Продължение от бр. 29
Българският военнопромишлен комплекс води началото си от годините веднага след Освобождението. Оттогава е и първата плеяда българска индустриална интелигенция. Генерал-майор проф. Симеон Ванков е с международна известност. Следват го Стефан Белов, К. Никифоров, Гочо Гочев, ген. Владимир Вазов, първият български оръжеен конструктор Димитър Рафаилов. Сред тях и оръжейникът, по-късно голям български оперен артист, Стефан Македонски. Сред следващите поколения оръжейници е и самолетният конструктор проф. инж. Цветан Лазаров.
Непосредствено след Първата световна война победената, териториално ограбена и икономически катастрофирала България намерила сили да построи нови военни заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, взривни материали, оръжие, дори самолети.
Тези заводи и опитът на специалистите им създадоха основата на военнопромишления комплекс след Втората световна война.
За 4 десетилетия той постигна огромно развитие. Мощностите му се увеличиха стократно, създадени бяха нови продукти и технологии както в традиционните оръжейни направления, така и в съвременни области: бронетанкова техника, специална електроника, оптико-електроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ-радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика и твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство. Израсна мощна научна база със специалисти в института НИТИ, Казанлък, и към основните военнопромишлени заводи.
Един пример с бронетанковото производство: завод “Бета” в Червен бряг, бе построен само за две години. Покритите му площи са над 120 дка. Има уникално оборудване: 4000 и 2500-тонни преси, гилотина за рязане на ламарина с дебелина до 25 мм, линии за газово и лазерно обрязване на метални листове, техника за специални заварки, камери за обемно отгряване на танкови корпуси, кантователи, прибори за контрол, изпитателни стендове и полигони. Произвеждаше бронетранспортьори в ред модификации: универсални, амфибии, спасителни, санитарни, специални защитени срещу газове и радиация, самоходни установки; танкове с оръдия 122 мм, снабдени с наша радио- и оптикоелектроника.
Военнопромишленият комплекс бе изграждан, развиван и ръководен от висококвалифицирани специалисти. Сред тях бяха инж. Марий Иванов, инж. Пеню Кирацов, ген. инж. Август Кабакчиев, инж. Тончо Чакъров, Лозанов, д-р инж. Пантю Карапантев, инж. Богословов, инж. Точев, инж. Христо Минков, инж. Йордан Цветанов, ген. инж. Георги Ямаков, ген. инж. Борис Тодоров, ген. инж. Даиков, ген. инж. Васил Василев, ген. инж. Иван Кошинов, инж. Васил Тюркеджиев, инж. Минчо Йовчев, ген. инж. Стайков, ген. инж. Александър Александров, инж. Климент Вучев, инж. Илия Гунчев, д-р инж. полк. Георги Пешев, д-р инж. Стефан Дамянов, проф. инж. Евгений Гиндев, ген. инж. Тодор Дончев, инж. Стоян Тодоров, проф. инж. Цветан Семерджиев, Иван Дамянов, ген. инж. Иван Колев.
Имахме под 0,1 % от световното специално производство. Въпреки този малък дял експортът му носеше годишен валутен доход на България 1 милиард, а в някои години и до 2 милиарда щ. д. Създаваше се работа на 120 000 души, спираше вноса и задоволяваше основните нужди на армията. Това показва както ефективността на специалното производство, така и причините за отдавнашните желания и опити на чужди сили да ни изключат от тази сфера.
През 1943-1944 г. англо-американската авиация бомбардира военните ни заводи. След войната ги възстановихме за година–две. Много по-тежки се оказаха днешните „бомбени удари” на собствените ни управници. Усърдни слуги на чуждестранни господари, те обявиха военната ни промишленост за престъпна, изоставиха традиционни пазари, затвориха десетки заводи, разгониха специалистите, уволниха хиляди работещи и вече подготвят пълното й закриване. Тези невежи хора дори нямат представа какво рушат!
Военнопромишленото производство не е обикновено производство. То е синтез от науки, нови технологии, висока производствена култура, ред и дисциплина. Успехите му бяха ярък показател за равнището на националния ни индустриален интелект. Разбиването му ще покаже интелектуалната нищета и продажност на днешните ни управници.
Леката и хранителната индустрии се развиваха слабо поради догми на социализма от съветски тип. След 1965 г. картината бе променена.
• Заводите „Витоша”, София, „Дружба”, Варна, в Плевен и в Луковит за мъжки облекла бяха модернизирани и продукцията им се появи на външните пазари.
• Заводът за ризи във Видин по количество и качество на продукцията се нареди сред световните производители и износители.
• „Яница” - Елхово, „Росица” - Севлиево, „Наталия”- Стара Загора, даваха качествен и търсен трикотаж. Заводът в Доспат и сега работи само за експорт.
• Спортните облекла на заводите в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово промениха гледката по ски-пистите. Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев израсна в „Невен”, Елхово. Закупиха се марки и лицензи от „Пума”, „Адидас”, „Виенлайн”.
• Заводът в Чепеларе стана производител на ски „Атомик”. До 1980 г. имаше само спортни гуменки. За 3 години, по лицензи от „Ромика”, „Трейнинг”, „Адидас” и „Пума” заводите в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона чифта маратонки, повече от всички други соцстрани, взети заедно.
• В тази поредица трябва да се включат: обувки от заводите в София, Пловдив, Добрич, Кюстендил, с. Бояново, Елховско, вкл. по френски и японски лицензи; куфари и чанти от заводите в Пловдив и Силистра; пасмантерия от заводите в Ямбол, Първомай и Болярово по белгийски лиценз; конопени изделия от предприятията в Карлово, Русе и Хасково; ленени тъкани от завода в Самоков; килими от заводите в Сливен, Котел и Смолян; копринени платове и изделия от Карлово и Хасково.
• Обновиха се старите, появиха се нови пивоварни – „Астика”, „Ариана”, „Загорка”, „Каменица”, „Леденика” , „Болярка”.
• Модернизирани бяха винарските заводи в Хасково, Търговище, Асеновград, Сливен, Пещера, Перущица, Видинско, Варна, Поморие. Вината ни стигнаха до Япония. Започна се производство на българско уиски “Диво козле” в Асеновград, по шотландска технология. Руският пазар ни направи износител № 1 в света на бутилирани вина.
• Изградиха се нови заводи за безалкохолни напитки и минерални питейни води. Първи в източните страни започнахме производството на „Кока-Кола”, „Пепси-Кола”, „Швепс”. Заводите за минерални води „Горна Баня”, „Хисаря”, „Девин” въведоха високопроизводителни бутилиращи линии и съвременни пластмасови бутилки.
• Консерви – зеленчукови, плодови и месни, произвеждаха десетки заводи в цялата страна. Годишното им производство надхвърли 400 хил. т, 90 % от тях – за експорт.
• Бялото сирене се утвърди като качествен продукт, износът му стигна 30 хил. т. годишно – 100 пъти повече от 1939 г. Появиха се топени сирена, френски сирена „Бри” и „Рокфор”, маргарин „Калиакра” по английски лиценз.
• Започна производство на детски храни. Селскостопанската академия на науките създаде технология и произвеждаше храни за космонавти.
• Изградиха се малки предприятия за колбаси в Садово, Севлиево, София, Ботевград, Видинско и малки квартални хлебопекарни по френска технология.
Тези отрасли бяха развити от стопанските дейци Иван Недев, Дора Белчева, Румен Сербезов, Стоян Жулев, Димитър Ядков, Стоян Киндеков, Петър Петров, Александър Дионисиев, Тодор Тонев, Павел Цветански, Илия Пачев, Жеко Георгиев, Илия Георгиев, проф. Дамянов, проф. Георги Митев, Иван Шипчанов, Велико Ненов, Пантелей Митов, Гено Станчев, Петър Пеев и много други.
Разправата с индустриалния ни интелект започна още от 1990 г.
Изгряваща звезда от БСП, изредил след това няколко други партии, стигнал и до съсипията на “Кремиковци”, в присъствието на посланика ни в Москва заявил на члена на Политбюро на КПСС Ал. Яковлев: “Решили сме да се разделим с кадрите над 35-годишна възраст”. На съвета на Яковлев да помислят, защото това ще лиши България от най-опитните специалисти, “звездата” отговорил: “Обмислили сме всичко”.
Заканата бе изпълнена професионално. Технологията на разрушението включваше:
– разгонване на старите специалисти. Трудът и опитът им бяха отречени, изхвърлиха ги, унизиха ги и ги оставиха на мизерно доизживяване;
– пропъдени бяха по чужбина специалистите от средното и младото поколение – поради липса на перспектива и заради безработицата;
– срина се възпроизводството на нови специалисти като първо бе съсипана научната и образователната системи;
– изоставени бяха традиционните ни пазари;
– банковата и финансовата системи бяха “извън релсите”;
– разпад на националните и регионалните инфраструктури;
– приоритет и господство на дезинформацията, премълчаване на истината.
Ето и примерите:
По данни на БНБ и на Световната банка брутният външен дълг на България в 1989 г. е 9,2 млрд. щ. д. С валутния резерв от 1,38 млрд. щ. д. и с 3 млрд. щ. д. вземания от външни длъжници нетният ни дълг е бил под 5 млрд. щ. д. У нас той бе обявен с цифрата 10,5 млрд. щ. д., после се видя малък на високите етажи на властта и беше преобявен на 12 млрд. щ. д. Пропиляха резерва за 3 месеца. Не положиха усилия да съберат вземанията на страната, или поне да ги продадат на външни банки, проявявали интерес. Даже и при раздутия дълг той е представлявал 227 % от годишния ни валутен приход. Това съотношение за Унгария е било 319 %, а за Полша – 484 %, т. е. България е била в много по-добро положение от тях. Въпреки това единствено нашите управници го определиха като „катастрофа” и обявиха мораториум, т. е. фалит на държавата.
Наш премиер при посещение в чужбина каза, че България преди Втората световна война хранила Германия и дори 530-милионната Европа. Официалната статистика от тези години показва, че износът ни в 1940 г. е бил най-голям от началото на века. През тази успешна година сме изнесли 599 хил. т храни, от които 46,4 % в Германия. Следователно всеки германец е получил от България 10 грама храни дневно. На останалите европейци сме дали храни 2 грама дневно. Пшеница сме изнесли в 5 страни, най-много в Италия, с което сме осигурили на всеки италианец по 1,2 кг зърно годишно. От ябълките ни всеки немец е получил по една годишно. Сирене сме изнесли само във Франция – 46 т, т.е. по 1 грам на французин. Ето това е пример за безогледна дезинформация!
В същото време се премълчават важни факти.
За десетилетието 1980-1989 г. сме имали следния износ: 700 хиляди кари – в 62 страни; 64 хиляди металообработващи машини – в 59 страни; 1,24 млн. електротелфери – в 54 страни; 14 млн. електромотори – в 49 страни; 5,5 млн. акумулатори – в 30 страни; 131 млн. лагери – в 31 страни; 4 млн. т метали – в 34 страни; 17,3 млн. чифта кожени обувки – в 22 страни, 264 млн. м памучни тъкани – в 47 страни; 8,3 млн. м вълнени тъкани – в 32 страни; 8,5 млн. м копринени тъкани – в 30 страни; 223 хил. т сирене – в 25 страни; 1,7 млн. т зеленчуци и консерви – в 59 страни; 1,7 млн. т компоти и конфитюри – в 46 страни; 1,09 млрд. л бутилирано вино – в 53 страни, лекарства за 4,2 млрд. щ. д. – в 90 страни, козметика за 1,5 млрд. щ. д. – в 47 страни. От изброените между 7 и 13 страни са и тогавашни членки на Европейския съюз! Износът ни е бил почти равен на турския и гръцкия взети заедно!
Индустриалните специалисти коварно се представят като закостенели, слепи привърженици на “живковизма”, неразбиращи новото. Използвана бе специфичната им особеност, че индустриалците не владеят политическите пируети.
Истината беше друга: индустриалната интелигенция първа осъзна нуждата и нейни бяха началните стъпки към съвременни промени:
• Още през 1962 г. инж. Пантю Карапантев създаде “Балканкар”, най-динамичният и модерен индустриален комплекс, не само в източноевропейските страни;
• Пак той изгради в 1966 г. в Ловеч предприятие, свързано с италианския гигант „Фиат” за монтаж на леки автомобили;
• В 1967 г. генерал инж. Георги Ямаков построи в Пловдив предприятие за френски коли “Рено”. За 3 години у нас се появиха 10 хиляди леки автомобили „Булгар Рено” и „Фиат”. В 1971 г. мощностите бяха закрити под външен натиск.
• Инж. Георги Георгиев в 1967 г. подготви създаването на смесена българо-японска корабостроителна фирма във Варна. Външни и наши бюрократи спряха начинанието, Георгиев бе държан 6 месеца под домашен арест.
• През 60-те години Георги Найденов и инж. Тончо Михайлов сключиха договор с „Кока-Кола”, България първа от източноевропейските страни започна производство. Скоро и двамата бяха уволнени, Найденов влезе в затвора.
• По инициатива на специалистите ни имахме най-много закупени западни лицензи в рамките на СИВ, в т. ч. от „Перкинс”, „АЕГ”, „Бош”, „Плеси”, „Варта”, „Хлорайт”, ,,Линде”, „Брокхаус”, „Шалтбау”, „Цандрадфабрик”, „Шльойман”, „Шверте”, „Кесборер-Сетра”, CSF, „Хьост”, „Атомик”, „Адидас”, „Пума”, „Ромика”, „Кока-Кола”, „Пепси-Кола”, „Морандо”, „Келер”, японски, шведски и други фирми.
• През 80-те години първи в соцсистемата започнахме изграждането на малки и средни предприятия без централизирано държавно планиране и финансиране.
Единствено ние закупихме индустриални мощности в Германия и Австрия. Според деформираното мислене на чужди и наши политици и икономисти това било престъпление.
Предложенията ни за конкуренцията, риска, финансовия фалит, отпадане на валутния монопол при условията на държавна собственост не бяха приети.
Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Тодор Живков: “Около вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за “мини-ФРГ” и “мини-Япония”, не трябва да ги държите повече близо до вас!”
Това беше заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция. От Политбюро на БКП после изхвърчаха двама специалисти…
Само след 3 години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, политикономисти и медийни играчи се преустроиха по невероятен начин като „антикомунисти”. Те, които отричаха и отхвърляха инициативите ни за връзки със западни производители, сега обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.
Животът се оказа безкрайно сложен. Горбачов днес е жалка фигурка. Някои от последователите му у нас ги застигна фатална съдба. Индустриалното производство падна под 40 % от това през 1989 г. Разрушени са стотици заводи, изчезнаха цели отрасли.
Истинските причини за тази всеобхватна разруха стават все по-ясни. Зад сините и червени мечти за „промяна”, зад политическите страсти вече прозират интересите и на световните сили, целите им са вече видими – да прекроят света в началните десетилетия на нашия 21 век, да извършат непознато досега в човешката история разделение на хората на малцина свръхбогати и огромна беднота, която затъва във все повече мизерия и физическо и морално израждане. И да ги подпомогнат местните елити, вече видяхме с какви средства и как бе направено на собствения си гръб.
Разбиването на индустриалния ни интелект
бе извършено във време, когато се решава съдбата на България за десетилетия, а може би и завинаги. Това не беше случайно. Изпълнителите получиха задача, под прикритието на мъгляви слова за „промени”, за „нови ориентири”, за „глобален свят”, за света като глобално “село”, да пропъдят българската промишленост от международните пазари и да я ликвидират.
Индустриалните интелектуалци естествено нямаха място в извършването на подобен процес. Защото строгите изисквания на производството и прецизността на точните науки възпитават взискателност, самодисциплина, обективност, категоричност, недопускане на низкопоклонничество и най-вече – възпитават във вътрешна чистота. Хора с такива качества нямаше как да допуснат разрухата.
Само българските индустриалци можеха да поведат икономиката ни по сложните пътища на истински промени.
И затова първо се разправиха с тях!
