„Конституцията може да се пипа, но не може да се опипва“, казваше покойният Гиньо Ганев - човекът-парламент. Преди съдружниците от разпадналата се „сглобка“ и подкрепящото я „евроатлантическо мнозинство“ да са разбрали „позор ли е, или слава“ поредният шаблонен доклад на ЕК за напредъка на България по въпроса за върховенството на закона, като гръм от ясно небе се стовари дълго чаканото решение на КС относно конституционността или противоконституционността на измислените от Христо Иванов „на мазно турско кафе“ в скута на Делян Пеевски норми в 6-ата поправка на основния закон.
Отхвърлен като противоречащ на конституцията бе целият текст, предвиждащ разделянето на ВСС на Висш съдийски и Висш прокурорски съвет, както и механизмът за избиране, мандата и контрола на главния прокурор. В замяна на това КС не намери кусур на текстовете, предвиждащи лица с двойно гражданство да стават български народни представители, ако са живели в страната през последните 18 месеца. Те обаче няма да могат да стават министри. При настоящото разцепление на ДПС между Пеевски и Доган опасността българското НС, а защо не и Европейският парламент да се напълнят с български преселници в Турция, притежаващи и български паспорти, не изглежда да тревожи бюрократите в Брюксел. Какво тогава нарече „напредък“ ЕК? Нали констатира, че у нас още няма осъден за корупция по високите етажи на властта? Ерго, няма никакъв напредък в борбата с корупцията, основният мотив на съдебната реформа, която проповядваха Христо Иванов и съдружниците му. Самият автор на гореспоменатата поправка каза, че съдебната реформа е отишла в коша за боклук, наречен Филчев. Защо Филчев, а не Татарчев или Гешев, примерно казано? Фразата „Над мен е само Господ“ принадлежи не на Никола Филчев, а на Иван Татарчев, а Иван Гешев се само провъзгласи за божи инструмент на земята.
Обявявайки за противоконституционни приумиците на Христо Иванов, подкрепени от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, на практика КС ги обвини в безсмислено губене на парламентарно време, чийто резултат – 6-ата поправка в Конституцията, е почти пълен провал. Казвам „почти“, понеже по въпроса за правомощията на президента да назначава служебен премиер и правителство КС се раздели на две половини от по 6 съдии. Съдиите Павлина Попова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приеха, че всички изменения във въпросната поправка са противоконституционни, а съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приеха, че промените не са противоконституционни. Включително ограничаването на президентските правомощия при избора /от един кратък списък, включващ председателя на НС, председателя на КС, управителя и подуправителите на БНБ, председателя и заместник председателя на Сметната палата, омбудсмана и неговия заместник, б. а./ и назначаването на служебни премиери и министри в служебните правителства. Както и възможността хора с двойно гражданство да стават народни представители и превръщането на Народното събрание в постоянно действащ орган. При положение че преценяват на базата на една и съща Конституция, как половината членове на КС решиха, че промените са противоконституционни, а другата половина решиха, че не са? Очевидно е, че онези съдии, които подкрепиха на практика обезвластяването на държавния глава Радев, са изпълнили политическа поръчка, давайки аргументи на критиците на КС, които го обвиняват в политизиране и опартизаняване: от страна на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, които дружно подкрепиха в НС въпросните поправки. Впрочем храна за подобни обвинения е имало и в миналото, когато хора, гладували срещу Конституцията, като Георги Марков и Филип Димитров, станаха конституционни съдии. А участието на бившия юрисконсулт на психиатрията в Русе Десислава Атанасова в преценката на текстове, на които е съвносител, може да не е незаконно, но при всички случаи е неморално. Още повече че преди да попадне в КС, тя нямаше и един ден съдийски стаж. Последиците от ремонта на текста за служебното правителство ги видяхме веднага след последните парламентарни избори, когато президентът задължително трябваше да избере от „домовата книга“ председателя на Сметната палата Димитър Главчев. Защото от ЕЦБ не желаят политизирането на БНБ, постовете омбудсман и заместник- омбудсман са вакантни, председателят на КС няма да се съгласи, а председателят на 50-ото НС Рая Назарян не може да мръдне без благословията на Бойко Борисов. Защо му е на Борисов да насажда Рая в чужд полог, като си има Главчев? Той единствен вече се „съгласи“ да седне на премиерския стол, ще го направи и повторно. И не само ще седне, ами и ще се самоназначи за министър на още няколко министерства, както направи с Министерството на външните работи. Следващия път може да поеме и вътрешните работи или още няколко министерства: така или иначе нашите управляващи не решават нищо без „синхронизиране с Посолството“.
Очаквано в понеделник на 29 юли президентът Радев да обяви на кого ще връчи третия мандат за съставяне на правителство на ИТН. На фона на неликвидираните последици от пролетните наводнения, продължаващите летни пожари, „зарята“, довела до смъртта на няколко души във фабриката за пиротехника до село Гара Елин Пелин страната тръгва към поредните предсрочни парламентарни избори: седмите за три години! Отново под ръководството на Димитър Главчев, който най-вероятно ще продължи своята авантюра в МС. „Надежда всяка тука оставете!“, пише на входа на чистилището в Дантевия „Ад“. През това относително мъртво откъм други забележителни събития време валят двустранни критики към КС: защо е отхвърлил съдебната реформа и защо е запазил текстовете, ограничаващи правото на президента да назначава служебни премиери и правителства. Добре дошли в действителността, която цял народ осъзнава и ненавижда, но в която чудесно съжителстват разноцветни политически гъсеници, които гризат не само Конституцията. И междувременно обещават пак „промяна“ и „реформи“, ако получат достатъчно подкрепа от избирателите. Няма да им излезе играта след онази позорна „сглобка“, дошла след клетви „Никога с Борисов и Пеевски!“. ПП-ДБ загубиха близо 2/3 от своите гласоподаватели, ГЕРБ загубиха 150 000, а ДПС се разкъсва от вътрешни напрежения и конфликти между „деребеите“. Голям плач и скърцане със зъби ще падне, ако една или две от съставките на „евроатлантическото мнозинство“ не успее да прескочи изборната бариера за влизане в 51-ото НС. При намаляващата с всеки избор избирателна активност дори този, който се класира пръв, ще е като едноокия в царството на слепите. Пак ще има пазарлъци, предложения за предизборни споразумения, меморандуми и ултиматуми. И вероятно пак ще ни управлява служебно правителство до следващите извънредни избори.
Край на приказката за съдебна реформа и борба с корупцията! Народът може да бъде излъган веднъж или два пъти, но не и непрекъснато. Защото ако за трети път се хване на голите обещания на политическите шарлатани, значи си заслужава съдбата.
Какво тук значи някакъв КС, който стои непопълнен, подобно на други регулаторни органи. За ВСС да не говорим, нито за КП КОНПИ, върховните съдилища и прокуратурата. На всичко отгоре мандатът на редица кадри, включително в КС, изтича. Ерго, проблемът с кадровия дефицит в системата на правосъдието ще се задълбочи въпреки запазването на 7-годишния мандат на тримата големи. Включително на главния прокурор, чиито функции изпълнява като и. д. Борислав Сарафов. Добре че КС поряза мераците на герберската калинка Десислава Атанасова да започне с 9-годишен мандат, вместо да изпълни оставащите 7 години от мандата на своя предшественик.
Съдебната реформа – такава, каквато я бяха намислили Христо Иванов и компания, отиде в коша за боклук. Време е народът да изхвърли на историческото сметище и тези, що толкоз години му пеят: „Търпи и ще си спасиш душата!“ По-точно пеят му за Шенген, Еврозоната и парите от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, докато го водят към кланицата в Украйна. „Западните лидери могат да се поучат от мисията за мир на Виктор Орбан“, пише Джулиан Фишер в The American Conservative /27.7.2024/. Но нали е казано, че няма по-глух от този, който не иска да чуе, и по-сляп от този, който не иска да види?!
Затова фрау Урсула и нейните подобия в Брюксел възнамеряват на накажат Унгария с бойкот на мероприятията, организирани от ротационното унгарско председателство на ЕС. А тези, които ни управляват в момента в България и се канят да продължат да ни управляват пак, не се учат нито от чуждия пример, нито от чуждите или от собствените грешки. Поради което историята на България е просто едно движение от една катастрофа до друга. Погледнем ли по-нашироко, и животът ни е това, което ни се случва между раждането до смъртта. Както гласи една персийска поговорка, цитирана от конституционния съдия Янаки Стоилов: «Това, което ни идва на главата, идва от главата ни.»
