Нищожният Атанас Атанасов, който, за срам на България, носи генералски пагони и смята да получава доживотна депутатска заплата, се опита в присъщия си карикатурен стил да оклевети личността на Георги Йорданов. Ако имах външността, физическия и морален ръст и позорната политическа биография на Наско-гномът, никога не бих застанала на трибуната да бълвам хули срещу г-н Г. Йорданов, защото те моментално биха се обърнали срещу мен, хулителя. В случая имаме пример за забавната глупост на „Гнома“, която само извади на бял свят миналото му на доносник и дребен лакей по време на възродителния процес - с което признавам, не бях запозната, но което ме кара още по-силно да го презирам.
Във върховната власт на комунистическия режим в България, имаше не един и не двама безкомпромисно чисти деятели. Най-личният и най-безспорният сред тях е Георги Йорданов. Срамно е отрепките от днешната търгашеска „политическа класа“ да го петнят. Отвратително е и българското общество да приема с мълчание техните скверни ругателства. Това са поредните хули, не към лицето Георги Йорданов, а към България. Георги Йорданов е единственият, който реално е заслужил да бъде удостоен с орден „Стара планина“ от трийсет и пет години насам. Погледнете списъка на лауреатите - повечето са политически еднодневки, дипломати, случайно мярнали се наоколо, чуждестранни държавни глави, навредили на България и безличия, чиито имена тутакси се забравят, защото не могат за бъдат свързани с никакво културно и народополезно дело. Сред наградените са Симеон Сакскобурготски, Исак Паси (татето на Майната му на Православието), Георги Пирински, Максим Стависки и дори Вартоломей Вселенски. През 1997 г. с това най-високо отличие е удостоен и Джордж Сорос - „за изключителни заслуги в развитието на българската култура“. Каква гнусота - злият демон, който поруга българската културна идентичност и почти я унищожи, е награден за чудовищната си гавра над България.
В продължение на десетилетие - след смъртта на Людмила Живкова - г-н Георги Йорданов ръководи българските културни институции в духа на най-добрите възрожденски традиции. Той връща блясъка на много имена на български творци, обречени на забвение от тоталитарния режим. Дава възможност за пълноценна изява на много писатели, премълчавани заради своето несъгласие с оценката на тогавашната действителност. Отстранява догматизма в изкуството и културния живот. Отваря България за Европа, като негов критерий не е политическата обвързаност на европейските културни дейци, а техните достижения в изкуството. Той привлича Херберт фон Караян в България и нашата страна става една от любимите дестинации за гастрол на великия диригент. Благодарение на Георги Йорданов българският гений Борис Христов, комуто дотогава е забранено да се връща в Отечеството, не само е посрещнат у нас с овации, но и осъществява грандиозни по своя замисъл и мащаб творчески планове.
Георги Йорданов е инициатор и двигател на модернизирането на българското университетско образование - създаване на нови дисциплини и изхвърляне на схоластичната плесен от аудиториите.
Аз имах късмета да бъда студентка в СУ „Св. Климен Охридски“, когато г-н Г. Йорданов стоеше начело на българските културни власти, и високо заявявам, че по негово време ние, българските студенти от 80-те години на 20 век, не само не сме били потискани от режима, а напротив - бяхме много по-свободни, по-свободомислещи, по-начетени и постигнахме по-високо ниво на професионална подготовка от западната академична младеж.
Като студентка в трети курс на Историческия факултет на СУ аз бях от първите, които се записаха да изучават специалността „Културология“, учредена по инициатива на г-н Георги Йорданов.
Моя милост имаше историческия шанс да бъде млада и да се формира като личност по времето, когато начело на българската култура стоеше един във висша степен интелигентен и мъдър държавник - служещ на националния идеал, а не на личните си интереси и задгранични господари. Тогава България не беше колония и заден двор, а силна и уважавана страна, чиито хилядолетни културни достояния бяха зачитани в Европа и света.
Президентът Румен Радев, на когото по време на двата му мандата често се налагаше да раздава държавни отличия по предложения и решения на Министерския съвет и с орден „Стара планина“ бяха отличавани не най-заслужилите към България, ако днес може да награди най-сетне и един достоен културен деец, с непререкаем принос към Родината, трябва да връчи това отличие най-напред на г-н Георги Йорданов.
Мненията на гномовете са без значение. На тиквите също.
