Обстоятелствата и тревогата на моите другари ме заставиха да напиша този текст, предхождащ събора на Бузлуджа и ден преди него обявеното и възприемано като епохално събиране в Стара Загора, с което се поставяло началото на обединението на т. нар. леви сили или на онези, които се представят за такива. И понеже само писаното слово не гори, а все още пламтят не само горите край Воден, Отец Паисиево и Беклемето, а одимен от взривове и пожари е и Елин Пелин, човек не може да се отърве от мислите, че България е в беда, че все трябва да има и една богохранима идея за нейното бъдеще. Надвисналите смрачени хоризонти буквално засягат всички ни: и приятели и съмишленици, и партньори, и довчерашни врагове дори. Да се мълчи в такива мигове или да си тананика човек „Все хорошо, прекрасная маркиза“, когато догарят мечти и хати, и замъци, и складове, и конюшни дори, значи да не те еня, че и този път, както е казал нашенецът, „Пак отиде конят в ряката“. И ще бъде прав, защото неведнъж е бил лъган. И неведнъж реката на последните 35 години е отнасяла негови непрежалими загуби. Не си струва да припомняме драмата на чужди крале, които са предлагали и „половина царство за кон“, защото вероятността да загубим България днес е колкото Ричард Трети да загуби короната си.
За 35 години ни повече, ни по-малко бе изпепелена надеждата на народа ни за справедливост. Все още е жив обаче импулсът на една жадувана негова мечта, която трябва да бъде високоотговорна цел на онези, които късат ризите си и се кълнат в любов към България – нова социална държава, с нов обществен договор, с нови социални ангажименти и нови национални отговорности в името бъдещето и Отечеството.
Тази мечта, тази надежда и цел не е нищо друго освен концентрираният израз на главната политическа задача, която стои пред обществото: обединението на хората на социалната кауза и патриотизма; обединението на енергията, волята и болката на българските социалисти и патриоти, които заедно съпреживяха всяка пропусната възможност за съхранение на българщината, за възраждане и просперитет на България, изгубена в битката с историческото безвремие. Само в обединението на всички, които строиха и недостроиха онази България, която, уви, вече я няма, само в съюза на всички, за които България бе връх, небе и болка, дом, свяст и място за вечен упокой, и тези чувства са все още живи, сиреч само в единението, което прави силата, наречена социална и национална държава, ние в „Нова Зора“ виждаме смисъла на нашата политическа борба.
Всяка друга форма извън формулата за концентрация на националната воля и енергия в неотменим съюз за единен народен фронт на спасението, не би била тържество на мъдростта, а път и посока, които водят към пропаст и гибел.
Днес за всеки честен човек, за всеки непредубеден наблюдател, който мери с критериите на здравия разум, са видими и обясними непримиримата ярост към всеки опит да бъдат разхлабени и умъртвяващата примка, и безжалостния експлоататорски хомот около шията на народа. Всеки опит да бъде потърсен и намерен брод в хаоса на безнадеждността, да бъдат свързани разкъсаните социални нишки на традицията и надеждата среща единствено истеричната ярост на страха от възмездие за всички гузни грешници и ненаказани до днес крадливци и предатели.
Но и това не е всичко. Днес, каквото и да говорим, България преживява неповторим в своята история период. Макар и да е лоялен член на ЕС и НАТО, Родината ни няма нито верни приятели, нито надеждни съюзници. Народът на България измира с незапомнени темпове в нашата над 1300-годишна история. Само държавата Лесото в Африка ни изпреварва по този печален показател. Политическият елит вече 35 години управлява на акорд, но и камъкът, казват, има душа, а какво да кажем за народа! Имотният слой на обществото не се замисля за неговия хал, което значи, че не съобразява, че без народ и държава той ще бъде само лека закуска за транснационалните акули. Армия, служби, индустрия, здравеопазване, наука, образование, железници и пр., и пр., всичко е инвалидизирано, едва крета и е на доизживяване.
Мизерията, болестите, безнадеждността са всекидневие за огромна част от народа, а ограбената национална енергия на можещите и знаещите, останали без хляб и поминък, пребивава зад граница. Безхаберието и отсъствието на всякакъв ориентир в обществото за трезва оценка на реалностите и бъдещите изпитания и заплахи е само допълнителен указател за тревога.
Това не е алармизъм. Това е опит да споделя открито позицията на ПП „Нова Зора“ за пагубната скоротечност на онези процеси, които остават сякаш загърбени от дребнотемието и теснопартийните занимания с уставни поправки, козни и решения.
„Нова Зора” бе коалиционен партньор на БСП и по неизвестни и до днес причини вече не е. Не се оплакваме от това. Според силите си в настоящия момент със своята дейност продължаваме да утвърждаваме двете основни задачи на днешния български ден: спасяване на народа ни от физическо изтребление и съхраняване на неговата държава България, както и нейната териториалната цялост. Как го правим ли? Чрез единствения все още възможен начин. Не отстъпваме от принципите на правдата и истината независимо от все по-плътните блокади за вестника, който 35 години вече се опитва да отваря очите на народа, както е проплакал навремето Дядо Славейков. На политкоректния език на европейските бюрократи споменатите две задачи могат да бъдат изразени и по-усукано и по-приемливо, но сме щастливи да отбележим, че за народа на България отдавна вече е ясно, че трябва час по-скоро да бъде отхвърлен този геноциден модел на изтребление, обвит в шоколадовата глазура на евробюрократичното говорене и пагубното неолиберално двуличие; да бъдат назовани отговорно и ясно заплахите за живота му и за живота на неговото Отечество.
Никакви евроатлантически ценности не могат да стоплят българина днес, камо ли пък някакъв „нов цивилизационен избор“! Народът ни иска справедливост и равнопоставеност; иска работа и хляб; иска политически водачи, които не само на думи мислят за него; иска справедливост и равенство пред закона; иска България да бъде дом за децата му; иска тази земя, отредена ни от Бог за земя на българите, да остане земя и за неговите внуци, и за внуците на неговите внуци. Иска да знае и истината как например делегатите, които е изпратил в Европейския парламент, са защитавали тази земя и народа й на конференции, на които еврокомисари са чели доклади на тема „България след българите”. И защо са мълчали и още мълчат институциите и властта по такива жизненоважни въпроси на бъдещето, което ни се готви? Ето това е цивилизационният избор на българина.
Ако не се обърнем с лице към въжделенията на народа ни, ако не успокоим страховете му, ако не потърсим в хаоса на днешното историческо безвремие, пътя към нови хоризонти, към стари, проверени от историята приятелства, той няма да ни повярва и никога няма да ни подкрепи. С каквито и ляво-десни и дясно-леви обещания да бъде залъгван, той отдавна е наясно с хаоса и безпътицата, в които бе набутана България. И няма никога да повярва и няма никога да подкрепи никого въпреки своята удивляваща способност да прощава, да забравя и злини, и грабежи, и предателства.
Мисля, че няма да бъде честно, ако именно днес, преди поредния опит за обединение на хората на социалната кауза и патриотизма бъде премълчано огорчението на хилядите членове и симпатизанти на ПП „Нова Зора”, на читателите на едноименния вестник, на хората, пред чийто съд и преценка стоим вече 35 години. Иде реч за непремерените оценки и изявления на фактори и личности в БСП по отношение идейните позиции на ПП „Нова Зора” и нейните приносни възможности. През годините ние никога не бяхме „въображаем съюзник” на БСП. Напротив, ние със сърце и душа, открито и честно помагахме. И не е мястото сега да изреждам случаите на решителна помощ, за която има свидетели и свидетелства. Ние възприемахме окрилящата идея „Да върнем България на хората” и работихме честно за тази идея. Намирахме, че тя се родее с потвърдената от три поредни конгреса генерална политическа задача на ПП „Нова Зора” – изграждането на Единен народен фронт; обединяването на всички патриоти и всички хора на социалната кауза. В този смисъл напълно осъзнато и естествено приемахме да бъдем рамо до рамо с хилядите обикновени труженици, членове и симпатизанти на партиите, много от които днес вече, слава Богу, се обявяват за единение. Ние търсихме и невинаги намирахме ответност и честно отношение, но залагахме на любовта към Отечеството, която би трябвало да ни свързва; на преклонението пред социалистическия идеал, пред социалистическото минало на България, пред паметта на героите и мъчениците на антифашистката борба, които огромната част от народа ни никога не си позволи да постави в килера на злостната политическа конюнктура и безпринципния всеяден прагматизъм. Да, не се срамуваме, че членовете на ПП „Нова Зора” имат честта да бъдат интегрална част от тези идеи и от този народ; че въпреки усилията да бъдат неглижирани, те вървят през историята и българската съдба с гордо вдигната глава, съхранили отговорността за огромния морален капитал на историята, който пренасят понякога заради и вместо много от т. нар. наши партньори и съюзници.
За разлика от БСП ние не сме онаследявали нито организационни структури, нито историческата инерция на един вековен социален идеал. Родихме се в зноя на изпитанията на българската нация и държава, във времето на жестока проверка на идеята за справедливост и светло бъдеще. Ние не бяхме продукт на политическо инженерство, зад нас не стояха и не стоят банки, централи, фирми и корпорации. И причината е една-единствена: ние сме партия на дългата политическа воля, макар да нямаме зад гърба си над 130 години организационен живот. Ние не сме пропилявали ни майчин труд, ни бащино имане. Да, малки сме, но обясненията за това са известни, когато става дума за национална воля и национален интерес, най-важните фактори нямат желанието да пораснем. И въпреки това сме ядрени. „Единство, православие, Отечество” и “България над всичко” бяха и остават нашите ориентири. И с тухлите на тази алхимическа сплав от мъдрост, духовност, традиция и патриотизъм, осенени от сенките на велики предци, ние се стремихме и се стремим да изграждаме новите български убежища в мрака на модерното людоедство, на новото издание на една много по-перфидна инквизиция, сред схоластиката на която живеем. И сме горди, че нищо даром не сме получили и безразсъдно нищо не сме пропилели.
Днес отровният връх на пиката на мракобесието е насочен както винаги към топлото сърце на правдата и истината. И отровата е стара като тайната на всяко отровителсто – шаблонен, див и варварски антикомунизъм, безчестие и една гърмяща смес от лъжи и полуистини. И ние в ПП „Нова Зора” сме давали и даваме своя решителен отпор на тези манипулации, на този път заникъде. Но вместо противоотрова и помощ, но вместо другарство и идейна близост, най-често ни застигат по пътя себичните стрели на късогледата лична неприязън и отмъстителност. Не сме се молили за коректност до днес. За милост – още по-малко. Не се молим и сега. Търпели сме, за да няма раздори. Но бихме казали с думите на историята – това е политическо късогледство. Такова отношение е не просто вредителство. То е по-лошо от престъпление. То е грешка! И бихме добавили от свое име: не се страхуваме, че себичните стрели на такова политическо късогледство и двуличие ни застигат. Страхуваме се единствено да не заразят кръвта ни с дяволската нечист от мазни бакалски тефтери, сметкаджийство и неискреност. И да станем и ние като тези, които стрелят в доверчивия гръб на народа ни.
Няма нищо по-благородно и по-необходимо в тези съдбовни времена от всеки честен опит да се способства за концентрацията на макар и остатъчната национална енергия. Защото няма и не може да им друг спасителен за народа ни път освен единението с неговата воля. Не е откритие, но България е за всички нас; и за внуците на нашите внуци! И ще остане за всички ни, завинаги земя за дом, хляб и гроб.
Пожелаваме успех в това навременно начинание в Стара Загора. Посоката е вярна, остава мъдро и честно да бъде осъществено народополезното дело.
„Нова Зора“ като един свидетел на историята обаче има за какво да се тревожи. Единният народен фронт, който е изначално наша идея в новите времена, е отговорно и трудно осъществимо дело. Към него не бива да се подхожда иначе, освен с чисти помисли и открито сърце. Народът много пъти е лъган и вече не вярва на спасители, особено ако те са предрешени и не са проверени патриоти не в думите, а в делата. През 2005 г. Национално обединение „Атака“, не партията, която открадна името и похити идеята за единение, постигна пробив в очертаващия се още тогава национален погром в живота на народа ни.
Нескромно е, но ще припомня, че вестник „Нова Зора“ и политически кръг „Зора“, създаден от него, бяха авторът и генераторът на идеята и на целите на Националното обединение „Атака“. За тази идея години преди това бяха работили всеотдайно такива хора като академиците Николай Хайтов и Георги Близнаков, професорите Евгений Гиндев и Чавдар Добрев, посланиците Христо Малеев и Венко Мечков, писатели като Венцеслав Начев и редица други, които вече са в един по-добър свят. Много пъти съм го писал и казвал, но ще го повторя и сега: тогава ние допуснахме много съществена грешка – доверихме се на думите и пренебрегнахме делата на сонм новооглашени патриоти. Не че ги бяхме забравили какви са ги вършили, но нали трябва да се вярва все пак във възможното преосмисляне на грешки и позиции, както и в доброто, което човек носи изначално в себе си. Така обаче подведохме народа, който ни беше повярвал, и в последвалите срамни сцени и събития и бе посят горчивия бурен на недоверието и съмнението, че и патриотите не са стока. За чест на пишещия тези редове той, макар и със закъснение, прозря всичко, което щеше да последва, и сам се отказа да бъде народен представител. На определеното за него избираемо място в Стара Загора той изпрати Йордан Величков, небезизвестния треньор на лъвове с миши опашки като Петър Берон.
Уважаеми другари,
На нас в „Нова Зора“ не са известни официалните мотиви, задето не получихме покана нито за първото събиране в София, нито за последващото на 26 юли в Стара Загора. Това не ни пречи обаче честно да ви пожелаем истински организационен успех. Дерзайте! Макар че никой не е успял до днес да примири огъня с водата и от простото аритметично действие на събиране на организации и личности да сътвори един истински идеен организъм. Оглеждайте се за най-гласовитите празнодумци и празноглавци, защото някои от тях непременно са били довчерашни яростни разединители, предрешени днес като апостоли на волята за единение. Укротете ги преди смесването на пепелта от огъня на горещата любов към Отечеството с мътната вода на користта и неискреността. От такава смес може да се роди само кал, която да омърси всяка благородна истина и всеки порив към светлина в душите на народа.
Казват, че политиката е изкуство на компромиса. Възможно е, но не и с онези, които предателски отвориха вратите на българската крепост. Нищо не е забравено и никой не е забравен.
