Джокович напусна турнира в Мелбърн победен от контузията си. И омерзен от омразата на мразещите го.
Мисля, че с това той излиза от световния тенис завинаги. Тръгва си огорчен от това, че не можа да събуди хората за истината на света, в който живеят. Да, той игра с тенис гении като него – Федерер, Надал, но тези нямаха ментална мисия, просто бяха съвършени професионалисти и нищо повече. Да, спечели милиони, но донесе стотици милиарди на тези, които му напомнят за спечелените пари. Джокович поведе милиони в своя път на съпротива срещу либераската измама, която бе на път да унищожи света и нормалността. Карцираха го като животно в същата тая Австралия, която стана полигон за ваксинирани зомбита, вдигна глас за по справедливо заплащане на колегите си за сметка на ненаситните организатори и федерации, всеки път напомняше, че дължи всичко на своя Православен Бог и вдъхновяваше любовта на мъжа и жената, която е скрепена в семейство и ражда деца, псуваше или ликуваше като истински нормален мъж с тестостерон, а не сервилничеше като епилирана мъжка госпожичка, аплодираше противниците, когато заслужаваха, бе достоен син на един малък голям братски балкански народ. Това бе и е Джокович. Издигна си паметника приживе. Но не само като гениален спортист, а най-вече като символ на Свободния човек.
Недялко Славов
