Защо не можем да разберем, че светът винаги се е делил на бедни и богати, на леви и десни? Левите винаги са били по-бедни, а десните винаги по-богати. Но бедните винаги са били повече, а богатите по-малко. Така е и в България. Толкова ли е трудно да разберем, че хан Кубрат е прав в завета към своите синове да са обединени. Не е ли сега времето след икономическия и духовен геноцид над народа ни, ниеq българските пенсионери, да се обединим с Обединената левица и да кажем своята тежка дума. Та нали пенсионерите са най-бедните и най-онеправданите. Всички ние може да не сме леви по убеждение, но станахме леви по принуждение, защото сме най- бедни, най-болни, най-неуки и най-разединени в Европа и света. Ние сами се самоунищожаваме. Никой от управляващите не ни зачита и брои за хора, а ние сме най-голямата армия от гласоподаватели. По статистика и пенсии сме над два милиона. Ако ние сами се обединим, ще превземем парламента, така както бежанците от Африка и Азия превземат Европа, така както Западът ни купува елита, така както мюсюлманската раждаемост превзема християнството. Не чувстваме ли, че единението ще спаси нашата безпомощност? Да, ние сме сила, най-голямата електорална сила. Защо не съберем духовната си енергия за нещо стратегически полезно и проспериращо в бъдеще?
И да се осъзнаем, като загърбим хилядите малки различия. Нека помислим за нашите наследници и идващите след тях. Защо трябва да обричаме себе си на вегетиране, младите на бягство от България, а държавата на ликвидация и смърт?
Не е шега, че делто за спасяване на давещият се е дело на самия давещ се. Ние като нация сме индивидуалисти. Нека поне един път се обединим и да издърпаме килимчето изпод краката на крадливите и корумпирани политически лидери, олигарси и диригентите на дълбоката държава. Нали виждате как се джавкат сега за кокала като улични псета, а всички пенсионери, болни, децата и безработните са оставени на произвола на съдбата.
Ние, пенсионерите, малко или много сме дали своя дан и построили тази България, която стана индустриална и социална държава. Тя беше на 29-о място по БВП в света. Произвеждаше 8 мил. тона зърно годишно. Бяхме на първо място по износ на вино в Европа, на второ място по износ на цигари в света, в десетката на производителите на оръжие. Построени бяха 2700 завода, 3000 язовира. Напоителни системи, с които се напояваше по-голяма част от обработваемата земя на България, а сега над 300 селища са без вода за пиене. Администрация бе около 135 000 души, а сега са над 400 000 души. Имахме стратегически златен и валутен резерв. Валутният ни дълг през 1981 г. бе само 2 милиарда, през 1989 г. 9 милиарда, а сега е над 49 милиарда евро. Имаше само две управляващи партии, а от 1989 г. до сега се създадоха над 400. Преди „новата демокрация” на практика бе създадена средна класа българи, които притежаваха апартамент, вила или селска къща и лека кола. Някои богати страни и техните политици още ни завиждат за сградния фонд, който притежаваме от миналото.
Сега ние станахме най-последни във всичко хубаво в живота. Нека не се вторачваме към господарите за Запад или на Изток. Нека лозунгът на Народното събрание „Съединението прави силата!” стане наше знаме! Нека променим сегашната си съдба! Сега е времето всички да гласуваме и то правилно! Днес, когато пиша това е 6 септември – Ден на Съединението, и наистина е време за съединение и избори!
Атанас Куманов
Свиленград
