Защо беше създаден вирусът на СПИН? Как да се обяснят епидемиите от този несъществуващ в Африка вирус? Защо Африка гладува, когато в Америка плащат на фермерите, за да не произвеждат повече продукти?
През 1996 г. излиза фундаменталното изследване на професор Питър Дъзбърг „Създавайки вируса на СПИН” с предговор от лауреата на Нобелова награда Кари Мулинс. Питър Дъзбърг е професор по молекулярна и клетъчна биология в Университета Калифорния в Бъркли; той издава книгата със собствени средства. Професорът изучавал ретровирусите, т. е. семейството вируси, към които спада и този на СПИН. Книгата на Дъзбърг е 700 страници, тя се чете на един дъх. Дъзбърг показва как се създава легендата, че малкият ретровирус е източник на големите нещастия, за които всъщност носят отговорност точно определени хора.
Вирусът на СПИН е сапрофит, т. е. микроб, който присъства в организма на всеки човек, основно в носоглътката. Защо тогава умират болните от СПИН? От този ретровирус ли? Те умират от различни усложнения, предизвикани от други напълно конкретни микроби и гъбички. Тогава защо обвиняват ретровируса? Защото той води до снижаване на имунитета.
Професор Дъзбърг разкрива, че ретровирусът се намира в носоглътката на всеки човек и той не предизвиква никакъв СПИН, т. е. демонизираният „вирус на СПИН” е част от обичайната микрофлора при човека, а значи е полезен за организма.
Известен е фактът, че още нито една жена на болен от СПИН не се е заразила, водейки с него полов живот, и защо този факт е скрит от обществото. Как се случва това, след като заболяването е инфекциозно? Откъде са тези истории как някой се убол с игла в болницата, заразил се и получил при това милиони долари компенсации? Да, това е лъжа, че някой се е заразил с убождане.
Наистина съществува синдромът намален имунитет, който е съществувал винаги, но само в последното десетилетие доби небивали размери. Очевиден е фактът, че нито един човек не е починал от СПИН, предизвикан от малкия ретровирус, който е демонизиран и оклеветен. Хората умират от възпаления на белия дроб и онкологични болести, свързани с намаления имунитет и ретровирусът на СПИН тук няма нищо общо.
Намаляването на имунитета е световна тенденция на съвременното човечество, свързано с катастрофалното отравяне на околната среда от човека през последните десетилетия. Токсичните вещества и фактори заляха цивилизацията. Към тези токсични фактори се отнасят замърсените въздух, вода, храна, които попадат в човека. Всички градски хора страдат от синдрома на понижения имунитет. Умират онези, които са подложени повече на интоксикация в сравнение с останалите – наркомани, пияници, водещи разгулен и развратен живот.
Лесно може да се обясни защо половината Африка страда от СПИН, т.е. има имунодефицит. Африка няма свое селско стопанство; африканците не сеят и не жънат, а само ядат и се размножават. Ядат само онова, което расте по дърветата. Нямат пари за нищо. Американските корпорации използват следната схема: първо плашат световната общественост с разкази за глада в Африка и заставят правителството, т. е. американския данъкоплатец, да отвори кесията си за помощ. Естествено, американците доставят на африканците некачествена хуманитарна помощ, продукти с отминала трайност, дори заразени, наситени със злокачествена химия, на принципа „на дарен кон зъбите не се гледат”. Така американските корпорации извършват геноцид срещу африканските народи.
Африка е глобален случай на целенасочено отравяне на хората от целия континент с токсични вещества, разпространявани чрез фалшиви продукти и лекарства. Никой не контролира доставяните хранителни продукти в Африка. Сега е ясно защо на пиара беше нужен малкият ретровирус – да прехвърли отговорността на очевидния факт с убийствата на десетки, може би и на стотици милиони, африканци, върху него.
Професор Дъзбърг подчертава, че влошаването на здравето и понижаването на имунитета се предизвиква от приемането на лекарства за лечението на СПИН, които са много токсични за човешкия организъм. Т.е. смъртта от СПИН е всъщност смърт от хроничната интоксикация на организма на човека, предизвикана от факторите в околната среда, водата, храната, въздуха и индивидуалните за всеки човек интоксикационни фактори, а също от самите препарати, използвани за лечението му.
От ФБ чрез
Светослав Атаджанов
