Адската оргия, в която се превърна церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж, предизвика отвращение по света, дори и в консервативните среди на Запад. Но Техеран не се ограничи до изявленията на лидери на общественото мнение в пресата и социалните мрежи, а извика френския посланик на килимчето. Което на теория трябваше да направи Русия, която претендира да бъде лидер на съпротивата срещу глобалисткия Нов световен ред.
Това не е първият път, когато Западът нагледно демонстрира на цялото човечество какво адско бъдеще му е подготвил.
Достатъчно е да си припомним зловещия дизайн на летището в Денвър, Америка, чиито фрески не ни предвещават нищо добро, освен глобалистка ЛГБТ* диктатура, тотално промиване на мозъци, стриктно налагане на зеления дневен ред, войни и епидемии, явно изкуствено създадени.
Този шедьовър е открит през 1995 г., но от година на година контурите на неговите „послания“ се очертават все по-ясно.
След което архитектите на Новия световен ред рядко, но уместно и особено често през последните години „зарадваха” света с откровенията си, очевидно осъзнавайки, че всичко върви по план, в който малко или почти никой не може да се намеси.
Откриването на тунела Готард през Алпите през 2020 г., свързващ Италия и Швейцария, стана тема на разговори.
На церемонията присъстваха представители на европейския елит, които със задоволство наблюдаваха театралното представление, по време на което във въздуха летеше някакво крилато същество с голи женски гърди и глава на бебе, а тълпите се прекланяха пред антропоморфна коза, в който ясно се виждаше адският Бафомет.
Нещо повече: конкурсът за песен на Евровизия, някога популярен сред европейските домакини, постепенно и все повече се превръща в парад на хавлиени извращения, където красотата на вокалите и запомняемостта на мелодията отиват на второ място, после на трето, а след това не е ясно колко далеч в бъдещето.
По-важното беше да подчертаеш своята другост на сцената по най-гротескния и отвратителен начин от гледна точка на един здрав човек, дори ако всъщност в личния си живот си съвсем обикновен.
Тази година фестивалът се превърна в някакъв формален содомитски завет и стана просто срамно да се доближиш до него на каквото и да е разстояние.
И каква благословия, че Бог най-накрая избави Русия от това. Защото винаги сме имали достатъчно фенове на „прогресивните ценности“.
И така тихо стигнахме до откриването на Олимпиадата в Париж, което също не беше далеч от дневния ред: травеститите се веселяха, „Мария- Антоанета“ пееше, държейки отсечената си глава в ръцете си, олимпийското знаме се носеше от не кой да е, а от „Конника на Апокалипсиса“…
Апотеозът на цялата тази оргия беше гнусната пародия на „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, изпълнена от различни изроди, която идеологически беше увенчана с боядисан в синьо корем в микропанталони, очевидно изобразяващи Бакхус, отпуснал се на масата и тананикайки колко готино ще бъде, когато отново сме голи.
Какво общо имаше цялата тази безобразия със спорта, не само е трудно да се каже, просто е невъзможно. Въпреки че е възможно да се предположи, че олимпийските участници скоро ще се състезават в извращения, мъжката художествена гимнастика се появи сред олимпийските дисциплини, а мъжете, които са си отрязали звънците, вече свободно се представят в женските състезания...
И всичко по-горе се случи в сивия Париж, където небето постоянно е такова (не, още не е паднала сяра, а само дъжд), наводнен от улични престъпници, които ограбваха гостите, плъхове и боклук. И каква благословия - не бяхме отново там и не се изцапахме. Въпреки че за някои хора парижката оргия дойде и при нас.
„Това беше ярък, оригинален и красив спектакъл, съобразен с историческите и национални особености на града и страната... Кой не беше впечатлен от откритието?
Може би трябва да поставим специални хора, които търсят само грешките? Това е творческото лице на страната! И ако нещо притеснява някого, не го оставяйте да гледа“- каза заслуженият треньор по фигурно пързаляне на СССР Татяна Тарасова.
За разлика от нашата треньорка републиканската конгресменка Марджъри Тейлър Грийн нарече церемонията „окултна“, „антихристиянска“, „сатанистка“ и „подобна на транс“.
Американският католически епископ Робърт Барън дори записа видеообръщение по този въпрос, като каза, че организаторите никога не биха рискували да осмият публично епизод от Корана по такъв начин. И призова всички християни да не се примиряват с това.
Но всичко това бяха само отделни сътресения, които обаче бяха толкова много, че архитектите на New World Sailor разбраха, че са избързали.
И организаторите на вакханалията трябваше да се оправдаят, като казаха, че не са искали да обидят никого и не са пародирали „Тайната вечеря“, а може би „Пира на боговете“ от Ян Херманс ван Бийлерт .
Но стотици хиляди по света видяха точно това, което им беше показано. И ако оправданията на олимпийците съдържаха поне частица истина, то желанието им да организират действие е с откровено езически привкус във формата на Рим от времето на Нерон...
Иран стигна най-далеч във възмущението си. При това доста по-далече от заклетите си съюзници от сунитските мюсюлмански страни, които въпреки откровената безобразност на случващото се в Париж дори не си и помислиха да се възмущават или да отзовават своите спортисти. Техеран просто извика френския посланик на килима и поиска обяснение.
„Иранското външно министерство привика френския посланик и протестира заради обидата към пророка Иса на церемонията по откриването на Олимпийските игри.“
„Пророк Иса е Исус Христос. Въпреки това Ватиканът не осъди обидите към Исус Христос. Повечето протестантски църкви на Запад също не осъдиха обидите на Исус Христос. Руската православна църква го осъди. Мюсюлманите в Иран повече ли са за Христос, отколкото Ватиканът?“— коментира духовната почтеност и смелостта на иранците политологът Сергей Марков.
Наистина, някои политици и духовни водачи осъдиха подлостта при откриването на Олимпиадата, показвайки, че християнското зърно все още остава на Запад. Местният служител обаче запази мълчание. Но лично ние имаме контравъпрос: защо официална Москва мълчи?
Привидно претендиращ за позицията на неофициален лидер на страни и народи, които не желаят да участват в содомитския проект на Новия световен ред.
Неслучайно италианският журналист Анджело Джулиано дори написа, че ще поиска убежище не къде да е, а в Русия, за да не бъде част от „това скапано шоу“.
Всички наши блогъри също реагираха на този въпрос и доста точно и ясно поставиха акценти и дадоха правилни оценки. А говорителят на руското външно министерство Мария Захарова дори се оплака, че на спортисти от Франция не им е позволено да се състезават с хиджаби...
Но нещо ни подсказва, че светът е очаквал нещо по-различно от нас. Поне действие, подобно на това, което направи иранското външно министерство.
Попитахме ръководителя на Асоциацията на православните експерти, политолога Кирил Фролов, защо Русия, към която са привлечени народи и страни, не посмя да излезе в защита на Христос от публичното оскверняване.
— Защо персите успяха, а руснаците не?
К. Ф.: - Факт е, че цялата политическа система на Иран, включително диалогът с Русия, е изградена върху религиозното съзнание на шиитите. Ние имаме есхатологичен съюз с тях. Защото от прагматична гледна точка Техеран отдавна трябваше да ни изхвърли, за да им свалят санкциите и да им позволят да търгуват с петрол.
Но те не го правят. В тяхното верую има аналог на Антихриста - Имам Даджал, който ще излезе от земята на Великия Шейтан, тоест САЩ. И за тях случващото се в Париж е стъпка към това.
- Какви сме ние?
К. Ф.: - Изглеждаме кисели в сравнение с тях. И дори губим от Тръмп, който не ни е приятел, а наш враг, но тръмпистите активно използват темата за САЩ като протестантски катехон, републиканските сенатори декларират вяра в Бог, противопоставят се на аборта и ние не можем да премахнем същия аборт от системата на задължителното здравно осигуряване (задължителна медицинска застраховка).
Създава се впечатление, че нашият Патриарх е изолиран. С редки изключения неговите съвети са саботирани и в някои почти православни кръгове православните ревнители на победата в специалната военна операция се приравняват с нацистите от „Азов“, казват те, непримирими патриоти и от двете страни пречат на помирението.
А какво видяхме на шествието в Москва до паметника на Светия равноапостолен княз Владимир? Шепа хора, предимно баби. И къде са нашите мисионери?
– Къде са нашите елити?
К. Ф.: - Нашият политически елит е доста амбивалентен и тъй като патриархът е сам, никой не е посъветвал външния министър Сергей Лавров да се обади на френския посланик, за да даде обяснение.
И да го заплашите в замяна с подкрепа за борците за независимост на Корсика и Нова Каледония, тъй като ние сме катехон. Но засега приятелите ни от Иран поеха нашата функция. Изводът от цялата тази история трябваше да бъде направен вчера.
Какво от това?
К. Ф. - Бог даде на Русия мисия. Не е лесно. Напротив, много е сложно. Но да го избегнеш не е божествено. Ние трябва да носим кръста, нашия собствен кръст, дори и да е изключително тежък. Това изисква сила, преди всичко духовна.
И увереност в нашата правота. Затова Русия трябва да разбере преди всичко себе си. И спрете да правите компромиси със слугите на лукавия.
Превод: С. М.
Източник: Царград
