„Ние разкрихме задкулисието и го поставихме на първия ред. Всички сме там“, каза съпредседателят на ПП Кирил Петков, преди съдбата да реши да се пошегува, разцепвайки втората парламентарна сили ДПС. Така че „прецака“ третата съставка на „евроатлантическото мнозинство“ с неизпълнимата задача да състави правителство с втория мандат. За да не загубят и малкото останали им верни гласоподаватели, ПП-ДБ не посмяха да откажат мандата, а помолиха президента Радев да им отпусне три месеца, през които 50-ото НС да одобри тяхната антикорупционна декларация и да гласува описаните в нея проектозакони и регламенти за подбор на кадрите в регулаторните органи и специалните служби. Оставаше само да добавят приемането на България в Шенген и Еврозоната, след което да вземат мандата, да съставят правителство и да си свиркат 4 години. Като управляващи, а не като „конструктивна опозиция“, каквато първоначално смятаха да бъдат. Истински „евроатлантици без граници“, по-точно без срам!
Президентът Радев се опита да ги върне на земята, като им напомни, че имат само 39 депутати в НС, а не парламентарно мнозинство. Каза още, че Конституцията предвижда „разумен срок“ само за съставянето на правителство, а не няколкомесечно законотворчество преди връчването на мандата за управление.
Радев увери натрапниците, че ще изчака само да види дали те ще намерят съответната подкрепа от останалите парламентарни сили за правителство с втория мандат. Перспективата за успех на тази шарлатания бе твърде мижава, имайки предвид декларираното от ГЕРБ-СДС съгласие за разговори, но не и за подкрепа на кабинет с втория, или с третия мандат. А половинчатата готовност за разговори и подкрепа от ДПС-Доган, както и условията на „Възраждане“ за провеждане на референдум за запазване на лева до 2043 г. и за преразглеждане на договорите за НАТО и ЕС, бяха еквивалентни на завоалирано „не!“. Оставаха БСП и ИТН, които заявиха готовност за разговори, не и за подкрепа на правителство с мандата на ПП-ДБ. На 17 юли всички участници в разговорите с ДБ, на които ПП отсъстваха, отхвърлиха антикорупционната приумица, като условие за съставяне на кабинет. ДПС не участваха нито като ДПС-Пеевски, нито като ДПС-Доган. Пеевски заяви предварително, че не преговаря със собственици на пудели, разнасящи в устата си пачки, а Джевдет Чакъров от ДПС-Доган каза, че могат да разговарят едва след сформирането на кабинет. Междувременно от групата на Пеевски си тръгна още един депутат, който се присламчи към независимите. И както е тръгнало, скоро ще му остане вярна само Елена Йончева, която го засипва с хвалби, защото й осигури втори евродепутатски мандат. Виждайки голямата корупция в Брюксел и Страсбург, Йончева вече не се интересува от факта, че любимият й Делян Пеевски все още е в санкционния списък „Магнитски“. За корупция, не за друго! За подкрепа на антикорупционните реформи на ПП-ДБ от страна на разпадналата се ПГ на „Величие“ също нямаше сигнали, а и да имаше, все тая. Защото на ПП-ДБ им трябваха не 6 или 13 депутатски гласа, а цели 82. Така че провалът с втория мандат беше предизвестен, както и този с третия. На 17 юли ПП-ДБ хвърлиха кърпата, както преди тях сториха ГЕРБ-СДС. Язък за евроатлантическата, русофобска и проукраинска реторика! От цялата шумотевица на тема „ПП-ДБ правят кабинет“ остана само едно раздвижване на въздуха, сиреч вятър. Щем-не щем, наесен отново ще се редим пред изборните секции, понеже и третият мандат най-вероятно ще се окаже също тъй безплоден, както първите два. Остава само президентът Радев да изпълни конституционните формалности, като го връчи на когото иска и след като му го върнат неизпълнен, да насрочи изборите. След което да си избере служебен министър от „домовата книга“, без да разчита на прогонения от БНБ Андрей Гюров, срещу когото гласуваха и шестимата подуправители на банката. Ами ако пак само председателят на Сметната палата Димитър Главчев се съгласи „да се жертва“? Тогава ще излезе, че ПП-ДБ собственоръчно са осигурили още минимум 4 месеца „прокси“ управление на Бойко Борисов. Вече без Делян Пеевски и неговото „мазно турско кафе“. На 17 юли, както посочих по-горе, ПГ на Пеевски оредя с още един депутат, който премина към Джевдет Чакъров в групата на „независимите“. Същия ден Пеевски упрекна президента, че хвърчал в небето, вместо да отиде да гаси пожарите. Сякаш Пеевски е грабнал маркуча и гаси ли, гаси огньове! Той може само да пали конфликти и да проваля бизнеси, а не да гаси пожари. Може напротив, да носи бензин за пожара в Украйна, без да рискува живота си като доброволец във ВСУ. Такива „поддръжници“ на Украйна – с лопата да ги ринеш! Не само у нас.
В света протичат преломни процеси, които също могат да ни опърлят. Във Франция, бягайки от крайната десница на Жордан Бардела-Марин Льо Пен, президентът Макрон се натресе на крайната левица, наречена „Нов народен фронт“ и ръководена от Жан-Люк Меланшон. Във Великобритания след 14-годишно управление на Консервативната партия на власт се върна Лейбъристката партия, водена от Киър Стармър. В Италия дясната партия „Италиански братя“ на Джорджа Мелони изглежда непоклатима и това вещае лоши дни за Урсула фон дер Лайен. В Испания управлява социалистът Педро Санчес. В Германия „Алтернатива за Германия“ разширява своето влияние не само в бившата Източна Германия. В ЕП се формираха нови извънсистемни парламентарни групи, като „Суверенистите“ и „Патриоти на Европа“, които щяха хубаво да изпотят Урсула фон дер Лайен по време на препитването й в европарламента на 17 юли.
В САЩ, продължавайки многогодишната кървава традиция на покушения срещу действащи президенти и кандидат-президенти, посегнаха на живота на бившия президент и настоящ кандидат за президент от Републиканската партия Доналд Тръмп. Който е противник на помощта за режима на Зеленски и си избра за вицепрезидент сенатора Джеймс Дейвид Ванс, също противник на тази помощ. Зеленски уверява, че не се страхувал, че Тръмп ще влезе отново в Белия дом, понеже щял да работи и с него. Но бившият комедиант забравя, че от 21 май той вече е нелегитимен президент. След две години война с Русия наскоро Зеленски заяви, че можел да покани Русия на втората мирна конференция. В качеството на какъв ще я кани? За отбелязване е все пак, че Зеленски вече не говори за изтегляне на руските войски от заетите от тях украински територии, нито за връщането на Донбас, Запорожие, Херсон и Крим под контрола на Киев. Народът на Украйна очевидно не желае да прекара още една зима в окопите и Зеленски бърза да се застрахова. Разбира се, администрацията на Байдън е за продължаване на войната „до победа“, поради което на срещата на върха на НАТО във Вашингтон повтаряха този рефрен, вместо да използват възможността за мирен изход от конфликта в Украйна. Но на ерата Байдън й се вижда краят, щом той се съгласи да се оттегли от президентската надпревара, ако лекарите установят някакъв здравен проблем у него. И дръпна дявола за опашката, защото се оказа отново заразен с ковид-19. Освен това Байдън се превърна в огромен риск не само за демократите, а и за мира и демокрацията в САЩ и света като цяло. Защото именно при неговото управление започнаха да отстрелват политическите му опоненти. „Американската държава е опасна не само за света, а и за собствените си президенти“, написа Мелих Ашък в турския всекидневник вестник „Миллиет“ /16.7.2024/. И обясни, че в 150-годишната кървава история на атентатите в САЩ има извършени 10 опита за покушения срещу президенти и кандидат-президенти, 4 от които са завършили със смърт: първият убит американски президент е Ейбрахам Линкълн, прострелян на 14 април 1865 г. по време на театралната постановка „Американският ни братовчед“ в театъра на Вашингтон. Две години по-рано, по време на Гражданската война, той публикува Декларацията за свободите, която предвижда освобождаване на робите. Вторият атентат е срещу Джеймс Гартфийлд на 2 юли 1881 г., третият е срещу Уилям Маккинли на 6 септември 1901 г, а четвъртият - срещу Джон Фицжералд Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас.
При опити за покушение са ранени: Теодор Рузвелт, бивш президент и кандидат за втори път - на 14.10.1912 г.; Джералд Форд - 38-ият президент на САЩ, на 05.09.1975 г. /За няколко седмици в една и съща година той претърпява два опита за покушение, без да бъде наранен/; Роналд Рейгън, 40-ият президент на САЩ, след реч във Вашингтон през март 1981 г. е ранен при въоръжено нападение срещу конвоя му; Джордж Уокър Буш, 43-ият президент на САЩ, е нападнат през 2005 г. с неизбухнала граната по време на реч на митинг в Тбилиси, Грузия, на който е и Михаил Саакашвили; бившият министър на правосъдието на САЩ и кандидат за президент от Демократическата партия Робърт Ф. Кенеди, брат на убития 5 години по-рано президент Джон Ф. Кенеди, е убит през 1968 г. след спечелването на предварителните избори в Калифорния; Джордж Уолъс, бивш губернатор на Алабама и кандидат за президент, става жертва на въоръжено нападение в Лос Анжелис по време на предизборната кампания в Мериленд през 1972 г. След покушението остава парализиран от кръста надолу. В тази мрачна поредица ще бъде записан и Доналд Тръмп с окървавеното си ухо.
В изданието The American Conservative /15.7.2024/ Питър ван Бурен напомня, че от 2010 г. американският президент има право да нарежда убийството и на американски граждани, обявени за опасност за националната сигурност на САЩ. През 2014 г. е публикувана Бяла книга, която оторизира американските президенти да издават заповеди на „морските тюлени“ за ликвидиране на чужди и американски граждани, представляващи опасност за националната сигурност на САЩ. При подобни убийствени мисии в чужбина националният суверенитет на страните домакини няма никакво значение. Няма значение и гражданството на мишените. Единственото, което е от значение, е да представляват заплаха за националната сигурност на САЩ. На това основание са ликвидирани Осама бин Ладен, иранският командир на революционните гвардейци генерал Касем Сюлеймани, както и гражданинът на САЩ Ал Аулаки и 16- годишният му син. Ал Аулаки е бил приятел с американските военни. Дори след 11 септември 2001 г. обядвал в Пентагона, но държавата САЩ го заподозряла във връзки с „Ал Кайда“ и вербуване на западняци да се присъединят към каузата на терористите. Последвало неговото ликвидиране в Йемен с дрон, подобно на генерал Касем Сюлеймани на летището в Багдад. Само една седмица преди стрелбата срещу Тръмп президентът Байдън беше казал, че той е заплаха за демокрацията в САЩ и трябва „да бъде поставен под прицел“. След опита за атентат срещу Тръмп сенилният Байдън тръгна да „успокоява страстите“ и да призовава за национално единение и не насилие. „Късно е, либе, за китка“, би казал Ахмед Доган. Междувпрочем, около опита за убийство на Тръмп витаят съмнения. Трудно е да се повярва, че един 20-годишен хлапак може да улучи ухото на когото и да било от 135 метра. Още повече че са регистрирани изстрели от три различни оръжия. А прочутите кадри на „Сикрет сървис“ се оправдават, че охраната на Тръмп била задължение на местната полиция. А пък тя, както твърдят очевидци, сякаш е закриляла повече стрелеца, отколкото бившия президент. Дори се разминала с него на покрива на сградата, откъдето той е стрелял. Многозначителен е и фактът, че бащата на убития стрелец Томас Матю Крукс е притежавал към 30 огнестрелни оръжия.
Въпреки ежеседмичните стрелби в американските училища Байдън уверява, че насилието нямало място в Америка. Има място и още как, но за да го види такъв като него, трябва куршум да му откъсне не само ухото, а и главата.
