Първият, и вероятно последният, 90-минутен предизборен дебат на Джо Байдън с Доналд Тръмп разтърси не само Америка, а и света, на който показа грозното лице на залязващия хегемонизъм в последния акт на западните либерални демокрации. „Две лъжливи старчета и бъдещето на света…“ - така озаглави коментара си за политическото позорище журналистът Йозай Шендир в турския всекидневник вестник „Миллиет“ (30.6.2024). Дори близките до Демократическата партия американски медии признаха не само катастрофалния провал на 81-годишния Байдън, а и факта, че и на него лъжата не му е чужда. Пентагонът също потвърди, макар и на третия път, че действащият стопанин на Белия дом е излъгал, че през първия му президентски мандат американски военни не са загинали при военни конфликти в чужбина. Загивали са - както при паническото изтегляне на американските войски от Афганистан, така и при нападения срещу американски военни бази в Сирия, Ирак, Близкия изток и Африка.
На този фон лъжата на Тръмп, че при управлението на Байдън данъците в САЩ са нараснали четири пъти, изглежда като безобидно преувеличение. Да не говорим за квалификациите на Байдън за Путин и Тръмп, вариращи от «кучи син» до «масов убиец» и «осъден престъпник». Обаче миналата седмица Върховният съд на САЩ постанови, че действайки в рамките на конституционните си президентски правомощия, Тръмп се ползва с абсолютна неприкосновеност, каквато не притежава само когато действа в лично качество. Следователно той не може да бъде преследван заради нахлуването на неговите поддръжници в Конгреса, разгневени заради откраднатите според тях от Байдън президентски избори от 2020 година. Вбесен от решението на Върховния съд, Байдън го квалифицира като «опасен прецедент, който прави лоша услуга на американския народ». А собствения си провал на дебата с Тръмп оправда с изтощението от пътуванията и срещите си в САЩ и чужбина, от които бил безкрайно уморен и почти заспал на дебата. Противно на уверенията на вицепрезидента на Атлантическия съвет и бивш посланик на България във Вашингтон Елена Поптодорова, че на дебата Байдън бил съвсем различен от този на честванията на 80-годишнината от десанта в Нормандия и срещата на върха на Г-7 в Отранто, Италия, ще припомня две сцени. На едната Байдън търсеше несъществуващ стол, на който да седне; на другата си беше тръгнал и се наложи премиерът на Италия Джорджа Мелони да го спре. «Байдън лети нанякъде, а Мелони го спира с думите: «Върни се, глупако!»-иронизира Тръмп. Прокурорът, който разследваше Байдън заради незаконно изнесените от него от Белия дом класифицирани документи, намиращи се в дома му в Делауер, обясняваше, че заради напредналата си възраст и отслабващата си памет Байдън не можел да бъде наказателно преследван. Днес и Тръмп твърди, че проблемът на Байдън не е неговата възраст, а неговата неспособност, поради коята бил най-слабият и некомпетентен президент в цялата история на САЩ. В известното с прорепубликанската си ориентация издание The American Conservative добавиха, че Байдън бил прекалено стар не само за евентуалния втори, а и за първия си президентски мандат. Как така един политик не става за наказателно преследване заради напредналата си възраст, но може да управлява държава с претенциите за световен хегемон като САЩ? Да не говорим, че като вицепрезидент на Обама Джо Байдън поиска, заплашвайки го със спиране на американската помощ, от тогавашния украински президент Петро Порошенко да уволни главния прокурор на Украйна. Който беше започнал разследване срещу украинската енергийна фирма „Буризма“, превеждала незаконно стотици хиляди долари на сина му Хънтър Байдън. В момента Хънтър го грози присъда от 25 години затвор, но не заради незаконните плащания на украинската „Буризма“, а за това, че си е купил огнестрелно оръжие, когато е бил под въздействието на наркотици.
Както казва сърбинът от пътеписа на Алеко Канстантинов „До Чикаго и назад“: „И тука е велика корупция, како и у нас. Весде парица йе царица!“
На фона на всичко това старческата немощ и безпаметие на Байдън, вцепеняването му на сцената и други признаци на старостта биха могли да събудят съчувствие, ако не ставаше въпрос за президента на страна с претенциите да управлява целия свят. В споменатото вече издание The American Conservative Дейниъл Маккарти пише: „Дебатната катастрофа на Байдън може да е последната му такава“. И наистина, ако получи втори президентски мандат, в края му Джо Байдън ще е на цели 86 години, докато Тръмп ще бъде на 81 години. Да се откаже от надпреварата за Белия дом призоваха Байдън наскоро 25 конгресмени демократи от Камарата на представителите, последвали примера на конгресмена демократ от Тексас Лойд Догет. Обаче с някаква старческа упоритост Байдън твърди че няма да се откаже и иска да участва и във втория предизборен дебат с Доналд Тръмп. Какво ли ще сервира на света по време на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, която ще се проведе от 9-и до 11 юли? На нея са поканени за участие освен Израел и Украйна, и шест арабски страни. Редица наблюдатели твърдят, че и на тази среща Украйна няма да получи покана за присъединяване към НАТО. Но че там ще се вземе решение за продължаване на военната подкрепа за режима в Киев, няма съмнение. Умишлено не споменавам Зеленски, който е омръзнал и на Байдън с вечните си призиви за още западно оръжие, дългобойни ракети и ПВО системи. Дали, отказвайки да бъде четец на формулираната от служебното правителство „българска позиция“ в подкрепа на Украйна срещу Русия, президентът Радев не остави съзнателно ГЕРБ-СДС да се удавят в собствената си плитка локва от фалшив „евроатлантизъм“?
Както и да е. Светът за щастие не е само Америка и Европа. Извън тях само в Азия живеят над 4 милиона души. Земята ще продължава да се върти и без САЩ, НАТО и ЕС. Протестната вълна, която помита старите политически шарлатани във Франция, Германия, Великобритания, Австрия, Нидерландия, Белгия, Испания, Италия и ЕС като цяло не е непременно фашистка, както ни внушават „независимите“ медии. Рано или късно тя ще повлияе и върху политиката на ЕС спрямо Украйна и Израел. Следователно и нашите „евроатлантици от последния ден“, които се мразят и ритат като смъртни врагове, ще трябва да се снишат, докато отмине бурята. Не е време за демонстриране на съмнителна привързаност към още по-съмнителните „евроатлантически ценности“, които са в упадък. Още по-малко е време да изтъкваме своя принос към корумпирания режим на Зеленски, заговорил с късна дата за преговори с Русия, макар и чрез посредници. И кои ще са тези посредници? Макрон, Шолц и Сунак са прекалено заети със собственото си политическо оцеляване, за да се занимават с посредническа дейност. Особено след като досега са изсипвали щедро пари и оръжие на корумпирания киевски режим. Може би такава роля ще поеме премиерът на Унгария Виктор Орбан, койно неочаквано отиде в Киев, за да призове Зеленски за прекратяване на огъня и за гарантиране на правата на унгарското малцинство в Украйна. Но Орбан отиде там не само като унгарски премиер, а вече като председател от 1 юли за следващите шест месеца на Съвета на ЕС.
На 30 юни, ден преди президентът Радев да връчи първия мандат за съставяне на правителство на победилата на изборите партия ГЕРБ, в България беше избран за нов партиарх на БПЦ видинският митрополит Даниил. Дори това чисто религиозно събитие не мина без партизанщини. Понеже през 2018 г. той бил осъдил насърчаването от Вселенския, по-точно Фенерския гръцки патриарх Вартоломей на разкола в Украинската православна църква. Следователно избирането му за патриарх щяло да обвърже БПЦ с Руската православна църква и вместо на Запад сме щели да гледаме на Изток. Това говореха по телевизиите разни „прозападно ориентирани“ теолози, политолози и всичко анализиращи говорещи глави. Или тикви, както твърдят хора със здрав разум и позитивен скептицизъм относно „евроатлантическите ценности“ в БПЦ. Колко православни страни има на Запад от България, за да гледаме натам? Република Северна Македония и Сърбия ли са западните ни ориентири? Освен тях, Гърция и Румъния, другите европейски страни са или католически, или лутерански и протестантски. Ако ще се подчиняваме на папата, или на „Вселенската“ гръцка патриаршия, защо бяха „Българският Великден и страстите български“? Не беше ли Фенерската патриаршия в Цариград тази, която накара османските власти да изпратят на заточение Иларион Макариополски и другите мъченици на българската църковна независимост? Днешният предстоятел на Фенерската патриаршия, окичил се с титлата Вселенски патриарх, преди време поиска от България да върне спасените от българската армия реликви от българските църкви в Беломорието и Македония. После опя на гръцки блаженопочившия патриарх Неофит, за да повтори тази провокация и при интронизацията на патриарх Даниил. Обаче се изниза гузно от съслужението с него в качеството му на български духовен глава. В замяна при посещението на патриарх Даниил в Рилския манастир някой умник беше уредил да му пеят „Многая лата“ български и украински деца... Дали БПЦ е филиал на Фенерската гръцка патриаршия, или някой се опитва да я превърне в придатък на Украинската православна и разколническа църква, обвинявайки патриарх Даниил в русофилия и подкрепа на „руската агресия“ в Украйна?
Светът търси и ще намери своите нови лидери. А какво търси България? Нов Месия с евроатлантическа прозападна и проукраинска ориентация ли? Защо през последните 3-4 години на всеки шест месеца се редихме пред урните? И днес, преди още да бъде предложен и отхвърлен кабинетът на малцинството „Желязков“, пак ни плашеха и продължават да ни плашат с нови предсрочни избори. Сякаш изборите не са елемент на модерната демокрация от западен тип! При гласуването за кандидата за премиер на ГЕРБ Росен Желязков на 3 юли от 238 депутати в 50-ото НС само 98 гласуваха „за“, 138 бяха „против“ и 2 се въздържаха. Единият от тях беше от ПГ на ДПС и заяви, че неговият глас е бил отчетен погрешно. Структурите на ДПС в област Търговище поискаха оставката му. Дотук нищо ново. Удивително е, че въпреки евроатлантическите клетви на „политическото явление“ Пеевски само 30 души от ПГ на ДПС подкрепиха Желязков, а 14 души гласуваха против него. Това показа дълбочината на разлома, настъпил в ДПС след започната чистка от председателя Пеевски. Изключеният от ПГ на ДПС Рамадан Аталай дори заговори за война между Пеевски и Доган. След разцепленията в БСП, „Величие“, ПП-ДБ и ДПС оставаше само някой от независимите депутати да се раздели на две! Борисов изобщо не беше изненадан от този развой, щом преди гласуването заяви, че е убеден, че кабинетът няма да мине. Може пък това да е било и желанието му. А кабинетът „Желязков“ уж щеше да се фокусира върху три приоритета: актуализацията на бюджета, приемането ни в еврозоната и Плана за възстановяване и устойчивост ПВУ. Но, както каза Борисов след получаването и връщането на изпълнения първи мандат: „Ако правителството мине с някой трик или някои депутати напуснат, то ще има кратък живот. И ще падне не защото някой ще го свали, а просто ние ще излезем от него“. Тоест, подобно на змиите, кабинетът щеше да се измъкне от собствената си кожа! Служебният премиер Димитър Главчев видя приемственост във факта, че в предложения проектокабинет „Желязков“ има редица министри от служебния такъв: министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, министърът на туризма Евтим Милошев, министърът на финансите Людмила Петкова, министърът на правосъдието Мария Павлова, министърът на земеделието и храните Георги Тахов и министърът на електронното управление Владимир Темелков. Останалите бяха ярки политически фигури, бивши министри от ГЕРБ, което правеше кабинета повече политически, отколкото експертен. Но приемствеността имаше и друго измерение: и служебният премиер Димитър Главчев, и новопредложеният от ГЕРБ за премиер Росен Желязков са бивши председатели на НС, свалени преждевременно от опозицията. С тази разлика, че Желязков не се беше ангажирал и с поста външен министър, за разлика от Главчев.
Дебатите, пълни с лицемерие и взаимно оплюване на бившите съдружници в престъплението, както и гласуването в 50-ото НС за предложения от ГЕРБ премиер Росен Желязков, показаха, че нищо старо не е забравено и нищо нова не е научено. При тази атмосфера нищо предложено от Борисов и Пеевски няма да мине. Както няма да мине и кабинет „анти-ГЕРБ и ДПС“ с третия мандат. Но дори да мине случайно, той няма да има дълъг живот. По-лесно е да се избере патриарх, отколкото кабинет след „реформите“ на „сглобката“. Още повече че и в ДПС на „политическото явление“ Делян Пеевски вървят кървави борби за надмощие. За борбите в БСП и „Величие“ трябва да се пишат фейлетони.
Националната сигурност е оставена на милостта на съдбата, щом лидера на победилата на изборите партия ГЕРБ Бойко Борисов го пазят снайперисти, накацали по оградата на къщата му в Банкя. Понеже, както обясни самият Борисов, охраната му била получила предупреждение от „много сериозна служба“, че животът му е застрашен. Естествено, заради помощта за Украйна. „Ако това беше вярно, аз трябваше да живея в бункер“, коментира съпредседателят на ПП Кирил Петков. Впрочем, оказа се, че и председателят на ДСБ Атанас Атанасов ходи с охрана от жандармерията. Както е тръгнало, скоро може да видим снайперисти и по покривите на сградите срещу Народното събрание. Които ще пазят „народните избраници“ от народната любов. Покритото мляко котка не го лочи, нали? А народът, включително гласоподавателите на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ, се разхождат без охрана. Тях сам Господ ги пази!
