В епохата на т. нар. глобално затопляне все по-хищническото използване на природните ресурси и свръхпроизводството на развитите страни населението на земята все по-настоятелно изпитва недостиг на храни, вода, чист въздух и енергия. Нарушавайки естествения ход на природата и натоварвайки почвените и поземлени ресурси, населението през последните 40-50 години консумира повече храна и други продукти, отколкото произвежда. Нарастването му, което през 2024 година достигна 8 млрд. души, ще продължи да бъде основният фактор за увеличеното търсене на храна. По данни на ООН и ФАО 10% от населението живее в хронически глад. Същевременно 19% от храната се изхвърля! И това е само един от парадоксите на т. нар. демократичен капитализъм!
Днес светът за първи път е изправен пред продоволствена, икономическа и мигрантска криза. Някои учени считат, че за да се справим с глада е нужна втора „зелена революция” на съвременните познания за гените и генното модифициране на културите, но съществуват и съмнения, че продоволственият проблем няма да бъде решен чрез този модел.
Почвата със своето най-ценно качество – плодородието, и земята със своето незаменимо качество – продуктивността, са основните средства и фактори, които могат да произвеждат устойчиво необходимата продукция за изхранване на населението. При рационалното им ползване и натоварване те компенсират загубите от деградационните процеси (в природата и обществата), причинени от сушата и климатичните въздействия. Ето защо науката е призвана да изучава процесите, които протичат в природата и обществото, и да предлага конкретни решения.
АГРАРНАТА, В ЧАСТНОСТ ПОЧВЕНАТА НАУКА,
е задължена да следи и изучава процесите във вътрешен и външен план, да ги анализира и да съдейства в решаването на големите социални предизвикателства. В тази връзка европейската програма „Хоризонт 2020” включва и следните приоритети: устойчиво земеделие, безопасност на храните, здраве, технологии и биоикономика, демографски промени, чиста ефективна енергия, климатични промени, ресурсна ефективност и суровини, приобщаващи иновативни и сигурни общества и други. От посочените социални предизвикателства не съществува проблем, който да не може да се реши от човека и неговите високи професионални качества.
Правилните решения, организация и управление на почвените, поземлените и човешките ресурси имат първостепенно значение за устойчивото развитие на селскостопанското производство. Историческият преглед показва, че тази триединна парадигма в определени моменти е ускорявала или забавяла развитието на човешките общества. Аграрната, респ. почвената наука, е задължена да анализира и да оценява икономическите рискове от всякакво естество, да предлага иновативни технологии за навременното им пресичане и преодоляване. При новите условия, за разлика от националните реалности, на международно равнище, тя се доказа като уважавана структура, включена е в европейските и световните институции и техните информационни системи и участва активно във формирането на научната политика за почвите и земята.
Досега в нашата страна управлението на почвените и поземлени ресурси винаги е било политически въпрос, пряко свързан с административните порядки на МЗХ. Именно под ръководството на МЗХ бяха извършени поземлената и аграрната реформи. След промените почвената наука винаги се е стремяла със свои кадри и разработки да подпомага тези реформи и процеси, като е давала конкретни предложения, препоръки и съвети за успешното прилагане на управленски, технологични и законодателни решения. Въпреки това единици са факторите в държавата, които се вслушват в нея. И това не е случайно.
В началото на промените учени аграрикономисти и почвоведи проведоха проучвания за начина на възстановяване на земята, т. е. дали да бъде в реални или идеални граници. Установи се, че над 90 % от собствениците желаят тя да бъде възстановена в идеални граници. Резултатите бяха оповестени навреме сред широката общественост от проф. В. Мишев и неговия екип. Въпреки това през 1991 г. под давление на президента Желю Желев бе приет Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и на базата на него земята бе възстановена в реални граници. Известно е също, че така не постъпи нито една страна от Централна и Източна Европа. За да бъде хаосът още по-пълен, друг „национален политик, държавник и реформатор“ наложи сбърканата и противоестествена за нашите условия Програма „Ран – Ът“, която предложи в нашата страна да има два научноизследователски института – по растениевъдство и животновъдство. Програмата бе разработена от двама атлантически пратеници, които „дадоха своя принос“ 40 % от земята и територията на страната да стане демографска пустиня, според анализи на учени от БАН. Това са капитални грешки, които съвсем не са случайни и които и днес забавят развитието на българското земеделие и аграрната ни икономика.
Друга необяснена случайност са твърде непоследователните административни и законодателни решения бяха взети без съгласуване с науката относно изграждането на институционални организации за управлението на почвените и поземлени ресурси. В началото на промените бе създадена Национална почвена служба по американски модел, която впоследствие бе трансформирана в Изпълнителна агенция за почвени ресурси. Същата беше закрита поради „несправяне с националните задачи“ през 2011 г. с Постановление № 176, а дейностите й бяха прехвърлени към Института по почвознание „Н. Пушкаров” с решение да бъде изградена нова структура и тя да бъде обезпечена с необходимите кадри. Такава структура със съдействието на МЗХ не бе създадена. Напротив, кадрите последователно бяха съкращавани и пенсионирани. Отговорни учени с минимални средства и кадри на Почвения институт и за сметка на други научни задачи и дейности изградиха център за иновационна, научно-приложна и внедрителска дейност въпреки забраната да се изгражда такъв! Почвената наука и научната общност още в началото на промените осъзнаха необходимостта от комплексното и интегрирано управление на почвените и поземлените ресурси, както и вредата от наложената по необясними съображения политика.
Екип под ръководството на проф. Т. Бояджиев и моя милост препоръчахме на МЗХ да се създаде Държавна агенция за земята (по подобие на Комитета по земята към ЕК), която да обхване всички дейности на управление на тези важни за икономиката ресурси (от запазване и повишаване на почвеното плодородие, почвения и агрохимически мониторинг до кадастъра и регулационните функции), които в момента се изпълняват от различни институции и структури, а отсъства необходимата координация и съгласуваност между тях. Идеята неколкократно бе предлагана през изминалите близо 30 години и продължава да се поддържа, вкл. и от учени от други научни организации.
По-нататък науката в лицето на проф. Т. Пандов (впоследствие Министър на МЗХ) подкрепи и предложи френския модел за стопанисване и управление на почвените и поземлени ресурси и изграждане на кооперативи (сдружения) в земеделието, чиято дейност във Франция се ръководи от Национална асоциация за земеделско развитие и дружества за земеустройство и земеделско настаняване. Асоциацията осъществява връзката между държавната власт и земеделските кооперации при разработване на основните елементи на националната земеделска политика. А те са особено важни и отговорни: изпълнение на научноизследователски програми; консултантско и информационно обслужване на земеделските стопани; програми за обучение на земеделските стопани и на специалистите от службите за разпространение на земеделска информация и пр. Дружествата за земеустройство и земеделско настаняване имат за цел организацията на поземлените ресурси, настаняване на нови земеделски стопани и намаляване размера на крупните ползватели на земя. Лично министърът на земеделието на Франция Анри Нале пристигна у нас, срещна се своя колега проф. Георги Танев и между многото разисквани въпроси специално препоръча земята да не се декомасира, като отбеляза, че комасацията е постижение на българското земеделие, което Франция не е постигнала за 200 години. Със съдействието на МВнР на Франция Българската асоциация на франкофоните с председател Ив. Мицов и специално изпратени френски експерти беше разработен, преведен и публикуван един много важен документ с 26 раздела на 163 страници, обхващащ всички дейности за реформиране на българското. Негово заглавие е „Политика, организация и развитие на земеделието във Франция”. Френският модел беше подкрепен от тогавашното ръководство на земеделието с министър Кр. Трендафилов и редица учени, между които професорите Н. Тодоров, Б. Стоименов, М. Теохаров, Й. Костадинов, М. Боновска и др. Много важни разработки по този модел направи доц. Вуто Христов. Той не само му даде широка гласност, но и ангажира редица държавни и обществени организации за неговото внедряване. За съжаление, и това не е странно, френският модел не получи необходимото одобрениe. Така дуализмът в земеделието – свръхразпокъсаност и свръхконцентрация на земята, се разви в пълна сила.
Науката и чуждият опит не бяха използвани ефективно и последствията от това продължават да влияят негативно върху развитието на българското земеделие.
ГОЛЯМОТО РАЗДРОБЯВАНЕ НА ЗЕМЯТА
стана печалният и незаобиколим факт в нашето земеделие, а Агенцията по кадастър отчете, че земята е разпокъсана на 19,5 млн. поземлени имоти с 2 млн. собственици, от които 700 хил. активно се занимават със земеделие. Малко по-късно земеделският министър Нихат Кабил отчете, че в районните съдилища са заведени над 340 хил. искови молби, които се придвижват в различните етажи на съдебната система. Конституционният съдия Георги Марков заяви, че те са 500 хиляди! Тези решения и процеси поставиха началото на организирания хаос в поземлената и аграрна реформа в страната, на влошаване на поземлените отношения и демографската криза. За зла участ през 1992 г. бе приет от правителството на Ф. Димитров Закон за ликвидационните съвети, какъвто не е прилаган в нито една страна в света. Чрез него бяха закрити земеделските стопанства и те не можаха да прераснат в сдружения и собствениците да станат акционери чрез земята си и материално-техническата и производствена база, каквото бе предложението на редица учени и каквото решение взеха всички страни от Централна и Източна Европа. През 1999 г. НС отмени член 5, ал.1 и 2 от ЗАЗ, приет през 1996 г. Вместо фермерско, фамилно, органично (биологично) земеделие, чрез което може да се запази и повиши органичния въглерод в почвата, респ. почвеното плодородие, мащабни размери придоби едрото, арендаторско монокултурно и интензивно земеделие. Арендаторите на крупни земеделски земи не се интересуват от агроекологични подходи в производството, нито от почвеното органично вещество, което изтича в реките и в морето. Същевременно промените в чл. 5 на ЗАЗ ускориха необратимо разрушителните процеси в българското село и предизвикаха демографска катастрофа. И не се намери институция, която да потърси отговорност за погрома.
Развити европейски страни предложиха проверени решения от своята практика. С подкрепата на Кралство Нидерландия и правителствената му служба през периода 2006-2013 г. бяха разработени съвместни проекти на два пилотни обекта за управление на почвите, земята и водите в условията на уедрено земеделие. Почвеният институт през 2007 г. под патронажа на Селскостопанска академия реагира навреме и проведе научно-практическа конференция под надслов „Актуални проблеми на комасацията на земята в България”. Материалите от конференцията бяха публикувани в отделен труд и предложени на съответните държавни институции. За чест на учените бе представена цялостна концепция за агроекологичен подход за окрупняване на земята. Съобразно агроекологичните и местните условия бяха препоръчани следните начини и форми на уедряване на земеползването: 1. Фундаментална (цялостна) комасация на едно землище в дадено селище; 2. Фундаментално-блокова (частична) комасация или окрупняване на земята на отделни блокове или част от землището; 3. Водно-стопанска (хидромелиоративна) комасация с цел запазване на напоителните системи; 4. Уедряване на земята чрез арендуване; 5. Уедряване на земята на данъчна основа; 6. Уедряване на земята чрез пазарни механизми; 7. Уедряване и комасация на земята в нарушени, замърсени и подлежащи на мелиориране територии. Посочени бяха и условията и изискванията, при които собствениците на земята ще решават тези въпроси.
Въпреки усилията на учените и огромната работа закон за комасацията не бе приет. Остана да действа приетият в периода 1997-2001 г. от правителството на Ив. Костов механизъм, изцяло подчинен на неолибералния подход на земеползване. Дребните и средните собственици и земеползватели останаха незащитени и не бе опазено почвеното плодородие. Този подход позволи да се окрупнява, стопанисва и купува в неограничен размер земя и никой не помисли за последствията, които са твърде значими, непредвидими и в определена степен необратими. Създаде се незаобиколима реалност на опасен дуализъм в земеделието: от една страна – свръхконцентрация на земя и свръхфинансиране на малък брой земеделски производители; от друга - свръхразпокъсаност и малко земя в голям брой производители. Данните показват, че 2,4 % от общия брой стопанства и фермери владеят 81,2 % от земята.
Този факт обуслови ускорено развитие на демографските процеси, водещи до унищожаване на българското село; Развитие получиха монокултурното земеделие и спекулативните процеси при покупко-продажба на земя; Унищожени бяха хидромелиоративните и напоителните системи; Стимулирани бяха процесите на дехумификация и деградация и понижаване на почвеното плодородие. И не на последно място - непоправимо бяха влошени поземлените отношения.
Всички тези неправилни решения доведоха до положение да бъде обработвана едва 60 % от използваната земя. ЕК по земеделие и развитие на селските райони и ЕП забелязаха тези наши грешки и съответно разработиха през 2017 г. специален доклад с много препоръки и приеха резолюция за изпълнение, в която България бе остро критикувана за лошо управление,опазване и защита на почвените и поземлените ресурси. Това добре, но по-справедливо щеше да бъде, ако в тази резолюция беше отделено място на водещия политически елит на Европа, който наложи убийствени за България квоти за отделните отрасли на селското стопанство и което стана причина за прилагането на ненаучни подходи от земеделските производители в практиката.
Непоследователните и допусканите през годините неправилни решения наложиха през 2015 г. МЗХ с министър Десислава Танева да нареди да се разработи чрез Адвокатско дружество Кодекс за земята, касаещ поземлените отношения. Служебният министър проф. Хр. Бозуков предаде на прокуратурата разработката, наречена от следващия министър Р. Порожанов „боза”. Поради незасегнати въпроси за собствеността на земята, за арендните отношения, за опазване на почвите, земята и земеделското имущество и за да се избегне наказателна процедура от ЕК… поради ограниченията за чужденци да закупуват земя и др., Кодексът бе преименуван последователно в Закон за собствеността, поземлените отношения и опазване на земеделското имущество и Закон за земеделските земи. Той бе внасян и два пъти бе връщан от парламента за актуализация. В края на 2019 г. Парламентът реши той отново да бъде доработван през 2020 г. , вече за четвърти път, като Закон за земеползването! Някой би казал, че лудост, а Полоний от „Хамлет“ би добавил: „Лудост, лудост, но има система!“ За сравнение - правителството на Унгария изгради устойчиви поземлени отношения, като създаде министерство по този въпрос. Две десетилетия по-рано дори бе предложено от наша страна да се разработи цялостен Закон за селското стопанство, какъвто има в много от развитите страни в света. Вместо закон МЗХ много по-късно, през 2014 г., разработи Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през периода 2014-2020 г., която, разбира се, така и не заработи. Същата участ бе и за споменатия Кодекс, тъй като на практика той запази статуквото на управление на земята и земеделието у нас, а поземлените отношения продължиха да се влошават. Втората и третата версия на Кодекса, преименуван в Закон, премахнаха членовете и алинеите, които защитаваха поземлената собственост и опазването на почвеното плодородие. Това не е в полза на вечните пазители на българското село и неговата земя. Законът не включваше радикални реформи и промени в аграрната политика на България и причината бе, че законодателите и политиците се опасяваха да не се засегнат интересите на крупните арендатори и собственици, превърнати в латифундистка класа. Така латиноамериканизирането на България бе напълно завършено.
В годините на реформи изпълнителната власт се дистанцира от аграрната наука, респ. от почвената, а прилагането на неадекватни решения породи съмнение и недоверие от двете страни. Спрямо науката бяха приемани и изпълнявани определено незаслужено и необяснимо доста ирационални решения от МЗХ и МС. Това се отрази сериозно и на българското земеделие. Науката е призвана да прави експерименти в полза на обществото и пагубно е за него, когато то прави експерименти с науката. В началото на 2019 г. МОН призна и отчете, че ССА е изостанала в научноизследователската си дейност и класацията поради постоянни реформи и трансформации. Историческият преглед показва, че от 1961 г. до 1992 г., за период от 31 години, ССА се е ръководила от четирима председатели академици, а от 1992 до 2024 г., за период от 33 години, тя е ръководена от 13 председатели, между които 1 за 1 месец, друг – за 1 година. Доц. Георги Костов, специалист по горско стопанство, искаше например да закрие растителния генофонд на България в Института по растителни генетични ресурси в Садово, събиран и съхраняван десетилетия. Той посегна и на останалия в някои институти животински генофонд. Какво е истинското название на подобни намерения?! Трети председател на ССА през 2018 г. разби научната структура на институтите и закри редица селскостопански издания, да не говорим за онези председатели, които бяха назначавани за по няколко месеца от служебните правителства. И никой от тях не се запомни с принос към нормалността. Средно на всеки 2,6 г. е имало смяна на ръководството. С някои изключения, всеки идваше с обещания, а всъщност изпълняваше поръчения да разбива структурите на ССА. Аналогични процеси се развиха и в почвената наука. От 1948 до 1992 г., за период от 44 години, тя е ръководена от 6 директори, а от 1992 до 2024 г., за период от 3 години – от 11 директори!
Изводът е, че почвените, поземлените и човешките ресурси остават основни и главни фактори за решаване на продоволствената сигурност на страната. Последствията от ирационалните решения и управлението им през последните 35 години ощетиха аграрната ни икономика и се отразиха крайно лошо на ръста и авторитета на българското земеделие, респективно на социалното и жизненото равнище на хората в страната. Настъпиха необратими демографски процеси,застрашаващи бъдещето на България като държава. Пазарът на наши селскостопански продукти изпадна в изолация на международните пазари. Непродуктивните решения не бяха поправени с разработения Закон, касаещ поземлените отношения и Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието за периода 2014-2020 г., където проблемите за почвените и поземлени ресурси отсъстват. В доклада на ЕК по земеделие и развитие на селските райони и в резолюцията на ЕП България е посочена на първо място като лош пример в управлението на почвените и поземлени ресурси. Нашата страна като член на ЕС е включена в европейската и световна информационна почвена система. С погрешно направените реформи в почвената и като цяло в аграрната наука.
С приетите правителствени и законодателни решения, касаещи управлението и опазването на почвените и поземлени ресурси, се постигна немислимото: България от завиден пример на постижения в земеделието и в животновъдството да не е в състояние да задоволи потребностите на собственото си население. Вносът на зеленчуци представлява до 80% от необходимия обем, а на животинска продукция - малко повече. Това обрича на незавидно бъдеще народа ни, който бе лишен от продоволствен суверенитет. Почвените и поземлените ресурси са вековно и национално богатство и превръщането им в незащитена и пустееща територия е гибелно за нейните собственици, нашата държава и българския народ. Исторически факт е, че България е имала устойчиво държавно управление и е излизала от различни кризи благодарение на аграрната наука, добрата организация на поземлените и човешките ресурси и прилагането на съвременно земеделие. И главно отговорното отношение ва политическите й мъже за нейния просперитет и бъдеще.
