„Елитът“ удари дъното! Още не стартирала регистрацията на партиите и коалициите за участие в поредните предсрочни парламентарни избори на 27 октомври, и в главите на лидерите на различните крилца и перца от така наречените основни политически сили се завъртя мисълта за предизборна приватизация: първо, на едноцифрените поредни номера в интегралната бюлетина; второ, на партийните абревиатури и марки; трето и най-вече, на подредбата на партийните листи.
Докато на „Позитано“ 20 „отлюспваха“ подалата оставка, но упорстваща тя да регистрира БСП за участие във вота бивша председателка на Столетницата Корнелия Нинова и приближените й Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев, в ДПС вървеше процес на експроприация на почетния председател Ахмед Доган, на когото отнеха резиденциите в „Росенец“ и „Бояна“, в които той живееше под наем през последните 20 години. Почетният тотем на ДПС беше лишен и от ТЕЦ-Варна и охраната от НСО и МВР. Неблагодарният му „син“ Пеевски, който му отмъкна и половината партия ДПС, изведнъж се сети за някакви 30 млн. лв., откраднати от ББР, но забрави за 300-те милиона лева, откраднати от фалиралата КТБ на Цветан Василев. Не си спомня и за фалита на „Булгартабак“, оставил без поминък хиляди тютюнопроизводители от смесените райони.
На 2 септември, придружени от фенски агитки, пред ЦИК се сблъскаха цели две ДПС-та: на Делян Пеевски и на Ахмед Доган и Джевдет Чакъров. Но за разлика от друг път и двете оглавяваха коалиции: ДПС „Новото начало“ се представи в коалиция с „Български глас“ и „Лидерите“, а „ДПС без Пеевски“ или „Демокрация, права и свободи-ДПС“ - в коалиция със „Справедлива България“ и „Земеделски народен съюз“ на Румен Йончев. Лидерът на „модерното и иновативно“ ДПС-„Новото начало“ Делян Пеевски се похвали, че в полунощ по електронен път е депозирал заявление за регистрация на коалицията до ЦИК. Разбира се, такъв начин на регистрация за участие в изборите не минава, а трябва в ЦИК да се представи пакет от документи на хартия. След 5-часово умуване ЦИК взе соломоновското решение да допусне до регистрация и двете ДПС-та, без да отбележи час и номера, под които да бъдат вписани в интегралната бюлетина. Само мир да има! Но при изострящото се противоборство между двете групировки, като нищо може да се стигне и до трупове! Особено след като ЦИК нареди на двете коалиции да премахнат съкращението ДПС от имената си и отказа да регистрира „Новото начало“ на Пеевски за участие в частичните избори за кметове. Пеевски изригна срещу бившите си съпартийци в ЦИК, които го саботирали, и призова „Мистър Кеш“ да ги замени с други. Ето как „гарантът на етническия мир“ ДПС се превърна в най-голямата заплаха за мира и стабилността: не само на България, а и на цялото евроатлантическо пространство. Представяте ли си какво ще стане, ако на 11 септември ВАС отсъди, че не може една и съща абревиатура да фигурира в две различни коалиции. Което ще означава, че нито едно ДПС не е регистрирано за участие в изборите. Така че едната или и двете депесарски фракции ще останат извън 51-вото НС?! То ще бъде нещо като политически земетръс от 9-та степен по скалата на Рихтер. И ще чуем обвинения в корупция и злоупотреби между бившите „съдружници в престъплението“, каквито не сме и сънували. Понеже днес не бай Ганьо, а бай Делян и бай Доган правят избори.. На този фон баталиите в Столетницата изглеждат като игра на тронове, под които тлеят въглени. Вярно е, че съдът постанови, че Атанас Зафиров представлява „БСП за България“, но това едва ли ще укроти страстите. Резултата от братоубийствените борби ще го видим на 27 октомври. В ПП-ДБ също ближат рани, след като първо бяха напуснати, после отново прегърнати от „Да, България“, а от ДСБ решиха да останат след известно умуване. Засега от коалицията е изгонена само партия „ВОЛТ“ на Настимир Ананиев, с чиято регистрация ПП влязоха в политиката и в управлението на страната. Изглежда и неблагодарността е „евроатлантическа ценност“. Това ще продължи, докато се преброят пилците на 27 октомври и участниците в коалицията ПП-ДБ отчетат, че са загубили още няколко стотици хиляди свои избиратели. После - я камилата, я камиларят! При нова изборна загуба на избиратели може би и в ДСБ ще размислят и ще гласуват вот на недоверие на председателя си, бившия районен прокурор на Разград по времето на Тато Атанас Атанасов. Тоест ще прекратят злополучното му лидерство и ще напуснат вкупом нефелната коалиция с ПП. Отпадането и на ПП-ДБ от следващия парламент не е невъзможна хипотеза. Само си представете обаче какво ще представлява 51-ото НС без БСП, ДПС и ПП-ДБ? С кого ще сформира коалиционно правителство Бойко Борисов, ако пак спечели „с малко, но завинаги“? С „Възраждане“ и ИТН ли ще управлява ГЕРБ? Особено ако заради още по-ниската избирателна активност под въпрос бъде поставена и честността на изборите. Колко още такива „победи“ са необходими, за да разбере „политическият елит“, че не сезоните, а отвращението на милиони страдащи от пожари и безводие българи е причината за привидната им аполитичност? Неспособността на върховете да решават проблемите на хората по новому и нежеланието на низините да живеят по старому не бяха ли (според един мислител) признаците на революционната ситуация? Другаде изборите може и да са инструменти на демокрацията и отдушник за кризите, но у нас откраднатите, купените и корпоративните гласове имат толкова малко общо с етиката и демокрацията, колкото астрономията и геометрията. Затова прескачаме от криза в криза и ни управляват служебни правителства при бездействието на едно непрекъсваемо, неработещо, вредно, но добре заплатено Народно събрание. Пред което полага клетва служебно правителство, което то не е избирало. Формално то се назначава от президента, но отговорност за неговите действия и бездействия не носи никой. От „конституционни реформатори“ като Христо Иванов, Делян Пеевски и Бойко Борисов – толкова! Останалото ще го свърши МВР, в което „дъхът на Пеевски се чувства“.
Когато някои разчитат МВР да им осигури изборно предимство и безнаказаност за изборната търговия, демокрацията, честността и прозрачността излитат през прозореца. Борбата е за подреждането на листите и осигуряването на избираеми места на „некои наши ора“, а не за честността на вота. Евроатлантизмът е въпрос на гледна точка и на интерес. Както казват задокеанските ни учители за „намагнитени“ хора като бай Делян: „Знаем, че той е кучи син, но наш кучи син!“
