(Мислете за Доган и Пеевски като за един човек. Отношенията между тях са по-близки, отколкото между баща и син. Проблемите са заради „космонавта“ Аталай).
Тъй рече Хамид Хамид след срещата на почетния председател на ДПС Ахмед Доган с 15-те депутати на движението, гласували против предложения от Бойко Борисов кандидат за премиер на еднопартийния кабинет на ГЕРБ, бившия председател на 49-ото НС Росен Желязков.
Както се разбра, тези отцепници от правата Делянова евроатлантическа вяра всъщност са изпълнили ирадето на самия Ахмед Доган. Докато другите 30, подкрепили кандидатурата на Росен Желязков, са изпълнявали нарежданията на Делян Пеевски, представени като решение на ПГ на ДПС. Тоест оказали са непотърсена и може би нежелана от Борисов подкрепа на ГЕРБ въпреки декларациите на лидера й Борисов, че няма да управлява само с ДПС. Колко пъти придумваше той бившите си „съдружници в престъплението“, наречено „сглобка“, да му върнат жеста и да подкрепят кабинета на ГЕРБ още при първия мандат. Въпреки че беше съставен само от „успешни“ бивши министри на Борисов и няколко такива от служебното правителство на Главчев, също съставено предимно от гербери? Но вместо жест и разбиране от страна на ПП-ДБ, Борисов получи подкрепа от 2/3 от депутатите на ДПС. Което го изплаши истински, понеже подхрани обвиненията на опонентите му, че е в тайна комбина с Делян Пеевски. А пък той, въпреки евроатлантическите си теманета, извеждането на ДПС до втора политическа сила и това, че седи на първия ред в 50-ото НС, си остава в санкционния списък по закона „Магнитски“. Обаче си остава и „наш кучи син“, щом го приемат американският и другите западни посланици. За Борисов нямат висока стойност нито евроатлантическите, нито антипутинските изблици на Пеевски, понеже и той е също толкова фалшив евроатлантик и русофоб. Няма да е пресилено да се каже, че Борисов посрещна с огромно облекчение отхвърлянето от 50-ото НС на кандидатурата на Росен Желязков за премиер със 138 гласа „за“, 98 „против“ и 2 „въздържали се“. Това сложи кръст и на опитите за съставяне на правителство с първия мандат. Що се отнася до втория мандат, който се полага на втората политическа сила, Делян Пеевски първо заяви, че ще го получи и върне веднага на президента Радев. После във фирмата „Доган, Пеевски и Синове“, или ДПС, се развихриха такива бури, че въпросите за втория и евентуално третия мандат отидоха на заден план. Пеевски се обиди от това, че Доган се срещна в сараите на „Росенец“ със 17 депесари, противници на кабинета „Желязков“, включително Джевдет Чакъров, без да покани другия съпредседател на движението, сиреч Делян Пеевски. И взе, че изпрати до медиите писмо до почетния председател на ДПС, в което се кълнеше във вярност на своя „баща“ и го призоваваше да не позволява интриганти да му мътят главата и да разцепват партията. В „синовното“ си послание Пеевски напомняше на Доган, че винаги е бил до него, както и че Доган винаги е бил до Пеевски. Нямало, санким, противопоставяне Доган-Пеевски, а последният водел война с „деребеите“ в ДПС. На турски думата „деребей“ означава местен феодал, поземлен владетел, господар и тиранин, което в нашите условия е неприложимо. Ерго, Пеевски има предвид някои областни управители, кметове и други властници, избрани или назначени от ДПС. Той призова потърпевшите от техния произвол да дойдат да връчат жалбите си в София, на което се противопоставиха хора като Джевдет Чакъров. Дошлите в София депесари се оплакаха, че срещу тях се упражнява натиск от „деребеите“, изразил се в заплашителни есемеси на самия Джевдет Чакъров. Докато Халил Лятифов обясняваше по телевизията колко много обичат депесарите почетния си председател доктор Ахмед Доган, „деребеите“ контраатакуваха, като изпратиха до чуждите посланици едно писмо от централата на ДПС, написано от името на председателя Делян Пеевски и подписано уж от съпредседателя на ДПС Станислав Атанасов. В него предложеното от Борисов еднопартийно правителство се обявява за единствения евроатлантически избор на България, а самият Доган и депутатите, гласували против Желязков, се обвиняват в обслужване на интересите на Кремъл. Писмото, разбира се, беше публикувано от вестник „Капитал“, органа на олигарха Иво Прокопиев. Скоро всички щяха да разберат, че Доган не е преглътнал поредното „интригантско мътене на главата“ посредством автентичното и фалшивото писмо на Делян Пеевски, изпратено от компютъра на Станислав Атанасов.
С изключително остро писмо-обръщение към членовете и симпатизантите на ДПС, разпространено до медиите в нощта срещу 11 юли, почетният председател обвини Пеевски в мутренски подход, „нехарактерен за ДПС“, в опит за вътрешнопартиен преврат, в използване на прокуратурата и полицията за отнемане на бизнеси, в умишлено създаване на страхова психоза за живота, работата и имуществото на хората. На призивите на Пеевски да заровят томахавката и да не разцепват партията Доган отговори с: „Късно е, либе, за китка!“. И поиска оставките на председателя Делян Пеевски, заместник-председателя и член на Централното оперативно бюро /ЦОБ/ Халил Летифов, заместник-председателя и член на ЦОБ Станислав Анастасов, заместник-председателя на ПГ на ДПС и член на ЦОБ Хамид Хамид, заместник-председателя на ПГ на ДПС Ертен Анисова и члена на ЦОБ Радослав Ревански. На призива за оставка Делян Пеевски отговори, че няма да я подаде и да предаде хората, които са му гласували доверие. Новото начало, санким, било необратимо. Междувременно ПГ на ДПС-Пеевски изключи верните на Доган 17 депутати, към които се присъединиха още няколко и заедно с изключените по-рано от ПГ те станаха 24 души. Групата около Пеевски остана в състав от 23 депутати. По този начин броят на независимите депутати в 50-ото НС достигна рекордното число 38, колкото е ПГ на „Възраждане“, а ДПС изведнъж отиде от второто на четвъртото място. Така че вторият мандат би трябвало да бъде връчен на ПП-ДБ, които станаха втора по численост ПГ. След злополучната „сглобка“ Пеевски за втори път прецака ПП-тата, изкарвайки ги на амбразурата, откъдето да се мъчат да съставят кабинет, вместо да играят на опозиция. Пеевски, обаче, явно беше надценил своето влияние в ДПС, забравяйки с кого си има работа. След като всички партии, на които той изпрати покана за разговори за правителство с втория мандат, му отговориха с „не!“, фактът, че е извел партията ДПС до второто място в 50-то НС, няма да му послужи за щит. И при всички случаи той трябва да удвои охраната си. Ако не го „самоубият“, както бившата „мъжка секретарка“ на Доган - Ахмед Емин, ще го отцепят така, че свят ще му се завие. „Новата ера“, която той възвести, започвайки „войната с деребеите“, засега се изразява в отчаяни опити за чистка и реформиране на семейната фирма ДПС. Опити, които се натъкват и на съпротивата на самия почетен председател. „Революцията изяжда децата си“, гласи една стара мъдрост, която е валидна и за реформите. Да не забравяме как са завършили преди Ататюрк опитите за реформиране на Османската империя: с удушаване или обезглавяване на реформаторите. Спомнете си как свършиха и някои самовъзвеличили се като реформатори бивши лидери от ДПС: Касим Дал, Осман Октай, Мехмед Дикме, Ремзи Осман, Лютви Местан, Мустафа Карадайъ и други. След едно новогодишно обръщение на Доган Лютви Местан трябваше да се крие в турското посолство в София. Въпрос с повишена трудност е в кое посолство ще се спасява Пеевски от гнева на „деребеите“ и на самия Ахмед Доган. Защото той знае прекалено много тайни на Сарая, за да остане начело на „бащината“ си фирма ДПС. Най-добрият свидетел е мъртвият свидетел! Единственият шанс на Пеевски да отдалечи края си беше да вземе втория мандат от президента Радев и да го върне изпълнен, като се договори с другите партии в НС. Но с кого можеше да се договори, освен с ГЕРБ-СДС? С ПП-ДБ ли? Не става там работата, понеже от ПП-ДБ заявиха готовност да разговарят с ДПС, но без Делян Пеевски. Дори продължават да обещават да „демонтират модела Пеевски“, въпреки че според Кирил Петков ставащото в ДПС било разрушаване на този модел. И това, след като в името на конституционната и правосъдната реформа, той и Христо Иванов пиха „мазно турско кафе“ в скута на Пеевски!
Правителство с втория мандат, даден евентуално на ДПС, е също толкова невъзможна мисия, както и правителството на ГЕРБ с първия мандат. За какво му е на Доган второто място на ДПС, ако не може да облагодетелства фирмата самият той да се облагодетелства от „обръчите от приятелски фирми“? Ако обитателят на сарая в „Росенец“ натовари друг да води преговорите за правителство с втория или третия мандат, значи на Пеевски му е дошъл краят: политически и физически. Тоест изпаднал е, както казват французите, в положението на „полетия поливач“. Сеячът на интриги стана жертва на интриганти! И ДПС, както предрече другият съпредседател на движението Джевдет Чакъров, се връща към нормалността. Силите на Пеевски стигнаха да съсипе „Булгартабак“, „Лафка“, КТБ, няколко медии и ТЕЦ „Варна“, но не и да потопи ДПС. Добре, че не стана премиер или президент на България. Ако последният му „реформаторски“ провал доведе до раздялата на ДПС и с останалите „дьонмета“ като Йордан Цонев, Станислав Атанасов и Искра Михайлова, значи си е струвало да опита. Нищо, че „модернизирането“ на феода на Доган ще остане за по-добри времена. Ще поживеем, ще видим!
