Пропагандата срещу новия ни патриарх беше толкова очевидна още в първите минути, че се радвам, че благодарение на това, че не следя официалните медии и не гледам телевизия, успявам да мисля самостоятелно и да не попадна в капана на санитарната й цел.
Може би щях да подмина новината за новия патриарх, но пак заради натрапените с пропагандата негативи срещу него наострих внимание - потърсих информация в монашеските среди, изслушах едно негово изказване и сравних това с реакциите на медиите и Вселенския патриарх.
Последният от изброените, Вартоломей I Константинополски, избягал и не се появил на тържествената света литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, която била отслужена от новоизбрания български патриарх Даниил. Така беше отразено от медиите. Дали е избягал или е бил нежелан - не мога да преценя.
Държавният протокол дори изостави новоизбрания патриарх и не го посрещна за церемонията, а го остави на медиите, без той да е наясно какво следва. БТВ е била медията, изпратена да отрази избора на Врачанския митрополит Григорий, но както тя, така и останалите, които са били почти сигурни в този резултат и го „помпаха“ от студията си бяха изненадани неприятно.
Вартоломей (избягалият от светата литургия) е 270-ият Вселенски патриарх и архиепископ на Константинопол учил в Халкинската семинария, Мюнхенския университет, Папския източен институт. Неговото присъствие трябваше да легитимира зависимостта на Българската патриаршия от Константинополската или поне да създаде съмнение в автокефалията на българската църква чрез „белязването“ й към групата на всички, които трябва да дадат „томос“ на „Украинската църква“.
И това НЕ стана с избора на новия ни патриарх. Всички надежди на „папофилите“ бяха попарени. Казано на по-цивилен език, монашеското съсловие, което е дало обет за девство, безбрачие, послушание и строго спазва канона победи църковното, което е по-близо до светската власт, политиката и дори си позволяваше да раздава титлите „архонт“ на хора, които, меко казано, НЕ са безупречни в своя морал и бизнес. Българската православна църква – Българска патриаршия е автокефална „поместна източноправославна църква“. Признатият є през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата „народностна църква“ в Европа.
Тя беше една от 4-те от общо 14-те взаимнопризнати поместни православни църкви, която НЕ УВАЖИ организирания и проведен от Вартоломей всеправославен събор (за първи път от 17-и век насам), през юни 2016 г. в Колимвари (о-в Крит, Гърция). Вартоломей използва за себе си „Пръв сред равни“ - Принципат (на латински: Principat) - условен термин в историческата литература за обозначаване на установената форма на държавно управление в Древен Рим в периода на ранната Римска империя, нещо което НЕ е характерно за българския църковен език.
Преди да се „ослушам“ за тази информация, сякаш интуитивно бях настроена да отхвърля пропагандата, но думите на новия ни Патриарх го затвърдиха окончателно.
Не зная дали е от високосната година, в която и двамата сме родени, дали е от това, че епохата ни е белязала с толкова голямо уважение към СВОБОДАТА, ЛЮБОВТА и ДОСТОЙНСТВОТО, или дали защото този човек е роден в магичните Родопи на Орфей, побеждаващ триглавия змей не с меч, а с песен, но в думите, които чух от него, аз открих надежда, вяра и смисъл в избора му.
Силно се надявам да не греша и именно той да е този, който с мъдрото си слово да разбива всички външни вмешателства и да пази народа ни от деморализацията, която му се налага насилствено. Не беше споменато от медиите, че ръцете на монаха са напукани, защото в последните 20 години той не спира да ги използва за поправки на покриви и строителство на манастир.
Успяха да ни наложат деморализацията за 30 г., затова обратния процес ще отнеме поне 50 г., но все някога трябва да започне.
Ето и думите на Българския Патриарх Даниил, които ме накараха да изпитам надежда и вяра:
„Бог може всичко да направи, но ни е дал толкова високо ДОСТОЙНСТВО... сътворил ни е по свой образ, дал ни е възможност да имаме БОЖЕСТВЕНО ДОСТОЙНСТВО. Един от атрибутите на това божествено достойнство това е НАШАТА СВОБОДА. ЛЮБОВТА МУ да се прояви, да се усвоява, да живеем в любовта само когато ДОБРОВОЛНО Я ПРОЯВЯВАМЕ. Ако бяхме едни МАШИНИ, нищо не би му струвало да ни спаси, но без нашето участие някак си това не е възможно. Господ е пълнота на пълнотите. Ние сме тези, които имаме липси. Постоим няколко часа и огладнеем. Ако не отидем до магазина... Кому е нужно да потърсим храна - на нас. Дори да имаме пълната материална задоволеност в нещата... пак имаме липси, пак има глад. Ако не можем, примерно, да гледаме на чуждия успех, да му се зарадваме, а ни смущава чуждия успех и завистта, себелюбието ни смущават, не може да има МИР. Не може да има ЩАСТИЕ. Ние се нуждаем от някаква промяна в нас.“
Някои политически и либерално „наклонени“ вече знаят какво ги очаква с избора на новия ни патриарх и вероятно се мобилизират да му създават трудности, но аз се надявам, както сега виждаме, така и за в бъдеще да видим, че когато Бог е поруган, той се проявява в своята справедливост към всички, според делата им!
