Емисиите на въглеродния двуокис /СО2/ не са причина за климатичните промени. Независими световни учени доказват, че сили, породени от мощни галактически и космически процеси, влияят върху цикличните промени на климата.
Количествата редуцирани европейски емисии на СО2 се компенсират двукратно и трикратно от емисиите в страните от Азия, Латинска Америка и Австралия. Това показват статистическите данни от 2023 година. Харчат се трилиони евро за замяна на ефективно работещи електропроизводствени мощности и индустриални технологии с други уж „чисти“, но всъщност много по-силно замърсяващи околната среда и атмосферата. Ограничава се добивът и ползването на подземните природни богатства. Последствията са трагични както за общоевропейската, така и за националните икономики. В сериозна рецесия са Англия, Германия, Дания, Франция, която заплашва да обхване и останалите европейски страни. Европейската индустрия губи конкурентоспособност и водещата си позиция в света. Цветущи индустриални райони се обезлюдяват, обедняват и запустяват. Време е да се стопират „зелените“ безумства!
Време е да се осъзнае, че промените на климата са плод на закономерни природни процеси, имало ги е и ще ги има независимо от нашите желания. Въпросът е, как да се приспособим към тях и как да направим живота си по-добър?
Големите градове и особено мегаполисите нямат бъдеще. Бетонът и асфалтът действат като акумулиращи печки и увеличават допълнително температурата на градския въздух. Липсата на дървета, паркове, водни площи, градинки и зелени площи между блоковете допринася за липсата на достатъчно кислород в приземния атмосферен въздух. Многобройните превозни средства запрашават околната среда. Тесните и криви улички, високите сгради и липсата на широки и прави булеварди са пречка за естествена вентилация на градския въздух и обмяната му с пресен от природата около градовете. Липсват горски масиви в близост до градовете, които да са източник на чиста питейна вода, свеж въздух и прохлада. Трябва да признаем, че урбанизацията е сбъркана тотално.
Необходимо е да се обърне особено внимание на обучението и подготовката на архитекти, строителни, хидроинженери, лесоинженери и озеленители. Належащо е с конкурси да се подберат най-добрите експерти в тези дисциплини и да им се възложи изготвянето на проекти на нови озеленени селища и индустриални предприятия, отговарящи на определени целесъобразни, екологични норми, където да се преместят жителите от мегаполисите. Със закон да се постанови фотоволтаични панели да се монтират само по покривите и фасадите на индустриалните, общинските и битовите сгради, но не и върху земеделски и горски площи. Паралелно с това да се планират и залесят с подходящи дървесни видове бивши горски площи и пустеещи земи. Строителните и ВиК инженерите да намерят ефективни решения за строителство на язовири и канали, които да водоснабдят с вода не само обработваемите, но и пустинните площи в Азия, Африка, Австралия и Америка. Вода има в изобилие, необходими са рационални технически решения и достатъчно финансиране. Пустините могат да се превърнат в огромни оазиси, раждащи плодове и зеленчуци целогодишно. Да се създадат нови гори там, където ги е имало преди стотици и хиляди години. Така могат да се оползотворят трилионите евро и долари, планирани за безумния безвъглероден преход. От морето и океаните може да се завоюват жилищни площи чрез изкуствени острови, както и да се изградят плаващи селища. Примери за такова успешно строителство има и в Близкия, и в Далечния изток.
Природата ще се възобнови по-чиста, местообитанията за дивите животни ще станат по-многобройни, жизнената среда за хората по-здравословна и приятна в уютни, чисти и озеленени селища.
Ако всички пустини на планетата ни станат отново плодородни земи, то ще се решат продоволствените проблеми за стотици милиони хора. Но за съжаление тази идея има както много привърженици така и не по-малко противници. Според доклад на ООН от 2019 година около 750 милиона души гладуват. При достатъчно обработваема земя е реално селскостопанският сектор да задоволи потребностите от хранителни продукти на много по-голям брой население на Земята, отколкото е понастоящем.
Намаляването на броя на пустините ще увеличи площите на обработваемите земи и горите. Ще се създадат нови работни места в земеделието и животновъдството. Ще се създадат нови местообитания за дивите животни и птици, ще се увеличи биологичното разнообразие.
Противниците на идеята веднага контрират, че с намаляването на пустинните площи ще намалее броят и ще изчезнат пустинните животни и ще се получи биологичен дисбаланс. Интересно, кой и как е обосновал, че днешният биологичен баланс е идеалният?!
Друго, не по-малко интересно твърдение на противниците е, че пустините с високата си температура и сухо състояние помагат за концентрацията и образуването на полезни минерали като калий, борат, гипс, нитрати и др. Ако пустините изчезнат е възможен проблем с добива на такива минерали!?!
Горите на мястото на пустините могат да донесат повече валежи и увеличаване на наличността на сладка, питейна вода. Така би се решил проблемът на 20% от населението на Земята, което е с недостиг на вода. Това би задържало по-големи количества вода в горските масиви на сушата и би намалило значително повишаването на нивото на световния океан.
Ето няколко примера на успешни опити за облагородяване на пустинни площи. Liquid Nano Clay /LNC/ е специална технология за обработка на пясък, която може да промени сухия характер на пясъчните частици с помощта на глинесто покритие и им позволява да задържат вода. Тя е разработена от норвежкия учен Кристиан Мортен Олесен през 2005 г. Олесен твърди, че чрез този метод всеки некачествен пясък може за кратко време да се превърне във високоплодородна почва.
Китайска технология превръща пустиня в земеделска земя. Тя е разработена от изследователите от университета Chongqing Jiatong. Състои се от паста, направена от растителна целулоза, която може значително да подобри способността на пустинните пясъци да задържат вода, минерали, въздух, микроби и хранителни вещества, необходими за растежа на растенията. Тази паста е нанесена върху пясъчен парцел от 1,6 хектара в пустинята Улан Бух, в Монголския автономен регион. С течение на времето парцелът се трансформира в плодородна земеделска земя, на която произвеждат домати, ориз, дини, слънчоглед и царевица. Проф. Ян Цингоу от университета Jiatong обяснява, че „Разходите за изкуствени материали и машини за трансформиране на пясъка в почва са по-ниски в сравнение с контролираното екологично земеделие и рекултивция.“
Според китайските изследователи растенията, отглеждани в пясъчния парцел, дават по-високи добиви, използвайки същото количество вода, необходимо за отглеждане на култури в нормални обработваеми почви. Освен това количеството тор, необходимо за производството на културите, е по-ниско от това, което обикновено се изисква за растежа на зеленчуци в други почви. Резултатите от тези проучвания са публикувани още през 2016 година.
Подобни проучвания се правят също в Мексико, Египет и други страни, където има големи пустинни площи.
Озеленяването на пустините е предизвикателна задача, но резултатите от експериментите, проведени в Китай и други страни за масово пустинно залесяване, пораждат надежди за по-добро бъдеще на човешката цивилизация.
Тези експерименти са за предпочитане пред компрометираната, авантюристична европейска „зелена сделка“, както и пред инициативата на милиардера Бил Гейтс да инвестира 50-60 млн. долара за разработване на ваксина, която да премахне микроорганизмите от стомасите на преживните животни, тъй като те спомагат за усвояването на растителната храна, но стимулират отделянето на метан през устата и изхвърляне на газове отзад.
Това е ни повече, ни по-малко от генно модифициране на преживните животни. Знае ли г-н Бил Гейтс колко милиарда са домашните и дивите преживни животни на Земята? Как ще се ваксинират, а без тези микроорганизми ще могат ли да живеят? А как ще се отрази на хората, които консумират месо от такива генно модифицирани животни /ако оцелеят/?
Хората не се нуждаят от генно инженерство, което може да ги превърне в хоминиди, каквито са били преди да станат Човеци.
Не се нуждаем и от авантюристичните „зелени“ идеи, които разрушават енергийните ни системи, лишават ни от сигурна, качествена и евтина електрическа енергия от местните изкопаеми горива, която може да бъде екологосъобразна благодарение на съвременните технологии за обезпрашаване, улавяне и преработване на емитираните газове в полезни химически продукти. Понастоящем съсипват индустриалните производства с непосилни данъци за въглеродните емисии, а в недалечно бъдеще се готвят да посегнат и на традиционното земеделие и животновъдство.
Проблемите с изхранването на човечеството и задоволяването на нуждите му от питейна вода могат да се решат чрез реализиране на проекти за превръщане на пустинните площи в обработваеми земеделски земи и горски масиви. Същевременно се откриват милиони работни места както в строителството на язовири и канали, така и в облагородяването на пясъците, залесяването, обработката на новообразуваните земеделски земи, в животновъдството и в преработката на селскостопанската продукция.
Култивирането на пустинните площи се нуждае и от много енергия, сигурна, чиста и евтина за да се реализира този мащабен обрат в прогресивното и мирно развитие на човечеството. Потребностите от енергия растат многократно с внедряването и на изкуствения интелект във всички области на обществения живот. Източниците на енергия са много и разнообразни. Те трябва да се използват рационално съобразно специфичните географски, технологични, финансово-икономически и социални условия в съответните страни без изкуствени ограничения. Преди да колонизираме Луната, трябва да усвоим потенциала на Земята. Не се и съмнявам, че болшинството от хората предпочитат пред „зелените илюзии“ такава перспектива за развитие на човешката цивилизация. Тя е реално постижима, но липсват политическа воля и решимост на европейско и световно ниво!
