Днес гори България. В село Воден адските пламъци изпепелиха близо 40 къщи. Новинарските емисии започват и завършват с географията и мащабите на пожарите и, разбира се, с хрониката на човешката горест. Защото друго си е лошата новина – добрата новина не е новина! Такова е днешното демократично журналистическо верую.
Далече съм от Воден, но и не съвсем. Още преди време планирах във връзка с 35-годишнината на „Нова Зора“ да препубликувам статия за един друг пожар, който изгори душите не само на хора като инж. Иван Пехливанов, нейния автор. „Разправата с българския индустриален интелект“ бе публикувана за първи път в „Нова Зора“ още преди 2002 г., по времето на синьото нашествие на мароканските скакалци на Иван Костов и препубликувана в брой 13, 14 и 15 от 2007 г., когато представяхме по избор на читателите неговата книга „Свидетел на историята“, отпечатана през 2005 г.
Инж. Иван Пехливанов е родом от същото село Воден, за което до неотдавна проглушаваха ушите ни как артисти вдъхновили за нов живот пограничното с Турция българско село. Но за това – нека свидетелства Мартин Карбовски, когото публикуваме отделно.
Та роденият в с. Воден на 26.6.1926 г. бъдещ инженер Иван Пехливанов, славно име в изграждането на онази България, която загубихме и която в сравнение с днешните реалности беше направо невъобразима индустриална сила. Още преди тази публикация Иван Пехливанов бе утвърден автор на вестника. Паметен и ненадминат ще остане неговият критичен прочит на програмата „Ран-Ът“ – това най-неоспоримо свидетелство за планирания погром над България, който успя да превърне в руини върховите достижения на цели 45 години съзидание.
Помня, че когато донесе в редакцията своя първи текст за публикуване, редакторът в мен просто ахна от изненада и възхищение. Изключителен изказ, съвършен слог и ясна мисъл на човек, който не словоблудства, а има какво да каже. Нека нескромно да повторя, че оценката си - „свидетел на историята“ дадох още тогава. Нямах представа дали старата блудница се интересува от свидетелства от първо лице за този сатанизиран от конюнктурата период, но си позволих да назова и името на неговата покъртителна книга „Свидетел на историята“, издадена, както споменах, за първи път през 2005 г. от „ИФО Дизайн“ ООД, каквото и да означава това, и преиздадена през 2016 г.
Некрасиво е човек да пише за свои може би въображаеми заслуги в едно начинание, довело до грандиозен успех, но се налага да прибавя още няколко съществени подробности. Изглежда, че още на първата си среща с инж. Иван Пехливанов съм успял да му внуша идеята, а и да го убедя, че той, строителят на България, трябва непременно да събере всичко, което може да разкаже, в една бъдеща книга. Още повече че бях изненадан от уверението му, че има подробни стенографски записки и дневник дори. Кога е решил да събере всичко в книга и да я озаглави със споменатата изречена от мен историческа стойност, не ми е известно. Той беше човек, който умееше да потиска високата оценка, която несъмнено имаше за постигнатото в неговия живот и в живота на онова поколение, което бе построило нова България. Тя се бе превърнала в трън в очите на силните мира сего и по-късно, обгърнати от тяхната демократична прегръдка, на нас ни предстоеше да познаем тепърва измеренията на тяхната съпричастност към събития, подобни на ада от пожарищата, в който е изпаднала България днес.
Забелязвам как възнамерявам да пиша за минали срещи и събития, а мисълта ми се лута между отминалите дни и днешната действителност. Инж. Иван Пехливанов, роден в горящия днес Воден, си отиде от този свят на 9 юли 2019 г. Преживя с цели три години последствията на една нелепа катастрофа на автобус от градския транспорт. Това се случи през 2016 г., съвсем в навечерието на неотпразнувания негов 90-годшен юбилей.
Проф. Чавдар Добрев, когото бях помолил да напише предговор към книгата „Свидетел на историята“, обобщава в края на своя блестящ предговор: „Иван Пехливанов принадлежи към най-просветения отряд на нашата техническа интелигенция. Той цитира с документална точност стотици имена на инженерни кадри, участвали в един или друг обект на строителството, действащи като ръководители; давали своя принос в разширяването на външнотърговските отношения. Отнася се с особен респект към няколко обществени дейци, свързани с индустриалното развитие на България: Иван Попов, Ангел Балевски, Огнян Дойнов и др. Запознава ни с визитните картички на български и чуждестранни асоциации и сдружения, стопански камари и фирми. Свидетелства за партийни форуми и различни икономически срещи, както и за кръглата маса от 1991 г. „…Зад всички тези проблеснали мигове от една отишла си епоха стои образът на Иван Пехливанов като свидетел на историята. Неговата памет и оценки! Неговата визия за живота, безкрайната му упоритост и трудолюбие! Неговата болка, че преди да проговори разумът, бесовете, влезли в нашите тела и души, вече са се юрнали към блатото на безизходността и похотливата, крайно себична действителност.“
Значителна част от тиража на тази книга бе разпространен със съдействието на редакцията на „Нова Зора“. Всички ние, които виждахме как бледнеят от изненада лицата на студентите от УНСС, дошли да си купят книгата, заради скриваният от тях непознат образ на България, за която така убедително разказва инж. Иван Пехливанов, ни даваха усещането, че те осмислят и осъзнават изкопаната „демократична“ бездна между днешния ден и тяхното вчерашно възможно бъдеще на граждани на онази България. И на този фон с още по-голям потрес откликваше в сърцата им възмущението от ликвидирането на нейните цивилизационни достижения.
И защото написаното не гори, и аз мисля, че „Свидетел на историята“ ще остане „безкрайно неприятно четиво за днешните ни капиталисти със съмнително зачатие, както и за новата политическа класа, ангажирана с цели задачи, разминаващи се с националните ни интереси“.
Цитатът е от предговора на проф. Чавдар Добрев и е естествен преход според мен към убогата днешна реалност, в която България е пепелище и в която буквално гори и село Воден, пет години след кончината на своя достоен син, обезсмъртил съзиданието на цяла една епоха с чувството за изпълнен дълг и съпреживяна отговорност.
Търсете тази книга и дайте кураж на наследниците на Иван Пехливанов, че те наистина притежават златния ключ на истината за онази България, която непременно идващите поколения ще възкресят, но която сега е залостена зад блиндираните врати на лъжата и измамата. Тази книга и истините в нея трябва да стигнат до възможно най-голям брой честни умове и сърца, за да настане отново ден - смислен и обаятелен!
