В навечерието на 145-годишнината от установяване на дипломатически отношения между Русия и България трябва да направим уточнението, че съществуват факти, които очертават границите на една особена екстериториалност в историята. Значението им пред лицето на света не подлежи на преоценка, защото, макар и да са човешко дело, те са белязани като с неизтриваем печат със знака на Боговдъхнавението и Божествения промисъл, които са ги породили.
Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. за нас, българите, като православен народ е величаво достояние не само защото тя възстановява изгубената преди 485 години държавност, а защото прави това в името на най-висшата евангелска добродетел – любовта към ближния. Нито един друг народ – нито преди, нито след тази война – не е извършвал подобен нравствен подвиг за благото друг народ, който да се равнява на подвига, извършен от народа на Русия за възкресението на България. Императорският двор, Светият клир на Руската православна църква, политическиата класа на най-могъщата славянска държава, интелигенцията и доблестното офицерство на империята са били единни в мисията на Русия - „да живее висш живот, велик животг, да осветява света с великата, безкористна и чиста идея ”, както пише самия Фьодор Михайлович Достоевски.
Русия плати нашата свобода с кръвта на десетки хиляди свои синове. И истината за тази хекатомба като най-висш отличителен знак ще се предава в паметта на българската кръв от род на род и от век на век.
И така ще бъде навеки!
Въпреки това вече повече от 30 години враговете български и руски се мъчат със задна дата да опорочат сътворения от руския народ подвиг за освобождението на братска България. Тяхната цел е прозрачна и ясна: да залеят с кал и да осквернят великото историческо дело на Освободителката.
В обществото, където всичко се решава с пари, цената на честта и добродетелта е по джоба само на онези с пълните кесии. И тъй като всеки грях си има цена, юдите на нашата печална съвременност така си изкарват прехраната. На този фон обаче не остават по-назад и нашите държавни мъже. Много години вече се изчервяваме от срам, когато в речите си в деня на Освобождението не се споменава дори името на нашата Освободителка! Камо ли това на поробителя! Това само още по-силно очертава контурите на позорния статус на днешна „свободна и демократична България”. И все по ярко показва мъртвата хватка на колонизатора. Дотам сме я докарали - за Русия да се говори само лошо или позорно да се мълчи! Камо ли пък да бъдат й бъдат признати безчислените измерения на нейния подвиг или поне постиженията и достойнствата й в някоя област на човешката дейност.
Това е реалността на днешния ден.
Над 30 години информацията в Русия за България е повече от оскъдна. В последно време дори изчезнаха обикновените покани за почивка и обявите за покупка на имоти. Обратното - в руските медии все по-често може да се чуят квалификации като: «предателството на братушките», «българска неблагодарност» и ред други обвинения. За съжаление тази тенденция става все по-опасна, тъй като се явява неизбежен отговор на откровените опити за превръщането на България в нова Анти-Русия. Само че на никой не му хрумва да прехвърля вината за предателството Горбачов и Елцин, довело до най-голямата геополитическа катастрофа – по думите на президента В. В. Путин - върху главата на великия руски народ и велика Русия. Нима някой би си помислил, че само едно изречение може да ослани душата на цял един народ? Навярно малцина си спомнят думите на неизтрезняващия Елцин: «Вземайте цялата чужбина!»
Да, днес в България има колониална администрация. На власт са хора - подставени лица, служещи на чужди интереси, на които е казано какво да правят и какво да говорят. А нима някъде - не само в Европа, но и в света, откъдето Русия отстъпи поради споменатите по-горе причини, е по-различно? Днес с възмущение се обявява, че в България има американски военни бази. И с порицаващи слова се прави уточнението: »Върху обилно напоената с руска кръв българска земя...» Уви, истината е такава. И ние като народ трудно можем да се отметнем от този неопровержим факт. Но трябва да отбележим и това, че в многогласния хор на руските медии не се чува, че цели 82 процента от българския народ не са съгласни с политиката на откъсване от Русия още по-малко - на конфронтация и война с нея. Цял един народ лош няма. И този форум - «Словото - дипломат», е най-мощното подтвърждение на тази истина. Само Бог може постави резолюция върху миналото и бъдещето. Великият поет на България Христо Ботев е написал: «Бог не наказва когото мрази!»
Да, имаше времена, когато законите на духа и кръвта бяха съзвучни със законите на любовта и дружбата и животът процъфтяваше в своето пълно многоцветие и величие. Имаше такива времена – и отново ще има! Ето защо недопустима безотговорност и голям грях пред олтара на правдата ще бъде, ако позволим на русофобите в България и на болгаромразците в Русия да осъществят мерзкия си план на братоотричане между двата народа. Защото е казано: «Брат брата не храни, но тежко му, който го няма!»
