Миналата седмица в негово отсъствие младият лидер на партията на Марин Льо Пен – Жордан Бардела, бе избран за ръководител на новата европарламентарна група „Патриоти за Европа“. Новината бе съобщена от говорител на унгарското правителство.
Освен това първи заместник-председател на новата група ще бъде Кинга Гал от партията Фидес на Виктор Орбан. Това е начало на една забележителна промяна в Европейския съюз.
Ултраглобалистите разчитат на масовия, общоевропейски недоктринален антифашизъм. Те инициираха изграждането на „Нов народен фронт“ начело с Меланшон. Някогашният френски Народен фронт спечелва изборите през 1936 г. и две години управлява Франция. След това се разпада. В България аналогичната структура от 1943 г. се нарича Отечествен фронт. ОФ има за девиз „Смърт на фашизма, свобода на народа“. Фронтът на Меланшон не си поставя такива цели. Тя се ограничава до идеята да не се допусне партията на Льо Пен – Бардела до властта.
Партията на Марин льо Пен „Национален сбор“ спечели първия тур на 17-ите избори за Национално събрание с 33,1% от гласовете, следвана от „Нов народен фронт“ с 28% и алианса на президента Еманюел Макрон (20%). Партията на Жордан Бардела подобри представителството си от 88 на 143 места в Националната асамблея.
Еманюел Макрон призова за формирането на „широк, ясно демократичен и републикански съюз за втория тур“, за да попречи на Льо Пен да си осигури абсолютно мнозинство.
Тактиката на льопеновската партия „Национален сбор“ бе да представи Меланшон като лидер на крайнолевите. Това не е вярно. Новият народен фронт не е крайно лява организация, въпреки че в него участват и някои крайно леви среди. Бардела и неговите поддръжници се преструват, че не са наясно с факта, че Меланшон, който някак остана на по-заден план в тази кампания, е оценяван като противоречива фигура дори в рамките на самия „Нов народен фронт“. Във Фронта се включиха Социалистическата партия, Еколозите и „остатъчните“ комунисти – партия която преди няколко десетилетия сама печелеше до 20% от гласовете на френските избори.
Успехът на Бардела – Льо Пен, които спечелиха рекорден брой гласове, всъщност е доста ограничен. „Националния сбор“ се съсредоточи върху новите национални и глобални проблеми и им даде разбираем за хората отговор. Към днешна дата повечето държави - членки на ЕС, вече искат да се проверяват по-обстойно мигрантите и търсещите убежище и да се експулсират по-бързо онези, които се считат за риск за националната сигурност и спокойствие. Плоскомислещите анализатори направиха от тук извода, че „Европа завива надясно“. Такъв процес безспорно има, но всичко е доста по сложно. Европа интуитивно търси друга, по-реалистична политическа гледна точка по въпроси като миграцията, радикалния ислям, междурасовите отношения, да не говорим за „Зелената сделка“. Има изсилвания на отделни политици от патриотичното пространство, но като цяло проблемът е в „антиполитиката“ на либералните правителства. Те отдавна интимно са изоставили идеите за националната държава и живеят – както реално, така и в представите си, в един полубожествен глобален свят, в който няма място за национални държави, за национална икономика, образование и култура. И тъй като левите сили се ослушват да видят новите реалности, „евродесниците“ тържествуват.
Елемент от промяната е да се отхвърли този начин на фалшиво типологизиране на партиите и възгледите в нашия континент – деленето им на „проевропейски“ и „антиевропейски“. В нашия свят има множество пътищата към постфашизма. Усилията той да се разобличава „диференцирано“ - в едни случаи да бъде дискретно ухажван и му се дава властта, в други да бъде публично заклеймяван, вече не може да се приемат сериозно. Преди няколко десетилетия щях да го приема като лична кауза. Днес съм не по малко антифашист, но ясно се дистанцирам от опитите да се етикетират като „крайно десни“ и полуфашистки някои позиции, които по своята същност никак не са такива. Неприемливо е например, постфашизма да се редуцира до един спорен аспект – ксенофобията и антимигрантските нагласи а да се игнорират много по тежките грехове на десницата, като новото фюрерство, подчинило на стремежите си могъщата глобална пи-ар индустрия Те унищожават самата същност на демокрацията. Още по големия грях е натрапването на глобалната супервласт – която се асоциира с преклонението към чуждестранния инвеститор, т. е., доброзорното преотстъпване на националните икономически активи, поръчковите „пандемии“, издигане в култ ЛГБТ културата и т. н. Затова твърдя, че „ненавистта“ е много повече към безотговорните глобални елити. А за мигрантите трябва да се уточни – ненавистта не е към „чужденците и бежанците“, а към неотговорното поведение на част от мигрантите, особено към нелегалните мигранти. Законите са задължителни и за мигрантите, не само за националните граждани. Съотговорни тук са националните правителства, които, било защото са водени от хора, които не разбират базисни въпроси на държавното строителство, било, защото негласно симпатизират на ултраглобалистки и троцкистки възгледи, обективно заемат антинационални и антидържавни позиции.
Както Бардела, така и Льо Пен имат своите грешки и грехове. Меланшон също. Въпросът е, че днес ултраглобалистите са в много по голям степен духовни и политически наследници на фашизма и на Адолф Хитлер. Това е промяната, която е настъпила.
