Юлиан Вучков навярно би казал: „Слушам и не вярвам на очите си!“. И аз като него: бившият конституционен съдия Георги Марков, изтъкнат седесар и активист в първите демократични години, един от хората не подписали Конституцията, поучава нашите сънародници от езерото Балатон (Унгария):
„Системните политически партии в България починаха…“;
„България е колония и съдбоносните решения се вземат зад граница...“
„ЕС представлява едно неолиберално блато, в което единственият остров е Унгария…“
Явно човекът е получил просветление подобно на Буда. И сякаш като християнин след паломничество до Божи гроб е придобил житейска философия и самочувствие на хаджия.
Всъщност, нека го наречем „хаджи Марков“, който не е глупав човек и след залитането си по демокрацията, сега си позволява да коментира Запада и Русия с думи немислими за него във 7-о ВНС.
Похвално е все пак, че „хаджи Марков“ е проумял със закъснение, че демокрацията, налагана със или без оръжия от американските правителства, може да бъде не цел, а средство за постигане на стратегически цели.
„Секретът за разбиране на външната политика на САЩ се състои в това, че няма никакъв секрет“ – пише в своята книга „Разбойническа държава“ американският журналист Уилям Блум.
Главното е да стане ясно, че Съединените щати се стремят към глобално доминиране, за което са готови да използват всякакви необходими средства. Външната политика на САЩ няма морален фактор в своята ДНК.“
МОЯТ ПЪТ КЪМ ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
беше по-кратък от този на „хаджи Марков“. Позволявам си за пореден път да го споделя с читателите на „Нова Зора“.
Когато през 1990 г. българите решиха да се разделят с „лошия” социализъм и да продължат с „ефективния” капитализъм, те не подозираха, че зад демократичната му фасада се крият съвсем неприемливи неща. Икономическата свобода и частната собственост изглеждаха твърде привлекателни след десетилетия „държавен капитализъм”, който наричахме социализъм. Малко хора си даваха сметка, че капитализмът изглеждаше добър само защото светът беше двуполюсен. Студената война се водеше без много експлозиви и потоци от кръв, с операции, замисляни в централите на ЦРУ и КГБ. Загиваха политици, падаха правителства, разоряваха се цели страни не в името на прокламираната демокрация, а за построяване и благоденствие на новата империя след Втората световна война – Съединени американски щати.
Бях номиниран мажоритарно за първите демократични избори за ВНС през 1990 година от коалицията СДС. Преди изборите като лидери на формации се срещахме с „експерти” по подготовка на избори от Държавния департамент на САЩ. На една от срещите във фоайето на х-л „Шератон” г-н Франк Донатели от Националния демократичен институт ми каза делово, че имат голям опит в провеждане на демократични избори в Африка и Латинска Америка. „И в Чили ли?” - попитах свенливо аз. „Да, и в Чили”, без да се притеснява отвърна Франк. Сянка на съмнение премина през главата ми. Що за демократи са тези, които в името на демокрацията са подготвили убийството на Салвадор Алиенде?
След месец, през март 1990 г., гостувах на писателя Атанас Славов (в Радио „Гласът на Америка”) във Вашингтон. Хрумна ми да потърся Франк Донатели. Нямахме уговорка. Пред Държавния департамент срещнах посланик Сол Полански, но Франк беше заминал за поредната страна, която трябваше да бъде насочена към демокрацията.
Втория път, когато ме обзеха съмнения, вече като народен представител, беше, когато „Планът Ран-Ът” ни беше раздаден като печатно издание за запознаване и одобряване. Защо тези мастити икономисти предлагаха „пълна приватизация на държавните предприятия?” Нима не могат да се намерят 200 способни генерални директори, които да не крадат, да познават пазарите и да бъдат уважавани в чужбина? Но за човек като мене, влязъл бос в политиката, по това време нямаше категоричен отговор, въпреки че превръзката на окото на Ричард Ран будеше асоциация с караибски пирати, така както лъскаво BMW е предупреждение, че зад волана му седи мутра. Но в проекта за Конституция, предложен в книгата на Ричард Ран, имаше и едно забележително нещо – привлекателно за патриотичната позиция, която бях заел като независим депутат (избран мажоритарно в кв. „Изток“, София), а именно: „Забрана на етническите и религиозните партии”. Така и аз прогласувах за одобряване на Плана „Ран-Ът“.
Какво се случи в следващите 20 години всички знаем, но никой не желае да поеме персонално вината си. България е срината като икономика и като социална държава. Ние сме на дъното във всички класации. Управляващите се гордеят с макроикономическа стабилност. На дъното вълнение няма. Но хладилниците се пълнят с микроикономика.
Съмнение може да споходи всеки, който прочете размишленията на Джон Перкинс в бестселъра „Изповед на икономическия убиец (Confessions of an Economic Hit Man)”. Тези откровения на човек от кухнята, работил дълги години като „консултант” в бостънската фирма “Main”, са стряскащи, независимо че повечето факти са ни известни от книгите на Николай Стариков.
Това са т. нар. икономически убийци (Economic Hit Men) – хора, които с различни хватки сугестират световни лидери да станат част от широка мрежа за реализиране на американските търговски интереси.
ТЕХНОЛОГИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ УБИЙЦИ (ИУ) Е СЛЕДНАТА:
Лидерите на страните с ресурси или стратегически територии трябва да бъдат хванати в паяжината на дълговия капан. ИУ ги скланят да взимат огромни кредити от СБ или МВФ за инфраструктурни проекти (пътища, енергетика). Кредитът обаче не напуска САЩ, защото подизпълнителите са американски фирми. Дългът нараства. Съответно нараства и лоялността на правителствата към САЩ. Според ИУ Джон Перкинс „Икономическите лостове, с които се контролират правителствата, се държат от хора, обладани от една-единствена идея – извличане на максимална пачалба”. Бившият икономически убиец нарича това тайно общество, състоящо се от корпорации, правителства и банки, корпоратокрация.
Казахме, че кредитите отиват за създаване на технологични паркове, за магистрали и енергийни мощности. Стоп! Звучи познато. Сега става ли ясно как Жельо Митев Желев поддържаше фондация, защо Иван Костов хариза на американски фирми тецовете 1 и 3 в Марица Изток, защо Бойко Борисов си пада по магистралите, Росен Плевнелиев по технопарковете, а Кирил Добрев по водноелектрическите централи. Елитът ще богатее, а обикновените граждани ще остават без пари, за да пътуват по новите магистрали.
„Идва моментът, - продължава своята изповед ИУ - когато ние идваме и казваме: „Момчета, вие не можете да си плащате дълга с пари. Ще ви дадем отсрочка. Но при условие да ни снабдявате с евтини суровини, да гласувате в ООН така както искаме ние и да изпращате войски там, където имаме нужда (напр. в Ирак)”. Стоп! И това звучи познато. Кой пръв призна държавата Косово? Кой изгони пръв сирийския посланик от София? Кой прати войски в Ирак и Афганистан? Кой върна без причина в Москва 70 служители от посолството на РФ?
Политици като Бойко Борисов са наясно с продължението. Ако някой от управляващите не е съгласен с ИУ, идват „чакалите” от ЦРУ. Те или премахват физически несъгласните, както направиха в Еквадор и Панама, или оганизират преврати, нежни революции или дори гражданска война. Понякога на срещи симпатизанти ми казват: „Трябваше вие с Велко Вълканов да спечелите в първите президентски избори през 1992 г.!” „Да. Но сега щяхме да сме покойници” – отговарям им аз. Чакалите на ЦРУ не си поплюват с опонентите на империята (за такива като врагове на НАТО ни обяви бившия посланик на САЩ).
Ако и това не се удаде на ЦРУ, в геополитиката на империята се включва армията. СМИ раздуват нещата за изключителните американски интереси в най-различни точки на света, обикновено богати на ресурси. Тези дни сенаторът-ястреб Линзди Грей безцеремонно обясняваше на бившия украински президент Зеленски, че трябва да победят, защото в недрата им имало ресурси за трилиони, които щели да бъдат нужни на тяхната икономика. Неправителствените организации, финансирани от САЩ, се активират, за да покажат нетърпимото нарушаване на човешките права. Следва нахлуване или ембарго в страната със или без санкция на Съвета за сигурност. Куба, Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Газа.
Крайният резултат от машинациите на корпоратокрацията е, че 5% от световното население в 21 век потребява 25% от ресурсите на планетата и отделя 30% от парниковите газове. Империята на САЩ е хищник, който иска все повече и по-евтини суровини, на първо място изкопаеми горива. Тя не може да съществува без „икономически убийци”. Богатите печелят от бедността на бедните.
КЪДЕ СМЕ НИЕ?
Българите, както и други нови демокрации бяха измамени от икономическите убийци по описания елементарен алгоритъм. Тоталната приватизация на банките, структуроопределящите предприятия и транспорта в комбинация с либерално законодателство позволи появата на цяла прослойка на новобогаташи, адепти на неолибералния модел. Дистанционните икономически убийци като Ран и Ът, Джордж Сорос и Алекс Алексиев бяха заменени с локални (Тодор Вълчев, Жельо Желев, Константин Тренчев, Филип Димитров, Иван Костов, Александър Божков), а след тях с директно назначени от СБ и ЕС (Милен Велчев, Соломон Паси, Меглена Кунева, Симеон Дянков, Бойко Борисов). Те продължават изпълнението на втръсналия хит „Държавата е лош стопанин” и слагат на тезгяха всичко, което е останало държавно. След „Булгартабак“, БТК, водата и електроразпределението те са готови да приватизират и последния печеливш отрасъл. Ако ГЕРБ остане на власт, не се съмнявайте, че икономическите убийци ще посегнат и на АЕЦ „Козлодуй”. Жалка картина, сътворена от наши и чужди ИУ за страна, която е била на 29-о място по БВП преди 35 години.
Системната криза, която започна през 2008 г. от САЩ, показа, че днешният капитализъм няма много общо с капитализма по времето на Рузвелт след Първата световна икономическа криза през 1929-1933 г. Неолиберализмът се провали и това се осъзна даже от такива анализатори и ястреби като Збигнев Бжежински. Кризата се оказа бумеранг, който, завръщайки се, удари и тези, които въртят спекулативните пари в света. Лакомията на корпорациите доведе до днешния нестабилен свят. Изходът е изтръгване от хватката на „икономическите убийци” и скъсване с догмите на неолиберализма. Ефективен контрол върху банките и правителствата. Държавата трябва да се завърне на всички места, откъдето идват средствата за социални дейности. И, разбира се, на първо място отмяна на плоския данък и започване на нова национализация.
Надеждата идва от процесите, които текат в Русия, наложени и ускорени от войната. Както и от възхода на десните партии в големите страни на ЕС. Ред е на България и за появата на българския Орбан или Ли Куанг Ю.
