Сред пожари, взривове, авто- и железопътни катастрофи на 5 август беше сложен кръст и на илюзията, че 50-ото НС може да прекрати политическата криза, като постигне консенсус за сформирането на редовно правителство. Все едно дали щяха да го нарекат експертно, техническо, национално отговорно, на националното съгласие или правителство на националното спасение, важното беше зад него да застане достатъчно убедително парламентарно мнозинство. Не се получи и това вече не беше изненада, а само сбъдващо се предсказание. И „Зора“ излезе във ваканция, нека го наречем така. Поради прекъсване обаче, се налага да възстановим станалата банална, че и омразна картина на българския политически живот.
И така междувременно се видя, че след неуспешни опити да убедят колегите си от ГЕРБ, ПП-ДБ и „Възраждане“ да подкрепят едно такова правителство, ИТН върнаха на президента Радев неизпълнен третия мандат. На него остана само да насрочи поредните предсрочни парламентарни избори и да си избере служебен премиер от краткия списък, или „домовата книга“, която му оставиха „реформаторите“ на Конституцията Христо Иванов, Делян Пеевски и Бойко Борисов, чиито партии и коалиции подкрепиха безумната шеста поправка. Същата, която Конституционният съд обяви за противоконституционна, изключвайки текстовете за правото на двойните граждани да бъдат избирани за народни представите и тези, орязващи правомощията на президента да назначава служебни премиери и министри. На практика след „реформата“ на пилия „мазно турско кафе в скута на Пеевски“ Христо Иванов президентът беше принуден отново да избира служебен премиер измежду бившия председател на НС, свален от поста и назначен за председател на Сметната палата, а после „избран“ за служебен премиер Димитър Главчев, и настоящия председател на НС Рая Назарян. И двамата ярки политически фигури на ГЕРБ, като Главчев се беше самоназначил и за министър на външните работи. Поканена на разговор в Президентството на 5 август, Рая Назарян повтори отказа си да смени председателството на НС с поста служебен премиер. А Димитър Главчев заяви, че ако му бъде предложено да продължи като служебен премиер, ще приеме. Възможно било да запази и състава на кабинета, като смени само външния министър, тоест себе си. То бива скромност бива, но чак толкова не бива! За разлика от Главчев, подуправителят на БНБ Петър Чобанов каза, че оглавяването на служебното правителство не му е приоритет и би си помислил само при форсмажорни за финансовата стабилност обстоятелства. Заместник-председателят на Сметната палата Горица Грънчарова каза, че би приела, ако й предложат да седне на стола на служебния премиер. Но за да се случи това, трябваше Главчев да се върне в Сметната палата, което той явно не желаеше. Междувременно сред потенциалните служебни премиери се завъртя и името на о. р. полковник Александър Александров, бивш служител в Щаба на отбраната и МО, сега депутат на ИТН. Който, за да може да бъде избран от президента Радев за нов служебен премиер, трябваше да замени председателя на НС Рая Назарян, отказваща да седне на мястото на Димитър Главчев. На първите консултации с парламентарните партии, проведени на 8 август, президентът Радев подхвърли, без да посочва имена, че са се появили и други съгласни да предложат и оглавят новия служебен кабинет. Тупкането на топката с цел изборите да се проведат през октомври продължи. Но въпреки предприетата от тях отчаяна маневра за смяна на председателя на НС Рая Назарян с човек, който ще бъде склонен да бъде назначен от Радев за служебен премиер, ПП-ДБ осигуриха на практика продължаване на управлението на Борисов и Пеевски, без да се налагат съществени персонални промени в служебния кабинет.
Защото на 9 август президентът Радев обяви, че е избрал за служебен премиер заместник председателката на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева. Хем “съгласна”, хем приближена до Димитър Главчев и ГЕРБ, въпреки че Борисов се кълнеше, че не я познава. Той и Владислав Горанов “почти не познаваше”, въпреки че беше министър на финансите в неговите последни две правителства. Едва след разкритията за спестените на Васил Божков 700 млн. лв. данъци и такси върху хазарта Горанов беше заменен с Георги Ананиев. Който мина и през поста министър на здравеопазването. „Новото начало“ на Борисов и Пеевски се оказа също толкова несъстоятелно, колкото и промяната в поговорката за новия бардак и старите сексуални труженички! Това щеше да се докаже и от състава на кабинета, който Горица Грънчарова-Кожарева обеща да сглоби до 19 август, започвайки срещите си със служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.
Той, както и други служебни министри от кабинета “Главчев”, заявиха, че са готови да продължат започнатото и при новия служебен премиер Кожарева. Именно нейният кабинет по презумпция трябваше да проведе честни и прозрачни избори. Настояването на ПП-ДБ за смяната поне на вътрешния министър Стоянов обаче подсказваше, че МВР ще има решаваща роля за резултатите от вота на 20 октомври 2024г. Особено като си спомним изявлението на Кирил Петков в „оня запис“: „Ние трябва да проведем изборите с наше МВР!“.
ХАОС И НЕИЗВЕСТНОСТ
Великият реформатор Христо Иванов напусна ръководството на своята партия „Да, България!“, както и НС, но кукувичето яйце, което снесе в полога на Борисов и Пеевски, остана. Както остана и без друго големият политически хаос и неизвестността относно бъдещето управление на България след поредните парламентарни избори. ПП-ДБ се опитаха отново да измамят хората, внасяйки в НС предложение за разширяване на „домовата книга“. То предвиждаше парламентът, а не председателят на Сметната палата да предлага кандидати за заместник-председатели. За обсъждането и евентуалното приемане от НС на тази новинка естествено нямаше нито време, нито желание у другите политически играчи. Поради което и тази инициатива увисна, както много други уйдурми на ПП-тата с предизборна цел. Разбира се, „съдружниците в престъплението“ Борисов и Пеевски продължиха да твърдят, че са влезли в „сглобката“, за да убедят избирателите, че ПП-тата не могат да управляват. Даже с тази цел им били отстъпили мандата на спечелилата изборите партия ГЕРБ. Сякаш не си дават сметка, че са експериментирали със съдбата и времето на цял един народ! Това оправдание е толкова нелепо, колкото и обвиненията на Делян Пеевски срещу държавния глава Радев, че той бил разцепил ДПС. Безспорен факт е, че от „сглобката“ пострадаха най-много ПП-ДБ, загубили на последните предсрочни избори към 2/3 от своите гласоподаватели; докато ГЕРБ загубиха 150 000, а ДПС, благодарение на ниската избирателна активност, без да увеличи чувствително броя на своите поддръжници, стана втора политическа сила в 50-ото НС. Това „постижение“, приписвано на Пеевски, всъщност беше повече резултат на отвращението, протеста и апатията на избирателите, както и следствие от центробежните процеси в няколко от останалите парламентарни сили, като БСП и ПП-ДБ. На гребена на тази вълна се появи и партията еднодневка „Величие“, която влезе в 50-ото НС, но след две седмици се разцепи. Нелепо е Пеевски да си приписва успехите, а за разцеплението в ДПС и свличането му до четвъртата позиция в 50-ото НС да обвинява президента Радев и деребеите, с които водел война. Абсолютна истина е, че тъкмо Пеевски, когото Доган беше нарекъл „политически феномен“, нанесе най-големия удар върху ДПС и върху своя благодетел, почетния председател на движението д-р Ахмед Доган. След алармирането на западните посланици и „несиновното“ писмо на Пеевски до Доган, публикувано в медиите, последва писмо от последния, в което той препоръча да бъдат свалени от постовете им Пеевски и хората от неговото обкръжение. Понеже съотношението на силите в НИС на ДПС не беше ясно, разчистването на сметките се забави и дълго време не се знаеше как ДПС ще участва в изборите наесен и кой ще реди листите. Възможно ли беше ДПС-Пеевски и ДПС-Доган да се регистрират в ЦИК поотделно? Или Доган щеше да излезе от сянката и да поведе лично контраатаката на „деребеите“ срещу Пеевски, когото Костадин Костадинов нарече „баш деребеят“ на ДПС? Може би към момента на излизането на този брой на „Нова Зора“ част от горезададените въпроси ще са получили отговор. Но при всички случаи с приказката за ДПС като балансьор, източник на стабилност и пазител на етническия мир, която се разказваше от депесарите в продължение на повече от три десетилетия, е свършено. Предстои да приключи и „разпределянето на порциите“ към обръчите от „приятелски фирми“.
РАЗЛОМНИТЕ ПРОЦЕСИ
не са чужди и на другите парламентарни сили, но вниманието се фокусира върху ДПС - единствената партия с полуфеодално подчинение и преклонение към падишаха от „Росенец“. Очевидно беше, че предизборната кампания, започнала далеч преди президентът Радев да насрочи седмите за три години парламентарни избори, щеше да се използва за вътрешно сплотяване: не само на ДПС, а и на градската десница и обединената левица. Защо не и за пренареждане на нещата във „Величие“? На фона на пожарите и другите бедствия, които се стовариха върху главите на българските граждани, постоянно действащият, щедро заплатен, но неработещ и раждащ само скандали парламент, е истинско извращение на демокрацията и морала. Демокрация означава власт на народа, но в Древна Атина, където се е появила тази форма на управление, под народ /демос/ са разбирали само свободните граждани от мъжки пол. Робите и жените били изключени от вземането на управленски решения. Дори мисълта за женско участие в управлението е осмяна в комедията на Аристофан „Жените в народното събрание“. Там, след като завзели народното събрание, представителките на нежния пол се питат: „Едно не проумявам, как така ще вдигаме ръцете си при навика да вдигаме краката си?“. Не са и сънували, че някога в една друга страна, проевропейска и атлантическа, законодателите - мъже и жени, ще пишат закони с краката си. Както и да е!
Финалът /засега/ на аналогичната българска комедия настъпи на 19 август 2024 г., когато Горица Кожарева се яви в Президентството, за да връчи на държавния глава предложението си за структурата и състава на новото служебно правителство. В него отсъстваха само четирима от министрите на Димитър Главчев, но там фигурираше скандалният шеф на МВР Калин Стоянов. Президентът Радев изказа категоричното си мнение, че служебно правителство с такъв министър на вътрешните работи не може да организира и проведе свободни, честни и прозрачни парламентарни избори. След категоричния отказ на Кожарева да замени Стоянов с друга личност, Радев обяви, че няма да подпише указа за назначаването на кабинета. И че на 20 август няма да има сесия на НС, на която кабинетът да положи клетва. Ерго, кабинетът „Главчев“ ще продължи да управлява до назначаването на ново служебно правителство. Което означава и че седмите за три години парламентарни избори ще се проведат след 20 октомври. Решението на Румен Радев беше посрещнато с одобрение от ПП-ДБ, БСП и ДПС на Ахмед Доган и Джевдет Чакъров. От ИТН отсякоха, че освобождаването на Калин Стоянов не стига, а трябва да се отмени цялата конституционна поправка за „домовата книга“. На 20 август от Калин Стоянов се отрекоха и от ГЕРБ, при което Бойко Борисов дори предложи на Димитър Главчев да освободи незабавно вътрешния министър, позволил си да размаха юмрук пред Президентството сред полицаи, събрали се уж „спонтанно“ в негова подкрепа. „Заради един арабин няма да изгори цял Арабистан!“, казваше капитан Петко Войвода в едноименния филм. „Ега ти държавата, щом един Калин я върти на шиш!“, написа Николай Иванов във вестник „Сега“ /20.8.2024/. И кой се застъпи за скандалния шеф на МВР? Делян Пеевски, който обеща дори да направи Калин Стоянов водач на листа на своята партия. Така отговори и на въпроса чий министър е Стоянов. Значи уволнението му от поста служебен министър на вътрешните работи е не само оправдано и необходимо, но и задължително! Остава и Сметната палата да бъде освободена от Горица Грънчарова-Кожарева, която с късна дата тръгна да се жалва от упражнен върху нея политически натиск да махне Калин Стоянов от състава на проектокабинета. Дори отиде да се оплаче на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. А с отказа си да подпише указ за назначаването на кабинета „Кожарева“ държавният глава освен морална победа, постигна и няколко странични ефекта. Първо, създаде условия за отменяне от КС на конституционната глупотевина с орязването на правото му да избира служебни премиери. Защото мандатът на конституционните съдии Константин Пенчев и Филип Димитров изтече, а те са от президентската квота и Радев може да изпрати на тяхно място хора, които ще наклонят везните в посока на здравия разум. Тоест, текстът на Христо Иванов за служебното правителство и президентските пълномощия може направо да изпадне от Конституцията, както ще отпадне и „краткият списък“ с потенциални кандидати за служебни премиери, наречен от Радев „домова книга“. Второ, Радев осигури допълнително време на Доган, Чакъров и компания да отърват ДПС от присъствието на „Мистър Магнитски“ Делян ПеевскиОстаналото ще го свърши прокуратурата начело с друг главен прокурор. Преди всичко това да е станало факт, на 21 август Радев започна срещи с нови потенциални кандидати за служебни премиери. На практика опциите му се свеждаха до действащия служебен премиер Димитър Главчев, подуправителя на БНБ Петър Чобанов и председателя на НС Рая Назарян. Другият потенциален кандидат, заместник-председателят на Сметната палата Тошко Тодоров, е с изтекъл мандат, поради което отпада от списъка. При конфликта си с Делян Пеевски логично беше Румен Радев да не избере свързания с ДПС Чобанов. Както и пред отказалата му на два пъти Рая Назарян да предпочете „съгласния“ действащ служебен премиер Димитър Главчев. Както и да завършеха разговорите и консултациите в президентството, избори на 20 октомври нямаше да има.
На 26 август Главчев представи на президента Радев предложение за структура и състав на новия служебен кабинет. В сравнение с предходния служебен кабинет в него имаше само трима нови министри: на вътрешните работи Атанас Илков, на външните работи Иван Кондов и на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова. Махането на Георги Гвоздейков от Министерството на транспорта беше повече от наложително. Защото за пореден път се запали влак: близо до Чирпан пламна локомотивът на бързия влак Варна-Пловдив. Дни преди това пътници трябваше да бутат 40-тонен локомотив на гара Пловдив, за да не се наложи да чакат с часове докато дойде маневрен локомотив. Казват, девизът на БДЖ вече е: „Боже, докарай ни живи!“ Аналогично беше и положението в МВР, където препъникамъкът Калин Стоянов, въпреки всичките му хленчове, най-после беше отстранен от поста. С това донякъде се отрязват и пипалата на „Мистър Магнитски“, протегнати към МВР и контрола върху купените гласове.
На 27 август президентът Радев подписа указ за назначаването на служебното правителство на Димитър Главчев и то трябваше да положи клетва пред НС. За дата на поредните предсрочни парламентарни избори беше определен 27 октомври. С това като че ли кризата свърши. Това е демокрация по български: идва късно и трудно, но непременно идва!
Европа, а не България е тази, която първа подмени пряката атинска демокрация с представителна демокрация, където така наречените „народни избраници“ законодателстват според собствената си съвест, представлявайки уж целия народ. На практика и при тази форма народът не управлява, а само избира кои да го управляват. Единствено в Швейцария решават с референдуми дори дребни местни проблеми, като този дали да се събори или не някаква стена. В ЕС такива неща не стават, поради което и Приалпийската конфедерация Швейцария не се натиска нито за европейско, нито за натовско членство.
Глупава сган! Ако швейцарците видят как ние се редим пред изборните секции по два пъти в годината, без управляващите да попитат народа дали иска страната му да членува в обречени съюзи, като нищо ще се откажат и от изборите, и от референдумите.
За машинно гласуване да не говорим.
Ето, в най-богатата на петрол южноамериканска страна - Венецуела, опозицията оспорва изборната победа на президента Николас Мадуро, понеже не й предоставяли данните от гласуването с машини. Според лидерката на опозицията Мария Корина Мачадо единствено вотът с машини не можел да бъде фалшифициран. У нас обаче Борисов нарече „мадуровки“ машините за гласуване на „Сиела Норма“. И веднъж, след шумен скандал, забъркан от заместник-министъра на електронното управление, те бяха изключени от употреба в първия тур на изборите. Тогава ГЕРБ и ДПС предложиха да си купим машини от САЩ, които просто сумират данните от хартиените бюлетини: нещо, за което със сигурност ще платим нови стотици милиони левове. Както ще платим и за поръчаните от Германия зенитно-ракетни системи „Ирис“, след като нашите „дефектни“ или „с отпаднала необходимост“ ПВО системи подарихме на Украйна. Междувременно Мадуро извади на показ едно споразумение със САЩ, което предвижда вдигане на американските санкции срещу Венецуела, при условие че опозицията участва в изборите за президент. Тя участва, но не остана доволна от своите резултати и реши да обяви изборите за фалшифицирани. ЕС също отказа да признае преизбирането на Мадуро, но ще признае изборите в България за
ЧЕСТНИ И ПРОЗРАЧНИ
въпреки участието в тях на хора - символи на корупцията и намесата в работата на „независимата“ съдебна власт. Не преизбра ли самият ЕС Урсула фон дер Лайен, спечелила лоша слава със „зелената сделка“, ваксините на „Пфайзер“ за ковид-19 и оръжейните подаръци за режима на Зеленски? А той не управлява ли, след като отдавна му изтече мандатът? В коя демократична страна забраняват със закон провеждането на избори, понеже се води война? Или нареждат със закон на православната църква да скъса връзките си с друга? Докато нашите проевроатлантически подлоги одобряват произвола на Киев, папата осъди забраната на Украинската православна църква, а властите в Турция поискаха Константинополският патриарх Вартоломей, който се титулува Вселенски, да отговори за поощряването на насилието върху православните християни в Украйна.
Нова начало ли? Какво ново има в приемствеността на старите пороци? Погледнато по-нашироко, и краят си има начало. А със или без отхвърлянето на „конституционната реформа“, в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията ние си оставаме там, където бяхме далеч преди 5 август 2024 г. Докладът на ЕК за напредъка на България похвали това, което КС обяви за противоконституционно. Само дето срамежливо напомни, че у нас все още няма осъден за корупция по високите етажи на властта. В какво тогава се състои нашият напредък? Демокрацията е прекалено скъпо удоволствие, за да продължим да си играем на избори и следизборни пазарлъци: за „споделяне на отговорността“, сиреч на келепира от властта. Декоративната демокрация и борбата с корупцията на думи са синоними на гасенето на пожар с туби бензин. Който не знае накъде отива, стига там, където не е искал!
