Финансовият елит, световната икономическа и политическа криза. Последствия
Продължава от бр. 28
Глобалната картина днес е следната. Има няколко големи световни играчи - Група А, която включва САЩ, Русия, Китай и даже Индия (ориентирана предимно вътрешно), между които има създадени много сложни отношения. Ако САЩ не могат да завземат китайските пазари на Югоизточна Азия, то след 25-30 години отпадат като световен играч от Група А по чисто икономически причини. Великобритания я чака същото, но много по-скоро (след 2-3 години) ако не действува решително.
Днес в Русия има както пробритански, така и проамерикански елити, които активно спъват икономическото развитие на страната, но процесът на превръщане на Русия в самостоятелна и независима (субектна) държава набира темпове, подпомаган както от военните действия в Украйна, така и от санкциите на обединения Запад.
1.1. Властта на обединения Запад е закрита
Това, което виждаме по екраните на медиите, са само изпълнители и мениджъри на световната власт. Личностите, които държат реалната власт, са други: собственици на фондове от рода на «Блек Рок»; трите семейства, които владят земята под Виена; тези, на които принадлежи земята под Лондон, където е невъзможно да се купи къща - може само да се наеме дългосрочно... Нека наречем тези хора, които принадлежат на т. нар. Златен милиард от населението на земята, демиурзи или рептилоиди – името е без значение. Важното е, че те съществуват, а онези, които вярват в тяхното съществуване, се наричат конспиролози, независимо че става въпрос за очевидни неща.
Тези хора, демиурзите, са наясно, че наетите от тях мениджъри на пари и власт са докарали ситуацията до задънена улица: днешната криза трае вече много дълго, всички обещания, че ситуацията ще се подобри, са безрезултатни, наблюдава се пълна безпомощност. Например преди година на такъв един мениджър, Пауъл, шеф на Федералния резерв на САЩ (печатницата за долари), му беше поставен твърд ултиматум да реши проблема с инфлацията до края на годината, но решение така и не се получи. Посланието на Путин към мениджъри от този сорт, събрали се на последния икономически форум в Петербург, бе следното: Господа, не можахте да решите тази задачка.
Скритото послание на демиурзите към назначените от тях мениджъри е следното: Господа, ако държите да се запази тази структура на обществото, в която и вие съществувате, и ако искате да запазите личното си богатство, което да не бъде отнесено от вятъра, трябва да се договорим какво да правим. Защото например Русия, Индия и Иран нямат подобни проблеми. Китай и да има, те са малко по-други.
Западният златен милиард е в крайно тежко състояние. Единствената страна, която има шанс да се измъкне от днешната криза, е Япония благодарение на нейното крайно консервативно общество. Либералните страни няма да могат да се справят изобщо с този катаклизъм, ако запазят днешния икономически модел, а някои може да престанат и да съществуват. Във всички случаи икономическият модел и управление на тези страни ще се промени радикално, което включва като частен случай
НОВА ЛЕГИТИМНОСТ НА СОБСТВЕНОСТТА.
Трябва да се подчертае, че не става дума за смяна на едни мениджъри с други в рамките на т. нар. Дълбока държава (мениджъри неизбежно подобни, произвеждани на конвейер от западните университети): може да уволниш даден чиновник, но не можеш да уволниш чиновническата класа. Индивидуално чиновниците може да се ненавиждат един друг, но моментално се сплотяват в единна структура срещу враждебна външна сила. Решението е едно-единствено - институционална промяна, разрушаване на всички западни демократични институции, т. е., цалостно разрушаване на структурата на държавно управление, както е записано в законите и конституцията.
Днес очакван резултат в полза на демиурзите е под въпрос – техните действия са вече закъснели. Това, че нещо не е в ред, става ясно още в началото на 2000 година. Тогава все още е било възможно да се предотврати идващата катастрофа, но да се очаква от чиновниците да поемат риск е винаги прекалено оптимистично: “Ние си харесваме службата, защото не носим никаква отговорност! Вие, демиурзите, получавате своето, какво повече? А за това, че се руши цялата система, ние не сме отговорни и не сме виновни! Ние действаме точно и изключително по канона на неолибералната икономика.”
Между другото, Сталин е бил наричан «сатрап» преди всичко за това, че е търсил отговорност от чиновниците за неизпълнението на поети задължения. По тази причина той е ненавиждан и от днешните чиновници. За сравнение само: в средните векове отговорността на чиновниците е била елементарна: при неизпълнение на заповед по линията сюзерен-феодал-чиновник е следвало отсичане на главата.
В момента защитата от страна на назначените мениджъри е следната: “Ние сме избрани от народа!” Ответът на демиурзите е следният: ”Какъв народ? Вие сте назначени от нас!” Ерго, демиурзите нямат друг избор, освен да ликвидират стари партии и стари управленски системи чрез кризи с директното внушение, че да си чиновник е крайно опасно. Например чрез корупционни скандали като в Русия. Русия днес вече има реален шанс да се справи с квинтесенциалния чиновнически проблем – абсолютната безотговорност. Военната операция в Украйна и безпрецедентните санкции от страна на Запада са много благоприятни фактори срещу либералното чиновничество – силно ограничение на броя възможни оправдания.
Шансът на Запада се състои в това, че демиурзите са осъществили т. нар. разделение на властта: министър-председател не може да се обърне за помощ към специалните служби, за да го запазят от гнева на демиурзите по простата причина, че тези специални служби се управляват от самите демиурзи. И армията се управлява от тях – управление на армията, не зависещо както от премиер, така и от специалните служби.
2. Власт и властови групировки
Според авторите на книгата “Стълба към небето” (Лестница в небо) Михаил Хазин и Сергей Шчеглов властта се определя от конкурентни взаимодействия на малки организирани групи (властови групировки). Тези групировки могат да бъдат малки, големи и плътни (до върховете на властта, чиито ръководители формират елита на властта).
Най-ключов момент е, че властовите групировки са склонни да формират съюзи (ситуативни или дългосрочни). Примери за дългосрочни съюзи са тези на западни елити, формирани за борба с СССР (Всестранната комисия и Билдербелгският клуб като пример за координационни институции).
След разпада на СССР такива обединения започнаха постепенно да се разпадат на отделни старинни структури: Юдейски глобален проект (Лондон) като конкурент на Западния глобален проект (Вашингтон). Например днес Лондон създава повече проблеми на Вашингтон, отколкото Русия и Китай взети заедно. Лондон прави това отчасти като поддръжка на Китай, не директно, а чрез ресурси и възможности, като понякога Китай може и да не е наясно с това.
След като базовата икономическа система, на която са построени споменатите структури за контрол на разпределението на емисионни долари, започна да се руши, се наблюдава допълнително раздробяване на елитните властови групировки. В САЩ например конфликтът между Байдън и Тръмп е конфликт между поддръжници на два основни сценария:
(1) Възстановяване на американската промишленост (реалния сектор на икономиката), изискващо разрушаване на международната доларова система; или
(2) Запазване на международната доларова система за сметка на разрушаване на американския реален сектор.
Неуспехът на Тръмп като президент да спаси реалния сектор на американската икономика се дължи на факта, че не се реши да ликвидира международната доларова система. Така разцепването на единната американска властова групировка е по линията «за-против» ликвидиране на световната доларова система. Всъщност разцепването е на още по-малки групи, видимо например в конфронтациите между Блинкен, Съливан и шефа на ЦРУ Уилям Бърнс. Аналогична е ситуацията около Тръмп – много членове на Републиканската партия са против него и му пречат. Подобна е конфронтационната картина и в Лондон: представители на Западния глобален проект там (финансисти) срещу представители на старата британска поземлена аристокрация и хасидската диаспора (особено силна в Ню Йорк и Чикаго, в Ерусалим, Москва, Украйна, Азербайджан, Дагестан).
Друг пример са
ПРОМЕНИТЕ, КОИТО ЗАСЕГНАХА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РУСИЯ
- отслабване на позицията на двойка властови групировки, едната - силно отслабена, другата по-малко. Ако се имат предвид не властови групировки, а отделни лица, то може да се направи обратното заключение, но групировката е решаващият фактор в борбата за власт. Ако отделен човек от групировката печели по-висока позиция (Шойгу), а самата групировка губи ресурс (губи контрол над парични потоци), то крайният резултат е загуба за властовата групировка (в случая тази, която финансово контролира военния комплекс).
Тъй като общият обем на ресурса за поддържане на Западния глобален проект (управляване на света чрез правила) започна стремително да намалява по обективни причини, то степента на “психиатрия” започва да расте.
При това всяка властова групировка започва да смята, че нейните локални интереси са по-важни от тези на временните обединения с други групировки, като започва да действа съответно. И още по-лошо - отделни индивиди смятат, че спасението на давещия се е проблем на самия давещ се; например, че трябва да се намери тихо пристанище, където да се запази напечеленото (вече достатъчно за цял живот) до избистряне на ситуацията. Истериите започват, ако такова едно индивидуално спасително решение се оказва под въпрос.
В резултат - всяко едно конструирано спасително стратегическо решение се оказва жертва на такива хаотични тактически действия, локално-групови или индивидуални. В нормална ситуация вие можете достатъчно дълго да вървите “по ръба”, провокирайки власт, специални служби, отделни личности. Това е изгодна тактика, тъй като намалява броя на конкурентите (само някои рискуват да ходят «по ръба”, не всички). В хаотична обстановка като описаната по-горе рискът е много по-голям - можеш да влезеш в конфликт с някакъв дебил със социален ранг “младши лейтенант” вместо очаквания от вас “подполковник” т. е. в хаотични ситуации трябва да се избягват провокации (ходене по ръба), особено по отношение на властта или специалните служби, тъй като техните действия стават неадекватни.
*Ялтенската конференция през февруари 1945 включва трите основни държави от Антихитлеристката коалиция: САЩ, Великобритания и СССР. Провежда се в двореца Ливадия близо до Ялта, Крим. Ако не ви харесва името на конференцията, може да го замените с “Нов Виенски конгрес” или с “Нова Вестфалска конференция”.
Въпросът кой е съюзник остава за следващия етап. Например Русия в момента има големи проблеми с Казахстан и Армения, която беше преди много близък съюзник. Отказване от Армения за сметка на Азербайджан? Обаче всички пари на Азербайджан са в британски офшорни банки, като измъкването на Азебайджан от британското влияние е под въпрос. И такъв род проблеми са характерни за всички играчи.
Спецификата на днешния момент е, че става дума за политически катаклизъм, като паниката вече е обхванала доста по-ниски нива, слизайки от висшето, финансист, през световен политик до нивото на майор от специалните служби или депутат в районен съвет, загрижени да запазят своето социално “тегло”, своя статус. Днес за депутатско место като най-доброто тихо пристанище по време на криза броят на кандидатите е нараснал от 4-5 до 10-15. В разговор с лицето, което курира списъка с кандидатите по вашата политическа линия, може да ви бъде заявено, че таксата за включване в списъка е нараснала десетократно, и то без гаранция за краен успех – става дума само за място в списъка. Защото до изборите имало още месец и можело да се появи друг кандидат, който да предложи многократно повече. Отказ от плащане в началото пък означава автоматично отпадане от списъка на кандидатите. Опитният човек наблюдава ситуацията внимателно за подходящ момент, когато може да влезе в “бурното море”, когато идва по-малка вълна - пета, десета, но не и девета. За грешки няма място.
Особено опасни са т. нар. политолози и блогери (в Русия наречени саркастично политолухами и блохери), стараещи се да реализират някакъв гешефт, без да разбират смисъла на дадено явление, коментирайки ежедневно политическите ходове на играчите, предлагайки оценки, като често попадат в идиотски ситуации и се налага да обръщат палачинката.
Пресен пример стана съставянето на ново правителство след преизбирането на Путин. В списъка на силовиците не се оказа Белоусов. Веднага се активира критиката срещу него, като възхваляването на Шойгу си остана на ниво перманентно. Последва уволнение на Шойгу и назначаване на Белоусов за министър на отбраната. Моментално се появиха коментари, че е имало сериозни кражби по времето на Шойгу. Последва назначението на Шойгу на по-висока длъжност (секретар на Съвета за сигурност).
и споменатите по-горе политолози и блогери започнаха рефлекторно да предъвкват изплютото.
Борбата на всеки срещу всеки все става по-типична. Всички американски сили например, обединени преди в борбата срещу СССР, днес се конкурират, разрушавайки способността на САЩ да контролират света.
Лондон пакости на САЩ, европейските лидери се оплакват, че САЩ са загубили доминираща позиция... Очертава се период на хаос - от шест месеца до година и половина, период на изключително тактически действия, наложени (самосъхранение), като работата по стратегически цели е замразена, без да са изменени самите цели – въпрос на съществуване в момента. Действие-реакция, действие-реакция, като действията стават все по резки.
Главната опасност за банкерите и изобщо за богатите е появата на някой Бонапарт, който по време на безвластие (хаос) може да окупира властта и да разруши всички стари институции. Тук идва идеята за прозореца на възможностите (прозореца на Овертон), т. е. как немислимото може да стане възможно. Пример: застрелва се министър-председател или президент, с което се внушава мисълта, че тези длъжности са опасни за живота и че разпадът на разни институции е нещо естествено. Примери и потенциални примери: Фицо, Раиси... Орбан, Тръмп, папата, принцът-наследник на Саудитска Арабия, макроновци, шолцовци.
С Русия този номер няма да мине, а имат и ресурси, така че е най-добре да се заглави в Украйна. “Искате Украйна? Ето. Там, в западната й половина, има около 20 милиона, които люто ви мразят (вече са дресирани, убихте синовете им и съпрузите им), та ще трябва да ги превъзпитавате. Така ще бъдете много заети и няма да се бъркате в работите на Западна Европа. Още - може да ви се спретне една малка войничка в Казахстан или в Прибалтика.»
Всичко казано по-горе засега е хипотетична картина, обоснована от събитията след разпада на СССР и от теорията на властта.
Даже опитни професионалисти могат да сгрешат по простата причина, че ролята на случайностите силно нараства. Можете да избегнете подобна ситуация само ако винаги повтаряте едно и също: “Винаги съм казвал, че тези са врагове и че онези са некомпетентни“, докато постоянната смяна на мнение става и обект на психиатрията.
Днес сме в ситуация, която се характеризира с изключително висока турбулентност, позната на всеки самолетен пасажер, но с много по-сериозни последствия в реалния живот. Друг пример може да бъде турбулентният предизборен период на Доналд Тръмп, богат на съдебно-юридически ефекти. Причината – висока вероятност, ако дойде на власт, да сгромоляса днешния банково-финансов елит властващ в САЩ, и съответно - западния глобален проект. Да оставим настрана тежките последствия за всички тези, които оркестрират неговото перманентно съдебно преследване през последните години. Директната заплаха за живота му от високо място напоследък е предупреждение да седи мирно и добре да
помисли какво прави. Ако се сметне за нужно, че трабва да изчезне, то по този въпрос не може да има никакви съмнения - на карта е политическото сгромолясване на световния финансов елит.
ХАОСЪТ ВИНАГИ Е ТОЧКА НА ПРЕХОД
Личности от по-ниските нива във финансово-политическата йерархия днес са абсолютно наясно, че техният статус се определя и ще е валиден само в рамките на днешния финансово-икономически модел. Те не са в състояние, а и нямат потенциал да намират алтернативни решения извън този единствено познат за тях модел, с нулева образователна и практическа подготовка за мислене и работа извън този модел в продължение на десетилетия.
Извън този модел те са нищо, нула. Оттам и паниката. Те са само едни редови изпълнители на волята на световната финансовата върхушка. Последното се вижда ясно по това как гласуват - безапелационноТова не значи, че става дума за безмозъчни. Те са наясно, че само да кажат нещо не както трябва, и ще бъдат зачеркнати и изхвърлени – претендентите чакат. От подобни хора не могат да се очакват политически изявления от неправилни позиции. Те казват, че нещо заявено е глупост не защото вярват в това, а защото са убедени, че светът може да бъде само такъв – свят, в който могат за запазят своята власт.
Например изявлението “Aко Украйна загуби то съвременна Европа ще престане да съществува” за тях означава следното: техния свят няма да го има и още, че и най-малката неувереност и отпускане ще доведе до неизбежното срутване. Работното правило в такава една ситуация е следното: и най-малкият отстъпник се ликвидира професионално.
Най-трагичното е, че нищо не може да се направи. Такъв е животът. Тези, които са крали, след неизбежното рухване ги чака затвор, в най-добрия случай бягство на Запад с малко от накраденото, но не всичко. Защото се знае, че напечатаните от американците долари си остават американски. Особено вярно в особени случаи.
Всичко казано по-горе няма да трае дълго, защото ключов момент ще бъде неизбежното рухване на американския пазар, което се очаква най-късно през пролетта на 2025 година. Хаосът винаги е точка на преход. В този случай става въпрос за преход от власт на банкерите към власт на т. нар. Големи батальони. Големият батальон не е частна военна компания, още по-малко банда. Големият батальон е винаги инструмент на някакви големи политически играчи, които имат политическа цел. Бандата има задача да граби, тя няма политически цели.
Големите батальони могат да извършват настъпателни операции, те са организирани и са политическа сила. Засега не са определени политическите сили, които могат да управляват тези батальони. Иран има Големи батальони, има и политическа сила. Китай има политическа сила, има и Големи батальони, но засега там те са по-слаби от банкерите. Там все още не е достигната точката на хаоса. В Русия вече има Големи батальони, но политическата сила не е окончателно формирана. Това става в момента. По тази причина Русия я чака хаос, който се вижда вече в политиката, а скоро ще започне и в икономиката, но крайният резултат ще бъде победа за Големите батальони.
Следва
