(Клиополитически анализ)
Преди 85 години – на първи септември 1939 година, започва Втората световна война в Европа и завършва шест години по-късно – на втори септември 1945 г. в Азия.
Не са малко историците, които твърдят, че тази война всъщност започва няколко години преди това в Азия с нахлуването на японската императорска армия в Китай.
Може и да е така, но в масовата историческа памет на европейците Втората световна война започва с нападението на хитлеристка Германия срещу Полша.
* * *
Днес никой не се съмнява, че тази война бе жесток, кървав сблъсък, обединяващ както никога дотогава три остри конфликта.
Първият бе вътрешносистемен – конфликт между водещите тогава високоразвити капиталистически страни.
Вторият бе междусистемен - нацистка Германия и нейните фашизирани сателити воюваха срещу СССР и оглавяваното от него международно комунистическо движение.
Третият бе цивилизационен – цяла континентална Европа връхлетя върху православна Русия, въпреки че тя след Великата октомврийска социалистическа революция не се самоопределяше като такава.
Непосредствен израз на действието на тези конфликти бяха драматичните събития през 1939 г. в Европа. Възлова точка в тяхната динамика бе т. нар. Пакт „Рибентроп-Молотов“.
Всъщност това е договорът за приятелство и ненападение между нацистка Германия и СССР, който е един от смайващите ходове в историята на дипломацията през ХХ век.
Засега историческата наука сочи А. Хитлер като инициатор на този договор, което на пръв поглед го прави абсурден.
Но той сякаш става още по-абсурден, когато съветското правителство приема предложението на своя най-голям враг.
Днес 23 август 1939 г., денят на подписването на този „срамен” договор , се отбелязва от съвкупната западна и източна русофобия като Ден на жертвите на тоталитаризма.
В самата Русия тази дата се празнува като Ден на воинската слава и доблест, защото пак на този 23 август, но четири години по-късно завършва победоносната за Червената армия Курска битка.
След този исторически сблъсък нацистка Германия ускорено тръгва към своята окончателна гибел.
Договорът между Германия и СССР, подписан на 23 август 1939 г., е идеологически най-експлоатираното и нравствено най-осъжданото събитие, свързано с войната, от антисъветската и антируска пропаганда на Запада.
В това има нещо много интересно: от самата Октомврийска революция буржоазната пропаганда яростно отхвърля властта на болшевиките от гледна точка на морала. И до ден-днешен не толкова политическите, не толкова юридическите, не толкова и военните или икономическите, а именно моралните оценки стоят в основата на цялата буржоазна пропаганда срещу комунизма като теория и практика.
Именно така е разглеждан и случаят с Пакта „Рибентроп-Молотов” и особено т. нар. „Протокол” към него.
Тогава работата наистина е сериозна – става сякаш въпрос за някаква нова подялба на Полша, към което поляците оправдано са болезнено чувствителни.
Но този документ е „издирен“ чак през 1991 г. от комисията за разсекретяване на партийните и държавни документи на СССР, ръководена от Ал. Яковлев. Впоследствие обаче този документ се оказва копие от някакво друго копие, което дава основание на сериозни историци да го смятат за не съвсем сполучлив фалшификат.
За съвременната „международна демократична общност” това няма голямо значение; за нея всичко е ясно – Пактът „Рибентроп-Молотов“ е естествен сговор между два идентични диктаторски режима, сключен с единствената цел те да унищожат и си поделят поредната жертва на нацистка Германия – миролюбивата, демократична и правова държава – Полша…
На пръв поглед този договор засяга само Германия, СССР и Полша. Но в не по-малка степен той засяга и Великобритания, и Франция, които по онова време са гаранти на полската независимост и сигурност. Това обаче не им пречи през цялото лято на 1939 година да водят безплодни, предварително обречени от тях на провал преговори със СССР за „укротяване” на нацистка Германия.
Именно от това се възползва А. Хитлер и прави своето предложение за подписания на 23 август договор за ненападение със СССР.
Така А. Хитлер неутрализира Съветския съюз, който пък спечелва време за подготовка за неизбежния иначе сблъсък с нацистка Германия.
А Великобритания и Франция ?
Те получават възможността да се притекат на помощ на Полша, ако тя изпадне в беда.
* * *
Така, притисната между двата европейски колоса – Германия и СССР, през 20-те години Полша би трябвало да води сложна, балансирана външна политика за утвърждаването си като национална държава.
Но политическият елит на Полша не го прави. Съветска Русия, за разлика особено от нацистка Германия, е третирана през целия период между двете световни войни като неизменен враг на Полша! Убедително доказателство за това е първият договор за ненападение, приятелство и сътрудничество, който нацистка Германия сключва с друга държава - Полша. На 26 януари 1934 г. - дори не цяла година след идването на А. Хитлер на власт – 30 януари 1933 г.
Така шест години между Полша и нацистка Германия властва завидна дипломатическа идилия.
Защо става така? Отговорът на този въпрос не е труден: защото режимът в нацистка Германия не е идентичен, но е сроден с този на тогавашна Полша!
Смело може да се каже, че режимът на Полша между двете световни войни е разновидност на фашизъм. За него никак не е чужд расисткият антисемитизъм. Дори в окупираната вече от Германия Полша жертви не на немците, а на поляци стават 400 хил. полски евреи!
Разбира се, огромното мнозинство от евреите в Полша са жертви на немския окупатор.
И двете държави са идеологически крайно враждебни към СССР и неговата политикоикономическа система.
И Полша, и нацистка Германия имат претенциите да бъдат преден пост на Европа против болшевизма – те са решителни защитнички на цивилизована Европа от „посегателствата на варварите от Изтока”.
Ако това не е социокултурен расизъм, какво друго е? И в Германия, и в Полша по това време този расизъм има своя естествено налагащ му се етнически компонент.
Но ако по този аспект може все пак да има различни мнения, то по отношение на териториалния експанзионизъм на Германия и Полша няма никаква разлика. Тогавашният полски политически елит вижда бъдещето на страната си в завладяването на територията от Балтика до Черно море, в която влизат Естония, Латвия, Литва, Белорусия, Украйна и Молдавия.
Нацистка Германия като по-голяма държава има и по-големи аспирации – тя се вижда в източните пространства до Урал.
Любопитен и малко известен е и друг факт: месец след идването на А. Хитлер на власт на 30 януари 1933 г., съветското правителство отправя запитване към Берлин – смята ли новото държавно ръководство на Германия да осъществи начертаната в книгата “Моята борба” на новия канцлер А. Хитлер стратегия на въоръжена експанзия срещу Русия. От Берлин не идва никакъв отговор.
За СССР това е много сериозен сигнал за подготовка на война срещу него, но вече с нов агресор.
В същото време започва и онова активно кокетиране на нацистка Германия с нейния източен съсед, за което вече стана дума. То продължава дълго – цели шест години – чак до пролетта на 1939 г.
Периодът на властване на нацизма в Германия от 1933 до 1939 г. осигурява международно-правен комфорт на тогавашна Полша. Същевременно това е един шестгодишен възход на А. Хитлер. Още първата година от идването на власт на нацистката партия започва икономическо преустройство на Германия. Ужасяващата безработица е ликвидирана. През 1934 г. Германия се отказва да изпълнява заробващите клаузи на Версайския договор. Това не среща никаква съпротива на двете големи западни демокрации – Великобритания и Франция. През 1935 г. нацистка Германия сключва договор с Великобритания, който дава право на нацистката държава да създава свой военен флот. През същата 1935 г. са възобновени германските въоръжени сили, вече с името Вермахт. Направил първите си крачки, той окупира демилитаризираната Рейнска област, навлиза в промишленото сърце на Германия – Рур. През 1936 г. Германия се включва в гражданската война в Испания. През 1937 г. започва кампанията за присъединяване на Австрия към Райха. През пролетта на 1938 г. този план се осъществява. От двете големи западни страни – Великобритания и Франция не следва никаква реакция. През лятото на 1938 г. в нацистка Германия започва бясна кампания за присъединяването на граничните области на север, запад и юг на Чешката държава. За да узакони това заграбване на чешката територия, Хитлер свиква в Мюнхен съвещание на четирите велики според него сили: Германия, Великобритания, Франция и фашистка Италия. Между другото голяма, но скрита роля за нейното организиране изиграва българският цар Борис. Не е поканена другата велика европейска сила – СССР. Не е поканена и потърпевшата държава – Чехия. Тази странна конференция на две фашистки и две демократични буржоазни държави и днес не прави впечатление на никого от западните историци, пропагандисти и т. н.
В Судетската област живее тримилионно немско население.
На 30 септември същата година тези области са предадени на Германия, с които тя увеличава своето население с още 3 милиона, които заедно с присъединена Австрия вече наброяват 10 милиона. Заедно с тях към Райха е присъединен и огромен военен потенциал. На 15 март 1939 г. нацистка Германия навлиза в остатъчна Чехия със столица Прага и я превръща в свой протекторат, а с това присъединява и остатъка от чешката военна промишленост, която тогава е превишавала по обем и качество производството на нацистка Германия.
Месец април 1939 г. носи двоен успех на А. Хитлер. Завършва победоносно кампанията на Вермахта в Испания. На 20 април немският диктатор триумфално отбелязва своята 50-годишнина. Няколко дни след това живеещата в сладки сънища Полша се събужда и разбира, че нацистка Германия има големи претенции към нея – към онези области, получени от Германия вследствие на Версайския договор.
Но нека не забравяме, че още пет години преди това А. Хитлер лично обявява Полша за “най-добър приятел и съюзник на Германия”, като от своя страна реакционната политическа върхушка на Полша посреща с нескриван ентусиазъм “приятелски протегнатата десница на фюрера”. Двете приятелски държави сключват договор за ненападение и сътрудничество. Вследствие на този договор, когато Вермахтът навлиза в Судетската област, „доблестната полска войска“ къса от Чехия нейната изконна Тешинска област.
Заслепен от традиционната си ненавист към всичко руско, политическият елит на Полша намира в нацистка Германия свой мощен съюзник срещу Съветския съюз.
Но и до 1933 г. полският политически елит следва същата линия – открита враждебност към СССР.
През 1918 г., след век и половина загубена държавност, Полша се появява отново на политическата карта на Европа. Дотогава полският народ е разпокъсан и живее в три държави: Русия, Австро-Унгария и Прусия /Германия/. Заслужава да се отбележи, че и тогава полският политически елит смята Русия за свой главен враг, въпреки че в нея Полша има автономия със статут на царство. Има и свой парламент – сейм. Все права, каквито тя няма нито в Австро-Унгария, нито в Германия…
През лятото на 1919 г. новосъздадената Полска войска, възползваща се от критичното положение на Съветска Русия, навлиза в западните области на Украйна и Белорусия.
Според мирния договор със Съветска Русия Антантата определя тези територии за историческа собственост на руската държава.
Но през 1920 г., след победоносната война на Полша срещу Съветска Русия, тези територии са присъединени към новата държава. И именно в тях на 17 септември 1939 година навлиза Червената армия. И интересно: нито правителствата на Великобритания, нито на Франция обявяват война на СССР. Защо ли? Много просто: защото не смятат СССР за агресор.
* * *
През цялата война емигрантското полско правителство в Лондон демонстрира своето крайно враждебно отношение към СССР. Обратно - позицията на СССР за Полша, изразявана на срещи на “тримата големи” – в Техеран, Ялта и Потсдам - е ясна и категорична – Москва е заинтересована следвоенна Полша да бъде силна, териториално уголемена и да събере в новите си граници възможно най-голяма част от полския народ.
А за непосредственото освобождение на Полша съветските народи заплащат с живота на 600 хиляди свои синове.
Въпреки съпротивата на западните му съюзници, особено на У. Чърчил, СССР налага осем и половин милиона немци да бъдат изселени от Силезия и Западна Прусия, за да се освободи “жизнено пространство” за полския народ.
И не е парадоксално това, че истинският архитект на съвременна Полша е Й. В. Сталин, а това, че „благодарна“ Полша днес възхвалява своите западни съюзници и хули „злия тиранин Сталин“.
* * *
И така, темата за началото на Втората световна война още дълго ще събужда на Запад духа на омразата към Русия. А това кой друг дух ще се събуди в полското национално съзнание, зависи от политическия елит на Полша. Но няма съмнение, че в близко бъдеще там ще властва духът на русофобията, на омразата към всичко руско.
Чак до времето, когато верният на Полша съюзник в НАТО и Европейския съюз Федерална република Германия поиска потомците на изгонените от победителите в голямата война осем и половина млн. немци да се завърнат в историческите си земи.
