ) е нашият национален герой, а тя (аз – М. В.) не милее за България“. Ужасих се, защото наистина „спароток“ в голяма степен въплъщава не само представата за „народен будител „, но и за „национален герой“ на лумпенската прослойка, която обхвана вече почти 90 процента от етноса ни. Той е един от тези гьонсурати - неук, необразован, крадлив, извъртлив, тарикат - подобно дребен търгаш на Женския пазар, хвалещ съмнителната си стока на сергията и захлебващ от лековерието на клиентелата. Когато такъв субект бива гороломно обявяван за „национален герой“, това е знак, че „нацията“ вече в колапс.
Друг алцхаймер пригласяше на първия: „Не те ли е срам да бълваш злоба срещу „Павката“, ма? Ти сигурно си „академче“ (тоест завършила висше образование, омразен за спаротоците термин - М. В.) и имаш нахалството да се явяваш днеска, а „спаро“ („спаротокът“ ) будеше народа още в тъмните векове!“ Знаете ли какво означава това? Ни повече, ни по-малко - митологизиране на дребното плагиаторче, дошло да буди народната свяст не отгоре - от разните „академии“, а от недрата на „народа“.
Скудоумна стрина, окопала се във фалшив профил и скрила смъртоносен лик зад снимка на украинска актриса, истерично пищеше на десетки места в „коментарите“: „Тоя акаунт (моят - М.В.) принадлежи на рашистка и путлерка с тежки психически проблеми“. Сврачият й крясък, целящ да предупреди „горските животни“, че аз съм не само спаротоков (иде ми напиша „стрептококов“) изобличител, но и идеологически враг на сформираното около него ОПГ, показва отчетливо природата на „спаротокизма“ и на тези, които го създадоха. Чичко Сорос не би ме заклеймил с по-ясна терминология.
За общия ефект говори и последният епизод: друг „интелектуал“, което изписва името си като ДимитАр, стар и изпитан ибрик на „спаротока“, ми подхвърли кодовата реплика на българския дебил: “Пий си апчетата“. След тази красноречива формула решихме да не чакаме повече и да изтрием всеки спомен от „спаротоковото“ гостуване в сайта. При което модераторът възкликна по телефона: „Тия същества никога ли не си мият устната кухина?“ А аз отвърнах: „За словесно общуване спаротоците ползват задното си отверстие.“
Смяхме се, но не е смешно. При Освобождението от турско робство земеделската класа в България е наброявала 92 процента от населението. Селяните бяха якият гръбнак на България. После ги натикаха в панелки в града, за да работят в заводите. Днес заводите вече са продадени на скрап, а цялата тая почти не човешка, а ГМО маса, вместо да крачи зад плуга, да оре, сее , жъне и да изпълва живота си с достоен труд и смисъл, клечи зад компютъра и плюе. Плюе, плюе, плюе… по всичко, което стои по-високо от нея. Тя приема за водачи само прасльовците от своята кочина, кални и безсловесни като нея. Защото грухтенето не е Слово.
Това е пътят, който води към бездната. А долу ни чака „спароток“. Писателите чрез сайта на Съюза разбраха по трудния начин що за животински вид са „спаротоците“ и техният истинник. По тази причина веднага след това в сайта на СБП обявиха ден за хигиена. Не знам колко ще продължи дезинфекцията, но така се постъпва при всяко нашествие на паразити от типа на „народния будител“.
PS: Настоящата статия вече бе подготвена за печат във в. „Нова Зора“, когато открих поредния плагиаторски набег на П. Серафимов - „спароток“. Само 12 дни след като публикувах текста си „Революционно тълкуване на древното българско слово „таркан“ в сайта факти.бг от 29 август, плагиаторът-терорист е ограбил идеята ми за произхода и значението на понятието „таркан“. Вижте неговата „статия“, поместена в сайта „Свободно слово“ от 10 септември и озаглавена „Нещо важно за титлата „таркан“. Това е стара компилация на П. Серафимов от умуванията на различни учени върху титлата „таркан“, които не стигат до никакво заключение и нямат нищо общо с моето наистина революционно тълкуване на това понятие. Но обърнете внимание на предпоследния абзац: там със „свои думички“ плагиаторът преразказва крайно опростенчески част от тезата ми за произхода на „таркан“ - от „търк“ - търкам. Всъщност „таркан“ произлиза от „торква“ - „търкало“, „търкалям“ - кръг, окръжност, огърлица. Но „търк“ и „търкам“ също са идеи, причастни към моя новаторски текст. В него дори разкривам, че първоначалното произношение на словото „таркан“ е „търкан“. Ето защо фалшификаторът с прякор Спароток е откраднал най-ценното от статията ми и по изпитания си тертип го е мушнал в своя стар еклектичен буламач.
